Тази събота и неделя бях на село. И както всички знаем там си е най-хубаво. Въпреки, че времето беше мрачно и влажно си прекарах хубаво.
За дванайстия ми рожден ден ми подариха куче - Берта и всеки път когато си отидем, аз баща ми и сестра ми си правим разходка с колелетата около реката, взимайки и Берта с нас. Този път минахме по най-дългия маршрут или на мен така ми се стори, не знам. На около километър от селото има овощна градина, в която отглеждат ябълки и не е истина от колко кучета се охранява. По принцип, не мисля, че изпитвам страх от кучета, но предпочитам да ги избягвам, а и пътят там беше в окаяно състояние. След кучетата срещнахме овце, които, слава богу, не ни обърнаха кой знае какво внимание. Но на моста, на който винаги спираме, имаше крави и понеже баща ми ме накара, си бях сложила червена шапка и не знам заради нея ли или нещо друго, но една от кравите тръгна точно срещу мен and I was like: 'Тате, дръж ми шапката.' Когато най-сетне след всичките изкачени баири стигнахме асфалт се почувствах все едно бях в рая.
През останалото време носа ми беше забит в книгата 'Дивергенти'. Най-сетне прочетох втората книга от трилогията - 'Бунтовници' и започнах 'Предани'. Разплаках се няколко пъти само защото ми казаха как свършва. Ъгх, предпочитам да не бях чула, а и толкова много съм се запалила по филма. Смея да твърдя, че знам трелъра на изуст, а и си позволих да го изгледам веднъж с български субтитри - грешка. Но едва ли има по-подходящ актьор за ролята на Фор.
И понеже все пак успях да по щракам малко..
