To the mountain and back

Хей, хора. Миналата седмица муа и семейството ми, решихме да отидем на почивка, която на мен ми се стори доста спонтанна, защото аз разбрах за нея едва няколко дни преди да тръгнем, а и в същия ден бяха направени и резервациите. Тръгнахме в неделя, следобед от село. Минахме през Търново, защото на сестра ми много й се ядяло Mc Donald's, а й бяхме забравили карти за игра затова проверихме магазинът в близост до закусвалнята. Минахме през Шипка и Бузлуджа, от където се откриха невероятни гледки, но всичко долу бе сякаш в мараня и не съм снимала и толкова много. На Бузлуджа слязохме, за да снимам, но духаше доста силен вятър и бързо се прибрахме в колата, запътили се към Казанлък, където бяхме на гости на приятели и преспахме.
На сутринта тръгнахме към местността, където ни бяха резервациите - Цигов чар, което се намира точно до язовир Батак. Пътят беше дълъг, имах чувството че още малко по магистрала тракия и щяхме да стигнем София, защото изпуснахме доста места, от където може да се слезе от магистралата. И така през Пазарджик, Пещера и Батак, по обяд вече бяхме пристигнали. В началото имахме затруднения в намирането на нашите къщички, но след като ни упътиха ги намерихме и аз незабавно се влюбих в гледката. Имам чувството, че съм на морето. Язовирът е доста по-голям от моите очаквания и освен хълмовете зад него да ми подсказват, че съм на планина, няма какво. Водата е същата сякаш гледам спокойното Черно море, всеки път като погледна. Температурата е около 20 градуса, което за мен е студено, но пък предпочитам да ми е хладно, пред това да умирам от жега. След като се наобядвахме и починахме, решихме да отидем до язовира, което не се оказа толкова лесна задача. Явно скоро беше валяло долу беше доста кално, но скоро намерихме начин и дори си намокрихме краката във водата. Взехме колата и потеглихме в обратна посока, на къде се предполага че се намира центъра. Има няколко заведения, виенско колело и още няколко атракции, както и магазин за хранителни стоки. Там оставихме колата и продължихме пеш по пътя, като най-накрая стигнахме отново до две заведения този път на брега на язовира. Имаше и лодка с която може да се стигне до острова намиращ се в язовира. На връщане прекапа, но недостатъчно да ни намокри. За вечеря седнахме на едно от заведенията, а щом се прибрахме беше късно и аз реших да си легна и да си пусна 'Касъл'.

Вторият ден, когато се събудих (да отбележа, че хубаво се спи там), баща ми беше за риба. След като той се върна, наобядвахме се всички и той си почина, запалихме колата и отидохме до пещера Снежанка, защото аз обожавам да посещавам пещери и честно казано това ми е любим обект. Имаше около 45 минути до следващото влизане, когато стигнахме паркинга. Тръгнахме по друг път да вървим с нагласата, че имаме достатъчно време да стигнем. След като стигнахме недалеч, започнахме да вървим нагоре към пещерата. Аз не бях подготвена да изкачваме връх, нито никой друг от семейството ми. Но леко полека, с всички тези мотивиращи табели, стигнахме до пещерата, където ни чакаха рояци комари. След като си починахме от изкачването, беше се събрала група и влязохме в пещерата. Вътре беше хладно, а и както бяхме мокри от изкачването, на мен ми стана студено. Обиколихме пещерата за около половин час, а щом излязохме обективът на фотоапарата се замъгли. Слизането на долу няма нищо общо с изкачването. От главния път потеглихме към Пещера, за обувки и храна. Когато се върнахме бях изморена и си легнах с Касъл на екрана на лаптопа.

Ден трети - отново започна късно. Майка ми беше говорила с хазяйката ни, която я упътила към някакъв водопад. Да отбележа, че водопадите спадат заедно с пещерите, към графа любими. След като вървяхме повървяхме по асфалтиран път стигнахме до хижа "Боровинка" по думите на хазяйката: 'Супер сладка къщичка'. За да сме сигурни, че не сме сбъркали пътя попитахме възрастен човек, който срещнахме по пътя. Той ни каза, че по-надолу имало рекичка, но не знаел за никакви водопади. И все пак ние продължихме, докато не видяхме табела. Щом навлязохме в гората, замириса на гъби, а сестра ми и майка ми започнаха да ги разглеждат. Водопадите бяха мънички, но нямаше добър изглед към тях затова снимките са през клони, на елхички, които бяха навсякъде, точно същите каквито предават по Коледа. Когато се върнахме на пътя от който се бяхме отклонили, решихме че може да продължим още нагоре и да видим до къде ще стигнем. Вървяхме доста нагоре, когато стигнахме маса и пейка направена от дървета и пътя разклоняващ се. Закуско-обядвахме там, а сестра ми и баща ми продължиха нагоре по единия разклон, връщайки се по другия. Оказа се, че нагоре имало сечище. Следобед тръгнахме с колата по пътя около язовира, тате да ни покаже къде е ловил риба предния ден. И още малко по-напред, още малко по-напред, докато не стигнахме малката стена на язовира. Всичко изглеждаше много по различно от тази страна. И аз продължавах да се чудя как да уловя всичкия чар, който имаше тази местност. На връщане спряхме на центъра за по палачинка. Вечерта имаше гръмотевична буря и аз стоях може би час наслаждавайки се на светкавиците, дъжд нямаше, в опити да уловя някоя от тях в снимка. Преди да заспим със сестра ми изиграхме няколко пъти "море".

Четвъртият ден станахме сравнително рано с любимата ми закуска на масата - пъпеш. Докато чаках сестра ми да се оправи редих пасианси, а след това потеглихме към Велинград. Когато стигнахме объркахме пътя. Крайната дестинация беше местността Клептуза. След като обиколихме езерото и видяхме от къде извира водата, седнахме да обядваме. Обслужването не беше блестящо но мястото беше много приятно и успяхме да се насладим и на водопада от едната страна и на яребиците във водата. Следобеда прекарахме в игра на карти главно.

Последният ден след като нагласихме багажите и потеглихме спряхме чак в Стара Загора, за обяд в Subway и сладолед от Mc Donalds защото е невероятно вкусен <3 И след още няколко часа стигнахме до село, къде почивката ни свърши. 

Единствената снимка, в която успях да уловя светкавицата. 

 Надявам се да ви е харесал поста, ако не той, то поне снимките в него. 

- Stelly xo