Blogmas: Day Компилация

Понеделник 12.12
Ще започна така, че в понеделник след невероятния weekend в Шумен, който аз естествено опропастих, в миналия пост, с нескалъпеното си изразяване, станах в пет часа сутринта да уча Гео Милев и Атанас Далчев. В училище отново преговарях и най-накрая се падна "Болница", това което не преговорих. ЕСТЕСТВЕНО. Въпреки това написах, доста дълго съчинение, спрямо моите типични пис'ания и си мислех че е добро, но уви, прочетох това на Дениз, което е просто невероятно, ако няма шест, не знам аз колко ще имам. След часовете отскочихме до Lidl. Купехме си някакъв супер странен плод, който аз бих казала че има вкус на сок от бъз. Ммм. Вечерта бях на актьорско майсторство. На Йовко (този който ни води актьорското майсторство) му се роди син и това беше highlight-a.
Вторник 13.12
Събудих се и навън валеше сняг, а най-добрата ми приятелка имаше изпит кормуване. Падна се при същия изпитващ, Иван. Въпреки това успя да го вземе, макар че й беше първия път, при който караше на сняг. В училище беше скучен ден. Но аз се радвам на вторниците. Почиваме си. След училище излязох с Весито да разкаже по-подробно за изпита, а аз да разкажа за състезанието. Прибрах се и заспах. Майка ми дойде към седем да ме събуди и аз като се изплаших, че е седем часа сутринта и аз не съм учила по физика, скокнах. Упокоих се като видях 19:00 на екрана на телефона. Въпреки това се чувствах много заспала и си легнах рано вечерта, ненаучила по физика (слава богу, че тя днес не изпитва.)
Сряда 14.12
Трудно станах днес, макар че вечерта си легнах доста по-рано от обикновено. Тази сутрин пътувахме с парти единадесета. Целия автобус беше осветен с лед лампички, светещи в лилаво и гърмеше сръбска музика, чудесен старт на срядата. Започнахме час с четирима души в стаята. Като цяло нашия клас е доста отсъстващ, онзи ден бяхме 15 човека. Whatever. Прекарах част от часа в опит да науча по физика, но като разбрах, че не изпитва, зарязах предмета. Вместо това дразнех Гошо, той пък и как ми се хваща и главната ни тема е - коли. В момента съм в процес на търсене и обсъждахме, всъщност, за какво ще използваме колите си, смисъл какво си представяме. Аз лично си представям как се 'разхождам' по-късно от 9 часа (девет, защото тогава е последния ми автобус) и как мога да се виждам с хора, които живеят на другия край на града, когато ни скимне. По математика ни съобщиха трагичната новина, че четирима човека имат различна оценка от двойка на класното. Бях на прага да се разплача, въпреки че аз попадам в графата с различните оценки, просто се чувствам виновна, че не съм помогнала при положение, че може би съм можела. Честно казано нищо по-интересно не се случи този ден. След часовете отново бях пред дилемата дали да отида на клуб "Дебати" или клуб "Гражданско образование", в крайна сметка успях да отчета дейност и на двете места и в момента имам задача да гледам филм. За това ще завършвам поста и ще се приготвям. Този стана по-кратък, но обещавам съвсем скоро идват по-интересните постове, които мисля за сега да пазя в тайна.

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram 

Blogmas: Day 10 & 11

Това беше невероятен weekend. Обичам състезанията на BEST Foundation. (ще направя максимално оптимистичен и няма да говоря за негативните страни) От началото ще кажа, че не спечелих купа или медал, но аз и не ходя с подобна цел.

Започвам от началото. Тъй като тази година се събрахме повече ученици и нямаше средства да отидем от петък в Шумен, пътувахме с ранния влак, който тръгваше 6:30 от Русе. Ние трябваше да сме там 5:45 готови да се състезавам, а приготовленията изискват по-сериозна подготовка. Естествено, закъсняхме. (Сестра ми също идва, като новобранец дебатьор.) Нямаше закъснение на влака, но след като се прикачихме на Горна Оряховица на всички започнаха да звънят родителите, заради инцидента в Хитрино. Ние бяхме в такова неведение, или поне аз. Пристигнахме там и бързахме да си оставим багажите в luggage room-a, който беше физкултурен салон. Церемонията по откриването започна без нас, тъй като аз и Кристиана решихме да намерим стая, в която да се упражним още веднъж. По средата на моето представяне ни прекъснаха, тъй като вече бяха излезли списъците с нейната категория - ораторска реч. Отидохме до нейната стая и изчакахме, запознахме се с други участници. Моето представяне беше след по малко от час отново в същата стая. Аз се притесних и си обърках стихотворението, но не се е разбрало, така ми казаха. Имам първо място в тази стая, на този кръг. След това се срещнахме с нашите дебатьори, за да разберем как е минало при тях. Целия ден като цяло премина в училището, като вече преди моите четвъртфинали и на Крисито полуфиналите бяхме толкова изморени, тръгнахме да търсим кафе тъй като в училището не се продаваше кофеин. Две супер мили доброволци ни упътеха към близко магазинче. На втория рунд се справих по-добре, макар че от нерви малко ми затрепери гласа в началото. В последното събитие за деня - четвъртфиналите се запознах с Елена и Борис, които са най-милите хора на света и са супер добри и не е истина колко много си паснахме. След първото момиче което излезе да си каже стихотворенията, на съдийката й зазвъня телефона, все едно нещо ще избухне. Продължи твърде дълго, затова в края сякаш ситуацията налагаше да кажа Аллах Акбар, при което Борис се обръща и ми казва, че и той тъкмо това щял да каже и си дадохме пет. Мисля че съдийката просто си помисли, че сме тайни джихати и затова не ме класира нататък в състезанието. Успях да отида да гледам полуфиналите на ораторската реч, където седнах на втория чин и бях готова да подсказвам на едно от момчетата, който всъщност си каза речта без грешка, въпреки че четири пъти отвориха вратата по време на неговото представяне.Единият от съдиите много ми приличаше на актьор, но все още не мога да се сетя на кой. След като минаха полуфиналите на Крисито беше минало 9 часа. Взехме си багажите от физкултурния салон и заедно с нашата американка и господина ни по история тръгнахме към хотела, като вървяхме през центъра. Искам да дам награда на Шумен за най-добре украсен град. Просто е приказно, има лампички навсякъде. Беше дълъг пътят натам и когато пристигнахме в хотела цареше някакъв хаос, трима човека хукнаха към мен да ми съобщят в коя стая съм, тъй като явно е имало някакви размествания. Всички се бяха събрали да ходят на ресторант и ние, естествено, искахме да отидем, но докато си оставим нещата и се преоблечем, долу вече нямаше никой. Нямахме и на кого от групата да звъннем, затова тръгнахме по центъра надолу. Срещнахме едно момче от състезанието, което ни упъти към закусвалня, да го наречем. Там по някакво чудо срещнахме част от нашите момчета. За някои от събитията бяха излезли резултатите - нашите момчета бяха на полуфинал дебати. На връщане към хотела задуха отвратителен вятър, затова бързахме да се приберем. Вечерта пропуснахме купона в другата стая, а обсъждахме състезанието и всички речи, които бяхме изслушали.
Сутринта малко се успахме, бих казала, тъй като закъсняхме за часа, в който се бяхме уговорили с госпожата. В крайна сметка с Крисито останахме да изчакаме единия отбор дебатьори, които след като не продължават си мислеха, че могат да си поспят до по до късно - уви. Взехме две таксите след като те станаха, за по-бързо придвижване. Когато пристигнахме решихме да си вземем от същото кафе, но навън духаше и аз тогава се сетих, че си бях забравила шапката и шала в стаята, в хотела, която бяхме издали вече. Върнах се, но през целия път се надявах на рецепцията да не ми направят проблем. Нямаше проблем. Когато пристигнах в училището, дебата вече беше започнал. Изчаках да вляза след първата реч. След като не преминавах на полуфинали, вече можех да се изявя като фотограф и нащраках целия дебат. Определено нашите момчета спечелиха. В 10:30 беше финала на Крисито, за която се бяхме събрали цяла агитка. Тя имаше невероятна реч, слушах я 4 или 5 пъти и почти винаги бях на ръба да се разплача. Оказа се, че отборът ни по дебати беше минал на финали и както винаги закъсняхме да влезем. Влязох едва за втората реч на правителството. В този момент вече е изпуснат дебата според мен, бяхме там повече за морална подкрепа и тъй като това бяха финали стаята беше препълнена и аз стоях буквално под кастата на вратата, зад гърба на дебатьорите. До церемонията за закриване се сбогувахме с тези, които трябваше да си тръгнат по-рано. След като раздадоха наградите се снимахме пред училището за благотворителната кауза, която организираме за събиране на средства за пътуванията. На гарата чакахме около час да дойде влака. С Крисито направихме малка фотосесия тъй като имаше стара бутка на кока-кола. Във влака за Каспичан ни раздадоха сертификатите и рецензиите. Бях крайно разочарована и тъй като Кристито беше единствената, която беше ме чувала и виждала изиграх го за няколко човека още, включително и госпожата. Много бързо стигнахме, а от там продължихме с автобус. Стигнахме Разград за около 30 мин и просто си представях как след още 40 минути ще сме си в Русе, да ама не. В една отсечка автобуса зави и ни остави на гара Самуил.Там се сприятелихме с едно пухкаво коте преди да разберем че ще има 80 минути закъснение на нашия влак. Йей. Тъй като в стаята в хотела имаше само 2 контакта в този момент аз бях останала 3% батерия и прекарах някаква част от времето в тоалетната долепена до единствения контакт който успях да намеря, разговаряйки с Дениз, оплаквайки му се за ситуацията и това как на следващия ден имам класно и нищо не знам за него. (Да поясня, че в понеделник имах класно по български и учих за него в 5 часа сутринта.) По някое време просто се почувствах изолирана и излязох при другите. Здравко и Недялко са най-големите шутове. Говориха по телефона, който естествено не работеше, базикаха се с госпожата, която е супер яка също. Не ни беше скучно. Във влака просто се натиках в едно свободно купе и залепнах за радиатора и контакта, като и двете първоначално не работеха. Събрахме се интересни хора. По някаква причина изгасихме лампите в купето и така си говорихме. Беше крайно увлекателно и проницателно, не исках да пристигаме, особено при мисълта, че имам да уча.
Като заключение на тази сага, казвам че свърши сладко-горчиво. Яд ме е за себе си и това че не успях да победя, но се радвам за всичко друго, което ми се случи.

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram 

Blogmas: Day 9 - Изпит кормуване?!

Казах си че няма да пропускам ден, yet, пропуснах ден. Предпочетох да не изсмуквам от пръстите си истории, които няма да заинтересуват дори мен в бъдещето. Днескашния ден обаче е съвсем различен. Не бих го нарекла много eventful, но пък е ден, който искам да си спомням - денят на изпита ми кормуване. За много хора може да е нищо, но аз си мечтая за книжка доста отдавна. (Предполагам всеки, който се сблъска с ужасния градски транспорт му се приисква и той да има личен автомобил.)
Сутринта се събудих супер нервна със свит стомах и сърце. Приготвих се, набързо и отидох да моля майка ми и баща ми за съвети. За да не стоя в нас и да чупя пръсти реших да отида на училище, дори и само за първия час. Пък имах презентация да изнасям пред класа, няма да си оставя групичката да се изложи без мен, я. (Естествено, аз се изложих най-много. Винаги. Винаги.) За жалост, след това трябваше да си тръгвам и да потеглям към офиса на фирмата в която карам курсовете. Тъй като имах 20 минути да загубя, преснимах си бележките по български върху Гео Милев и Атанас Далчев, за всеки който ме беше помолил. Добре че са много, че времето бързо отлетя. И въпреки това имах още 10 минути и реших да звънна на човека, с когото винаги мога да говоря - мама. Тук като по някакъв сценарии за филм майка ми ми сервира новината, че личната ми карта (единственото нещо, което Иво ми каза да нося) е в нея. (Само за информация, живеем на другия край на града) Точно в този ден, точно по това време - на баща ми колата е на сервиз. Окей, намерихме решение - ще отиде с такси до у нас и и обратно, но пътят е дълъг... Аз стоя и чакам пред офиса, две от колите паркират отпред. От едната кола слиза изпитващият - възрастен мъж, сериозен и малко начумерен. (В града се знае един изпитващ - Иван, който обича да се заяжда и да натиска педалите.) Този определено не ми приличаше на Иван от моите представи, затова въздъхнах и си казах "Пак късметлийка излезе". От другата кола слиза Иво и ми дава знак да вляза в офиса. Бях на време, но бях последна. Дадоха ми талонче (същото, каквото дават на листовките на изпита, само че червено) и седнах на последната маса. Изпитващият седна най-отпред, на бюрото и се представи - Иван се казвам. Въпреки това реших да не се отчайвам, защото знам че така няма да си взема изпита. Усмихвах му се през цялото време и кимах с глава в знак на разбиране. Двадесет минути преди десет, баща ми ми донесе личната карта, а Иван приключи с 'указанията'. Аз бях първа. Иво ме извика отвън и запали колата аз се нагласих и зачаках да дойде изпитващият. В десет часа изпита ми започна, като поставиха камера насочена към пътя и една насочена към купето. Имах 25 минути да докажа, че мога да шофирам самостоятелно, без някой да ми подсказва до мен. Всичко вървеше добре, слънцето беше напекло, до такава степен, че на едната улица дори ме заслепяваше, после закапа. (Гледай как човек, който никога не е карал в дъжд знае как да пусне чистачките.) С малко вглеждане в ръчката разбрах.) Паркирах - П-Е-Р-Ф-Е-К-Т-Н-О. Никога не бях паркирала толкова добре и то с една маневра - ура. Както и да е. Малко остана от времето и всичко беше добре, докато не се появи един велосипедист, който не успях да заобиколя и карах зад него. Изпитващият се ядоса, натисна ми спирачката, колата започна да бръмчи, аз реших че съм на първа (реално не бях) той се скара и аз се ядосах, вместо да се паникьосам и минах на 4 секунди на светофарите, които следваха един след друг. На третия реших да спра все пак, защото беше завой на ляво. Паркирах отново пред офиса и изпита приключи. Оценката беше - ДА. Отдъхнах си. Минах през офиса, за да си взема бележка, там срещнах Гошо, на когото първо разказах как е минало. Малко закъснях за часа, но все тая, господина още не беше започнал да проверява. В час на класа украсяваха класната стая, но тази година аз реших да пропусна, тъй като въобще не ми е коледно, особено и като знам, че ще празнуваме на топло и слънчево местенце. След училище се помотах, като не знам как реших да си купя дюнер за обяд. (От 8ми клас не съм вкусвала, не знам как така ми се прияде.) Въпреки че коледното настроение липсва, реших да си купя коледните завивки от Лидл. Да Ви кажа, преобразяват стаята ми, много им се радвам. Цяла вечер отделих на подготовка за състезанието утре. Стискайте ми палци. Не само за състезанието, а и за класното по български, което много удобно е в понеделник. Не ме питайте кога ще уча. И тук ще сложа точка, защото утре трябва да сме 5:45 на гарата, за да хванем влака за Шумен, по-добре да лягам.

П.С. Извинявам се за всички правописни, граматични и пунктуационни грешки, които може да съм допуснала. Очите ми се затварят, а искам да го публикувам, защото няма кога иначе. Искам и да кажа, че следващият пост съвсем е възможно да е едва в понеделник, съжалявам.

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram 

Blogmas: Day 7

Source:tumblr.com

Фю. Мога да избърша потта от челото, днес свърши. Денят започна с желанието ми вече да е четвъртък (защото за мен четвъртък е вече, аха, края на седмицата). Уви. За сметка на това, днес имаше свободно място за мен в автобуса и през цялото пътуване усещах как се унасям, но се държах да не заспа. Първи час имаме руски. Госпожата по руски е много добричка, остави ни да учим за класното по математика. На Георги му пратиха едната задача от единия вариант (те бяха две общо), която реших като обяснявах на Весито. Като една голяма късметлийка, познайте коя група ми се падна? Същата. Добре, че аз реших задачата, че знаех какво трябва да пиша. За жалост, втората задача също беше пирамида, а аз, както и споменах, не бях учила за пирамида. Писах там по подточките, ако случайно нещо ми се зачете - ура. Другото по-интересно е, че ме изпитаха по литература, онази госпожа, от която, не че ме е страх, просто имам огромен респект и не искам да се изложа пред нея като кажа нещо грешно. В края ми написа пет и една втора, според мен отговора ми не беше задоволителен, но тя не ме изчакваше и да се доизкажа. Днес нямам нищо интересно за споделяне. Може би подготовката ми за дебатите? Мисля че се получава доста успешно. Днес си изпълних творбите пред Американката и на нея й хареса, а тя е човек, който се е занимавал с театър. Тази година имаме някакъв огромен късмет с Американката в училище. Има български корени и е много лъчезарна, прибираме се двете пеша и разказва много интересни истории. Много я харесвам, bond-нахме. Дори и на кормуването нищо интересно не се случи, освен че карах на трета, по международното и отново ме изпреварваха тировете. Иво ме успокоява, че те имали голям опит и много натрупани километри, което не виждам как се подчинява на ситуацията. От както съм се прибрала, се занимавам с брошура, която подготвям по проекта си по "Гражданско образование" (доста съм назад с материала). Радвам се, че майка ми се занимава с това и ме запозна с програмата, която трябва да използвам.
До тук ще спра, защото нямам какво повече да кажа. Извинявам се за краткия пост, но всички имаме такива дни, предполагам, в които стреса те завладява и сякаш пропускаш деня.

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram 

Blogmas: Day 6

Смело мога да твърдя, че вторникът ми е любимият ден от седмицата, или поне тази част преди да се прибера в нас. Програмата е кратка - само 6 часа, като единият от тях е физкултура, а другият руски език пък и другите не са толкова трудни. Имам два часа ЗИП Математика (не съм луда) и много си харесвам групата, малко сме и се разбираме. Днес госпожата ни върна на материала от десети клас и като разбра че не го помним, започна да изнася motivational speach, както прави всеки час по зип математика. Имахме и именник, който черпи, така че намазах, въпреки че в класа ми няма човек, който да празнува. Целия час по руски прекарах в подготовка за състезанието по дебати в събота, като се опитвах да си науча двете стихотворения, които все още не знам гладко, но с малко късмет ще се получат. (Утре трябва да ги представям, това вече е непосилно.) По физкултура играхме с трима осмокласници в отбора и беше много забавно, колко много се притесняваха и как се вживяваха в играта, чак се хвърляха по пода. Не искам да звучи гадно, но най-хубавото беше, че винаги гонеха топките, които, в интерес на истината, не излизаха толкова много извън очертанията. И все пак загубихме, но щеше да е срамота отбора с осмокласници да победим дванадесети клас, нали? По история с Крис обсъждахме темата, която споменах в миналия пост, за жените и класите и решихме че ще продължим разговора във влака, на път за Шумен, в събота. Английската литература не си струва да я споменавам, тъй като не правихме нищо по-интересно. След училище обяснявах задачи по математика за класното, макар че знам, че казвам, че не ги разбирам, седнах и си научих теоремата за трите перпендикуляра и разгледах задачите от двустенен ъгъл, и някак си нещата ми се избистриха. Жалко само, че не мога да си намеря формулите, без които съм изгубена. Пирамидата все още ми е тъмна Индия, но все още имам време да преговарям. (Най-накрая ще ме домързи.) Реално не я научих, защото с Дениз решихме да починем между куба и пирамидата като се занимаваме с котката на баба ми, която е много лоша и палава и всеки път ме хапе, а след почивката звънна Иво (инструктора ми) и каза че до две минути ще мине да ме вземе, за да карам. Набързо си прибрахме всичко, защото няма по-бавен човек с вързването на вързанки от Дениз. Има много сложен метод и не иска да се научи на най-елементарния начин. Сигурно от осми клас се опитвам да му покажа. Карах първо от баба ми до офиса на фирмата. Там спряхме, Иво излезе като остави картона ми до скоростния лост. Имах чувството, че ще ми бият инжекция, супер много се притесних. Стиснах зъби сякаш това някак си щеше да помогне и времето щеше да мине по-бързо. Качи се друг инструктор, чието излъчване харесах още когато ходех на теория. Представи се и от там нататък започна да ми казва само на къде отиваме. Аз лично преди да стигна до офиса изгасих веднъж колата, което ме изплаши и внимавах много кога и как пускам съединителя и дали преди това съм натиснала педала на газта. Изпита продължи много кратко, не повече от десет минути, но на мен са ми казвали, че тази фирма въобще не провежда вътрешни изпити, така че не се учудих. Закарах двамата инструктори до някакъв сервиз, от където моят подкара друга кола, а аз се возих при този - изпитващия ме. Говорихме си за това как съм се справила и как ще протече изпита пред ДАИ. Усмихна ми се, нещо, което моят инструктор рядко прави. Закарах се до у дома и от тук започва ученето за моя най-омразен ден от седмицата - сряда. За него утре.

Source: tumblr.com

Честит празник на всички празнуващи днес! 

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram 

Blogmas: Day 5 Рант за шофирането

Ден пети - понеделник.
Никой не харесва понеделниците, предполагам, или сме много малко тези които го правим. Не е любимият ми ден и това си личи особено в края, когато трябва да уча напред за седмицата. По принцип имам и извънкласни дейности след училище, но по някаква причина изместиха клуба ни в сряда, сигурно, за да си съвпада с всички други неща, на които трябва да присъствам този ден. Днес започваме със свят и личност, предмет, който аз лично, мислех че повече ще ми допадне, но уви. Самият факт, че все още нямам учебник говори сам за себе си. Но пък днес говорихме за глобалното затопляне и решенията на проблема, като другите два часа ще гледаме и филма на Леонардо ди Каприо, за което няма търпение. (Не знам защо не съм седнала сама да си го изгледам до сега.) Като цяло нищо интересно не се случва в понеделник. Имахме контролно по английски, на което единствено не знаех една дума и попитах Гошо. От неговото голямо старание да бъде подробен, като ми дава хиляда синонима, щяха да ни видят. Размина ни се, макар че тя госпожата не е много строга, пък и не бяхме единствените, които един вид преписват. Цял ден прекарах в очакване да бъда изпитана по литература, но уви. Сега взехме още две стихотворения на Далчев, като аз дори се престраших да взема участие в часа - нещо което никога не се случва (Госпожата, ами страх ме е от нея.) По-късно разбрах колко по-различно е нейното мнение върху творбата от моето , но каза че и от тази гледана точка може да се възприеме текста.
След училище обичаме да се изпращаме и прекарвам екстра час с приятелите си, мотаейки се по едни същи улици и магазини. Към четири трябваше да карам, но тъй като нямах клуб, свърших по-рано. Звъннах на инструктора ми - Иво, да го попитам дали има възможност по-рано да карам, а по-телефона се чуваше само - "Завий надясно, завий на дясно." Реших, че е нормално, защото по принцип говори на курсистите накъде да карат, но се оказа че е говорел на мен. Обърнах се и видях колата точно до мен (в лявата лента), а на шофьорското място Гошо - съшия, който ми подсказа на контролното по английски. Аз като хваната от гората, не чувала за правилник и т,н, се качих в колата, след като Гошо съвсем удобно спря до мен. Скараха се на него, не на мен. но аз и до този момент мисля, че беше моя грешка. Кормуването днес беше добре, да не казвам голяма дума. Утре май имам вътрешен изпит, макар че Иво не ми каза директно. Това ще е хубаво, защото имам чувството, че все още ми натиска педалите, за да ми помага. Не мисля, че това е помощ, Иво. Моят основен проблем е, че ме е страх да дам газ, може би страх не е точната дума, но гледам да карам без много газ, защото иначе ми се кара, че карам твърде бързо. Редовната реплика е "Майсторлъка не е в това да караш бързо, а в това да изпълняваш всяка маневра по най-правилния начин." (Сентенциите от Иво) Странното беше в края, когато ме заведе в някаква забутана улица, без изход и ми съобщи че ще сменим колите. В край на сметка той ме остави с личния си автомобил до театралното. Там пък танцувахме чичовото хоро, не мислех че някога ще го науча, макар и много да ми харесва, но ето че с упражнения и постоянство - няма невъзможни неща. В пиесата играя баба и съм в двойка с любимото ми момиченце - Виктория, която е трети клас и е голям сладур. От тук нататък деня ми, или вече вечерта, продължава с учене. Имам интересно съчинение на тема "Как се е променило отношението към жените в последните 100 години в България". Аз не се смятам за феминистка, но определено темата ми е много близка и може би ще разкажа в някой по-следващ пост, защо и как и какви са моите виждания.

Тази снимка отново не е от днес, но реших, че е подходяща, защото сутринта умрях от студ. Относно предизвикателството към себе си, очевидно не върви много успешно. 

П.П Искам да предупредя, че сигурно по-този начин, с много приказки за кормуването ми, ще са всички постове докато не свърша.

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram 

Blogmas: Day 4

Wow, преди малко забелязах че съм си решила моята серия да се казвам Vlogmas, поправих го вече.
Днескашният ден е изключително non-eventful. Започнах да пиша поредицата, защото предстои един наистина интересен или с други думи казано натоварен месец, но не се замислих за тези  дни, като днескашната неделя, в които се размотавам по пижама цял ден. (Мисля че само тази неделя ще имам тази възможност, всъщност.) Това обаче няма да ме спре да напиша пост (няма да са откажа още на втория ден, я) Днес мисля да е тематичен - коледни филми, тъй като от край време съм си маниак. Трудно вече намирам филм, който да не съм изгледала и рядко ми харесват. Коледните романтични комедии, особено, са твърде лигави и предсказуеми, но все пак ще направя списък с филмите, които вече съм изгледала, тъй като аз започнах доста от рано да гледам коледни филми, сякаш. Като погледна назад се чудя как успявам с всичките дейности, с които съм се захванала, да намеря време филми да гледам, но ето че и това съм направила. Гледам филмите в YouTube, за това не знам имената на повечето, но ще ги вмъкна ако някой има интерес да гледа.
Този започнах да гледам вчера, но уви ме прекъснаха, след което прекарах времето в работа на компютъра и когато бях готова очите ми бяха достатъчно изморени, за да се взирам още 80 минути. Не мога да изкажа мнение. Мисля че е от сладникавите.

Този, отново nameless, гледах два дни и някак си емоцията се разми. Всъщност филма като се замисля е доста размит. Не ми беше много ясно в началото какво се случва имах някакви предположения, в края става ясно, но филма ми е странен на мен лично. Актьорите обаче ми харесват. Като се замисля - не си струва гледането. 

The Mistletoe Promise - този филм ми хареса, коледен е, типична история, е не много типична, но по-добре направен от предишния. Не мисля, че е и от много лигавите. 

От тук в списъка започват филми, които са по-известни, добре направени, с добър актьорски състав.

The Holiday - мисля че съм го гледала два пъти, но не бих го гледала отново. Участва Камерън Диас и предполагам доста хора са го гледали вече. 

The Proposal - гледах сравнително скоро, не е коледен, но се случва около Коледа, ако не ме лъжа паметта. Така или иначе филмът ми хареса, най-вече заради Райън Рейнолдс.

Just Friends - в който отново участва Райън Рейнолдс, е отново коледен филм, който на мен ми харесва историята.

Holiday in Handcuffs - сещам се че много ми беше харесал, но това беше преди години. сега мисля да го изгледам за втори път тъй като не се сещам почти нищо от самия филм 

Christmas in Boston - този също много ми беше харесал. 

12 gifts of Christmas - много лигава ми се стори актрисата, но не съм го гледала скоро за по-обстойно мнение. 

Actually Love - завършвам с класика, която почти забравих, но така или иначе този филм го дават всяка година. 

Реших и че ще вмъкна няколко филма, които не съм гледала, но ми попаднаха и ще се опитам да впиша в графика: A Cinderella Christmas, 12 Dates of Christmas, Angel of Christmas и стига, да не се оливам.

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram 

Blogmas: Day 3

Хей, everyone. Почти бях забравила за блога си тук, всъщност, това е лъжа. Спомням си от време на време и се чувствам guilty, че не пиша тук, anymore. Да, но започна vlogmas в YouTube и се сетих за любимите си блогъри и това, че те пишат blogmas, пък и аз мисля, че се бях включила по-миналата година, та си помислих защо да не се включа и аз, тази година. Знам, че с удоволствие ще се връщам да чета тия daily постове след време, може би догодина от различно кътче на света, в някой университет. Малко съм закъсняла, днес е вече трети, но на кратко мога да разкажа какво стана последните два дни - нищо. В момента, това което най ме вълнува са шофьорските курсове, които карам. На девети, между другото, ми е външния изпит кормуване, wish me luck. Страх ме е, ще се справя ли? Hope so.
Та днес, трети, събота. Станах в осем с обаждане по телефона, което продължи 40 мин. Много си обичам приятелите, чак не искам да си помисля как ще се разделим и всички ще сме в различни държави. (Вчера чертахме как ще сме разположени на картата на света, географията не ние е сила.) Мама беше направила горещ шоколад с marshmellows за закуска, много здравословно, благодаря. А веднага след това, започнахме да търчим наляво и надясно по задачи. Сестра ми като много активен член на ученическия съвет, в който може би и аз трябваше преди години да се включа, се е заела да прави баджове на всички участници, та ходихме до office 1. ОМГ, това е рая за човек като мен, който има сериозен проблем с канцеларските материали. Жалко, че бързахме и нямах време да отделя нужното внимание на всичко. ЩЕ СЕ ВЪРНА, като си взема и стипендията. След това отскочихме и до Еконт, да си взема новата шапка, на която супер отдавна й бях хвърлила око в H&M, но докато се наканя да си я купя, тя беше свършила. Слава богу се сетих за нея по време на Black Friday Weekend и успях да си я взема на намаление, с безплатна доставка. #спестовник. Следобед бях на театрално. Не знам дали някога съм споменавала, но от миналата година и с това се занимавам. Това което научих от театралното е, че ако ще се занимавам с кино или театър трябва да имам роля на режисьор. Много често не се съгласявам с това, което правим, но като участник трябва да слушам и да изпълнявам. Въпреки всичко се и забавлявам много. Миналата седмица, например, играхме на мафия и спечелил. WOHO. Преди това не мислех, че е възможно, а и мразя да съм убиеца. Днес поставяхме пиесата, началото й. Като цяло мисля че се получава много добре и е доста забавно, или поне на тези, които наблюдават отстрани. Другите се напъваме да си кажем думите ясно и високо, за да се чува - това е театърът. Успях и да се срещна с един приятел, на когото щях да обяснявам задачите по математика от стереометрия, не че аз много ги разбирам, но се надявах това да ми послужи и като подготовката за класното в сряда. И на него ми пожелайте късмет, моля. Знаете ли колко е отвратителен материала? Мда, в крайна сметка, не учихме, изобщо. А аз имах надежда. Сега сама трябва да се справям с тази математика.
Искам да вмъкна, че ще се опитам всеки пост да завършва със снимка на деня, като предизвиквам себе си да снимам всеки ден този месец. Но тъй като тази идея ми хрумна на път за вкъщи, преди малко, и беше късно за снимки, ще вмъкна една от екскурзийката ни до Велико Търново, когато развеждахме чужденци от Полша, Италия, Франция, Финландия, Румъния и Португалия.

P.S. Извинявам се ако поста е all over the place и ви се струва доста хаотичен, мисълта ми тече грешно, предполагам.
P.S.2 Извинявам се за вмъкванията на думи на английски. Установено е, че е деформация от езиковата гимназия.

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram 

Как да го опиша?

Обещах на себе си че ще бъда по-постоянна, главно имайки в предвид блога, който в края на миналата година все едно забравих. Така де пропуснах януари месец, в който сякаш resolutions, са все още силни, явно не и в моя случай.. Дойде февруари, нов месец, защо да не опитам пак? Няма нищо лошо в това. И така сякаш по поръчка, нещо интересно изскочи, което определено искам да запомня и да споделя. Ако ме видите на живо как разказвам - с усмивка до ушите, ръкомахам във въодушевление. Причината е вчерашният ден.
Записана съм като доброволец в БМЧК от няколко месеца, но никога не бях ходила на акция. Един път се опитах, но се получи разминаване и така и не успях да се включа. Този път го нямаше дългото плануване, всичко стана много случайно и набързо, в час по руски. Имаше организирана акция в 'Приюта' и приятелка, с която се подготвяме за състезание, се бе записала. Вместо да я изчакам реших, че ще отида с нея. В началото бях изплашена. Не мисля че се разбирам толкова добре с децата, колкото би ми се искало. Винаги съм си мислела, че ги отблъсквам. Но след няколко проведени разговора, ме убедиха, че ще се справя. На път за приюта ми дадоха инструкции, какво трябва и какво не трябва да казвам, как да се държа.. След малко лутане, в опит да намерим на коя пресечка точно е приюта, пристигнахме. Влязохме в малко ателие, което отвън бе красиво изрисувано. Вътре кипеше живот и творческа дейност. Оставихме си нещата в единия ъгъл и се огледахме. Децата бяха седнали около масата, всеки майсторейки нещо, а около тях бяха надвиснали доброволците. Не виждах как мога да се впиша, но щом ме запознаха с едното дете, думите, действията започнаха да идват от само себе си. Направихме гривна, след това той започна да прави картичка, учих го как се рисува сърце. Вътре начертахме редове и надписахме картичката до мама и тате и Нести, посипахме я с брокат и я оставихме да изсъхне, а се захванахме да направим, този път гердан. След известно време в усилия да свържем двата края, лека по лека повечето излязоха да играят футбол навън, но аз никога не съм била от децата, които обичат тези игри, затова останах да помагам с прибирането и чистенето. Запознах се с някои и от доброволците, всичките от които са толкова позитивни - научиха ме и как да правя розички от салфетки. В края на акцията вече имахме огромен букет. От децата само едно остана вътре, задълбочено в правенето на гривнички и герданчета от шарените топчета, които бяха разпилени навсякъде. След като свърши кордата или ластика (много странен беше материала), дойде и ми подари една от нейните гривни. А аз останах очарована от нея. До края прекарахме времето си заедно. Наруших едно от основните правила - да не се привързвам. Но как да не се привържеш..Това момиченце, а и не само то, излъчват толкова силна енергия. Всички бяха толкова красиви и лъчезарни. Всяко едно от тях е уникално по своя си начин. Точно за подобни инициативи исках да се запиша в Червения кръст. Да, не знам за тях, но аз с нетърпение чакам да се съберем да правим мартенички. Още с излизането от вратата.

-Stelly 

 Ask ☾ Tumblr ☾ Instagram ☾ Bloglovin

List of Happiness.

Сядайки на любимият ми компютър - този на дядо ми желанието за пост ме изпълва. Но какво мога да кажа? Да свърши първия срок, което само ме навява на мисълта колко бързо лети времето и как бавно се приближавам към завършването на гимназията и влизането в колеж/ университет. Напоследък попадам на много стойностни видеота в youtube, които ме карат да се замисля за по-дълго от няколко минути и по някакъв начин ми въздействат. Преди няколко дни бях в състояние, в което не бях особено щастлива, а късно вечер са малко хората с който мога да общувам, които да ми повдигнат духа. Важно е да се научим и сами да успяваме с това. Тогава си спомних за един клип, който бях гледала преди известно време - 15 Things that make me happy. Изгледах го за пореден път, но за пръв път се реших да направя свой списък. Моите неща, които ме карат да се усмихвам, и да откраднах няколко идеи от клипа, но в един момент се увлякох и не спрях докато не ми свърши мястото на малкото листче, което бях грабнала. И така намерих начин сама да си се разведрявам, защото сега само да гледам листа си мисля "Ооо, да. Това наистина ме прави щастлива. Особено онзи път..." Реших да споделя своите няколко пункта, за да помогна на онези, които като мен си мислят, че няма нищо което просто ей така ме прави щастлива. Грешка! 

₁. Продуктивните дни. 

Онези дни в които нямам време да си поема дъх и когато си легна вечерта и си мисля за нещата който съм свършила, осъзнавам колко съм направила. Може би съм само аз, но най-мразя да си губя времето в правене на нищо.

₂. Мускулната треска. 

Обожавам чувството. Тогава, когато ме боли при всяко движение и осъзнавам, че съм една крачка по-близо до целта. Чувството, че се променям към по-добро.

₃. Щастливи и позитивни хора. 

Подобни хора, сякаш са все по-малко и по-малко или може би аз не съм късметлийка да ги открива. Но това са хората които ме мотивират и тъй като подобни, които познавам се броят на пръстите на едната ми ръка, се опитвам, желая аз да съм този човек, за моите приятели. Кой не иска да е заобиколен от подобни хора. За жалост не ми се получава, защото всички казват, че си гледам лошо. Ако ви гледам лошо, нищо лично - фабрична грешка, така си гледам.

₄. Нови места.

Предстои  ми пътуване до град, в който не съм била никога преди, за което се радвам, хелла алот. И като цяло, преживяването, да опознаваш нови места ме зарежда, дори и това да е само хотелска стая. 

₅. Природата. 

Скоро, или не чак толкова, валя сняг, който затрупа. Аз не обичам нито зимата, нито снега, но градът се беше превърнал в приказка. Спомням си сутринта в която трябваше да ходим на училище и колко беше пусто и как дърветата бяха обсипани със сняг. Единствено мога да съжалявам, че не запечатах този момент. Имам си го в главата.

₆. Хора с твоите интереси.

Говоря за онези хора, с които моментално си пасвате, все едно се познавате от години. Подобни хора просто не трябва да напускат живота.

₇. Дълбоки разговори (deep converstions)

Преди няколко дни проведох цял ден в подобни разговори, което беше много зареждащо. И само като се сетя усещам как леко се подсмихвам.

₈. Пролетно/есенното време.

Тогава когато не е нито студено, нито топло. Може да се накатиш, да облечеш любимото яке, но да не го закопчееш. Топлият вятър който подухва и носи приятни, може би малко носталгични чувства.

₉. Разходките по тъмно.

Има ли какво да кажа, просто чисто щастие. Лично на мен много ми напомнят за детството. 

-Stelly 

 Ask ☾ Tumblr ☾ Instagram ☾ Bloglovin