Записана съм като доброволец в БМЧК от няколко месеца, но никога не бях ходила на акция. Един път се опитах, но се получи разминаване и така и не успях да се включа. Този път го нямаше дългото плануване, всичко стана много случайно и набързо, в час по руски. Имаше организирана акция в 'Приюта' и приятелка, с която се подготвяме за състезание, се бе записала. Вместо да я изчакам реших, че ще отида с нея. В началото бях изплашена. Не мисля че се разбирам толкова добре с децата, колкото би ми се искало. Винаги съм си мислела, че ги отблъсквам. Но след няколко проведени разговора, ме убедиха, че ще се справя. На път за приюта ми дадоха инструкции, какво трябва и какво не трябва да казвам, как да се държа.. След малко лутане, в опит да намерим на коя пресечка точно е приюта, пристигнахме. Влязохме в малко ателие, което отвън бе красиво изрисувано. Вътре кипеше живот и творческа дейност. Оставихме си нещата в единия ъгъл и се огледахме. Децата бяха седнали около масата, всеки майсторейки нещо, а около тях бяха надвиснали доброволците. Не виждах как мога да се впиша, но щом ме запознаха с едното дете, думите, действията започнаха да идват от само себе си. Направихме гривна, след това той започна да прави картичка, учих го как се рисува сърце. Вътре начертахме редове и надписахме картичката до мама и тате и Нести, посипахме я с брокат и я оставихме да изсъхне, а се захванахме да направим, този път гердан. След известно време в усилия да свържем двата края, лека по лека повечето излязоха да играят футбол навън, но аз никога не съм била от децата, които обичат тези игри, затова останах да помагам с прибирането и чистенето. Запознах се с някои и от доброволците, всичките от които са толкова позитивни - научиха ме и как да правя розички от салфетки. В края на акцията вече имахме огромен букет. От децата само едно остана вътре, задълбочено в правенето на гривнички и герданчета от шарените топчета, които бяха разпилени навсякъде. След като свърши кордата или ластика (много странен беше материала), дойде и ми подари една от нейните гривни. А аз останах очарована от нея. До края прекарахме времето си заедно. Наруших едно от основните правила - да не се привързвам. Но как да не се привържеш..Това момиченце, а и не само то, излъчват толкова силна енергия. Всички бяха толкова красиви и лъчезарни. Всяко едно от тях е уникално по своя си начин. Точно за подобни инициативи исках да се запиша в Червения кръст. Да, не знам за тях, но аз с нетърпение чакам да се съберем да правим мартенички. Още с излизането от вратата.
-Stelly