Остава един ден и вече не знам как се чувствам относно края на учебната година, what a weirdo. Миналата седмица бях сууупер развълнувана и в момента все още съм малко, но след като този уикенд успях да си наваксам със съня, оставам без никакви планове за лятото, което ме прави anxious, просто защото съм човек, който обича да знае what's next. И все пак, тази изминала учебна година беше различна, със сигурност. Първият срок беше.. хубав? Нещата през които трябваше да мина, вторият срок ме накараха да порасна бързо, макар че аз и до този момент си се смятах за малко по-зряла 16 годишна, и да видя че не всичко е толкова розово, когато се загледаш. Осъзнах много неща, наложи ми се да пренаредя всичко и естествено това даде отражение върху блога ми, но за жалост не само. Много от преподавателите ми казват че са забелязали моят 'спад' и въпреки това мога да се похваля, че завършвам с най-високия личен успех, от както съм влязла в гимназията. Това е едно от нещата които ме правят истински щастлива, защото аз, за себе си, съм се доказала, че дори когато съм слаба, не съм толкова слаба, за колкото аз самата си се смятам. Потупвам се по рамото. Има няколко неща, които силно се надявам да направя това лято:
☀ Първото нещо, което ми излиза в главата е да седна и да прочета книга, две или ако успея 200 ще съм много горда. В тази сфера съм доста изостанала, а наистина искам да наваксам. Срам ме е да кажа чак, от кога не съм чела книга, извън учебното съдържание, моля ви не ме убивайте с камъни, ще се поправя. Списъкът ми е дълъг, но с радост бих приела още предложения. Бях мотивирана след като разбрах, че по-дългите ни произведения са 'Бай Ганьо' и 'Под игото', но днес ни връчиха списъка с английска литература, който имаме да четем през лятото и отново не знам къде ще намеря време..
☀ Второто нещо е да се науча да излизам от 'хралупата' си, защото животът ми лятото е буквално прекарване на време пред компютъра - lame. Винаги си намирам оправдания за това, но аз осъзнавам че съм много по-щастлива ако изляза, макар и да е 100 градуса навън. И то е естествено, предполагам..
☀ И все пак имам резервен план - да изгледам 'Клюкарката', защото какво може да разбере една шестокласничка е много по-различно от това, което ще разбере една единадесетокласничка. В гимназията има толкова повече драма и ще е толкова по-relatable.. Though, надявам се да не намеря време за това, може би докато съм на село..
☀ Още едно нещо, което много искам е - да хвана тен. Просто ще го оставя ей така, едно простичко обяснение - смятам че изглежда много по-привлекателно, специално върху мен.
Какви са вашите цели за това лято? Пожелавам Ви едно много слънчево и забавно лято, изпълнено с незабравими моменти!
-Stelly
Днес изморени от вчерашния ден, програмата беше много по-лека. Имахме да посетим само едно място - Чудните мостове. Отново станахме рано, за жалост не много разбудени и свежи, а и нямаше от къде да пия и кафе. Минахме през Смолян, а след това се запътихме обратно към мостовете. Пристигнахме по обяд. Много разочароващо е обозначено мястото, което трябва да се види, но веднъж когато се ориентираш и си най-накрая там.. Аз оставам без думи. В интернет има снимки и ги бях разглеждала, но от тях бях добила съвсем различна представа. Честно казано бях малко скептична, защото си мислех че е просто някаква дупка в скалата, а това е много повече. Огромно е. Нямам думи да го опиша. Слязохме и до рекичката долу, качихме се и горе над моста. Когато пристигнах наистина бях изморена, но някак си това място ме зареди. За радост има дървена пейка и масичка, където можеш да седнеш и просто да се любуваш. Интересен факт е че там се намира и най-големия zip line в България, и изглеждаше много страшно, защото е спускане от единия под другия мост. За жалост работи само събота и неделя, но това е само повод да се върнем на това място. Върнахме се бързо и се възползвахме от закрития басейн на хотела, докато чакахме да стане време за вечеря.
