Хей, хора от интернет пространството, спели се да четете моят пост. Честно, поласкана съм. Не съм писала от толкова отдавна. Най-сетне да дойде някаква почивка, да мога да се наспя, да си почина, да се наспя, главно. Последните две седмици бяха тежки за мен. И двата понеделника имах класна - по литература и по математика. Не мисля, че се представих на ниво, но каквото съм направила. Старая се да не живея в миналото. *хилещо се човече* Промених ежедневието си, което е още една причина да се радвам. Започнах да прекарвам повече време с хората, които харесвам, Веси това за теб се отнася. А и не ми се налага да пътувам с миризливи съученици, съжалявам, но четката и пастата за зъби не са изобретени, за да стоят само в близост до мивката, нека влязат в употреба, моляя. *моментът в който се радваш, че почти никой не знае за съществуването на блога ти* Създаден е явно да плюя хората. Като например да отида на доктор и вместо да ме преглежда докторката по-голямата част от времето прекара в разговори по телефона... А когато ме прати при друг доктор, той ме закопча на един стол и започна да ме върти след което ме накара да го погледна и ми каза - "Зави ти се свят." Това е пара нормално. Аз съм извънземно, очите ми зеленясаха в краищата, като наелектезиран телевизор, който се нуждае от изключване от контакта.
В сряда believe it or not ме изпитаха най-накрая по история, след като бях единственият останал неизпитан ученик ми беше близко до акъла, но никога не бих предположила, че ще имам 6. Не съм получавала подобна оценка по история сигурно от пети клас. Просто не бях попаднала на правилните преподаватели. В четвъртъка имах контролно по география, което имам чувството, че беше направено от някой друг, но не мен. Никога не бях преписвала толкова много. Да ми диктуват цели задачи е все едно да избягам от час. НЕВЪЗМОЖНО. В петък очаквах, че ще закъснея за часовете, защото имах работа преди училище, а се оказа, че когато отидох нямаше почти никой. Виновници - абитуриентите, които явно стояха пред училище от рано сутринта недопускащи никой до сградата. Всеки посмял да се доближи на солидно разстояние биваше опръскан с шампанско. Имаше такива, които бяха целите облени, горките те. Аз нямах щастието да стоя много навън наблюдавайки бягащите тълпи. Часа по физика прекарах в обсъждане на страха от светкавици и гръмотевици. Вкусно кафе след училище въпреки лошите климатични условия, ми се отрази добре, жалко че компанията, с която бях винаги намира как да се скара.
 |
Как да направя пост без снимка? Ето една от часа
по физкултура. <3 |
Вчера забързана да се прибирам, защото "имам урок", минах през центъра. Толкова много хора и нито една свободна пейка на сянка, където да се скриеш от жаркото слънце. Как ще оцелеем през лятото? Когато най-накрая намерихме пейка, на която беше удачно да се седне, човек дойде да ни попита къде се намира пощата. В интерес на истината тя беше на няколко крачки. Предполагам той не е предполагал как това може тотално да промени деня ми, но спомена за кратковремения разговор, в който той похвали и града в който живея, ме кара да се усмихвам. За пръв път срещнах толкова усмихнат човек, който като го видиш те изпълва с положителна енергия. Живеейки в забързаното и мрачно ежедневие забравяме за малките неща, които ни карат да се усмихваме, а този човек ме накарам да се усмихвам отвън и отвътре.
Този пост went competely random.