Седмицата ми се стори изключително дълга и изморителна въпреки, че имахме нормалните пет учебни дни. Когато вчера чух последното биене на звънеца изпаднах в неимоверна радост осъзнавайки, че въпреки че имам последен час английски на другия ден не е нужно да ставам рано (не че днес не се събудих в седем -.-) Доста неща ми се насъбраха и решавам да започна от понеделник, когато бях на бал на братовчедка ми, което се превърна в прекарване на половината или дори по-голямата част от деня в пътуване. Не че тя живее на другия край на света, но от weekend-а ни на село се върнахме обратно у дома, за да се приготвим, след което отидохме пак до село, заради баща ми и чак тогава тръгнахме към бала. Там аз бях фотографа, което ме накара бързо да се откажа от снимане по подобни събития. Като цяло си прекарах добре, но това го дължа и на нея, за което си я обичам страшно много. Върнахме се сравнително рано, но аз не бях достатъчно изморена, за да си лягам, затова останах будна до дванадесет, коствайки ми проблеми с ранното ставане на другата сутрин. Вторника бях задължена да остана след часовете, защото съм единственият човек от класа готов да се жертва, за да спаси класа си и в случая се записах на състезание по Биология и Психология, заедно с две момчета, колкото да имаме някакъв отбор. В сряда ни връщаха и класните по математика, на което аз съм се изложила невероятно. Shame on me. Изключвайки това нищо вълнуващо не се случи в училище. Но след училище, след като извършихме рутината - да изпратим всички на спирката, аз, Дениз, Венито и Виктор се запътихме да изпратим Венито, но тя реши да дойде с нас и кучето си да изпратят мен до моята спирка. Не е истина как за вървене от 20 метра мога да изпусна два автобуса. Освен, че си изпуснах автобусите, си купих сладолед, което беше задължително имайки в предвид температурата навън. Когато отидох на спирката трети автобус мина, но него не го изпуснахме (аз и Виктор). Вътре миришеше на умрели катерички.
Четвъртъка бях развълнувана за връщането наконтролното по география, на което бях сигурна,
че ще имам висока оценка, но естествено, че не ме огря. Една точка не ми достига. В същия ден трябваше и да се сбогуваме с американката, която може и да не беше най-добрата, но се стараеше всеки път. Часът ни беше разделен на половина, за да може и двете групи да си кажат чао. Втората половина от часа си устроих състезание с Чефо, кой знае повече думи от всички уроци до момента по английски и нека изкажа благодарности на Паола, че подбираше най-лесните думи, които сигурно и във втори клас знаят -.- .
Петъка щях да се побъркам от притеснение заради това състезание. Имах да рисувам някакво Хайку, на което слава богу имам шест, защото наистина се постарах. По руски ме изпитаха - отново, този път биенето на звънеца ме измъкна от мъчително и дълго изпитване, но все пак успях да разкажа текста, който преписвах два пъти в 11 вечерта, за да се спася от двойка. В голямото междучасие някои от обора учиха по биология, за сетивните органи, други по физика за процесите. Странно е как аз, която не бях си чела уроците успях да ги науча и обясня за по малко от 20 минути. Въпросното състезание, не беше такова каквото очаквах, че ще бъде. Но преди да разкажа каквото и да било, да се порадваме на името което бяхме избрали - Ноздрите. Много оригинално, но това е като си дошъл последен, защото е трябвало да чакаш класната ти до последния момент да те държи, за да ти вземе парите за екскурзията. Беше забавно и далеч от състезателно. Обикновено винаги съм много нахъсана, но сега бях спокойна и успях да се изразя по начина, по който трябваше, което спомогна до второто ни място. Навън валеше из ведро по време на събитието, но когото ние излязохме беше спряло, но тъй като имаше достатъчно локви успяха да ме опръскат, както си ходех по тротоара. Като изненада братовчедка ми беше дошла на гости, и четири часа успешно ме отвличаше от опитите ми да си напиша тезата по литература и резюмето за книга, за което много съжалявам, че не ме изпитаха, защото много искам да разкажа на някого за 'Дивиргенти' и то на английски. Вечерта започнахме да гледаме 'Титаник', защото аз никога не съм, но ни се доспа и си легнахме още съвсем в началото.
В събота валя много. Нишо интересно не се случи. Нормален понеделник - отвратителен. И утре пак. Вече наистина нямам никакво търпение да свършим. А тази седмица ми е пълна с класни и контролни и изпитвания, ъгх. Как изобщо ще оцелея?