Първо посетихме "Музеят на селото". Разхождахме си се измежду къщичките, някои снимайки петли и кокошки, защото никога не са виждали, когато се срещнахме с няколко момчета от нашия клас и тръгнахме след тях. По края на музея има езеро. Слизайки надолу към него, Ивелина си скъса сандала. След като се поуспокои малко събу и другата обувка и тръгна боса. Опита се да намери магазин, за да си купи джапанки, но не успя. Върна се със сандал облепен в лепенки. Времето, което тя отдели в търсене на джапанки, ние си устроихме фотосесия из целия музей. На входа продаваха храна, от която аз изобщо не бях заинтересована, защото имах в раницата си достатъчно за цялата група, но госпожите си купиха цитронада и ние решихме да опитаме. Беше божествена.
Следващата спирка беше Природно-научния музей. Когато ни спряха на площад Свобода, слънцето препичаше силно и беше задушно. Трябваше да изчакаме преди да ни пуснат, но чакането определено си заслужаваше. Толкова е богато на експонати. На подземия етаж е фауната в Румъния, на приземния и последния - от цял свят. Толкова много животни видях, но любимото ми местенце от целия музей е пещерата, през която се минава. Всичко е толкова добре направено. На последния етаж, докато чакахме госпожите, защото те са госпожи и се бавят, хвърляхме стотинки в черепа на животното, което беше на долния етаж. Аз, от общо 3 хвърляния уцелих 1 път, но и Кристиян хвърли за мен две стотинки и уцели, ако това се брои. Чакайки госпожите навън, Константин поиска да поснима с моя фотоапарат, след което аз почти нищо не съм снимала. Даден на един човек, след това вече имаше ред кой след кой ще снима.
Спряхме пред сградата на Парламента, която наистина е толкова пленяваща. Планът беше да отидем до Mc Donald's защото на повечето корема им стържеше от глад, но преди това се снимахме пред Парламента и посетихме патриаршията, за да видим мощите на Димитър Басарбовски. Въпреки, че мола беше от другата страна на улицата, ни отне 15 минути да стигнем до там. Най-забавното нещо беше как да се оправим с езика. Влизаме в Mc Donald's и отиваме на касата. Поздравяват ни на Румънски и ние питаме "Do you speak English?". Отговорът е "Si". Какво повече е нужно да ти кажат, за да разбереш, че хал хабер си нямат. Аз си поръчвах и когато се оплаках на момчето зад мен той ме накара аз да му поръчам.
Друг недостатък са парите. Нямаше как да оцелея там с 50 lei, при положение, че един потник струва 60 lei. И все пак успях да намеря подарък на сестра ми и не изхарчих всичките си пари, с които бях тръгнала за Mc Donald's и KFC, само защото в нашия град няма, както направиха повечето дошли...
Връщайки се обратно, първо излязох с най-добрата си приятелка, за да и разкажа преживяното и видяното, защото за жалост тя бе възпрепятствана и не дойде. Разходката ни не продължи дълго, защото комарите ни изяждаха лека по лека. Заради тях в момента не знам къде първо да се почеша, ъгх как ги мразя.
За пръв път имах часовник на ръката си и не го погледнах нито веднъж. Просто стоях и се наслаждавах на момента, надявайки се да продължи до безкрай.
П.С. Поста беше написан вчера вечерта, но е публикуван днес, защото трябваше да го пооправя, както и да прикача снимките.