The best trip to Bucharest

Въпреки че денят ми започна от доста рано, за да сме точни  в 5:42 бях будна, явно все още имам сили да напиша този пост. Имам чувството, че ако затворя очи и заспа всичките спомени от днес ще си отидат. И да кажа за какво става дума - днес, 14.06.2014 посетих Букурещ и всички тия от моя клас, които казаха че не си заслужава биенето на пътя само за един ден, определено пропуснаха нещо изключително. А за да не го забравя аз, реших да го споделя с вас. Сутринта се събирахме в 6:30, но то нямаше да е интересно ако някой не се беше успал - бяха две момичета. На границата всичко мина доста бързо, без проблеми. Продължехме пътя към Букурещ, който не е особено продължителен. Опитах се да си наваксам малко сън, но не ми се отдава спането в автобуси или каквито и да било превозни средства. Не забелязах табела в началото на града, но предполагам двете къщи отстрани на пътя, вършат подобна работа.
Първо посетихме "Музеят на селото". Разхождахме си се измежду къщичките, някои снимайки петли и кокошки, защото никога не са виждали, когато се срещнахме с няколко момчета от нашия клас и тръгнахме след тях. По края на музея има езеро. Слизайки надолу към него, Ивелина си скъса сандала. След като се поуспокои малко събу и другата обувка и тръгна боса. Опита се да намери магазин, за да си купи джапанки, но не успя. Върна се със сандал облепен в лепенки. Времето, което тя отдели в търсене на джапанки, ние си устроихме фотосесия из целия музей. На входа продаваха храна, от която аз изобщо не бях заинтересована, защото имах в раницата си достатъчно за цялата група, но госпожите си купиха цитронада и ние решихме да опитаме. Беше божествена.
 Следващата спирка беше Природно-научния музей. Когато ни спряха на площад Свобода, слънцето препичаше силно и беше задушно. Трябваше да изчакаме преди да ни пуснат, но чакането определено си заслужаваше. Толкова е богато на експонати. На подземия етаж е фауната в Румъния, на приземния и последния - от цял свят. Толкова много животни видях, но любимото ми местенце от целия музей е пещерата, през която се минава. Всичко е толкова добре направено. На последния етаж, докато чакахме госпожите, защото те са госпожи и се бавят, хвърляхме стотинки в черепа на животното, което беше на долния етаж. Аз, от общо 3 хвърляния уцелих 1 път, но и Кристиян хвърли за мен две стотинки и уцели, ако това се брои. Чакайки госпожите навън, Константин поиска да поснима с моя фотоапарат, след което аз почти нищо не съм снимала. Даден на един човек, след това вече имаше ред кой след кой ще снима.

Спряхме пред сградата на Парламента, която наистина е толкова пленяваща. Планът беше да отидем до Mc Donald's защото на повечето корема им стържеше от глад, но преди това се снимахме пред Парламента и посетихме патриаршията, за да видим мощите на Димитър Басарбовски. Въпреки, че мола беше от другата страна на улицата, ни отне 15 минути да стигнем до там. Най-забавното нещо беше как да се оправим с езика. Влизаме в Mc Donald's и отиваме на касата. Поздравяват ни на Румънски и ние питаме "Do you speak English?". Отговорът е "Si". Какво повече е нужно да ти кажат, за да разбереш, че хал хабер си нямат. Аз си поръчвах и когато се оплаках на момчето зад мен той ме накара аз да му поръчам.
Друг недостатък са парите. Нямаше как да оцелея там с 50 lei,  при положение, че един потник струва 60 lei. И все пак успях да намеря подарък на сестра ми и не изхарчих всичките си пари, с които бях тръгнала за Mc Donald's и KFC, само защото в нашия град няма, както направиха повечето дошли...

От там отидохме на улица Липскани, според брошурата, но се оказа, че е съвкупност от улички. Разхождайки се забелязах как всички момчета имат еднакви прически и колко по-хубави са нашите момчета в България. Точно когато стигнахме до края на местността, if I may call it like that, батерията на фотоапарата ми свърши, но така или иначе това беше последното място което посетихме. Почерпиха ме със сладолед, които беше толкова вкусен. А бях почерпена, защото най-добрият ми приятел, който между другото е отличника по английски, не искаше да си поръчва той и ми купи сладоледа, за да поръчам аз. По пътя обратно се опитах да поспа, но уви не успях.
Връщайки се обратно, първо излязох с най-добрата си приятелка, за да и разкажа преживяното и видяното, защото за жалост тя бе възпрепятствана и не дойде. Разходката ни не продължи дълго, защото комарите ни изяждаха лека по лека. Заради тях в момента не знам къде първо да се почеша, ъгх как ги мразя.

За пръв път имах часовник на ръката си и не го погледнах нито веднъж. Просто стоях и се наслаждавах на момента, надявайки се да продължи до безкрай. 

П.С. Поста беше написан вчера вечерта, но е публикуван днес, защото трябваше да го пооправя, както и да прикача снимките. 

May Favourites ❤

Миналият месец не успях да направя подобен пост, защото не си бях в нас, а когато не съм си в нас трудно бих се навила да прекратя заниманията си навън, да се затворя и да пиша подобен пост, съжалявам. Но си обещах, че този месец със сигурност ще направя. И ето го и него.

КОЗМЕТИКА.
Исках да пробвам нещо ново, затова си купих жълтата спирала на Golden Rose, след като
останах приятно изненадана от оранжевата. Тази спирала ме разочарова, за жалост, но след време реших отново да я изпробвам. Нанесох първо слой от The Rocket, а след това за издължаване на миглите сложих и от жълтата. Няколко човека ме попитаха дали не нося изкуствени мигли, затова продължих да повтарям процедурата всяка сутрин.

Балсамите са ми винаги необходими, каквото и да е времето навън моите устни сякаш винаги са сухи и напукани. Бях чувала много добри отзиви за балсама на Nivea и един ден просто влязох и си го купих. Върши страхотна работа, изключително добре омекотява устните, а и има приятен вкус и мирис. Вторият балсам - на Balea си го взех само защото имам всичките балсами на тази марка, но се оказа в добра полза. Държа го в портмонето, което обикновено е винаги с мен, значи и балсама. Има малко странен мирис на бадеми, който повечето момчета от класа ми, които са го мирисали, защото са любопитковци, не харесват, но на мен ми допада, а и върши отлична работа с хидратирането на устните ми.

Последното нещо, което използвам като грим са сенки за запълване на веждите. Веждите ми не
са толкова редки, но за да изглеждат по-оформени се нуждаят от леко запълване. По принцип имам четка, с която трябва да се нанасят, но аз използвам пръста си. Друг плюс е че могат да се използват и като нормални сенки и дори се задържат за по-дълъг период от време.

Обикновено не бих сложила подобен продукт е този пост, но какво пък и без това съм тотално влюбена в този шампоан. Пише, че е за тънка и дълга коса. Моята е доста гъста, но я омекотява хиляда пъти по-добре от другите шампоани, които съм ползвала. Не я омазнява допълнително и и продава обем. Не знам какво повече да искам от шампоан. На всичкото отгоре прави страхотна пяна, обожавам когато имам пяна в косата.

Мицеларната вода на Гарниер е последният продукт от тази категория.

Премахва спиралата ми много лесно и бързо. Не ми дразни на очите, не щипе, не лепне. Върши идеално работата си. Препоръчвам я.

СЕРИАЛИ.
Сериялът, който ми е любим този месец, а може би ще бъде такъв и другият е ''One Tree Hill''. До момента съм до четвърти сезон и все още не съм загубила интерес. Като цяло това е всичко, което правя този месец, което ми коства проблеми от време на време, но съм зарибена. Разказва се за баскетбола, момичета, момчета, любов, драма. Типичен сериал - мой тип. Освен това актьорите са добри и успяват да предадат емоцията. На няколко пъти се просълзих, което не се среща често.

КНИГИ.

Пълно разочарование. За целият месец прочетох една единствена книга и то беше във ваканцията още в началото. Книгата е ''Великият Гетсби". Класика. Много ми хареса. Има широко разгърнати описания, което аз обожавам да чета въпреки, че понякога прескачам, за да разбера какво се е случило. Обикновено се връщам и препрочитам написаното, за да мога да изградя пълна представа къде се извършва действието. Подобни книги са ми любими. Краят е тъжен, но всички велики книги имат тъжен край, както казва майка ми.

НАПИТКА.
Не бих казала, че времето навън е много горещо, за да започна да ям сладоледи и да пия студени напитки. Изключвайки кафето, което е all time favourite, напоследък започнах да пия много бананови шейкове. Приемам ги като следобедна закуска, защото са сладки и са хранителни. Схванах им цаката след поредния опит и сега всички пием по един следобед.

СНИМКА.
Това е нова категория, предполагам. Но имам доста снимки направени на божественото небе и тъй като нямам намерение да правя пост със снимки единствено на пейзажите, които съм заснела, няколко вечери подред, ще сложа тук моята любима.

МУЗИКА. 
През почивните дни от ваканцията тренирах, за което ми трябваше добра селекция от песни и чрез Youtube намерих този невероятен сайт, в който има каква ли не музика, както и доста плейлисти, разделени в категории.

Това е за изминалия месец. Да минава и юни, за да започне лятото. Пожелавам един приятен, успешен и изпълнен с усмивки и смях месец. 

- Stelly 

Една седмица of whatever.

Изминалата седмица беше лудница и завърши по най-хубавият начин - 1-ви юни. Майка ми и баща ми решиха да прекараме заедно празника, макар и това да не успя да се осъществи, както те го планираха, защото аз трябваше да уча за предходно класно по английски, но все пак излязохме да закусваме навън, след което се и разходихме по центъра.
Седмицата ми се стори изключително дълга и изморителна въпреки, че имахме нормалните пет учебни дни. Когато вчера чух последното биене на звънеца изпаднах в неимоверна радост осъзнавайки, че въпреки че имам последен час английски на другия ден не е нужно да ставам рано (не че днес не се събудих в седем -.-) Доста неща ми се насъбраха и решавам да започна от понеделник, когато бях на бал на братовчедка ми, което се превърна в прекарване на половината или дори по-голямата част от деня в пътуване. Не че тя живее на другия край на света, но от weekend-а ни на село се върнахме обратно у дома, за да се приготвим, след което отидохме пак до село, заради баща ми и чак тогава тръгнахме към бала. Там аз бях фотографа, което ме накара бързо да се откажа от снимане по подобни събития. Като цяло си прекарах добре, но това го дължа и на нея, за което си я обичам страшно много. Върнахме се сравнително рано, но аз не бях достатъчно изморена, за да си лягам, затова останах будна до дванадесет, коствайки ми проблеми с ранното ставане на другата сутрин. Вторника бях задължена да остана след часовете, защото съм единственият човек от класа готов да се жертва, за да спаси класа си и в случая се записах на състезание по Биология и Психология, заедно с две момчета, колкото да имаме някакъв отбор. В сряда ни връщаха и класните по математика, на което аз съм се изложила невероятно. Shame on me. Изключвайки това нищо вълнуващо не се случи в училище. Но след училище, след като извършихме рутината - да изпратим всички на спирката, аз, Дениз, Венито и Виктор се запътихме да изпратим Венито, но тя реши да дойде с нас и кучето си да изпратят мен до моята спирка. Не е истина как за вървене от 20 метра мога да изпусна два автобуса. Освен, че си изпуснах автобусите, си купих сладолед, което беше задължително имайки в предвид температурата навън. Когато отидох на спирката трети автобус мина, но него не го изпуснахме (аз и Виктор). Вътре миришеше на умрели катерички.
Четвъртъка бях развълнувана за връщането на
контролното по география, на което бях сигурна,
че ще имам висока оценка, но естествено, че не ме огря. Една точка не ми достига. В същия ден трябваше и да се сбогуваме с американката, която може и да не беше най-добрата, но се стараеше всеки път. Часът ни беше разделен на половина, за да може и двете групи да си кажат чао. Втората половина от часа си устроих състезание с Чефо, кой знае повече думи от всички уроци до момента по английски и нека изкажа благодарности на Паола, че подбираше най-лесните думи, които сигурно и във втори клас знаят -.- .
Петъка щях да се побъркам от притеснение заради това състезание. Имах да рисувам някакво Хайку, на което слава богу имам шест, защото наистина се постарах. По руски ме изпитаха - отново, този път биенето на звънеца ме измъкна от мъчително и дълго изпитване, но все пак успях да разкажа текста, който преписвах два пъти в 11 вечерта, за да се спася от двойка. В голямото междучасие някои от обора учиха по биология, за сетивните органи, други по физика за процесите. Странно е как аз, която не бях си чела уроците успях да ги науча и обясня за по малко от 20 минути. Въпросното състезание, не беше такова каквото очаквах, че ще бъде. Но преди да разкажа каквото и да било, да се порадваме на името което бяхме избрали - Ноздрите. Много оригинално, но това е като си дошъл последен, защото е трябвало да чакаш класната ти до последния момент да те държи, за да ти вземе парите за екскурзията. Беше забавно и далеч от състезателно. Обикновено винаги съм много нахъсана, но сега бях спокойна и успях да се изразя по начина, по който трябваше, което спомогна до второто ни място. Навън валеше из ведро по време на събитието, но когото ние излязохме беше спряло, но тъй като имаше достатъчно локви успяха да ме опръскат, както си ходех по тротоара.  Като изненада братовчедка ми беше дошла на гости, и четири часа успешно ме отвличаше от опитите ми да си напиша тезата по литература и резюмето за книга, за което много съжалявам, че не ме изпитаха, защото много искам да разкажа на някого за 'Дивиргенти' и то на английски. Вечерта започнахме да гледаме 'Титаник', защото аз никога не съм, но ни се доспа и си легнахме още съвсем в началото.
В събота валя много. Нишо интересно не се случи. Нормален понеделник - отвратителен. И утре пак. Вече наистина нямам никакво търпение да свършим. А тази седмица ми е пълна с класни и контролни и изпитвания, ъгх. Как изобщо ще оцелея?