В понеделник сутринта заклевам се, за пръв път ми се спеше толкова много. Абсолютно никога през десетгодишната ми кариера като ученик не се бях чувствала толкова изморена. По едно време чак се опитвах да не мигам, защото ако си затворех очите имах чувството, че няма да ги отворя повече днес. Естествено, каквато съм си късметлийка по английски с директорката - първи час, изпитаха мен. За секунди ми се наложи да се свестя, да си събера акъла, за да мога да дам свестен отговор, в случая да разкажа текста, който имахме. Изкараха ме и на дъската, да пиша думи, които като бройка бяха 3 страници, всяка с по две колонки. В край на краищата се оказа, че не ми е писала оценка. По руски аз и още две момичета бяхме единствените научили си стихотворението наизуст и лесно си изкарахме по една шестица. Не е истина как всички забравят какво имаме за домашно и след като им се случи не започват да си записват. Слава богу по английски ни се размина диктовката. И да може би е много жалко за тези, които са на олимпиада в петък, но аз останах страшно доволна (и все пак имаме още два часа, да не казвам голяма дума). Часовете по история са ми фаворит. Господина изпитва, аз си прекарвам времето в приказки по-малко смях и игра на 2048 и просто гледам да не правя впечатление на незаинтересувана. В междучасието преди математиката бях супер шашната, че нищо не си спомням от логаритми, но в часа се справих с две задачи с подточки до к, плюс започнах нова, но за нея вече ме домързя и оставих и без това звънецът щеше да бие. По физика се записах на олимпиада само защото ходя от седми клас, не защото знам формули или теория. Днес за малко да направя тази грешка и по химия, но добре осмислих, колко всъщност не знам и как олимпиадата ще е само губене на време и размотаване до другия край на града някой уикенд.
Новата мода в нашия клас, пълен с мускулести момчета (повдига вежди), е да се опитват да държат два стола с разперени ръце във въздуха за две минути. Най-дълго за сега е издържал Чефо - минута и тридесет и осем секунди, а аз дори не мога да вдигна столовете, камоли да ги задържа за време. Господинът по география е любимият ми и съм сигурна, че това съм го заявявала и в други постове, но сериозно. Всеки път тръгвайки от кабинета му излизам с толкова много погълната информация и винаги с поне едно ново място което искам да посетя.
Ежедневието ми. Всичко е хиляда пъти по-забавно, а малките моменти просто не намирам начин да ги опиша или да ги вмъкна в този опит за свързан текст. Например един такъв момент от днес (ей сега тотално провалих всичко) голямото междучасие аз и Дениз си 'учим' урока, заобиколени от момчета. Дидо ни помоли да му кажем нещо, колкото да му пише три и аз започнах да обяснявам, че без храна можеш и 30 дни, но без вода на половината и си обречен. Стефчо (прякорът му даден от господина по география) дойде и разказа как той изкарал три дни без да пие вода, само на Coca-Cola и ни съобщи като заключение, че не умрял. Явно беше нужно да го подсетим, че не разговаря с момичето, което понеже гледа новини разбира от политика и за обстановката в държавата смята за виновен президента. Просто да съм толкова зле с построяването на текстове и в стила ми на писане да липсва стил и все пак не се отказвам и продължавам да си 'бърборя'. Няма пък да се откажа. Сега отивам да си напиша домашното по Етика, което избягвам от седмица. Адиос на вас и приятна сряда.
-Stelly xx