събота, 20 декември 2014 г.

Week till Christmas ❆

Знам, че пропуснах графика си (или може би само аз съм забелязала, of course), но последната седмица минава толкова монотонно, освен това съм супер разсеяна през по-голямата част от времето и имам чувството, че съм най-малоумния човек ever on earth. Но освен това, да не казвам голяма дума, но съм късметлийка, особено тази седмица и в момента в главата ми изкачат хиляда неща, които сочат обратното, но не ми пука, намислила съм си че съм, така че някой не може да ме обори, bare with my swag.
В понеделник трябваше да имам репетиция на най-голямата ми грешка в живота a.k.a пиесата на училището, в която аз не участвам, а съм суфльор, кошмар. Въпросът беше там, че изобщо не ми се ходеше, както обикновено, а исках да си карам физкултура заедно с другата част от класа. И явно Бог чу молитвите ми и репетицията се отложи заради твърде многото отсъстващи и имах възможността да вляза в допълнителният ни час и за втори пък да си пресрещна пръста, играейки волейбол. Историята е следната - в петък имаме физкултура и тогава си пресрещнах палеца, събота и неделя се оправи в понеделник вече не ме болеше и затова аз отново го пресрещнах, същия пръст. Тате каза, че няма да спра докато не си го счупя, но как да се науча ако не пробвам.
Вторник се измъкнах между капките освен първия час, но успях да надуша нещата и започнах да си преговарям думите. В край на краищата правихме малко контролно - превод на десет думи плюс две упражнения и всичко това за половин час и най-накрая пак имаше сърдити, че не им стигнало времето. Другата госпожа ни дава пет задачи за десет минути максимум и пак се оплакват. Няма да говоря за сложността на 'контролното'. Химията отново стана химия с нейните гадни уравнения, които трябва да уча и изравнявам. Но освен това сядам със Светьо, който ако иска може и да е и забавен. По биология хем ми е много интересно и в същото време ми е много трудно. Както казах трудно се съсредоточавам тази седмица и буквално ми трябва такава воля, каквато не притежавам, за да си науча качествено урока за белтъците. Има едно изречение, личен фаворит, което е с цел да ни каже да разгледаме фигурата на различните белтъци, но да не се опитваме да ги запомним и завършва с удивителен знак. В часа слънцето беше решило да напече точно, когато изпитваха Венито, която като доста зиморничав човек обича да се облича по-дебело и винаги е с пуловер под ризата. Предполагам й бе станало много горещо, защото се обърна към Весито и й се скара, че и пече и не може да се съсредоточи. Бяха направени няколко безуспешни опита с тетрадка да бъде спряна пряката слънчева светлина, но това беше. И въпреки това дразнение Венито има пет.
Бяхме предупредени за диктовка в часа на директорката и поради липсата ми на възможност да се справям с тях учих всяка втора дума с цел да не постигна същия ужасяващ резултат като от преди няколко седмици. Естествено диктовката не беше за оценка а само проверка, на която се справих завидно добре. По етика пък ни сервираха контролно, за което в интерес на истината аз знаех, но не очаквах да го правим наистина. Предполагам съм се изложила. Паола имаше рожден ден и след като ни насметоха че нищо не сме й подарили, така класа, в последното междучасие търчахме да й избираме подарък, който всъщност се получи много сполучливо. Тя черпи в с донади, залели с течен шоколад, посипани с бонбони M&M и сърчица. Не бях яла толкова сладко от кой знае кога.
Четвъртъкът просто се молех да свърши без поражения. Съобщиха ни че в понеделник сме освободени от часовете след четвъртия, което беше моментна радост. За сметка на това госпожата по литература ни даде за домашно за пишем теза - за ВТОРНИК?!?!?! а аз се надявах да си почна от по-рано ваканцийката. Вечерта спах във Венито и понеже тя обича да си играе и разреших да ми накъдри косата, което ни отне два часа и половина и резултатът е обем, който не знам как да преборя, плюс коса която мирише на опърлена кокошка, фактът много ме стряска.
Ако Дениз случайно разбере, че съм избрала да кача
точно тази снимка в интернет сигурно ще се закани
да ме убие, но той няма. Тук просто влезе в кадър докато
си пееше песента, която ще изпълнява на коледния концерт.
Днес (петък) за пръв път се събудих сама и беше много странно. Никога не бях чувала как ми звъни алармата на телефона и когато чух нещо да пищи предположих, че мен не ме засяга, все пак бях в чужда къща. Помагах на Кристиян по химия, но бяхме малко жалка картинка, защото за всичко разгръщах тетрадката си в опит да намеря отговора, толкова знам и аз. Мислеше си че ако излезе на дъската без домашно, но го напише госпожата ще го помисли за Вундеркинд и това ще му донесе екстра точки, но май проработи в обратната посока. И в край на сметка не разбрах какво стана. По физкултура за пръв път от както съм в тази гимназия имам пет на скок от място. Не мисля, че това е нещо което се учи, как да скачам и да си мисля за краката, колко високо трябва да ги вдигна. Освен това играхме волейбол аз, Дениз и няколко други момичета играещи също толкова нескопосано колкото мен. И когато го нямаше Гошо постоянно да ни поучава, се получи една доста забавна игра, в която през по голямата част сякаш гонех топката. В голямото междучасие се случиха няколко забавни случки, които ме накараха да се смея докато не ме заболи корема и не няма да се опитам да ги разкажа, защото ще ги съсипя. Пробвах със сестра ми, не се получи, не очаквам писмено да се изразя по-добре. В часа по география, който карахме с госпожата по биология и гледахме филм за страстите и инстинктите нещо от този сорт. Интересно беше, не като жалките опити на класната да ни пуска филмчета. В часа на класа играхме на кент, което беше уникално. Наистина много забавно. С моят вълшебен знак успяхме да спечелим повечето игри и да загубим само една. Знакът на Чефо и Виктор беше намигване, но Виктор явно не успяваше и винаги се проваляше, но пък и Чефо допринасяше за забавата като се опитваше да го имитира.
Като завършек на деня прочетох първата историйка от книжката ми "Сняг Вали" и съм влюбена. Ъгх, отивам да си направя още чай и да започна четенето по-нататък.
П.С. Едва тази сутрин осъзнах, че така и не съм публикувала поста. Извинявам се, за което.
- Stelly xx