петък, 13 февруари 2015 г.

Какво се случи на петък 13 и дни преди него..

Тази седмица първо че отлетя страшно бързо, но и влизах тук сякаш само да проверявам за нови постове на любими блогъри и дори не ми мина през ума да седна и да напиша нещо от мен. И така в сряда се замислих в автобуса какво ми се беше случило през деня, от какво друго мога да правя в половинчасовия път от училище до у нас сама? Сряда определено беше далеч по-приветлива от четвъртък. Най-хубавия час, който съществува - ФВС, господина ни беше забранил да бутаме топките до края на февруари, но или беше забравил или просто реши да е добричък ни пусна да играем волейбол срещу единадесети клас, които ни взеха първия гейм, само защото от техния клас беше съдията, който сменяше точките. Най-добрите ми 5 сервиза и с петте спечелихме точка.
Стаята ни по география е една от най-малките и сядаме по четирима на чин. Аз, заедно с момчето, което сяда до мен - Дидо, сме редовната мишена на господина, когато започне да изпитва. Този път не беше по различно. Въпросите бяха от Франция, Великобритания и Германия, не бях достатъчно подготвена, но някак съм явно успяла да заблудя господина, който се разочарова, когато му казах, че не съм учила провинциите на Германия с главните им градове. Репликата му беше 'Е жалко, аз мислех да ти пиша шестица'. Мисля да започна да си записвам кой учител колко пъти ще ми каже тази реплика или подобна. Относно четвъртък, той наистина ми се стори като ад, въпреки и да знам, че можеше да е хиляда пъти по-зле. Бях подготвена да вдигам ръка по биология и когато дойде моята част, се престраших и взех участие. Урока си го разказах, както трябва, за шест. Но въпросът от предния урок беше такъв, чийто отговор не може да намериш в миналата урочна статия и все пак бях длъжна да отговоря. Скалъпих някакъв отговор, който успя да ме провали и да ми развали настроението за целия ден или поне до тогава докато не забравя. По етика във вторник беше представянето ни на урок за справедливостта, заедно с Крис и Бобо. Но тъй като звънеца би преди аз да си извърша всички задачи, се наложи в часа вчера да разясня за какво сме говорили миналия час, но на български. Освен това трябваше да правим скечове и да разиграваме постъпки като безочие, лицемерие, завист, щедрост, високомерие. Учудващото, което беше че стана сполучливо и доста забавно. Контролното по математика на тригонометричинте функции беше по-лесно от това, което очаквах и е нещо за което само мога да се радвам. Не че като Стелияна не допуснах най-елементарната грешка в сметките, която щеше да ми развали работата, ако госпожата не ме беше върнала да 'огледам'. (Забелязвам, колко са ми дълги изреченията и колко заплетени и безсмислени стават.) Два часа руски - от както ме преместиха мразя къде сядам. Мразя с чиста форма и не не мисля че преувеличавам. Просто може би защото тръгнах грешно настроена още от началото.. Благодарение на факта, че още в началото бях подготвена да изрецитирам стихотворение имах оценка и бях нещо като имунизирана срещу изпитване макар че с тази госпожа никога не можеш да бъдеш сигурен. И след като би и последния звънец повечето напуснаха училището, но тези петима ученолюбиви деца останаха да правят изпити до пет и половина, когато трябваше да напуснем сградата, за да не останем да нощуваме там. Добре, че по-добрата госпожа по информатика ни беше квестор иначе гладни щяхме да си умрем. И след провала по биология същия ден успях и да изкарам най-високи резултати в целия клас на този изпит. Ура.
Петъкът ми започна приятно с двата часа информатика и информационни, които аз прекарвам в слушане половината, а другата половина спя, докато госпожата ходи да помага на този и онзи. Междучасието по руски, споделих с госпожата мнението ми за гледането на '50 нюанса' заедно с още един пълен киносалон хора. Тя ми каза, че за всичко си имало първи път и ме предизвика да отида. Аз приех, но всеки, който би се навил вече се е уговорил или дори е ходил.. Все ще си намеря някой. В часа успяха да изнервят госпожата до краен предел, което доведе до контролно и след това одумване от класната, както и госпожата по български. Междувременно по български взехме 'Граф Монте Кристо', който всеки втори от класа носи, някои дори и двата тома, но няма един, който да ги е прочел. Все още съм пред дилема дали да се захвана, но много хора ми казаха че е интересен, което означава запълнен уикенд.  Имахме два часа химия, срещу които аз нямам нищо против. Да разбирам я, може би госпожата малко е недоволна от факта, но ще се примири. Независимо колко задачи реша на дъската или в тетрадката, аз няма да изместя нейната надежда - Виктор. Примери за това бол в часовете. На всеки от зададените въпроси мога да повторя отговора му 6 пъти, но никой не го е споменал преди Виктор да си отвори устата. Чакат ме две серии на любимите ми предавания затова ще приключа с така или иначе неинтригуващото ми ежедневие. Бих желала да вмъкна снимката на Светьо от часа по биология, когато се опитваше да ме накара да се усмихна, но знам какво ще ме сполети ако разбере, че някой друг я е видял, затова я запазвам, но вмъквам снимка от часа ни по информатика.