Вече официално първият срок свърши, но това не е хубав край като края на годината. Сега нямам оценки, на които да се крепя и съм застрашена от изпитване буквално по всичко. Много неща се случиха от последното написано и публикувано тук, но няма да се оправдавам, каквото било, било. Започнах да ходя на репетициите на пиесата, която подготвяме и то може би по-често от нормалното, защото последния път бяхме само аз и още двама актьори. За което бях радостна, защото ми се отвори възможност да играя физкултура с една част от класа, което за мен си е удоволствие. Не че няма такива, които ме дразнят, те честно казано са навсякъде, но очевидно се опитват да се държат мило с мен, затова няма да ги закачам, колкото и да ме човърка. Главната цел е да разкажа за последните два дни, които сякаш бяха най-напрегнатите или поне четвъртъка. В петъка главното, което беше е че класната ни говори как от предпоследни по успех сме станали последни, но веднага щом го каза някой се провикна 'Да ама пък сме най-якия клас, то не може и двете.' Не знам госпожо, но аз лично съм си повишила успеха с десет стотни, което ако беше малко повече можеше да повлияе положително на стипендията, за която се надявам да бъда одобрена и втория срок. В четвъртъка по физика имаше няколко човека, които да се подготвят допълнително, повечето с цел да си повишат оценката за срока. Като например Кико, който се справи много добре, въпреки че аз не бях много в час, както и по-голямата част от класа. Всички се затрудняват на задачите, а истината за мен е, че те са далеч по-лесни от теорията. Не ме бива много в зубренето на текстове и тим подобни. Антонио беше най-неподготвен, но ако не знаех истината, както госпожата, нямаше как да разбера. Той дойде малко преди биенето на звънеца и тогава му бе поднесена новината, че трябва да излиза да разказва на дъската. Но въпреки това се изправи, застана пред класа и започна да разказва сладки приказки, споменавайки и година на създаване, за която по-късно разбрах, че била годината на раждане на майка му, а не тази която може да намериш в гугъл.
Госпожата ни по литература изпитваше желание да изпита някого в часа й в четвъртък и тъй като аз и още двама бяхме с текст се чувствах пряко застрашена. Слава на бога преди да ми каже името, някой вдигна ръка и ме измъкна на косъм. След като се разочарова от тоталното незнание, започна сама да си обсъжда Пушкин. Накрая ни даде и домашно, за дъъългата ваканция.
 |
| Снимка на мен и Сашка/Алекс. |
По руски трябваше да ме оформят, следователно ме изпитаха. Писаха ми по-високата оценка, въпреки че аз мога да кажа, че не я заслужавам. Първо средно аритметично оценките ми не превят толкова и второ не знам за толкова. Оу, и ни разместиха. Определено не си харесвам новото място, Алекс ще ми липсва до болка. Хах, часът при Копчева беше сигурно най-спокойният, който някога пак ще имаме. Остави ни да си правим каквото искаме, защото всички вече били оформени. Всички си заминаха освен мен и Гошето, които имаме СИП, ей тука идвам с нежелание, но веднага когато вляза в стаята си връщам думите назад, защото винаги става нещо интересно. Като например тази седмица, влизаме, а след нас Борис, който тръшна вратата. С това свое действие прикова вниманието на ненормалната чистачка а.к.а Румито. Тя го попита какво е станало и докато го изслушваше си събу чорапите. Причината за станалото е госпожата по физика, която му намалила оценката, защото той си играел с чантата на едно момиче, а тя си помислила, че е телефон. Румито го попита какви са му текущите оценки, замисли се и изведнъж започна да се ядосва и тя повтаряйки колко много нея я било яд. И преди да излезе от стаята го потупа по рамото и каза: 'Е, нищо, другия срок повече.' Паднахме да се смеем с нея. Госпожата разбрала, че става твърде много ни пусна 5 минути по-разно, достатъчни, за да успея да си хвана автобуса. В петък вече всички оформени, спаха в часа по химия както и по информатика и информационни. В часа на класа освен карането, си узнахме и програмата за срока. По-зле от колкото можем да си представим. Чак не ми се мисли. Е, явно и с това ще трябва да се справим.. Но съжалявам петък литература пети час??
До тук. Сега само стискам палци да обявят грипна ваканция, нещо което ми е трудно да си представя, но пък много ще й се радвам.