Твърде много щастие в един ден, води до нещастие на другия..

Едва днес разбрах кое ме кара да се чувствам толкова гадно всеки ден. Вече мога да се нарека много по-щастлив човек, наистина. Не знам как нещо толкова малко може да преобърне всичко. Имам чувството, че ако споделя, някой ще ми се изсмее, заради незначителността си, но аз лично след време като чета сигурно ще си умирам от желание да разбера, а няма да се сетя, затова и ще го напиша. Часът по руски език и по-точно факта, че трябваше да сядам с Наско. Нищо лично, но такава тежест ми падна от плещите, когато се преместих. Може би наистина малко го обидих, но ако не бях изявила желание още щях да си сядам на първия чин забила поглед в шкафа пред мен. И така, ъбдейта е че сега сядам с Бобо, с главна цел да го стегна и да му помогна да не остава на изпит. Един час имах тази възможност, но той има по-голямо влияние върху мен. Не знам срещали ли сте човек, който да слуша толкова добре и да искате да му кажете всичко. След два часа с него, преминахме през много теми, но има проблем, нищо не чувам от това, което говори госпожата и въобще не съм в час. Имаше и такива, които се радваха, че се местя, за да им помагам на контролни, но с такава слушаемост в клас ми е ясно, защо имат проблеми. Аз не съм от хората, които ще седнат да учат много сериозно вкъщи и по-скоро залагам на това което съм чула в час, но явно трябва да поработя над това.

Освен тази ми радост, трябва и да се похваля с успеха си на контрoлното по биология. Той също ме направи много щастлива и още когато го видях исках да споделя, но след часа по биология имахме контролно по химия, което тогава ми съсипа всичката радост. За този резултат не се вълнувам толкова..
На следващия ден 
Петъците са дните, когато цял ден се притеснявам, че ще ме изпитат по литература и реално не го правят. Днес не беше по-различен ден, но още от началото или поне от тогава откакто Бобо ме убеди, че госпожата ще си продължи по номера, си имах някакво чувство, че няма да изпитат мен днес. След като би звънецът и дойде ред да видим, кой ще бъде жертвата, се оказа, че започваме отзад и така прекарах, не деня, но поне часа в страх, че ще ме вдигнат да говоря за Акакий Акаккиевич, чието име трудно запомних и дори все още бъркам. Но аз съм на ред следващия път и не ми е приятно да знам. Най-сетне се подстригах, по-малко от желаното, но се радвам, че косата ми е по-жизнена от преди. Валя ме и на отиване и на връщане от фризьора, благодарение на тате, да добре.
Да си запиша ако не за друго то за мен, че днес е денят в който се убедих колко лицемерни са хората и най-вече за тези, които ме заобикалят. Не разбирам как може да ти се усмихват и да ти говорят миличко и в следващия момент, говорят зад гърба ти най-долни неща, който дори не са истина. Жалко е, че става въпрос за някого, който наистина ми се усмихва постоянно, прегръща ме, говорим си някакви неща и бам. Никога не съм била от хората, които ще отидат да се защитят или да се разправят, много жалко, но не мога и сега това няма да се промени. Просто няма да му обърна внимание и понеже вярвам, че всичко се връща ще се правя на тъпата, която я лъжат в очите.
Истината да споделям всичко това тук е защото по някаква странна причина ме кара да се чувствам по-добре. (Въобразявам си само, че някой ме изслушва.)
А, и утре сме на училище отново (знам, че без мен нямаше да знаете) а новият ни учебник по английски ме мъчи и съм сигурна, че не само мен, но така ще бъде до дванайсти клас...
Лека нощ или ден, когато и да го четете. Пожелавам ви да не срещате подобни хора, с каквито аз съм принудена да прекарвам половината от денонощието.