Предполагам всеки е имал лош ден или седмица, може би дори месец. Затова и с такова нетърпение очаквах да свърши февруари месец. Тайничко се надявах, че с настъпването на Баба Марта ще настъпи и по-лесен период за мен. Но за жалост оставам разочарована до днешна дата. Реално не ми се случват лоши неща или такива, за които да се притеснявам повече от обикновено, то училището за мен е някакъв постоянен стрес. Все пак продължава да го има това напрежение в гърдите ми, че нещо се случва, дори и когато нищо не се. Всичко това ми и изпива енергията, с която се справям с писането тук. Как да го обясня? Мисля си какво ми се е случило днес, ходих на училище, има нещо, което си струва разказването, но не мога да го видя, защото съм затрупана, реално погледнато, с ненужна тежест, която буквално се превръща в болка. Чувствам се крайно некомфортно да пиша подобни работи, защото да споделяш ежедневието и радостите си е едно, за мен е тотално различно да излагаш на показ слабите си места. Силно се колебая дали това трябва да види бял свят или публикуването му ще доведе до още усложнения. Но считам че не съм единствената и тази мисъл малко или много ми помага. Именно затова и публикувам това, да кажа, че всеки има лоши дни, седмици, дори месеци, но това е нещо, което се случва на всеки. И ако има друг такъв като мен в момента, се надявам да помогна. Като съвет, кажете на някого или го напишете някъде, осъзнавам, че това на мен наистина ми помогна.
