Като цяло ежедневието ми е скучно и еднообразно. Днес имах да реша дали ще предпочета да си остана в нас и да си пия чайчета за гърлото (болката цял ден се опитвам да я опиша и нищо оригинално и изобретателно не ми идва на акъла, а когато потърсих в интернет ми излизат само хапчета при 'болки в гърлото') или да изляза и да се докопам до операта за да гледам мюзикъл. Well, след тричасово размишление предпочетох за си остана в нас, за да не се до-разболявам, а и предполагам мюзикълът е свършил по-късно от последния автобус, което ме довежда до опцията - такси. И тук вмъквам факта, че имам страх да пътувам сама, по тъмно, в кола на напълно непознат човек, на когото казвам лична информация - адреса си.
По-рано през деня (второ вмъкване на факт - обичам да върша нещата отпред назад. Така прочетох и последните няколко глави на "Предани", признавам си.) пък направих добро дело - подарих шестица на човек в нужда. Не е истина колко много се радвам, когато знам че съм полезна и мога да допринеса за постигането на нечии цели. Странното е, че не обичам да подсказвам, но нямам нищо против честно да помагам. Не знам от кога не се бях смяла толкова много, че да ме заболи корема и същия човек е причината. Честно той постоянно се усмихва и има най-дълбоките трапчини, които някога съм виждала или докосвала. Днес се чудех дали не го боли да се усмихва толкова много, защото мен ме заболява само като си помисля колко дълго усмивката му не слиза от лицето.
'Къде бихте предпочели да ви заведат на първа среща?' - Въпрос по английски език. Задвадесет минути измислихме какви ли не места, но никой не се сети за това толкова изтъркано кино. Въпреки, че аз крайно много съм изкушена от среща на някой покрив на блок. Обичам високото, залезите и одеялата, какво повече?
П.С. Забелязвам как винаги публикувам постовете си след 22 часа.
П.С.2 Поставих личен рекорд днес, за най-дълъг разговор по скайп, който до момента е продължил 7:25:58
П.С.3 Утре ще е най-уникалният ден!