Събудих се с епизод на 'Приятели', защото си казах 'Днес трябва да седна да уча, защото от понеделник се почва ада и имам контролно по литература и по история. Трябва да изкарам добри оценки.' Но естествено, все още не съм се наканила да седна и да науча като хората. Майка ми и баща ми ми съдействат. Сутринта едни час закусвахме в сладки приказки, а после майка ми ме помоли да й помогна с правенето на крекери, които всъщност станаха много вкусни. Излязохме уж само, за да се видим с баба, но се върнахме доста по-късно. И въпреки това седнах да уча и си написах универсален увод за интерпретативното съчинение чакащо ме в понеделник, но до тук беше.
Вчера след училище излизах запътила се да си купя "24 момичета за 7 дни", което се оказа мисията невъзможна, защото била издадена през 2007 година и нямали повече издания, което още повече ме нахъса да я намеря и да я прочета, а за да не оставам на сухо си купих "Множество Катрини" на Джон Грийн и най-накрая прочетох края на последната част от поредицата Дивергенти. Това, че не я бях чела от повече от 2 седмици успя да ми помогне със сдържането на сълзите, които напираха.
Днес отскочихме и до мола, само за да успея да проклинам отново себе си. Сестра ми смята, че след няколко дни ще се стопли и ботите, които има няма да подхождат на 'слънцето', което ще се покаже и е решена да си купи кецове. Обикаляйки магазините се влюбих в един чифт найкове. Но естествено, моят 40 номеров крак няма как да се побере в 38,5, а и ми казаха, че в цялата верига магазини това е най-големият номер. Помолих да ми покажат нещо, от което имат евентуално 40 номер и те ми извадиха най-грозните и обикновени обувки, по възможност. А репликата на майка ми беше "Е, като искаш да си висока, няма как да искаш малък крак.". Добре мамо, съгласна съм, но за бога аз съм 1,65, което е далеч от представата ми за високо при положение, че дружа с момичета 1,70, обичащи токчетата.