Не обичам сряда. И може би не в този пост му беше времето да го съобщя, но да се знае. Като се замисля днескашният ден мина добре, естествено можеше и по-добре от добре, но то винаги може и още.
Първият час се проявих като герой, задавайки изключително малоумен въпрос на господина по история, чийто отговор знаех. И все пак - разминахме се с изпитване, а и ако ми обясните как става, от въпрос за края на на първото българско царство да се достигне до управлението през 80-те години.. Просто него си го бива. Другачето ми по математика липсваше и моята решителност да бъда милата съученичка ми изигра лоша шега, защото човека, който поиска да седне до мен, имах да го търпя още 2 часа - информатика и информационни технологии. И да по принцип винаги предпочитам да съм с някого, от колкото сама, но не знаете как мирише този човек. А и случайно мястото до моя любим събеседник беше свободно, но аз съм си срамежливичка да го попитам да седнем заедно. Така се каня и да се запозная с няколко личности, по това велико изобретение - интернет, сигурно от близо два-три месеца. По принцип, когато ние имаме час информатика/информационни някой дванадесетокласник идва с господина по география и работят на някой компютър. И така втория час решиха да изпитат мен и този двандесетокласник, който беше седнал на съседния чин имах чувството че гледа повече към мен, от колкото към екрана на компютъра, подлагайки ме на сериозен стрес, не успях да се съсредоточа в правенето се на прочела и разбираща всичко относно Excel. След часа даже не се осмелих да отида и попитам за оценката ми. Руският език мина под напрежение, защото уви аз отново не бях седнала да понауча, а в моята позиция "любима ученичка, защото научила падежните окончания" никога нищо не знаеш. Слава богу любимият й ученик, знаещ турски и повече за турската култура защото разбираш ли е турчин, ме прикрива с правоъгълно-триъгълната си глава (такава като на Финиъс е, честно). Часа по английски ми е любим. Госпожата е толкова добра, когато й покажеш, че знаеш, пък и е една от малкото в това училище, които ти се усмихват насреща. Изкарах първата си шестица на контролно, за което съм страшно щастлива. А в часа не правихме нищо освен поправка, най ги обичам тези часове. В автобучето сигурно беше тъпканица, но с добра компания и място до прозореца, не разбираш за нея. Днес реших да проверя датите за контролни и не знам как ще преживея този месец. HELP! Започва се от утре с изпитване по география (дано не на мен), за което не съм чела. Все още.
Лека нощ и приятен четвъртък. (Ох, моля те бъди приятен.)