Ох, тази химия, не знам наистина как ще се оправям с нея по-нататък. Майка ми постоянно ми повтаря, че госпожата ме вдига, защото смята че знам, та нали бях една от малкото или дори единствената завършила с отличен по предмета й.. Да, но мен никога не ме вдига на нещата, които знам, а ме изкарва на теория - най-омразното нещо за мен (след химията?). Не съм искала да мразя химията, но тя ме предизвиква или може да се предава наследствено в нашето семейство, не знам. Предисторията този път е много смешна , или само на мен ми беше такова, тогава . Когато започна часа и всички си седнаха по местата, си дадох сметка, че съм единственото момиче в редичката и трябваше, естествено, да споделя с другарчето до мен, който ме помоли да си говорим на съученик-съученичка, та така се разпространи идеята за 'коч' парти. Не знам, някога дали сте били заобиколени от толкова много момчета. Не спират глупости да бълват, от къде ги измислят. Госпожата естествено си говореше по урока и пусна в една купичка да видим какво представлява йодът. Стигна и до нашият чин, а аз като най-любопитното дете го бутнах, разровичках. Всички повтаряха, че мирише на гадно и когато го помирисах и казах че на мен ми мирише на детска градина, съученикът ми прихна да се смее, а аз го последвах и изглежда с нос съм раздухала малко йод, който е попаднал върху ръкава на ризата му - проблем, защото се оцвети, доста. На мен отново ми стана забавно и посмях да се засмея, при което госпожата реши да ми среже крилата и да ме изкара на дъската. Бях се тотално отказала да си правя опити да отговарям на въпросите й и си стоях там отпред мълчаливо, чакайки някой да продиктува какво трябва да напиша. Оказа се по-късно, че таблицата, която 'попълвах' я има готова направена в учебника. Естествено после трябваше да даваме примерни уравнения, които са частта от химията, която схващам, но изкараха душицата, която знае всичко СЪС УЧЕБНИК, където бяха написани продуктите WHAT??
В този така хубав вторник имахме и входно по география, което вече ни върнаха и се оказа, че не съм се издънила чак толкова зле, колкото си представях, но това, което съм изкарала, не е от знания, а от тото. Жалко. И да, може стипендия да си вземам първия срок, но за по-нататък, не мога никакви илюзии дори да си правя. Десети клас е чудо невиждано.
И искам да завърша поста си с нещо красиво, затова споделям едно стихотворение на Валери Петров.
ПОВРЕДА В МРЕЖАТА
Един кош важни работи, пропуснали срока,
имах снощи да свърша, и в миг спряха ни тока!
Поне денем да беше, а той взе, че угасна
вечерта – със две думи, неприятност ужасна:
нито книга да взема, нито ред да напиша,
телевизорът, тъмен, мълчи в своята ниша
и можех единствено да седя във креслото
и, вторачен във тъмното, да си мисля каквото
ми дойде наум. И така, по принуда,
петнайсет минути, мълчалив като Буда,
се домогнах до мисли, е, не всички елмази,
но три-четири свестни, и сред тях беше тази,
че както заети сме непрекъснато всички
да мислим за работи, крайно важни в кавички,
във същност за нас генерален проблем е,
че за истинско мислене не намираме време.
Погледнах навънка
през завесата тънка:
затъмнен бе кварталът и, уж стари познати,
бяха всички прозорци само черни квадрати,
но сега в тях не виждах нищо мрачно, зловещо,
а, напротив, си казах: И там мислят над нещо.
Препоръчвам да изслушате неговият прочит, натискайки *тук* (3:12)
Стихотворението звучи по съвсем различен начин.
Пожелавам ви успех.
- Stelly xx