Някога чувствали ли сте, че нищо не ви се прави, но ви е скучно? Е ако отговорът е да ме разбирате перфектно. Единственото нещо което искам е - да напиша нещо, но какво, когато осъзнавам, че писането ми не е толкова увлекателно. Защото когато четеш на Ева блога не искаш публикацията да свършва. Но съм решила, че колкото и големи безсмицлици да напиша ще постна това и няма да го държа само за чернова, както други минимум 10.
И така де, днескашният ден поне беше дълъг. След като по физика правихме преговор за поредното входно ниво (ох, как ми се иска да минат вече всички) имахме литература, която премина в писане повече на правописни правила по български, но все пак отделихме и време за Бокачо и Данте Алигери. В междучасието преди биологията разгледахме обстойно стаята, която е най-интересният кабинет, в който имаме часове. По витрините има всякакви видове буболечки, скариди, омари, малки и големи, раци, миди, рапани, модели на цветове, модели на човешки органи, въпреки че може и да има някои истински. Миналата година госпожата, когато ни заместваше един час, ни извади сърце на крава в буркан пълен с течност, предполагам, за да не се разложи, но беше отвратително. Кой знае колко още подобни работи държи в хранилището, намиращо се зад черната дъска.. Оказа се че входното ни ниво е следващият път, но никой не попита какво ще съдържа то, а когато аз се осъзнах вече беше твърде късно и сега ще уча.. ами не знам какво да уча освен записките ми от часа и предполагам като миналата година по биология ще започна с някоя изключително неприемливо ниска оценка, особено за човек, взимащ стипендия. По руски госпожата ни явно пак я беше хванала нещо и цял час се заяждаше с някого. Най-накрая написа и две двойки, въпреки че бележниците ни все още не са готови. Хаха, когато ме помоли да направя едно упражнение ми обърка името, за което няма как да се радвам повече - няма да ме вдига постоянно. Защото на най-добрият ми приятел знае името и още от първият ден му даде текст, който да научи наизуст и го накара да участва в някакво състезание. След кратката разходка в парка, с най-добрата ми приятелка се върнахме тъкмо на време за следващата доза руски (имахме двоен час). Явно настроението на госпожата не се бе върнало, защото написа на всички, които закъсняха с по една минута закъснения a.k.a половината ни момчета. Слава на бога този час от нас се изискваше само да слушаме и записваме новата информация, която естествено ще присъства на входното ниво. И след това - математика. Никой не седна по номера, както беше редно, но реално няма човек, който да иска да сяда с отредения му съученик. Да, аз имам да сядам с него по три или пет предмета (утре ще разбера с точност) и пак си позволявам да се оплаквам. Поне по биология, който сяда пред мен мирише на рай ;з. Та, да се върнем в часа по математика, ами да ви кажа задачи решавахме, да съм по точна - системи и смея да твърдя, че мога да се справя с тях и се надявам да има няколко от тях на входното. Като последен час имахме при най-отвратителната госпожа на света и сега не го казвам, защото много се кара или е страшна или строга, а защото има любимци. По-гадно нещо от това дадена госпожа да има любимец в класа, е ти да сядаш до него. Каква е ситуацията - миналата година имаше СИП английски за всички, които искат да се явяват по олимпиади и вземаха ученици по преценка на стария учител. Аз не бях в тази бройка, защото не се справям на диктовките. И въпросната госпожа е преподавала. Тя от нашия клас единствено познавала момчето, което било на клуба и била възхитена от работата му. Но той преписа от мен изреченията вчера, както и днес. И все пак какво значение има това. Той е най-добрият и винаги аз ще съм тази, която преписва от него. Вече съм се заела да си търся някой, с когото да се разменим. Най-мразя да се чувствам маловажна. Като осми час имах СИП математика, който беше много по-различен по съдържание в сравнение с това, което правим в часовете. Не знам колко време продължи, но в никакъв случай не беше много и единственото жалко нещо е че е осми час и съм крайно изморена да мисля за каквото и да било, камо ли за задачи и да правя логически връзки.
Сега, когато ви разказах на дълго учебния ми ден, мога да взема книгата до мен и да я довърша, за да започна 'Фор', чието въведение прочетох и вече нямам търпение.