Желанието ми да напиша нов пост е толкова голямо, колкото желанието ми да отида на училище, с други думи - огромно. От скоро нямам търпение да ходя на училище и това вероятно се дължи на взаимоотношенията ми с по-голямата част от класа и всичко вълнуващо и забавно, което се случва. Естествено не мога да разкажа конкретни примери, защото забравям твърде бързо по-голямата част от информацията (шегувам се, но не ставам за разказвач на истории случили ли ми се някога, никога не се сещам за точната) И все пак имам нещо за по всеки ден от седмицата.
В понеделник осъзнах, че при Копчева сам учиш уроците, тя е там само, за да те изпита и така ще бъде и за напред. След това заключение си направих и следващо - от класа ми половината с триста зора ще минат. По история ни върнаха входните нива. Имам четири, но толкова без преписване по този предмет, не казвам че съм доволна, защото определено не съм.
Във вторник имахме входно по литература - катастрофа. Имахме да пишем теза върху "Декамерон", а темите ни бяха ясни от предните класове. Аз естествено бях по-подготвена да пиша върху другата и се изложих на тази задача. Другият вторник резултатите ще бъдат окончателно ясни. По химия (нека отбележа, че ни е класната) госпожата реши да се направи на много лоша, като изпита дежурните, защото не си били свършили работата - да изчистят дъската. Не, не бях аз дежурна и не изпита мен (и по-добре), а двете ми най-близки приятелки. Отбелязвам точно тук, че започнах да схващам чат-пат какво учим и се справям добре с електроните и електронните обвивки, бих казала елементарен материал, малко математика. По география господина си избра мене да изпита, защо пък не (е и още девет човека). Географията заедно с историята са ми най-омразните, не мога да се обоснова защо, но е така. Той обаче се оказа добричък и на двойките не им писа двойки. На мен ми писа петица, защото не бях точна в определението на антициклон. Бих казала че съм късметлийка да ми се паднат подобни въпроси. След часовете отидох да изпратя Стефан, който има шест на въпросното изпитване по география, и Весито и след това имах около половин час да се шляя с Дениз, защото по руски госпожата има седми час, а ние трябва да ходим на консултации, за да се подготвим за състезание, за което така или иначе аз няма да успея да се подготвя.
Сряда - по руски ме изпитаха, любимата ми госпожа. Няколко човека се опитаха да ми подскажат, но просто не ми бeшe ден. По физическо влязох, да играя волейбол, но единствено два сервиса ми влязоха, един свестен удар не направих. Стелияна на първа линия означаваше точка за другия отбор и въпреки непохватността ми този ден бихме. След като мина и Копчева вече всички спокойни, часът по история беше нормалната доза смях с Битран и Гошо и Чефо.
Четвъртък бяхме приготвили изненада, за рожденичката - Мартина. Два часа руски бяха страшно много или на мен така ми се стори. Госпожата в междучасията е толкова добра, като почне часа и нещо и става... Понеже след това имахме и математика и английски всички преписваха по нещо. Тя се ядоса и събра всички тетрадки, които бяха под или на чиновете. Моята беше под чина, защото бях дала домашното да го препишат и изгорях. И все пак госпожата ми я върна, както и на всички останали и заплахите й си останаха отново само заплахи. По математика определено не си харесвам мястото, защото нищо от написаното на дъската не се вижда, но пък не е чак толкова зле. Хората са кажи речи същите и си помагаме със задачите - най-важното. Мисля че само тук не съм се хвалила с успехът, с който до момента се годрея най-много - шест без грешка на входното по математика. Просто сияя. По английски език извадих късмет като не ме вдигнаха да ме изпитат, защото госпожата вдигна момчето, което е номер преди мен, както и този, номер след мен. Сърцето ми реално не трепна, защото си бях научила и все пак вече ще имам едно на ум.
Петък е със сигурност любимият ми ден. Нямаме английски, което не знам как се случва в английска гимназия, но не се оплаквам, в никакъв случай. По химия както казах започнах да схващам, то не е голяма философия пък и няма характери да определям, нито с какво взаимодействат химичните елементи. По физическо играх доста добре ако може да похваля сама себе си. Бихме с два гейма вторият до тридесет точки, въпреки че аз първоначално не исках да съм в този отбор, защото много се палят и като объркаш ти викат, но пък те поздравяват когато играеш добре. Два часа информатика ми се увидеха, но когато раздаваха входните с Чефо и Светьо ни беше забавно четейки някакви си снимки от фейсбука и пеейки си измислени песни... В часа на класа се снимахме за обща снимка за класа, но навън. Беше облачно и точно когато се наредихме няколко учителя решиха да излязат (ние се снимахме пред главния вход) и развалиха работата. Вече когато бяхме слънце пекна и половината сигурно са излезли със затворени очи. Аз се постарах да ги държа отворени, надявам се да не съм начумерена, хаха. След училище се размотавахме във Весито, от където имам доста снимки, които не мисля, че са за пред хора, затова няма да споделям, а и все още не са стигнали до мен..
Basically така протича една моя седмица. Доста по-забавно е ако трябва да бъдем честни, но няма как да пресъздам ситуациите при положение, че се смеем обикновено на едно изречение или дори на звуци. Като този, който Паола издала, когато паднала по стълбите (на това мога да се смея до утре). И понеже съм решила днес да не излизам, а да се потопя в учене ще спра до тук и ще кажа чао. Приятен уикенд, дори и времето да е лошо, както е при мен.