В петъка закъснях от обичайната си рутина и като никога Паола чакаше мен, но когато отидохме в училище все още не бяха отключили стаята по химия. Няколко човека дойдоха до мен с въпроси по урока, който така и не прочетох въпреки това получих шестица на домашното дори и да беше написана в бележника на Алекс. По физкултура било направено оплакване, че не загряваме в началото на часа, което принуждава господина да ни принуждава нас да бягаме няколко обиколки на салона последвано от серия упражнения за загрявка, всичко това с цел да не се контузим. Аз естествено успях и в момента не мога да си намеря място, защото десният ми крак ме боли ужасно. Играхме волейбол, естествено, с господина в напият отбор и въпреки че момчетата + Паола ни биха с гейм беше забавно и приятно, защото дори и да направиш грешка никой не смее да ти викне, а идват и ти обясняват как да го изиграеш по-добре следващия път. В междучасието се опитах да се оредя в лавката - мразя лавката, но нямах избор при положение че си бях забравила храната. В час по информатика разбрах, че програмирането не е моето призвание и най-накрая ще се наложи да си купя учебник, защото петък трябва да полагам зверски усилия да се съсредоточа да слушам госпожата или да пиша, което не ми се прави толкова много, или поне тази седмица ме домързя. В междучасието решихме, групата от осем човека с четирима отсъстващи, че ще ходим на кино да гледаме страшен филм. Съобщавайки това в часа на класа другата половина не бяха съгласни с идеята за страшния филм и за тяхно щастие такъв жанр в кина в момента дори не се излъчва. Часът по география мина по-леко с историите на господина и увлекателния му глас и начин на разказване. В час на класа ни каниха да ходим на театър и госпожата ни чете статия от вестник "Уикенд" за четири версии за смъртта на Ботев. Как може да вярва на нещо написано там? На вън беше смразяващо студено, но като добри приятелчета стояхме с Чефо да изчакаме автобуса му след което ходихме на зъболекар и играхме 'Монополи" във Весито, на ТОПЛО.
Днес не успях да се наспа, защото трябваше да ходя на многоезично състезание, за което уж, закъснях, защото колата ни отказа да работи и ми се наложи да си хвана такси, но всъщност беше и тридесет и пет, когато пристигнах, а състезанието започваше в десет. Трябва ли да го обсъждам. За сега само стискам палци да съм се справила толкова добре, колкото аз си мисля и да успея да мина на следващия кръг. За пръв път стоях толкова дълго на състезание/олимпиада, а задачите ни бяха едва две. По пътя духаше ураганен вятър и заваля.. дъжд. Малко по-късно и сняг на парцали, който беше основната причина да напиша този пост. Имах чувството, че някой просто пуска памук от небето ;з Снегът още си вали и трупа, може ли в понеделник да не ходим на училище?
- Stelly xx