To the mountain and back

Хей, хора. Миналата седмица муа и семейството ми, решихме да отидем на почивка, която на мен ми се стори доста спонтанна, защото аз разбрах за нея едва няколко дни преди да тръгнем, а и в същия ден бяха направени и резервациите. Тръгнахме в неделя, следобед от село. Минахме през Търново, защото на сестра ми много й се ядяло Mc Donald's, а й бяхме забравили карти за игра затова проверихме магазинът в близост до закусвалнята. Минахме през Шипка и Бузлуджа, от където се откриха невероятни гледки, но всичко долу бе сякаш в мараня и не съм снимала и толкова много. На Бузлуджа слязохме, за да снимам, но духаше доста силен вятър и бързо се прибрахме в колата, запътили се към Казанлък, където бяхме на гости на приятели и преспахме.
На сутринта тръгнахме към местността, където ни бяха резервациите - Цигов чар, което се намира точно до язовир Батак. Пътят беше дълъг, имах чувството че още малко по магистрала тракия и щяхме да стигнем София, защото изпуснахме доста места, от където може да се слезе от магистралата. И така през Пазарджик, Пещера и Батак, по обяд вече бяхме пристигнали. В началото имахме затруднения в намирането на нашите къщички, но след като ни упътиха ги намерихме и аз незабавно се влюбих в гледката. Имам чувството, че съм на морето. Язовирът е доста по-голям от моите очаквания и освен хълмовете зад него да ми подсказват, че съм на планина, няма какво. Водата е същата сякаш гледам спокойното Черно море, всеки път като погледна. Температурата е около 20 градуса, което за мен е студено, но пък предпочитам да ми е хладно, пред това да умирам от жега. След като се наобядвахме и починахме, решихме да отидем до язовира, което не се оказа толкова лесна задача. Явно скоро беше валяло долу беше доста кално, но скоро намерихме начин и дори си намокрихме краката във водата. Взехме колата и потеглихме в обратна посока, на къде се предполага че се намира центъра. Има няколко заведения, виенско колело и още няколко атракции, както и магазин за хранителни стоки. Там оставихме колата и продължихме пеш по пътя, като най-накрая стигнахме отново до две заведения този път на брега на язовира. Имаше и лодка с която може да се стигне до острова намиращ се в язовира. На връщане прекапа, но недостатъчно да ни намокри. За вечеря седнахме на едно от заведенията, а щом се прибрахме беше късно и аз реших да си легна и да си пусна 'Касъл'.

Вторият ден, когато се събудих (да отбележа, че хубаво се спи там), баща ми беше за риба. След като той се върна, наобядвахме се всички и той си почина, запалихме колата и отидохме до пещера Снежанка, защото аз обожавам да посещавам пещери и честно казано това ми е любим обект. Имаше около 45 минути до следващото влизане, когато стигнахме паркинга. Тръгнахме по друг път да вървим с нагласата, че имаме достатъчно време да стигнем. След като стигнахме недалеч, започнахме да вървим нагоре към пещерата. Аз не бях подготвена да изкачваме връх, нито никой друг от семейството ми. Но леко полека, с всички тези мотивиращи табели, стигнахме до пещерата, където ни чакаха рояци комари. След като си починахме от изкачването, беше се събрала група и влязохме в пещерата. Вътре беше хладно, а и както бяхме мокри от изкачването, на мен ми стана студено. Обиколихме пещерата за около половин час, а щом излязохме обективът на фотоапарата се замъгли. Слизането на долу няма нищо общо с изкачването. От главния път потеглихме към Пещера, за обувки и храна. Когато се върнахме бях изморена и си легнах с Касъл на екрана на лаптопа.

Ден трети - отново започна късно. Майка ми беше говорила с хазяйката ни, която я упътила към някакъв водопад. Да отбележа, че водопадите спадат заедно с пещерите, към графа любими. След като вървяхме повървяхме по асфалтиран път стигнахме до хижа "Боровинка" по думите на хазяйката: 'Супер сладка къщичка'. За да сме сигурни, че не сме сбъркали пътя попитахме възрастен човек, който срещнахме по пътя. Той ни каза, че по-надолу имало рекичка, но не знаел за никакви водопади. И все пак ние продължихме, докато не видяхме табела. Щом навлязохме в гората, замириса на гъби, а сестра ми и майка ми започнаха да ги разглеждат. Водопадите бяха мънички, но нямаше добър изглед към тях затова снимките са през клони, на елхички, които бяха навсякъде, точно същите каквито предават по Коледа. Когато се върнахме на пътя от който се бяхме отклонили, решихме че може да продължим още нагоре и да видим до къде ще стигнем. Вървяхме доста нагоре, когато стигнахме маса и пейка направена от дървета и пътя разклоняващ се. Закуско-обядвахме там, а сестра ми и баща ми продължиха нагоре по единия разклон, връщайки се по другия. Оказа се, че нагоре имало сечище. Следобед тръгнахме с колата по пътя около язовира, тате да ни покаже къде е ловил риба предния ден. И още малко по-напред, още малко по-напред, докато не стигнахме малката стена на язовира. Всичко изглеждаше много по различно от тази страна. И аз продължавах да се чудя как да уловя всичкия чар, който имаше тази местност. На връщане спряхме на центъра за по палачинка. Вечерта имаше гръмотевична буря и аз стоях може би час наслаждавайки се на светкавиците, дъжд нямаше, в опити да уловя някоя от тях в снимка. Преди да заспим със сестра ми изиграхме няколко пъти "море".

Четвъртият ден станахме сравнително рано с любимата ми закуска на масата - пъпеш. Докато чаках сестра ми да се оправи редих пасианси, а след това потеглихме към Велинград. Когато стигнахме объркахме пътя. Крайната дестинация беше местността Клептуза. След като обиколихме езерото и видяхме от къде извира водата, седнахме да обядваме. Обслужването не беше блестящо но мястото беше много приятно и успяхме да се насладим и на водопада от едната страна и на яребиците във водата. Следобеда прекарахме в игра на карти главно.

Последният ден след като нагласихме багажите и потеглихме спряхме чак в Стара Загора, за обяд в Subway и сладолед от Mc Donalds защото е невероятно вкусен <3 И след още няколко часа стигнахме до село, къде почивката ни свърши. 

Единствената снимка, в която успях да уловя светкавицата. 

 Надявам се да ви е харесал поста, ако не той, то поне снимките в него. 

- Stelly xo

SUMMER TIME ☼

Когато чуя думата лято, първото нещо, за което се сещам е ваканция и тон свободно време. И тъй като лятото трябва да е супер забавно, а за мен няма по-забавно нещо от това да правя списъци, реших да направя списък с...

*барабани*

1. Хвърляй водни балони по хората от терасата.. или просто хвърляй водни балони от терасата. Живея в квартал в който рядко се мяркат хора и реално няма по кого да хвърлям тези балони, но какво пък ако ги хвърлям просто ей така през прозореца. И все пак съм си обещала да отида на гости на някой, за да си доставя това малко удоволствие. 

Друг вариант е да се съберете с приятели и да се замеряте, но това е малко по-трудно, предвид липсата ми на приятели.  

2. Прекарай цял ден в гледане на любимия си сериал (а.к.а "Клюкарката") или FLN, защото кой не обича да гледа предавания за къщи и дизайн и да разглежда random къщи по целия свят. Това лично е нещото, което аз правех до тази седмица. Предупреждавам за странични ефекти - кръвоизлив в окото, въпреки че при мен стана заради много четене (наистина нямаше как да пропусна възможността да се изфукам, защото let's be real, никога не съм чела толкова много за един ден, а то това мое четене е вече седмица wow) получава се и при телевизия и компютър. Честно казано грозна гледка е. 

3. Направи си пица. Гледай да си сам/а защото не знам за теб, но на мен не ми се отдава възможност да сложа всичко, което искам, когато майка ми или баща ми са си у дома. Може и сандвич да си направиш, ако те е страх да пуснеш печката или нямаш тесто, но за заглавие много по яко е думата да е пица, сандвичът не е най-вкусната дума. 

4. Избягай от вас. Вземаш брат, сестра, най-добрата приятелка или гаджето и с някой междуградски автобус заминавате да прекарате деня на различно място. Намирате тревичка и си опъвате одеалцето за пикник. Sounds perfect to me. А ако няма обхват или нямате телефон е даже хиляда пъти по-добре.

5. Нахрани бездомно котенце и го накарай да заживее пред блока/ къщата ти, нали евентуално ако не ти дават да си го прибереш, защото на мен не ми дават. Направи му къщичка с парцали и го храни, киселото мляко става. Оу и да не забравиш да го кръстиш, защото аз винаги отлагам и после вече е късно. Вуала намерих си приятел. 

6. Научи Испански. Ако вече го знаеш (завиждам ти) научи някой друг, като Корейски, само за пример го давам ама си hell of an idea. То наистина е невъзможно да научиш език за два месеца, аз още уча този английски, вече десета година и пак не го знам. Но все ще научиш едно ¡Hola, Qué pasa? и ¡Adiós!, признавам употребата на Google Traslate.

7. Пусни хвърчило. Ето тук вече не е много просто, защото трябва да намериш място без жици и за предпочитане и дървета. Аз ходя на Левента, което може би нищо не ви говори, но е място в квартала, на което няма нищо, буквално. Споменах вече, че живея на едно такова място, недосегаемо, особено зимата. Както и да е. Вятър, ами в това време все от време на време трябва да подухва. 

8. Прочети книга от списъка със задължителна литература. Едва ли "История скавянобългарска" ще е най-доброто четиво, но така или инъче ще го уча, дано боли по-малко.

9. Полети с парапланер. Майка ми намери някаква оферта, която е до 17 август и има намаление за полети с парапланери което е просто asdfghjkl;. Още не съм го направила, но слагам сайта за всеки заинтересован, някъде около Шумен. 

10. Направи музикално видео върху любимата ти лятна песен. Брилянтна идея, нали? Дори и да не се получи перфектно, заснемането и всичките забавни моменти зад камерата си струват. 

И най-накрая (това е бонус заради това осмото с книгите) направи си фото-дневник, запечатвайки всяко забавно нещо, което правиш през лятото. Може да се снимаш и докато си лежиш на кърпа под слънцето, на терасата, ядейки сладолед. Все пак нали за това е лятото -да си починеш.

Хрумна ми и друга идея да споделя - научи се да правиш нещо странно. Аз винаги съм искала да съм някоя супер гъвкава йога, но ако не тренирам в група

няма как да стане. И все пак с достатъчно тренировки, все ще се науча да правя шпагат, отново. Намерих доста интересни снимки в интернет, които не са невъзможни за постигане. Никога не си достатъчно стар.

☀☀☀

Усмихни се минали са само 25 дни от ваканцията. Имаш още два пъти по толкова. 

- Stelly xx

Cocktail of randomness

Поглеждайки датата на последния пост, ми става гузно за това че не съм написала и ред. Но честно казано, както споменах и преди, лятото ми е нищо интересно. Опитвам се да прочета книгите от Задължителната литература, за да улесня учебната си година и да не се налага да пиша или да бъда изпитвана върху произведения, в които не знам за какво става на въпрос. Като цяло денят ми минава така - упражнения, кафе, четене, обяд, четене, свободно време, в което най-често се опитвам да изгледам, колкото се може повече серии на Касъл, за да стигна най-накрая до момента, когато ще се съберат заедно. Странно ми беше да седна и да се смея с глас и сълзи на книга, която ми е от списъка с книги за лятото, но дон Кихот и Санчо Панса са такава комбинация. Но както всяка хубава книга трябва за свърши зле. Аз все още съм на първия том, но някои, които са предпочели съкратената версия, чиито брой на страниците е равен на дневният ми минимум, ми загатнаха края и в момента нямам търпение да разбера. Нямам си и на идея как може да свърши подобна история. И понеже не мисля, че с 10 реда мога да се реванширам ще кача още няколко снимки, от които може да ми предложите кои да изпратя като мое портфолио.

- Stelly xx 

Принцеси от Испания ♕

Честно казано, не знам как трябва да започна този пост. Писането тук ми е толкова далечно напоследък. Ако не се бъркам днес е четвъртият ден от ваканцията, а аз не съм публикувала нищо от почти месец. За разлика от повечето хора които казват "На 30 юни свършвам училище, ще имам повече свободно време за да пиша." аз казвам "На 30 юни свършвам училище и вероятно няма да публикувам много,", защото е лято, а моето лято е скучно и много по-рядко нещо, което си заслужава да се разкаже, ми се случва. Но въпреки това имам доста свободно време и правя това, което обичам най-много - снимам. От както и двете ми братовчедки са си в България, завърнали се от Испания имам какво да снимам, защото малките деца са винаги добра идея за снимки. Миналият weekend бяхме на Търново и на гости на баба и дядо и успях да направя нещо като фотосесийка и с удоволствие бих споделила някои от кадрите, които заснех.

Искрено се надявам да сте харесали снимките, толкова, колкото на мен ми бе приятно да ги заснема. 

- Stelly.

The best trip to Bucharest

Въпреки че денят ми започна от доста рано, за да сме точни  в 5:42 бях будна, явно все още имам сили да напиша този пост. Имам чувството, че ако затворя очи и заспа всичките спомени от днес ще си отидат. И да кажа за какво става дума - днес, 14.06.2014 посетих Букурещ и всички тия от моя клас, които казаха че не си заслужава биенето на пътя само за един ден, определено пропуснаха нещо изключително. А за да не го забравя аз, реших да го споделя с вас. Сутринта се събирахме в 6:30, но то нямаше да е интересно ако някой не се беше успал - бяха две момичета. На границата всичко мина доста бързо, без проблеми. Продължехме пътя към Букурещ, който не е особено продължителен. Опитах се да си наваксам малко сън, но не ми се отдава спането в автобуси или каквито и да било превозни средства. Не забелязах табела в началото на града, но предполагам двете къщи отстрани на пътя, вършат подобна работа.
Първо посетихме "Музеят на селото". Разхождахме си се измежду къщичките, някои снимайки петли и кокошки, защото никога не са виждали, когато се срещнахме с няколко момчета от нашия клас и тръгнахме след тях. По края на музея има езеро. Слизайки надолу към него, Ивелина си скъса сандала. След като се поуспокои малко събу и другата обувка и тръгна боса. Опита се да намери магазин, за да си купи джапанки, но не успя. Върна се със сандал облепен в лепенки. Времето, което тя отдели в търсене на джапанки, ние си устроихме фотосесия из целия музей. На входа продаваха храна, от която аз изобщо не бях заинтересована, защото имах в раницата си достатъчно за цялата група, но госпожите си купиха цитронада и ние решихме да опитаме. Беше божествена.
 Следващата спирка беше Природно-научния музей. Когато ни спряха на площад Свобода, слънцето препичаше силно и беше задушно. Трябваше да изчакаме преди да ни пуснат, но чакането определено си заслужаваше. Толкова е богато на експонати. На подземия етаж е фауната в Румъния, на приземния и последния - от цял свят. Толкова много животни видях, но любимото ми местенце от целия музей е пещерата, през която се минава. Всичко е толкова добре направено. На последния етаж, докато чакахме госпожите, защото те са госпожи и се бавят, хвърляхме стотинки в черепа на животното, което беше на долния етаж. Аз, от общо 3 хвърляния уцелих 1 път, но и Кристиян хвърли за мен две стотинки и уцели, ако това се брои. Чакайки госпожите навън, Константин поиска да поснима с моя фотоапарат, след което аз почти нищо не съм снимала. Даден на един човек, след това вече имаше ред кой след кой ще снима.

Спряхме пред сградата на Парламента, която наистина е толкова пленяваща. Планът беше да отидем до Mc Donald's защото на повечето корема им стържеше от глад, но преди това се снимахме пред Парламента и посетихме патриаршията, за да видим мощите на Димитър Басарбовски. Въпреки, че мола беше от другата страна на улицата, ни отне 15 минути да стигнем до там. Най-забавното нещо беше как да се оправим с езика. Влизаме в Mc Donald's и отиваме на касата. Поздравяват ни на Румънски и ние питаме "Do you speak English?". Отговорът е "Si". Какво повече е нужно да ти кажат, за да разбереш, че хал хабер си нямат. Аз си поръчвах и когато се оплаках на момчето зад мен той ме накара аз да му поръчам.
Друг недостатък са парите. Нямаше как да оцелея там с 50 lei,  при положение, че един потник струва 60 lei. И все пак успях да намеря подарък на сестра ми и не изхарчих всичките си пари, с които бях тръгнала за Mc Donald's и KFC, само защото в нашия град няма, както направиха повечето дошли...

От там отидохме на улица Липскани, според брошурата, но се оказа, че е съвкупност от улички. Разхождайки се забелязах как всички момчета имат еднакви прически и колко по-хубави са нашите момчета в България. Точно когато стигнахме до края на местността, if I may call it like that, батерията на фотоапарата ми свърши, но така или иначе това беше последното място което посетихме. Почерпиха ме със сладолед, които беше толкова вкусен. А бях почерпена, защото най-добрият ми приятел, който между другото е отличника по английски, не искаше да си поръчва той и ми купи сладоледа, за да поръчам аз. По пътя обратно се опитах да поспа, но уви не успях.
Връщайки се обратно, първо излязох с най-добрата си приятелка, за да и разкажа преживяното и видяното, защото за жалост тя бе възпрепятствана и не дойде. Разходката ни не продължи дълго, защото комарите ни изяждаха лека по лека. Заради тях в момента не знам къде първо да се почеша, ъгх как ги мразя.

За пръв път имах часовник на ръката си и не го погледнах нито веднъж. Просто стоях и се наслаждавах на момента, надявайки се да продължи до безкрай. 

П.С. Поста беше написан вчера вечерта, но е публикуван днес, защото трябваше да го пооправя, както и да прикача снимките. 

May Favourites ❤

Миналият месец не успях да направя подобен пост, защото не си бях в нас, а когато не съм си в нас трудно бих се навила да прекратя заниманията си навън, да се затворя и да пиша подобен пост, съжалявам. Но си обещах, че този месец със сигурност ще направя. И ето го и него.

КОЗМЕТИКА.
Исках да пробвам нещо ново, затова си купих жълтата спирала на Golden Rose, след като
останах приятно изненадана от оранжевата. Тази спирала ме разочарова, за жалост, но след време реших отново да я изпробвам. Нанесох първо слой от The Rocket, а след това за издължаване на миглите сложих и от жълтата. Няколко човека ме попитаха дали не нося изкуствени мигли, затова продължих да повтарям процедурата всяка сутрин.

Балсамите са ми винаги необходими, каквото и да е времето навън моите устни сякаш винаги са сухи и напукани. Бях чувала много добри отзиви за балсама на Nivea и един ден просто влязох и си го купих. Върши страхотна работа, изключително добре омекотява устните, а и има приятен вкус и мирис. Вторият балсам - на Balea си го взех само защото имам всичките балсами на тази марка, но се оказа в добра полза. Държа го в портмонето, което обикновено е винаги с мен, значи и балсама. Има малко странен мирис на бадеми, който повечето момчета от класа ми, които са го мирисали, защото са любопитковци, не харесват, но на мен ми допада, а и върши отлична работа с хидратирането на устните ми.

Последното нещо, което използвам като грим са сенки за запълване на веждите. Веждите ми не
са толкова редки, но за да изглеждат по-оформени се нуждаят от леко запълване. По принцип имам четка, с която трябва да се нанасят, но аз използвам пръста си. Друг плюс е че могат да се използват и като нормални сенки и дори се задържат за по-дълъг период от време.

Обикновено не бих сложила подобен продукт е този пост, но какво пък и без това съм тотално влюбена в този шампоан. Пише, че е за тънка и дълга коса. Моята е доста гъста, но я омекотява хиляда пъти по-добре от другите шампоани, които съм ползвала. Не я омазнява допълнително и и продава обем. Не знам какво повече да искам от шампоан. На всичкото отгоре прави страхотна пяна, обожавам когато имам пяна в косата.

Мицеларната вода на Гарниер е последният продукт от тази категория.

Премахва спиралата ми много лесно и бързо. Не ми дразни на очите, не щипе, не лепне. Върши идеално работата си. Препоръчвам я.

СЕРИАЛИ.
Сериялът, който ми е любим този месец, а може би ще бъде такъв и другият е ''One Tree Hill''. До момента съм до четвърти сезон и все още не съм загубила интерес. Като цяло това е всичко, което правя този месец, което ми коства проблеми от време на време, но съм зарибена. Разказва се за баскетбола, момичета, момчета, любов, драма. Типичен сериал - мой тип. Освен това актьорите са добри и успяват да предадат емоцията. На няколко пъти се просълзих, което не се среща често.

КНИГИ.

Пълно разочарование. За целият месец прочетох една единствена книга и то беше във ваканцията още в началото. Книгата е ''Великият Гетсби". Класика. Много ми хареса. Има широко разгърнати описания, което аз обожавам да чета въпреки, че понякога прескачам, за да разбера какво се е случило. Обикновено се връщам и препрочитам написаното, за да мога да изградя пълна представа къде се извършва действието. Подобни книги са ми любими. Краят е тъжен, но всички велики книги имат тъжен край, както казва майка ми.

НАПИТКА.
Не бих казала, че времето навън е много горещо, за да започна да ям сладоледи и да пия студени напитки. Изключвайки кафето, което е all time favourite, напоследък започнах да пия много бананови шейкове. Приемам ги като следобедна закуска, защото са сладки и са хранителни. Схванах им цаката след поредния опит и сега всички пием по един следобед.

СНИМКА.
Това е нова категория, предполагам. Но имам доста снимки направени на божественото небе и тъй като нямам намерение да правя пост със снимки единствено на пейзажите, които съм заснела, няколко вечери подред, ще сложа тук моята любима.

МУЗИКА. 
През почивните дни от ваканцията тренирах, за което ми трябваше добра селекция от песни и чрез Youtube намерих този невероятен сайт, в който има каква ли не музика, както и доста плейлисти, разделени в категории.

Това е за изминалия месец. Да минава и юни, за да започне лятото. Пожелавам един приятен, успешен и изпълнен с усмивки и смях месец. 

- Stelly 

Една седмица of whatever.

Изминалата седмица беше лудница и завърши по най-хубавият начин - 1-ви юни. Майка ми и баща ми решиха да прекараме заедно празника, макар и това да не успя да се осъществи, както те го планираха, защото аз трябваше да уча за предходно класно по английски, но все пак излязохме да закусваме навън, след което се и разходихме по центъра.
Седмицата ми се стори изключително дълга и изморителна въпреки, че имахме нормалните пет учебни дни. Когато вчера чух последното биене на звънеца изпаднах в неимоверна радост осъзнавайки, че въпреки че имам последен час английски на другия ден не е нужно да ставам рано (не че днес не се събудих в седем -.-) Доста неща ми се насъбраха и решавам да започна от понеделник, когато бях на бал на братовчедка ми, което се превърна в прекарване на половината или дори по-голямата част от деня в пътуване. Не че тя живее на другия край на света, но от weekend-а ни на село се върнахме обратно у дома, за да се приготвим, след което отидохме пак до село, заради баща ми и чак тогава тръгнахме към бала. Там аз бях фотографа, което ме накара бързо да се откажа от снимане по подобни събития. Като цяло си прекарах добре, но това го дължа и на нея, за което си я обичам страшно много. Върнахме се сравнително рано, но аз не бях достатъчно изморена, за да си лягам, затова останах будна до дванадесет, коствайки ми проблеми с ранното ставане на другата сутрин. Вторника бях задължена да остана след часовете, защото съм единственият човек от класа готов да се жертва, за да спаси класа си и в случая се записах на състезание по Биология и Психология, заедно с две момчета, колкото да имаме някакъв отбор. В сряда ни връщаха и класните по математика, на което аз съм се изложила невероятно. Shame on me. Изключвайки това нищо вълнуващо не се случи в училище. Но след училище, след като извършихме рутината - да изпратим всички на спирката, аз, Дениз, Венито и Виктор се запътихме да изпратим Венито, но тя реши да дойде с нас и кучето си да изпратят мен до моята спирка. Не е истина как за вървене от 20 метра мога да изпусна два автобуса. Освен, че си изпуснах автобусите, си купих сладолед, което беше задължително имайки в предвид температурата навън. Когато отидох на спирката трети автобус мина, но него не го изпуснахме (аз и Виктор). Вътре миришеше на умрели катерички.
Четвъртъка бях развълнувана за връщането на
контролното по география, на което бях сигурна,
че ще имам висока оценка, но естествено, че не ме огря. Една точка не ми достига. В същия ден трябваше и да се сбогуваме с американката, която може и да не беше най-добрата, но се стараеше всеки път. Часът ни беше разделен на половина, за да може и двете групи да си кажат чао. Втората половина от часа си устроих състезание с Чефо, кой знае повече думи от всички уроци до момента по английски и нека изкажа благодарности на Паола, че подбираше най-лесните думи, които сигурно и във втори клас знаят -.- .
Петъка щях да се побъркам от притеснение заради това състезание. Имах да рисувам някакво Хайку, на което слава богу имам шест, защото наистина се постарах. По руски ме изпитаха - отново, този път биенето на звънеца ме измъкна от мъчително и дълго изпитване, но все пак успях да разкажа текста, който преписвах два пъти в 11 вечерта, за да се спася от двойка. В голямото междучасие някои от обора учиха по биология, за сетивните органи, други по физика за процесите. Странно е как аз, която не бях си чела уроците успях да ги науча и обясня за по малко от 20 минути. Въпросното състезание, не беше такова каквото очаквах, че ще бъде. Но преди да разкажа каквото и да било, да се порадваме на името което бяхме избрали - Ноздрите. Много оригинално, но това е като си дошъл последен, защото е трябвало да чакаш класната ти до последния момент да те държи, за да ти вземе парите за екскурзията. Беше забавно и далеч от състезателно. Обикновено винаги съм много нахъсана, но сега бях спокойна и успях да се изразя по начина, по който трябваше, което спомогна до второто ни място. Навън валеше из ведро по време на събитието, но когото ние излязохме беше спряло, но тъй като имаше достатъчно локви успяха да ме опръскат, както си ходех по тротоара.  Като изненада братовчедка ми беше дошла на гости, и четири часа успешно ме отвличаше от опитите ми да си напиша тезата по литература и резюмето за книга, за което много съжалявам, че не ме изпитаха, защото много искам да разкажа на някого за 'Дивиргенти' и то на английски. Вечерта започнахме да гледаме 'Титаник', защото аз никога не съм, но ни се доспа и си легнахме още съвсем в началото.
В събота валя много. Нишо интересно не се случи. Нормален понеделник - отвратителен. И утре пак. Вече наистина нямам никакво търпение да свършим. А тази седмица ми е пълна с класни и контролни и изпитвания, ъгх. Как изобщо ще оцелея?

Почивка моля!

Хей, хора от интернет пространството, спели се да четете моят пост. Честно, поласкана съм. Не съм писала от толкова отдавна. Най-сетне да дойде някаква почивка, да мога да се наспя, да си почина, да се наспя, главно. Последните две седмици бяха тежки за мен. И двата понеделника имах класна - по литература и по математика. Не мисля, че се представих на ниво, но каквото съм направила. Старая се да не живея в миналото. *хилещо се човече* Промених ежедневието си, което е още една причина да се радвам. Започнах да прекарвам повече време с хората, които харесвам, Веси това за теб се отнася. А и не ми се налага да пътувам с миризливи съученици, съжалявам, но четката и пастата за зъби не са изобретени, за да стоят само в близост до мивката, нека влязат в употреба, моляя. *моментът в който се радваш, че почти никой не знае за съществуването на блога ти* Създаден е явно да плюя хората. Като например да отида на доктор и вместо да ме преглежда докторката по-голямата част от времето прекара в разговори по телефона... А когато ме прати при друг доктор, той ме закопча на един стол и започна да ме върти след което ме накара да го погледна и ми каза - "Зави ти се свят." Това е пара нормално. Аз съм извънземно, очите ми зеленясаха в краищата, като наелектезиран телевизор, който се нуждае от изключване от контакта.
В сряда believe it or not ме изпитаха най-накрая по история, след като бях единственият останал неизпитан ученик ми беше близко до акъла, но никога не бих предположила, че ще имам 6. Не съм получавала подобна оценка по история сигурно от пети клас. Просто не бях попаднала на правилните преподаватели. В четвъртъка имах контролно по география, което имам чувството, че беше направено от някой друг, но не мен. Никога не бях преписвала толкова много. Да ми диктуват цели задачи е все едно да избягам от час. НЕВЪЗМОЖНО. В петък очаквах, че ще закъснея за часовете, защото имах работа преди училище, а се оказа, че когато отидох нямаше почти никой. Виновници - абитуриентите, които явно стояха пред училище от рано сутринта недопускащи никой до сградата. Всеки посмял да се доближи на солидно разстояние биваше опръскан с шампанско. Имаше такива, които бяха целите облени, горките те. Аз нямах щастието да стоя много навън наблюдавайки бягащите тълпи. Часа по физика прекарах в обсъждане на страха от светкавици и гръмотевици. Вкусно кафе след училище въпреки лошите климатични условия, ми се отрази добре, жалко че компанията, с която бях винаги намира как да се скара.

Как да направя пост без снимка? Ето една от часа
по физкултура. <3

Вчера забързана да се прибирам, защото "имам урок", минах през центъра. Толкова много хора и нито една свободна пейка на сянка, където да се скриеш от жаркото слънце. Как ще оцелеем през лятото? Когато най-накрая намерихме пейка, на която беше удачно да се седне, човек дойде да ни попита къде се намира пощата. В интерес на истината тя беше на няколко крачки. Предполагам той не е предполагал как това може тотално да промени деня ми, но спомена за кратковремения разговор,  в който той похвали и града в който живея, ме кара да се усмихвам. За пръв път срещнах толкова усмихнат човек, който като го видиш те изпълва с положителна енергия. Живеейки в забързаното и мрачно ежедневие забравяме за малките неща, които ни карат да се усмихваме, а този човек ме накарам да се усмихвам отвън и отвътре.
Този пост went competely random.

No.1 "Bunch of nature"

Не съм публикувала нищо тук от неприемливо много време и понеже в момента не съм много на себе си, за да седна и да напиша пост като пост, а и имам да уча солидно количество думи на английски и руски, реших да кача снимки, направени през ваканцията в началото на май. 

Всички снимки (с изключение на две) са от с. Боженци. 

Това реших да го направя серия от постове, защото имам много снимки, които с удоволствие бих споделила.

Какво си причиняваме?

Един клип, който промени малка част от мен. Един клип, който според мен всеки трябва да изгледа и да се замисли. Аз не бих казала, че съм толкова пристрастена към социалните мрежи и това се дължи може би на факта, че нямам подходящият телефон за подобни цели. До момента преди да изгледам видеото събирах пари за iPhone, защото когато нямам телефон с всичките тези толкова известни приложения, за които всички говорят, се чувствам неудобно. Главната ми идея всъщност беше да си го купя заради камерата, но един много по-евтин начин да 'запечаташ момента' е фотоапарата. И вместо да дам хиляда и кусур лева, за телефон, който ще промени живота ми в негативна посока, предпочитам да дам по-малко пари и да живея за момента, да се наслаждавам на момента, независимо дали съм навън с приятели или на разходка със семейството. Много често ми се случва да излизам с приятели, които вместо да си общуват, стоят и си проверяват фейсбука и обръщат повече внимание на харесванията на снимките си или статусите, от колкото на това, което се случва около тях. Жалко. Много жалко. Забелязвам и как всички си сърфират в мрежата, чрез мобилните устройства по време на учебните часове, а после критикуват преподавателите за ниските оценки, които получават. Нямам против, всеки прави каквото прави за себе си, но нека да не обвиняват другите за техните грешки, в случая -че не са слушали в часа.
И сега бих казала да излезете навън, изключвайки си интернета на телефона, но осъзнавам, че пиша този пост в 23:25. Замислете се поне. От мен, лека нощ :з