To Greece and back

През изминалата кратка ваканцийка от три дена, още в началото на май, аз заедно с половината ни рода решихме да посетим Гърция и така напуснах родината за втори път и първи с моето семейство. Пътешествието започна в четвъртък след като се прибрах по-късно от очакваното, за около половин час нагласих багажа си и заедно със сестра ми и майка ми потеглихме с влака към село, от където взехме автобуса, който ни отведе до южната ни съседка. Главните места, които посетихме бяха Кавала, остров Тасос и Александрополис. Ако трябва да си избирам кое най-много ми хареса с две ръце съм за ферибота до остров Тасос. Беше спокойно, ободряващо и много красиво. Нямам намерение да пиша надълго и нашироко преживяването, ще оставя снимките да говорят сами за себе си, защото аз наистина се насладих на тази кратка екскурзия и с удоволствие бих се върнала отново там.

-Stelly 

 Ask ☾ Tumblr ☾ Instagram ☾ Bloglovin

Morning routine

От много време исках да направя подобен пост, защото обожавам да гледам подобни клипове в YouTube и ето че най-сетне реших да го направя.
Аз се определям като morning person, или дори и да не съм напоследък, заради училище, се опивам да бъда. Обичам да ставам рано, дори и в почивните дни. Под рано разбирайте 8:30. Ако се увлека да спа до десет имам чувството, че целият ми ден е заминал, пропилян на вятъра. Първото нещо което правя след като стана от леглото е да отида в банята.

 Сутрин мия лицето си с тези тоалетни трици, които си купих съвсем наскоро от аптека, но само защото преди може би около година майка ми ми ги бе дала. За съжаление, не мога да намеря в dm моят любим скраб на Balea, затова и го измествам с тези трици, които  съдържат седефени частици, екстракт от лайка, каолин, вода, прополис. След употреба кожата ми се усеща много по-мека. Частиците не дразнят на кожата ми, а именно това, че са груби спомага за по-дълбоко почистване. На моята мазна кожа действат идеално. Имат миризма, която аз оприличавам на българска роза, но не е натрапчива. След като изплакна лицето си, с памучен тампон изчиствам грима, който може да е останал от предния ден.
След като съм готова облечена за училище, започвам с гримирането и реших да изпробвам
малко по-тъмен грим, макар че е пролет и повечето beauty guru-та се пренасят към по-светлите цветове. Повечето от продуктите, които използвам, вече са споменавани в предишни постове, но не ми пречи да споделя още веднъж, заедно с четките, които използвам. Винаги започвам с веждите, тъй като не използвам нищо по лицето си, като фон дьо тен, пудра, коректор и т.н.

Първо ги оформям с brow brush №13 от impala, защото обикновено след като си измия лицето те стърчат навсякъде, до колкото е възможно. За запълване използвам eyebrow styling set на essence, по-светлия цвят, ако някой е заинтересован (то си и личи на снимката), който нанасям с angle brush №12, отново от impala. Обикновено, преценявам, че количеството е прекалено много и съм започнала да приличам на обрасъл върколак и за да премахна малко използвам тази четка от ebelin, от dm, която спокойно може да бъде заместена от четка на спирала, която не използвам. Премествам се на очите. Преди бих нанесла само спирала, но както казах направих нещата малко по-тежки и сега първо нанасям тънка линия черен молив върху клепача, която размазвам с помощта на angle brush, отново и разбира се дооформям с пръсти. Нанасям съвсем малко от черния молив и на долната очна линия, но само до средата.
Любимата ми спирала, която използвам всеки ден е тази на Golden Rose - Cat Walk. Разделя миглите ми без забележка и ги прави милиони. Слагам един-два пласта на долните и горните мигли и докато чакам да изсъхне си оправям леглото. За дължина в момента използвам спирала на essence - Get Big Lashes, но друга е любимата ми, а именно на maybelline - the colossal volum express cat eyes, която за съжаление започна да изсъхва и не можех да намеря, затова се сдобих с тази на essence, но и тя върши добра работа. Когато съм готова и с грима, пускам косата си, сресвам я, пръсвам парфюм - в момента използвам Only You на Hannah's secret, който си купувам от магазин за джунджурийки в Русе, но по аромат наподобява този на Justin Bieber - Someday.

За закуска ям рохко сварени яйца с шарена сол и пия капучино, специалитет на мама. Но от началото на ваканцията започнах да си купувам зърнена закуска от Lidl, което наистина е лоша идея, но веднъж като започна много трудно спирам. На вкус е невероятна.
В зависимост от делничния ден стигам до училище или с кола, или с автобус.
Надявам се да ви е харесал поста, толкова колкото на мен ми направи удоволствие да го напиша.

Ask ☾ Tumblr ☾ Instagram ☾ Bloglovin

Пролетта с нейните цветя

Всеки сезон си има своя чар, но аз от всички най-обичам пролетта. От доста време не бях идвала на село и едва когато съм тук разбирам колко ми е липсвало и аз колко съм липсвала (за това съдя по лапите на кучето ми, отпечатани по якето ми). Докато съм в града много по-различно усещам промяната на сезоните. Село е мястото където обръщам по-голямо внимание на природата и още с влизането в градината на баба усещам разликата. Обичам цветята, затова и обичам и пролетта. Ето снимки на тези, които намерих в градината на баба и няколко други.

Честит имен ден на всички, които празнуват днес! 

- Stelly 

Твърде много щастие в един ден, води до нещастие на другия..

Едва днес разбрах кое ме кара да се чувствам толкова гадно всеки ден. Вече мога да се нарека много по-щастлив човек, наистина. Не знам как нещо толкова малко може да преобърне всичко. Имам чувството, че ако споделя, някой ще ми се изсмее, заради незначителността си, но аз лично след време като чета сигурно ще си умирам от желание да разбера, а няма да се сетя, затова и ще го напиша. Часът по руски език и по-точно факта, че трябваше да сядам с Наско. Нищо лично, но такава тежест ми падна от плещите, когато се преместих. Може би наистина малко го обидих, но ако не бях изявила желание още щях да си сядам на първия чин забила поглед в шкафа пред мен. И така, ъбдейта е че сега сядам с Бобо, с главна цел да го стегна и да му помогна да не остава на изпит. Един час имах тази възможност, но той има по-голямо влияние върху мен. Не знам срещали ли сте човек, който да слуша толкова добре и да искате да му кажете всичко. След два часа с него, преминахме през много теми, но има проблем, нищо не чувам от това, което говори госпожата и въобще не съм в час. Имаше и такива, които се радваха, че се местя, за да им помагам на контролни, но с такава слушаемост в клас ми е ясно, защо имат проблеми. Аз не съм от хората, които ще седнат да учат много сериозно вкъщи и по-скоро залагам на това което съм чула в час, но явно трябва да поработя над това.

Освен тази ми радост, трябва и да се похваля с успеха си на контрoлното по биология. Той също ме направи много щастлива и още когато го видях исках да споделя, но след часа по биология имахме контролно по химия, което тогава ми съсипа всичката радост. За този резултат не се вълнувам толкова..
На следващия ден 
Петъците са дните, когато цял ден се притеснявам, че ще ме изпитат по литература и реално не го правят. Днес не беше по-различен ден, но още от началото или поне от тогава откакто Бобо ме убеди, че госпожата ще си продължи по номера, си имах някакво чувство, че няма да изпитат мен днес. След като би звънецът и дойде ред да видим, кой ще бъде жертвата, се оказа, че започваме отзад и така прекарах, не деня, но поне часа в страх, че ще ме вдигнат да говоря за Акакий Акаккиевич, чието име трудно запомних и дори все още бъркам. Но аз съм на ред следващия път и не ми е приятно да знам. Най-сетне се подстригах, по-малко от желаното, но се радвам, че косата ми е по-жизнена от преди. Валя ме и на отиване и на връщане от фризьора, благодарение на тате, да добре.
Да си запиша ако не за друго то за мен, че днес е денят в който се убедих колко лицемерни са хората и най-вече за тези, които ме заобикалят. Не разбирам как може да ти се усмихват и да ти говорят миличко и в следващия момент, говорят зад гърба ти най-долни неща, който дори не са истина. Жалко е, че става въпрос за някого, който наистина ми се усмихва постоянно, прегръща ме, говорим си някакви неща и бам. Никога не съм била от хората, които ще отидат да се защитят или да се разправят, много жалко, но не мога и сега това няма да се промени. Просто няма да му обърна внимание и понеже вярвам, че всичко се връща ще се правя на тъпата, която я лъжат в очите.
Истината да споделям всичко това тук е защото по някаква странна причина ме кара да се чувствам по-добре. (Въобразявам си само, че някой ме изслушва.)
А, и утре сме на училище отново (знам, че без мен нямаше да знаете) а новият ни учебник по английски ме мъчи и съм сигурна, че не само мен, но така ще бъде до дванайсти клас...
Лека нощ или ден, когато и да го четете. Пожелавам ви да не срещате подобни хора, с каквито аз съм принудена да прекарвам половината от денонощието. 

Още малко и главата ми, може би, наистина ще започне да пуши.

И понеже не си харесвам постовете без снимки качвам
тази, за да направя едно много закъсняло пожелание
за тези, празнуващи осми март.
Source: tumblr

Не съм щастлива от факта, че е неделя и утре имам контролно по математика, изпитване по английски и контролно по химия във вторник. Но след изминалата седмица, успях заедно с Хари Потър да се насладя на уикенда.
Контролните и изпитванията толкова ме бяха изм
ори, че в петък без да разбера как, съм заспала в девет. Но пък мисля, че се справих много прилично, особено на контролното по биология, за което предпочетох да си науча вместо да преписвам и сега нямам търпение да ни ги върнат. Освен него в понеделник бях изпитана по английски, изпитване за което имах предчувствие и въпреки това успях много хубаво да си наклепам работата и естествено, че имам пет. Във вторник имахме да пишем литературно интерпретативно съчинение върху 'Дядо Горио' или 'Граф Монте Кристо' и по пътя на логиката, щом в понеделник темите са били за Горио, аз бях много по-подготвена за Графа. Щом чух, че изтеглената тема е за Монте Кристо, побързах да се зарадвам. Като цяло си признавам, че писането не ми се отдава (то и тук си личи, но аз пък няма да спра), нито пък разтягането на локуми и всеки път когато имаме задача - писане в час, когато видя по голямата част от класа, забили нос в работата си, някои молещи госпожата за пореден лист чернова се чудя какво толкова пишат. Аз буквално на половината на първата страница забивам и си мисля как да кажа същото но с други думи, стараейки се да не започна да преразказвам твърде много. И въпреки че този път не успях особено да се въздържа от преразказа, заключението, което написах ме остави с впечатлението, че съм сътворила велика работа, следователно щом аз мисля така, значи не е вярно. В сряда господина по география щеше да изпитва и аз като примерна ученичка, пък и защото миналият път се бе заканил да изпитва и и изпитаните, в малкото свободно време, което имам във вторник следобед учих столици на Азия, заедно с полезните изкопаеми и основните земеделски култури. Учудващо как бях успяла, можех да отговоря на повечето въпроси от раздадените листчета на тези, които не бяха изпитани. Това ме подбуди да подскажа, но бях хваната и слава на бога, само предупредена. А на този така любим мой сип по математика правихме контролно, още една неотлична оценка, получена заедно с укорителен поглед заради четворката ми по руски. В четвъртък беше контролното ни по биология. за което аз не успях да се подготвя толкова качествено. колкото можех, защото бях запленена от новото шоу по Нова, което естествено трябваше да изгледам до край.
Междувременно в училище поставиха шкафчета и аз която постоянно се оплаква от теглото на чантата си или от това, че трябва да си нося физическото навсякъде, както и да се старая да не се забравя нищо под чина (това последното 90% от случаите се случва, та после си диря нещата), бях една от първите да си наеме подобно шкафче. Проблемът беше. че номерата са твърде разбъркани и на мен не ми харесваше факта, че трябва да се навеждам постоянно така и с Весито, с която деля шкафа, решихме да се преместим на някой от свободните, които нямаха катинар. Така в петък когато слязохме да си вземем някои от нужните учебници не намерихме нищо, нито катинарчето ни, нито нещата ни. Започна издирване, което приключи в кабинета на директорката, заедно със заместник директорката. От цялата работа най ме е яд за катинарчето, което било срязано, беше най-хубавото и въпреки, че си научихме урока, решихме да не рискуваме и си взехме най-смотаното.
Пожелавам ви приятна седмица, дано да мине леко, с повече усмивки от контролни и изпитвания.

Всичко - илюзия.

Source: tumblr.com

Предполагам всеки е имал лош ден или седмица, може би дори месец. Затова и с такова нетърпение очаквах да свърши февруари месец. Тайничко се надявах, че с настъпването на Баба Марта ще настъпи и по-лесен период за мен. Но за жалост оставам разочарована до днешна дата. Реално не ми се случват лоши неща или такива, за които да се притеснявам повече от обикновено, то училището за мен е някакъв постоянен стрес. Все пак продължава да го има това напрежение в гърдите ми, че нещо се случва, дори и когато нищо не се. Всичко това ми и изпива енергията, с която се справям с писането тук. Как да го обясня? Мисля си какво ми се е случило днес, ходих на училище, има нещо, което си струва разказването, но не мога да го видя, защото съм затрупана, реално погледнато, с ненужна тежест, която буквално се превръща в болка. Чувствам се крайно некомфортно да пиша подобни работи, защото да споделяш ежедневието и радостите си е едно, за мен е тотално различно да излагаш на показ слабите си места. Силно се колебая дали това трябва да види бял свят или публикуването му ще доведе до още усложнения. Но считам че не съм единствената и тази мисъл малко или много ми помага. Именно затова и публикувам това, да кажа, че всеки има лоши дни, седмици, дори месеци, но това е нещо, което се случва на всеки. И ако има друг такъв като мен в момента, се надявам да помогна. Като съвет, кажете на някого или го напишете някъде, осъзнавам, че това на мен наистина ми помогна.

Source: tumblr.com 

Любимци през Февруари.

Когато започвам този вид постове сякаш все говоря за това как лети времето и то си е така, но не мисля, че е нужно да ви го казвам всеки път. Аз лично имах един много напрегнат февруари месец и не само заради новата ни училищна програма, която не ни дава и глътка въздух да си поемем, но и още хиляда други неща, които ми се трупат в главата и хабят нужна енергия, изпивайки моята. И понеже е неделя и не искам да се замислям над проблемите ми, ще ви споделя фаворитите през новата година, защото това всъщност е първият такъв пост тази година.

КОЗМЕТИКА. 

Ще започна с това, което обожавам най-много и намирам за чудо, а именно този продукт на essense, който е закупен от Германия и не съм сигурна дали може да намерен в българските дрогерии, защото не съм обръщала внимание, но със сигурност може да бъде поръчан онлайн. Не съм фен на продуктите на essense, както и много от хората, които познавам. Споменавайки продукта повечето се учудват, както и аз бях първоначално. Всъщност ще си призная, че е на сестра ми или беше (заклевам се доброволно ми го даде.) аз просто се чудех какво не съм използвала върху лицето си, за да спра пъпките, които ми излизаха по лицето от яденето на шоколад, навик който развих покрай Коледните празници. Забелязах това шишенце на лавицата на сестра ми и го намазах върху всичко което исках да изчезне и на сутринта все едно наистина беше. Звучи малко фантастично и то си е, но наистина. Не го използвам постоянно, а когато забележа проблем. Мога да кажа, че работи много добре, поне върху моята кожа.

Студените месеци все още не са си отишли и аз продължавам упорито да си купувам нови и
нови балсами за устни, с които да се третирам. Този е най-новият и не мога да опиша колко харесвам миризмата и консистенцията му. На мирис наподобява портокал и лимон, нещо помежду им, както и на вкус. След като го поставя оставя устните наистина по-меки и приятни. Удобен е и за носене. затова си го държа в джоба, да ми е навсякъде, защото наистина става неприятно когато устните започнат да ми се пукат и нямам нищо подобно под ръка.

Тази гъбичка, как трябва да я нарека не знам, също ми помага в борбата с кожата. Силиконова е и си я купих, защото не мисля, че пръстите втриват толкова добре продуктите върху лицето ми. Има разлика. Намалява броя на черните точки със сигурност и почиства по-добре. Не съм единствената доволна от гъбичката, нека кажем.

И последно този коледен подарък - парфюмът ми на Оливие Полж, Repetto. Има изключително силна и натрапчива миризма, в която или се влюбваш или мразиш. Дълготраен е, огромен плюс, защото смятам за излишно постоянната нужда да си нося аромати в чантата.

КНИГИ.

Засрамена съм да кажа, че не съм прочела нито една книга, изключвайки тези за училище. Имам толкова голямо желание да бъда завладяна от някоя история, но единствено трупам книги по лавиците, започвам ги, прочитам първата глава и не мога да продължа. Някой може ли да ми препоръча лечение?

СЕРИАЛИ.

Успяха да ме накарат да се влюбя в Стрелата, но не това по телевизията. Прекарах последните два месеца в нон-стоп гледане и успях да го свърша. Честно казано не е нещо типично за мен да гледам подобен жанр, но си признавам много ми харесва. Героите. Фелисити и Оливър. Историята е на Оливър Куин, които изчезва и пет години е смятан за мъртъв, преди да бъде открит жив на отдалечен остров в Тихия океан. Когато се връща у дома в Старлинг Сити, майка му, сестра му и най-добрият му приятел го посрещат, но усещат, че изпитанието на острова е променило Оливър. Докато той крие истината за това в какво се е превърнал, отчаяно иска да се покае за всичко сторено. Най-вече иска да се сдобри с бившата си приятелка. Докато се сближава с най-близките си, той тайно създава Ароу – местна доброволческа организация, за да поправи злините, сторил на семейството си, да се пребори с болежките на обществото и да възвърне предишната слава на Старлинг Сити.

Другият сериал по който много се запалих, повече от Arrow, е Flash. Двата сериала се преплетоха в последния сезон на Arrow и си казах, че мога да го погледна. Кхм, признавам си, харесах си Бари. Повече фантасмагория е, но има по-малко бой и отново актьорите, сюжета.  Бари Алън е криминален следовател, който пристига в Старлинг, за да разгледа поредица от необясними обири, които може да са свързани с трагедия в миналото му. Бари е обсебен от Ароу, неподозирайки, че съвместната работа с Оливър и Фелисити ще е причината той да стане част от този опасен свят. След като преживява ужасяващ инцидент, той се превръща в супергерой, който има способността да се движи с невероятна скорост. Препоръчвам и двата, но лично предпочитам втория.

ФИЛМИ.

Този месец ходих на кино, нещо необичайно. И много се радвам, че майка ми и баща ми ме накараха, защото филмът определено си заслужаваше. А той беше Kingsman. Отново нещо, на което не бих отишла по собствено желание. Радвам се, че го направих. Фен съм на Колин Фърт, а вече и на Тарън Егърън. Филмът разказва историята на Kingsman – тайна шпионска организация, която вербува обещаващ, но проблемен младеж, който трябва да премине през изключително тежката им програма, точно когато глобална заплаха е надвиснала над света.

Вчера гледах и 'Семейство Милър', което ако не сте го гледали, то поне сте го чували. Когато казах, че не съм, човекът срещу мен остана с отворена уста и ми препоръча да го изгледам. Интересен филм, забавен, със сестра ми доста си се посмяхме. Разказва се за Дейвид, който е дребен дилър на трева и е принуден да пренесе два тона наркотик от Мексико до Колорадо. Но преминаването на границата не е толкова лесно и за да е сигурен, че наркотика няма да бъде открит Дейвид решава да създаде фалшиво семейство тъй като според него “семействата, които са на ваканция, не привличат вниманието на митничарите”.

ЧАЙ.

Задължително трябва да споделя този чай. Аз по принцип съм човек, който би предпочел кафе

пред чая, но исках да пробвам нещо ново. Бях срещнала в някой блог мнение, че е много хубав, отидох в Лидъл, взех си го и се влюбих само от миризмата. Чаят в зелен чай с ванилия. А ако не ме познавате, ванилията ми е любимият аромат и вкус. Признавам си не го харесвам горещ, но пък като изтине сякаш е най-вкусното нещо на света.

СНИМКА.

ПРИЛОЖЕНИЕ.

Преди няколко месеца в час по история изтеглихме на Бирчо на телефона Trivia Crack и от тогава започна да се разпоространява. След като си подарих хубав телефон и аз си я изтеглих и в момента е луда работа. Половината клас я играем и е страшно зарибяваща. Факта, че научавам нещо смекчава факта, че си губя времето и съня.

МУЗИКА.

Не не ходих да гледам филма, поради ред причини, но саунтрака. Ъгх. Без думи ме оставя. Буквално съм си направила плейлист, който е нон-стоп пуснат и звучи в главата ми.

 

Пожелавам ви един много по-приятен и топъл месец март.

Честита Баба Марта. 

- Stelly xx 

Не всичко е цветя и пеперудки

Уел, утре имам контролно по руски, за което се предполага, че трябва да уча след като днес не показах най-доброто при рецитирането на стихотворението на Пушкин и заедно с по-слабата оценка си спечелих и дъвка. Но казват, че е по-добре да се учи рано сутрин от колкото късно вечер. И понеже вече съм изпуснала най-ползотворното време за учене а именно от четири до осем, поне да си излея малко от душичката тук.
В училище е интересно пресмятайки факта, че в класната стая днес бяхме 19 ученически тела, не знам бройката на тези които бяхме там и духом. Директорката, която на кого друг да преподава освен на нас, е пощуряла по правенето на контролни постоянно. Мен все още не ме изпитала но предполагам, че съм от следващата серия шест човека на първите три чина. Та, днес всички бяхме пощадени и на всичкото отгоре, в края бяхме поздравени, което, ако бяхте поне малко запознати с истинската страна на класа ми, си е истинско чудо. Никой не го прави. Да ви кажа какво е много гадно - да си общуваш с някого толкова много, че чак да не знаеш какво да правиш, когато той отсъства. Е, на мен не ми се случи, защото имам Биртан, когато Дениз реши да спи до късно вместо да пресече улицата и да седне до мен в часа при Копчева. По етика взехме урок за приятелството, което буквално започна да ме депресира. Ъм, имам ли изобщо приятели? И не, този път не е със сарказма, с който аз говоря по принцип. Няколко имена веднага изкачат в главата ми и съм радостна, че има подобни имена. За да не се депресирам излишно закривам темата.
От началото на втория срок се чувствам най-изпитвания човек. И нека разкажа за преживяванията. Не беше приятно. Първо тази седмица бях изпитана по история. Забавна случка. Влиза господина както обикновено с неговата реплика 'Не ставайте, не ставайте.' Отваря дневника и посочва, че в графата история няма оценки, освен шестицата на Крис. Отваря си тефтерчето и започва да гадае 'Кого да изпитам едно момиче Венелина ли, или Паола'. Тогава сякаш от нищото започва да разказва как 'другарката' него го изпитала 3 пъти подред, но той като примерен ученик и трите пъти изкарал шест. Грешката му беше, че посочи мен с показалец, давайки пример. Но аз си го познавам той има малко смесени чувства за мен. Хем обича първо мен да изпитва, хем не иска да ми пише по-висока оценка. Ами на петицата ще си живея. Така де, приключи си историйката и каза: "Нека изпитам едно момиче на име Стелияна." Биртан избухва в смях, защото аз му го говоря това от преди часа, то си е всеизвестно кой ще е и все пак другата част от класа си отдъхва. Ами какво да разказвам как се запънах на най-лесното. То винаги ме препъва. Ще си запиша репликата ви до тези на другите учители.
Какво се случва когато те изпитат веднъж, ами не си учиш следващия урок, това правя аз, при по-голямата част от случаите. Обикновено имам други предмети, които считам за по-важни да бъда подготвена по. Този вторник по-важния предмет беше литературата, но аз вече ви разказах как ме изпитаха по биология и не ми харесва оценката и ми развали настроението. Да, но след като Чефо изказа своята интерпретация, аз четейки следващата точка предчувствувах, че съм тази, която ще бъде изпитана, именно заради това, което ми разказа господина по история предходния ден. В интерес на истината можех да отговоря на въпроса и от новия и от стария урок, но реших да се предам и казах, че не съм подготвена, което си беше част от истината. Госпожата, за протокола, ми зададе въпрос от стария урок, което ми даде възможност да покажа, че все пак някога съм учила и й разказах всичко, което можеше да се сметне като отговор на въпроса й. След като приключи ми поиска тетрадката и бележника, както винаги, но когато ми ги върна нямаше нито нова оценка, нито нов подпис. Което за мен означава, че всичко това си е било само измъчване. Благодаря.
Днес след като нищо подобно не ми се случи ми се прииска да започна да си подскачам. Вече очаквам най-лошото от всеки ден. Но предполагам, всички имаме лоши периоди от време.

Какво се случи на петък 13 и дни преди него..

Тази седмица първо че отлетя страшно бързо, но и влизах тук сякаш само да проверявам за нови постове на любими блогъри и дори не ми мина през ума да седна и да напиша нещо от мен. И така в сряда се замислих в автобуса какво ми се беше случило през деня, от какво друго мога да правя в половинчасовия път от училище до у нас сама? Сряда определено беше далеч по-приветлива от четвъртък. Най-хубавия час, който съществува - ФВС, господина ни беше забранил да бутаме топките до края на февруари, но или беше забравил или просто реши да е добричък ни пусна да играем волейбол срещу единадесети клас, които ни взеха първия гейм, само защото от техния клас беше съдията, който сменяше точките. Най-добрите ми 5 сервиза и с петте спечелихме точка.
Стаята ни по география е една от най-малките и сядаме по четирима на чин. Аз, заедно с момчето, което сяда до мен - Дидо, сме редовната мишена на господина, когато започне да изпитва. Този път не беше по различно. Въпросите бяха от Франция, Великобритания и Германия, не бях достатъчно подготвена, но някак съм явно успяла да заблудя господина, който се разочарова, когато му казах, че не съм учила провинциите на Германия с главните им градове. Репликата му беше 'Е жалко, аз мислех да ти пиша шестица'. Мисля да започна да си записвам кой учител колко пъти ще ми каже тази реплика или подобна. Относно четвъртък, той наистина ми се стори като ад, въпреки и да знам, че можеше да е хиляда пъти по-зле. Бях подготвена да вдигам ръка по биология и когато дойде моята част, се престраших и взех участие. Урока си го разказах, както трябва, за шест. Но въпросът от предния урок беше такъв, чийто отговор не може да намериш в миналата урочна статия и все пак бях длъжна да отговоря. Скалъпих някакъв отговор, който успя да ме провали и да ми развали настроението за целия ден или поне до тогава докато не забравя. По етика във вторник беше представянето ни на урок за справедливостта, заедно с Крис и Бобо. Но тъй като звънеца би преди аз да си извърша всички задачи, се наложи в часа вчера да разясня за какво сме говорили миналия час, но на български. Освен това трябваше да правим скечове и да разиграваме постъпки като безочие, лицемерие, завист, щедрост, високомерие. Учудващото, което беше че стана сполучливо и доста забавно. Контролното по математика на тригонометричинте функции беше по-лесно от това, което очаквах и е нещо за което само мога да се радвам. Не че като Стелияна не допуснах най-елементарната грешка в сметките, която щеше да ми развали работата, ако госпожата не ме беше върнала да 'огледам'. (Забелязвам, колко са ми дълги изреченията и колко заплетени и безсмислени стават.) Два часа руски - от както ме преместиха мразя къде сядам. Мразя с чиста форма и не не мисля че преувеличавам. Просто може би защото тръгнах грешно настроена още от началото.. Благодарение на факта, че още в началото бях подготвена да изрецитирам стихотворение имах оценка и бях нещо като имунизирана срещу изпитване макар че с тази госпожа никога не можеш да бъдеш сигурен. И след като би и последния звънец повечето напуснаха училището, но тези петима ученолюбиви деца останаха да правят изпити до пет и половина, когато трябваше да напуснем сградата, за да не останем да нощуваме там. Добре, че по-добрата госпожа по информатика ни беше квестор иначе гладни щяхме да си умрем. И след провала по биология същия ден успях и да изкарам най-високи резултати в целия клас на този изпит. Ура.

Петъкът ми започна приятно с двата часа информатика и информационни, които аз прекарвам в слушане половината, а другата половина спя, докато госпожата ходи да помага на този и онзи. Междучасието по руски, споделих с госпожата мнението ми за гледането на '50 нюанса' заедно с още един пълен киносалон хора. Тя ми каза, че за всичко си имало първи път и ме предизвика да отида. Аз приех, но всеки, който би се навил вече се е уговорил или дори е ходил.. Все ще си намеря някой. В часа успяха да изнервят госпожата до краен предел, което доведе до контролно и след това одумване от класната, както и госпожата по български. Междувременно по български взехме 'Граф Монте Кристо', който всеки втори от класа носи, някои дори и двата тома, но няма един, който да ги е прочел. Все още съм пред дилема дали да се захвана, но много хора ми казаха че е интересен, което означава запълнен уикенд.  Имахме два часа химия, срещу които аз нямам нищо против. Да разбирам я, може би госпожата малко е недоволна от факта, но ще се примири. Независимо колко задачи реша на дъската или в тетрадката, аз няма да изместя нейната надежда - Виктор. Примери за това бол в часовете. На всеки от зададените въпроси мога да повторя отговора му 6 пъти, но никой не го е споменал преди Виктор да си отвори устата. Чакат ме две серии на любимите ми предавания затова ще приключа с така или иначе неинтригуващото ми ежедневие. Бих желала да вмъкна снимката на Светьо от часа по биология, когато се опитваше да ме накара да се усмихна, но знам какво ще ме сполети ако разбере, че някой друг я е видял, затова я запазвам, но вмъквам снимка от часа ни по информатика.

Follow my blog with Bloglovin

Краят.

Вече официално първият срок свърши, но това не е хубав край като края на годината. Сега нямам оценки, на които да се крепя и съм застрашена от изпитване буквално по всичко. Много неща се случиха от последното написано и публикувано тук, но няма да се оправдавам, каквото било, било. Започнах да ходя на репетициите на пиесата, която подготвяме и то може би по-често от нормалното, защото последния път бяхме само аз и още двама актьори. За което бях радостна, защото ми се отвори възможност да играя физкултура с една част от класа, което за мен си е удоволствие. Не че няма такива, които ме дразнят, те честно казано са навсякъде, но очевидно се опитват да се държат мило с мен, затова няма да ги закачам, колкото и да ме човърка. Главната цел е да разкажа за последните два дни, които сякаш бяха най-напрегнатите или поне четвъртъка. В петъка главното, което беше е че класната ни говори как от предпоследни по успех сме станали последни, но веднага щом го каза някой се провикна 'Да ама пък сме най-якия клас, то не може и двете.' Не знам госпожо, но аз лично съм си повишила успеха с десет стотни, което ако беше малко повече можеше да повлияе положително на стипендията, за която се надявам да бъда одобрена и втория срок. В четвъртъка по физика имаше няколко човека, които да се подготвят допълнително, повечето с цел да си повишат оценката за срока. Като например Кико, който се справи много добре, въпреки че аз не бях много в час, както и по-голямата част от класа. Всички се затрудняват на задачите, а истината за мен е, че те са далеч по-лесни от теорията. Не ме бива много в зубренето на текстове и тим подобни. Антонио беше най-неподготвен, но ако не знаех истината, както госпожата, нямаше как да разбера. Той дойде малко преди биенето на звънеца и тогава му бе поднесена новината, че трябва да излиза да разказва на дъската. Но въпреки това се изправи, застана пред класа и започна да разказва сладки приказки, споменавайки и година на създаване, за която по-късно разбрах, че била годината на раждане на майка му, а не тази която може да намериш в гугъл.
Госпожата ни по литература изпитваше желание да изпита някого в часа й в четвъртък и тъй като аз и още двама бяхме с текст се чувствах пряко застрашена. Слава на бога преди да ми каже името, някой вдигна ръка и ме измъкна на косъм. След като се разочарова от тоталното незнание, започна сама да си обсъжда Пушкин. Накрая ни даде и домашно, за дъъългата ваканция.

Снимка на мен и Сашка/Алекс. 

По руски трябваше да ме оформят, следователно ме изпитаха. Писаха ми по-високата оценка, въпреки че аз мога да кажа, че не я заслужавам. Първо средно аритметично оценките ми не превят толкова и второ не знам за толкова. Оу, и ни разместиха. Определено не си харесвам новото място, Алекс ще ми липсва до болка. Хах, часът при Копчева беше сигурно най-спокойният, който някога пак ще имаме. Остави ни да си правим каквото искаме, защото всички вече били оформени. Всички си заминаха освен мен и Гошето, които имаме СИП, ей тука идвам с нежелание, но веднага когато вляза в стаята си връщам думите назад, защото винаги става нещо интересно. Като например тази седмица, влизаме, а след нас Борис, който тръшна вратата. С това свое действие прикова вниманието на ненормалната чистачка а.к.а Румито. Тя го попита какво е станало и докато го изслушваше си събу чорапите. Причината за станалото е госпожата по физика, която му намалила оценката, защото той си играел с чантата на едно момиче, а тя си помислила, че е телефон. Румито го попита какви са му текущите оценки, замисли се и изведнъж започна да се ядосва и тя повтаряйки колко много нея я било яд. И преди да излезе от стаята го потупа по рамото и каза: 'Е, нищо, другия срок повече.' Паднахме да се смеем с нея. Госпожата разбрала, че става твърде много ни пусна 5 минути по-разно, достатъчни, за да успея да си хвана автобуса. В петък вече всички оформени, спаха в часа по химия както и по информатика и информационни. В часа на класа освен карането, си узнахме и програмата за срока. По-зле от колкото можем да си представим. Чак не ми се мисли. Е, явно и с това ще трябва да се справим.. Но съжалявам петък литература пети час??
До тук. Сега само стискам палци да обявят грипна ваканция, нещо което ми е трудно да си представя, но пък много ще й се радвам.

Monday. #5/365

Вмъквам тази симпатична
снимка на момичета преди часа
по математика, за да споделя, че
не съм от хората фенове на 1/356
и прочие. 

Дори няма да дочакам да стане вторник, за да напиша пост. От толкова отдавна искам да напиша такъв рандом пост, че няма да изчакам реално нещо да ми се случи. И все пак деня след зимната ваканция е вълнуваш, малко напрегнат или поне за мен беше, защото не си спомнях какво сме имахме за домашно. И така когато сутринта започнаха да се питат 'имаш ли поправка', 'имаш ли поправка', бързо се сепнах от разговорите, които аз провеждах. Слава на бога, оказа се старо домашно, вече написано.Днес ни засипаха с оценки от класни и контролни и изявления. Като начало имахме час с директорката, която реши да ни нанесе оценките от контролното върнато малко преди началото на ваканцията. На изпитване на книга Дениз ни измъкна и понеже на Гошо му беше много притеснено също беше изпитан и за съжаление на единия, двамата имат тотално различни оценки. По руски ни писаха по една шестица за участието ни на коледния концерт и тъй като участвахме 21 човека, почнала госпожата, по погрешка написа и на тези не участвали. Тази неделя се оказа, че съм на олимпиада по руски. Зарадваха ме изключително. При въпросната госпожа Копчева, за която се бъхтих цяла ваканция, първият час мина гладко. Няколко човека изнасяха презентации, едни по-успешно от други. При нея май всички имат еднакви оценки на този вид проект. В края на часа ни приканим да си направим списък с книгите, които четем. Аз реших да съм честна, въпреки че имах колебание и написах, че съм си свършила книгата, нищо, че не знам и половината от думите. Когато госпожата огледа списъка ми каза другия път да й кажа коя е следващата книга, която чета. And I was like WHAT? Предполагам, че другия път и ще ме изпита на вече прочетената книга, колкото и да не знам от думите. На класното по мое проучване имам най-висока оценка - много добър. Доволна съм, честно казано. Никога не съм се стремила към шестицата, сигурно за това. Смятайки си оценките съм за твърдо пет, но предчуствам, че тази книга ще ми излезе през носа или поне думите. По история главно обсъждахме телефони и Teen Wolf. За мое щастие успях да доловя малко от урока, пренебрегвайки шума създаден около мен. По математика бях силно разочарована. Знам, че оценката ми е мечтана, от повечето ученици, но аз забога ходих на олимпиада. Смятам, че олимпиадите са за хора, които се справят идеално в училище и мислят, че могат да се напрегнат и да покажат малко повече извън него. (Естествено това не е вярно, аз съм кръгла нула по руски, но съм омаяла госпожата и тя решила, че съм нещо като много добра.) Така де на бас се хващам, че половин точка ми трябва за тази шестица, която заслужавам, защото (момента в който се чудя дали да се изложа, но решавам да го направя) допуснах грешки буквално от първи и втори клас. Например да сгрешиш таблицата за умножение с три, или да объркаш кое е по-голямо и кое по-малко. От това рухва цяла задача. Решила съм я, вярно но не съм написала правилния знак. Или съм събирала цифри, които е трябвало да умножа. Влюбена и загубена съм. Признавам си. 

Като последен час имаме физика. Госпожата не изпитва, което допринесе за повдигане на настроението. В събота пък съм на олимпиада по физика. Предмет, който наистина харесвам. Буу ю руски. След часовете постоях малко в студената стая в която се очакваше да имаме репетиция и когато някой съобщи че е отменена подскочих до тавана. Бях решила да се прибирам пеша, защото имах да подготвям подарък, както и изгарях от желание да мина през книжарницата да си поръчам другата книга от Рейнбол Рауал (не съм сигурна как трябва да се напише). Пред училище вече нямаше почти никой, освен двама от дванайсти клас, които се замеряха със сняг като второкласници. Естествено, че ме уцелиха. Щях да им отвърна ако нямах чанта тежаща близо два килограма на рамото си и под краката ми не беше ледена пързалка. Ако се бях обърнала съм сигурна, че много епично щях да си натъртя задника или да се изложа по друг начин. Спестих си това. В книжарницата ме разочароваха, съобщавайки ми, че се е изчерпала. Но на мен ми стана толкова интересно.. ах. 

Решавам да спра до тук, защото ще е добре да си прочета за Дефо и живота му, преди да ме изпитат утре (дано не.) и също да си преговоря още веднъж обърканата картина за белтъците и аминокиселините и връзките между тях и химията в биологията. Лека нощ. Много приятен вторник, dears. 

Новата година. Честита да ни е!

Искрено съжалявам, че не написах някакъв по-специален пост свързан с началото на годината. И ако трябва да бъда честна то това не се дължи на липса на време, а е до липса на мотивация и каквато и да била муза за писане. Бях пресъхнала от към идеи. И все пак на патерица (не, че все още не сме нова година) Честита Нова Година! Слагам препинателния знак там, защото всеки който някога е идвал да ме черпи по случай личен празник, знае че не мога да измислям свестни пожелания. И мисля, че най-важното е да сме здрави. Това дали годината ни ще е изпълнена с висоти зависи от нас и това колко работа полагаме. Но ви пожелавам и много възможности, защото те са врата към успеха. (Осъзнавам, че звуча lame.)
Не вярвам много в новогодишните резолюции или може би в мен, но съм си поставила една цел, която искам да документирам и дано по този начин успея да постига успех.
1. Спри да се оплакваш. Толкова много.

Стискам палци да си държа на думата и да не надувам пак нечия глава.
А относно училището утре - успех. Аз знам че не искам да ходя.

❆ Last favourites for 2014 ❆

Снегът навън натрупа и намали шанса аз да си подам носа навън до минимум. В момента съм обладана от детска радост, защото навън вали сняг и съм в същото време раздразнена, защото знам че е кучешки студ и ако изляза ще се прибера мокра до кости, сигурно прихванала някоя болест. Не че сега не съм болна и не пия камара хапчета. Поне си уплътнявам времето качествено, четейки книга, коя ми е страшно интересна, но е и домашна работа за ваканцията. Краят на годината дойде и то доста бързо според мен. Имам чувството, че всяка година се изнизва все по-бързо и по-бързо. В този последен ден аз искам да ви споделя моите последни любимци за тази година.

КОЗМЕТИКА.

През зимата устните ми са постоянно напукани и кървясъли и много ме болят. За да се пазя от студа използвам няколко балсама, които и преди са попадали в този сорт постове. Първият и по-любим е този на Nivea с аромат на ванилия. Намирам консистенцията му за много приятна и нанасянето му с пръст за по-безболезнено. От друга страна опаковката му е удобна дори и за тези, като мен, които понякога обичат да си пускат маникюр. Другият е на Balea, който се води за лимитиран продукт, но мисля, че все още може да се намери във веригата магазини DM. Разнасям го навсякъде със себе си и просто обожавам аромата му на бадеми. Много по-удачен за нанасяне на обществени места, където не знаеш колко са ти чисти ръцете. 

Друг проблем през зимата са ми ръцете и въпреки че не е толкова зле, колкото при най-добрата ми приятелка трябва да работя по въпроса с премахването на изсушаването. Използвам този продукт, който ми беше ранен коледен подарък. Мирише на ягоди, когато го помиришеш от тубичката, но когато се нанесе мирише по-скоро на черен шоколад. Много приятно, макар и да не обичам ягодите. Не знам дали аз само си въобразявам или наистина ми помага, но чувствам ръцете си по-меки. Но със сигурност не издържа 24 часа както обещават на опаковката. И все пак е страхотен подарък, благодаря Поли. 

По случай рождения ден на сестра ми и аз намазах, защото обикновено с нея винаги си

разпределяме подаръците. Моят парфюм беше тъкмо свършил и веднага си харесах един, който тя ми даде без много преговори. Мирише много свежо, леко сладникаво, но в никакъв случай натрапчиво. Като цяло е много лек парфюм (тоалетна вода). Не оставя следа след като минеш, което е търсен ефект от мен и следователно голям недостатък щом липсва,  но ако имах възможност по-често да се освежавам със сигурност бих го разнасяла със себе си.

КНИГИ.

Този месец успях да прочета от до една единствена книга, на която се насладих, а именно 'Сняг вали' компилация от разкази на Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Муракъл. Нямах съмнения за книгата, просто невероятна. Романтика, аз все едно чета нещо друго. Накара ме да се чувствам много уютно под одеялото ми въпреки, че навън печеше слънце. Сега със снега и студа мисля, че ще е много по-лесно да си представиш картинката.
Друга книга от която трудно се отлепям и смея да я спомена въпреки че все още не съм завършила е 'Eleanor & Park', която беше доста нашумяла сред YouTuber-ките които следя. Чета я на английски и сигурно ще е първата истинска книга, която ще прочета на езика. Много се радвам, че избрах нея като за изпълнение на домашна работа или поне се радвам за сега. Когато ме вдигнат да ме изпитат върху нея не знам колко любима ще ми е. Мисля, че скоро ще я пуснат преведена на български или поне нещо такова ми се мярна. Със сигурност бих я прочела още веднъж и на български. Романтиката е толкова чиста, но я има и тази разчустваща история. Или поне разчустваща мен, аз такива неща най ме докосват и няма да спойлвам, за да не съсипя нищо за вас.

ФИЛМИ.

Покрай Коледа обичам да гледам филми, който да ме вкарат в настроение. От всичките, които изгледах любим ми беше първият и после много трудно намирах такива, които хем да не съм гледала преди, хем да да са ми интересни. Първият беше 'Holiday in handcuffs', не знам как е преведен на български. Честно да си призная всичко беше заради актьора. Много ми допадна, взема и аз да си го открадна така. Може би е малко предсказуем, но аз такива харесвам. Друг филм, който може да попадне в графата е 'Christmas in Boston'. Насладих му се и ми се прииска и аз да имам някакъв такъв приятел, но при мен никога не се получава, колкото и пъти да пробвам да завържа подобно приятелство. Мисля, че е безсмислено да споменавам Сам Вкъщи едно и две, другите не ги гледам, смятам ги за ментета. Класика е. Гледам ги от както ми бяха подарени за една Коледа на видеокасети. Филм, който не мисля, че може да втръсне на някого. Един не коледен филм, който на скалата от едно до десет му давам единадесет, защото не е е само игра, а има и смисъл е 'If I stay'. Гледах го два пъти този месец, разплаках се няколко пъти и силно препоръчвам на всеки. Бях зашеметена от гардероба избран за филма. Никога преди не бях се вглеждала в дрехите на актрисите, но в този филм просто си заслужава. Както всяка Коледа с братовчедка ми отново си направихме маратон с филмите на Хари Потър. Обичам ви Хармаяни, Рон и Хари. И не осем филма не са достатъчни искам още. Това лято със сигурност ще подхвана книгите.

СЪБИТИЯ.

Тук май не съм разказала за коледния концерт на училището, който на мен изключително ми хареса. Госпожата ми по български го подготвяше и не се провали. Всичко беше изпипано и като цяло се получи много сполучливо. От всичко което имаше на сцената любими ми бяха танците, защото тези, които се опитаха да излязат и да пеят се провалиха, брутално. Танцуваха се спортни танци и народни танци. Изумително. Гледайки всички таланти на сцената аз се чувствах като най-сакатия човек в залата. Естествено най-интересното беше, когато ми сцепиха устната. Някакво момче супер забързано излиза от съблекалните и не успяхме да се разминем, така лицето ми се срещна с рамото му, което беше доста здраво за ваша информация. По-късно когато ме видя ме попита дали съм добре Как се очакваше да отговоря? Цялата ми уста пулсираше и все пак излязохме и ние си изпяхме песента с много положителна емоция, успяхме да зарадваме и госпожата ни по руски, която ни организира за това представяне.

На Коледа със семейството ми и братовчедка ми бяхме във Велико Търново. Където има ледена пързалка, две ако трябва да бъда по-точна, за разлика от Русе, където има точно нула. Естествено, че прекарахме времето там докато слънцето не се снижи и започна да се смръчава. Аз бях единствената, която се изтърси, предполагам защото умрях да се смея на едно момченце, което не можеше да стане, защото продължаваше да пада. Запечатах много красив залез и това беше всичко, което получих от града.

МУЗИКА.

Тези песни цял месец ми се въртят в главата и все още не са ми омръзнали. 

Това е от мен за тази година. Пожелавам ви приятно посрещане на новата и много успехи през нея. 

-Stelly xx 

Коледни подаръци №₂ ❆ DIY Рамка за снимка ❆

Дните до Коледа са четитри и времето за избиране на подаръци е почти излетяло. Аз имам все още няколко, човека на които не знам какво да подаря или все още не съм го купила, но за да не изпадате в моето положение ще ви дам няколко предложения.

1. Книга.
Класика е да купиш книга. Аз подарявам книга на сестра ми, както и на баща ми, но неговата не е все още купена. Всеки има някакъв вид книги, които харесва. Сестра ми не е голям четец, но пък супер обича да си драска и изобщо да твори, затова съм и взела 'The Mess', а на баща ми предполагам някоя приключенска, защото това е което той обича.

2. Преспапие или изобщо нещо коледно.
Аз си събирам колекцийка от преспапиета и много ги обичам. Ако можех само такова бих подарявала и в четвъртък, когато излязох с ново, предназначено за приятелка, осъзнах, че миналата година съм й подарила също преспапие.

3. Чаша.
Чашите са ми като подпис. Аз винаги подарявам чаши, ако подарявам на някого за пръв път. Но за жалост вече номера не минава. Затова пък най-добрата ми приятелка преди известно време ми бе съобщила, че си била счупила чашата, подарена й от мен и реших, че мога да й купя отново. Има толкова красиви и толкова разнообразни. Аз малко се колебаех за тази, но сестра ми я избра. Тя също купи чаша, но с гумено похлупаче и изглежда, че навсякъде можеш да отидеш с нея. Много ми харесва това, че идват в кутия и улесняват опаковането хиляда пъти.

4. Буркан с изкушения. 
Така му казвам аз въпреки че не съм използвала буркан, започвам да се замислям и мисля, че ще се прехвърля на буркана. Като цяло идеята с подаръци в буркани е много нашумяла тази година. Аз не мислех да подарявам подобни неща, но нямам идея за подарък, а този звучи като идеалният за една приятелка. В момента моят 'буркан' е пълен с моите любими бонбони, но след малко причуване разбрах, кои са нейните и скоро те ще заемат мястото.







5. DIY Рамка за снимка. 
Рамката за снимка е идеален подарък за майка, според мен. Моята много се радва на снимки и съм сигурна, че това ще й хареса. Реших да не й подарявам стандартните рамки, които могат да се намерят почти във всеки магазин, а да направя нещо оригинално, да си личи че съм положила труд.

Необходими материали: 
Шампиран картон
Гърбът на рамка за снимка
Малки щипки
Лепило
Ножица

Общо цена: ~ 5,00 лева 

Мисля, че е доста лесно за направа, а е много по-ефектно от обикновена рамка за снимка. Аз не очаквах да се получи толкова добре и съм приятно изненадана. Нямам търпение да й дам подаръка.

Коледа е супер близо и нямам търпение да дойде, за да успея да зарадвам приятелите, родините и естествено себе си със всичко, което е почти опаковано и сложено под елхата. Но преди това време да дойде имаме още два дни училище, дано минат гладко, както за мен така и за вас. 

- Stelly xx