Понеделникът - не чак толкова тъжно.

Мисля, че никога до сега не съм споделяла подробно за понеделник, а този понеделник си беше успешен, заради което си струва да се разкаже.

Със Светльо в най-любимия ни час - час на класа, хаха. 

След ваканцията ни, състояща се от събота и неделя и петъка, моят любим ден (чудна ваканция, защо не направиха понеделник ваканцията, а 'Хелоуин', (не съм фен на празника, даже изобщо, но е забавно да гледаш хора с разни костюми из училище)), тотално физически не бях готова да стана в шест и половина и в седем да изляза от нас. Пътувайки из града беше ясно, но наближавайки парка, където уча, мъглата започна да се сгъстява и изведнъж стана толкова мистериозно и леко страховито дори. Паола не ме придружаваше и щом не ми се наложи да стоя на пейката пред блока да я чакам, бях подранила и естествено първа. Постепенно започнаха да идват съучениците ми в познатия ред, защото винаги има някои, които са винаги първи и такива, които винаги закъсняват. В часа ни с директорката правихме диктовка, за която предварително бяхме предизвестени, но това в никакъв случай не ми попречи да се изложа напълно. Имаше такива, които се разкайваха, че имат шест грешки, аз не посмях да преброя своите, но правописът не ми е сила. Предполагам, че утре ще е моментът на истината. В междучасието най-важното бе да си преповторя, няколко пъти, текстът, който имах да рецитирам пред класа следващия час, отново английски. По руски също имахме текст за разказване, но там не бях толкова притеснена. Няколко български думи и можех да се размина с не толкова удоволетворяваща оценка, но не и двойка. Двойният час по английски беше учудващо спокоен. В първият имаше няколко ученика от девети клас, които просто така си прекараха часа при нас, за да бъдат похвалени от успехите пожънати на някакво състезание. Върнаха ни и контролните и аз заедно с още двамина сме единствените с петици. Освен нас има една четворка и една тройка, където различните оценки спират. Не, мнозинството нямат шестици - двойки са. Останалата част от часа прекарахме в проверка и превод на домашното. Вторият час бе предназначен за презентациите, които аз, Дениз и Наско бяхме подготвили, но за 'жалост' проектора не проработи и така и не успяхме да се представим. Опитите да направим нещо по въпроса изядоха по-голямата час от времето и в оставащите седемнадесет минути, недостатъчни някой да бъде изпитан, проверявахме домашното. В голямото междучасие учих урока по история, който през часа Кристиян изпя като песен без да си отварял учебника, и ми смятаха средния успех, защото Дениз който всъщност има мания на тази тема при всяка нова оценка, го смята на ново, а след погрома му по английски трябваше да провери къде е в класацията между мен, него и Биртан. През часа по история е ужасно трудно да се съсредоточиш, защото всички говорят и въпреки че сядам на втория чин, буквално на метър от господина, звукът не достига до ушите ми. Освен всички и Гошо старателно ми отвлича вниманието говорейки, за млади преуспели личности, за което супер много завиждам. Математиката не беше толкова забавна, колкото по принцип е и не знам на какво се дължи това. Имаше пришалец (така го наричам аз), чието име няма нужда да споменавам ама ми развали тотално настроението. Физика беше последния час, любим. Опитах се няколко пъти в междучасието да обясня на Биртан задачата дадена като пример в учебника, но той реши да пита госпожата да я обясни пак. Тя отказа и попита дали някой я е разбрал, за да го обясни и изведнъж просто бях на дъската нескопосано пишейки, защото ръката ми трепереше от притеснение. За щастие не се омотах и успях да напиша всичко правилно и да не си преплета езика. Имахме и допълнителен час по физкултура, който заявявам, че не харесвам. От скоро за волейбол има страшно много желаещи от класа и шест човека трудно можеха да бъдат избрани. Аз не бях сред тях, защото дванадесети клас избираха кой играе и кой не. После, след като тях ги освободиха господина ни накара да изиграем нашия клас още един гейм, който се разви за повече от половин час и се върнах чак по тъмно в нас. И все пак успях да си напиша домашните, както и този пост, so ура за мен. Но по литература се чувствам супер несигурна, която ме подтиква да стана и да си прочета за Санчо и Дон Кихот и всички по-основни действия случващи се във втората книга. 

Сняг през октомври?

Времето постепенно започна да се влошава, от четвъртък, когато зъзнах на спирката заедно с Гошо да чакам автобуса, нямайки щастието да дойде веднага. Но пък не мога да се оплача от деня, въпреки че заваля на път от спирката до у нас, но както каза майка ми "Виждала съм те и по-мокра".  Изкарах две шестици и една петица, която е по литература на теста. Оказа се че тезата, която съм съчинила, не е чак толкова лоша, именно заради нея имам пет. Госпожата по биология просто имаше желание да ме изпита, 'за да не ми отиде всичкото учене на вятъра'. Благодарение на Гошо и Чефо, че ме изпитаха в междучасието и че все пак успяха да ми подскажат нещо, защото от всичкото притеснение още малко и щях да си глътна езика. И втората шестица е по математика, за решаване на задача от зрелостния изпит. Може би наистина ще взема математика като втора матура. Освен това в часа правихме и контролно - 20 минутка, две задачи. Там може и малко да съм пообъркала, защото не бях учила.
 В петъка закъснях от обичайната си рутина и като никога Паола чакаше мен, но когато отидохме в училище все още не бяха отключили стаята по химия. Няколко човека дойдоха до мен с въпроси по урока, който така и не прочетох въпреки това получих шестица на домашното дори и да беше написана в бележника на Алекс. По физкултура било направено оплакване, че не загряваме в началото на часа, което принуждава господина да ни принуждава нас да бягаме няколко обиколки на салона последвано от серия упражнения за загрявка, всичко това с цел да не се контузим. Аз естествено успях и в момента не мога да си намеря място, защото десният ми крак ме боли ужасно. Играхме волейбол, естествено, с господина в напият отбор и въпреки че момчетата + Паола ни биха с гейм беше забавно и приятно, защото дори и да направиш грешка никой не смее да ти викне, а идват и ти обясняват как да го изиграеш по-добре следващия път. В междучасието се опитах да се оредя в лавката - мразя лавката, но нямах избор при положение че си бях забравила храната. В час по информатика разбрах, че програмирането не е моето призвание и най-накрая ще се наложи да си купя учебник, защото петък трябва да полагам зверски усилия да се съсредоточа да слушам госпожата или да пиша, което не ми се прави толкова много, или поне тази седмица ме домързя. В междучасието решихме, групата от осем човека с четирима отсъстващи, че ще ходим на кино да гледаме страшен филм. Съобщавайки това в часа на класа другата половина не бяха съгласни с идеята за страшния филм и за тяхно щастие такъв жанр в кина в момента дори не се излъчва. Часът по география мина по-леко с историите на господина и увлекателния му глас и начин на разказване.  В час на класа ни каниха да ходим на театър и госпожата ни чете статия от вестник "Уикенд" за четири версии за смъртта на Ботев. Как може да вярва на нещо написано там? На вън беше смразяващо студено, но като добри приятелчета стояхме с Чефо да изчакаме автобуса му след което ходихме на зъболекар и играхме 'Монополи" във Весито, на ТОПЛО.
Днес не успях да се наспа, защото трябваше да ходя на многоезично състезание, за което уж, закъснях, защото колата ни отказа да работи и ми се наложи да си хвана такси, но всъщност беше и тридесет и пет, когато пристигнах, а състезанието започваше в десет. Трябва ли да го обсъждам. За сега само стискам палци да съм се справила толкова добре, колкото аз си мисля и да успея да мина на следващия кръг. За пръв път стоях толкова дълго на състезание/олимпиада, а задачите ни бяха едва две. По пътя  духаше ураганен вятър и заваля.. дъжд. Малко по-късно и сняг на парцали, който беше основната причина да напиша този пост. Имах чувството, че някой просто пуска памук от небето ;з Снегът още си вали и трупа, може ли в понеделник да не ходим на училище?

- Stelly xx

Една седмица с няколко думи

Желанието ми да напиша нов пост е толкова голямо, колкото желанието ми да отида на училище, с други думи - огромно. От скоро нямам търпение да ходя на училище и това вероятно се дължи на взаимоотношенията ми с по-голямата част от класа и всичко вълнуващо и забавно, което се случва. Естествено не мога да разкажа конкретни примери, защото забравям твърде бързо по-голямата част от информацията (шегувам се, но не ставам за разказвач на истории случили ли ми се някога, никога не се сещам за точната) И все пак имам нещо за по всеки ден от седмицата.
В понеделник осъзнах, че при Копчева сам учиш уроците, тя е там само, за да те изпита и така ще бъде и за напред. След това заключение си направих и следващо - от класа ми половината с триста зора ще минат. По история ни върнаха входните нива. Имам четири,  но толкова без преписване по този предмет, не казвам че съм доволна, защото определено не съм.
Във вторник имахме входно по литература - катастрофа. Имахме да пишем теза върху "Декамерон", а темите ни бяха ясни от предните класове. Аз естествено бях по-подготвена да пиша върху другата и се изложих на тази задача. Другият вторник резултатите ще бъдат окончателно ясни. По химия (нека отбележа, че ни е класната) госпожата реши да се направи на много лоша, като изпита дежурните, защото не си били свършили работата - да изчистят дъската. Не, не бях аз дежурна и не изпита мен (и по-добре), а двете ми най-близки приятелки. Отбелязвам точно тук, че започнах да схващам чат-пат какво учим и се справям добре с електроните и електронните обвивки, бих казала елементарен материал, малко математика. По география господина си избра мене да изпита, защо пък не (е и още девет човека). Географията заедно с историята са ми най-омразните, не мога да се обоснова защо, но е така. Той обаче се оказа добричък и на двойките не им писа двойки. На мен ми писа петица, защото не бях точна в определението на антициклон. Бих казала че съм късметлийка да ми се паднат подобни въпроси. След часовете отидох да изпратя Стефан, който има шест на въпросното изпитване по география, и Весито и след това имах около половин час да се шляя с Дениз, защото по руски госпожата има седми час, а ние трябва да ходим на консултации, за да се подготвим за състезание, за което така или иначе аз няма да успея да се подготвя.
Сряда - по руски ме изпитаха, любимата ми госпожа. Няколко човека се опитаха да ми подскажат, но просто не ми бeшe ден. По физическо влязох, да играя волейбол, но единствено два сервиса ми влязоха, един свестен удар не направих. Стелияна на първа линия означаваше точка за другия отбор и въпреки непохватността ми този ден бихме. След като мина и Копчева вече всички спокойни, часът по история беше нормалната доза смях с Битран и Гошо и Чефо.
Четвъртък бяхме приготвили изненада, за рожденичката - Мартина. Два часа руски бяха страшно много или на мен така ми се стори. Госпожата в междучасията е толкова добра, като почне часа и нещо и става... Понеже след това имахме и математика и английски всички преписваха по нещо. Тя се ядоса и събра всички тетрадки, които бяха под или на чиновете. Моята беше под чина, защото бях дала домашното да го препишат и изгорях. И все пак госпожата ми я върна, както и на всички останали и заплахите й си останаха отново само заплахи. По математика определено не си харесвам мястото, защото нищо от написаното на дъската не се вижда, но пък не е чак толкова зле. Хората са кажи речи същите и си помагаме със задачите - най-важното. Мисля че само тук не съм се хвалила с успехът, с който до момента се годрея най-много - шест без грешка на входното по математика. Просто сияя. По английски език извадих късмет като не ме вдигнаха да ме изпитат, защото госпожата вдигна момчето, което е номер преди мен, както и този, номер след мен. Сърцето ми реално не трепна, защото си бях научила и все пак вече ще имам едно на ум.
Петък е със сигурност любимият ми ден. Нямаме английски, което не знам как се случва в английска гимназия, но не се оплаквам, в никакъв случай. По химия както казах започнах да схващам, то не е голяма философия пък и няма характери да определям, нито с какво взаимодействат химичните елементи. По физическо играх доста добре ако може да похваля сама себе си. Бихме с два гейма вторият до тридесет точки, въпреки че аз първоначално не исках да съм в този отбор, защото много се палят и като объркаш ти викат, но пък те поздравяват когато играеш добре. Два часа информатика ми се увидеха, но когато раздаваха входните с Чефо и Светьо ни беше забавно четейки някакви си снимки от фейсбука и пеейки си измислени песни... В часа на класа се снимахме за обща снимка за класа, но навън. Беше облачно и точно когато се наредихме няколко учителя решиха да излязат (ние се снимахме пред главния вход) и развалиха работата. Вече когато бяхме слънце пекна и половината сигурно са излезли със затворени очи. Аз се постарах да ги държа отворени, надявам се да не съм начумерена, хаха. След училище се размотавахме във Весито, от където имам доста снимки, които не мисля, че са за пред хора, затова няма да споделям, а и все още не са стигнали до мен..
Basically така протича една моя седмица. Доста по-забавно е ако трябва да бъдем честни, но няма как да пресъздам ситуациите при положение, че се смеем обикновено на едно изречение или дори на звуци. Като този, който Паола издала, когато паднала по стълбите (на това мога да се смея до утре). И понеже съм решила днес да не излизам, а да се потопя в учене ще спра до тук и ще кажа чао. Приятен уикенд, дори и времето да е лошо, както е при мен.

What a съкър.

Не мога да го обясня, но имам нужда да напиша ей такъв рандом пост, въпреки че утре имам входно по физика, а не помня много от миналата година. Тази сутрин в автобуса (няма да е същото без историята в автобуса) се качи някакъв ... батко?, чичко? изтупан, носещ мъжки парфюм, от омайващите, но аз успях да го усетя само на слизане, защото някакъв дядо беше застанал в непосредствена близост до мен и неговата миризма наистина бе далеч по-силна, сами преценете. След дългото ми пътуване като първи час имахме английски с директорката. Стисках палци да ме изпита мен, но уви тя явно е от по-скучните изпитващи госпожи - Кой е номер 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 на първите три чина. WoW. Ама аз наистина си бях научила. По етика естествено, че няма да ни върнат входните, защото, естествено, има хора които не са правили контролното и естествено тези хора са от нашия клас. Ок. Може ли госпожо вече да си ходите (тази по руски) Миналата седмица ме плюе пред целия клас, че не струвам по руски и да се засрамя от себе си, днес ми казва че ме е записала на състезание. Да си кажем честно, аз не съм за подобно състезание, защото реално погледнато, нивото на руския ми език е на много ниско, но защо да пропуснем възможност да се изложим отново. И щом споменах темата за излагацията - химията, трагедия + излагация, някой да ми каже какви са продуктите? Никой няма да ми повярва, че нищо не разбирам, особено след като разбере че имам шестица, но то стана по случайност и вече шестицата е развалена с оценката от входното, споко. Не знам колко имам, но имайки предвид колко омотах нещата и само две задачи са ми 100% верни, няма да е красива. Нямате си и на представа колко активна личност съм аз, да не говорим за времето прекарано в часовете по физическо. Имам желание да играя волейбол, много се радвам, че съм приета в отбора, но ако някой някога ми беше дал възможност да ударя топката.. Днес още малко щях да си кръстосам ръцете, но си спомних, че все пак се намирам в огражданията на игрището. Часовете по английски при госпожа Копчева са ми малко скучни, защото изпитва, през цялото време и то на елементарни неща, но моите съученици се панират само защото ги изпитва 'Копчева', шок и ужас. И както всяко входно ниво отново успях да се изложа, този път по история. Господинът, който ни преподава, ни преподаваше география миналата година и е най-безобидния от всички преподаватели, но не дава да се използват моливи. Днес ме хвана да трия и естествено трябваше да ми направи забележка. Интересното, за мен страшно забавното, се случи по-късно. Вече в оставащите пет минути аз сметнах, че съм готова и мога да предавам и той дойде до мен, за да ми каже колко добро впечатление съм му направила миналата година и как започвам с разочарование тази. Господине, ако мислите че писането с молив е разочарование, да видим какво ще кажете за оценката ми... 

И за да не се повтори разочарованието, ще отида да уча по физика или за Алонсо Кехана, ако успея и за двете да науча - още по-добре. 

Моля ви поздравете се! 

The things that make me go asdfghjkl;

1. When you get butterflies.

2. Super soft blankets.

3. When you spend an entire day with someone.

4. Stekeez.

5. When somebody addresses you by your name.

6. Your best pair of jeans.

7. Thunderstorms.

8. Being tan.

9. When a stranger does something nice to you.

10. The smell that take you to something in your past.

11. New environments. 

12. Candles.

13. Riding in a car with a top down.

14. Listening to new music, new artist.

15. When somebody plays with your hair and you get chills.

16. When you get chills.

17. Hanging out with friends after school.

18. Surprises.

19. Deep voices.

20. When you are really tired and you finally go to bed.

21. The smell of new books.

22. When somebody plays attention to the little things.

23. When you catch somebody staring at you.

24. Full written notebooks.

25. Coffee or tea.

- Stelly xx 

September favourites ♥

Не съм правила подобен пост от края на пролетта, но със започването на училището реших да ги завърна. Септември месец като се замисля беше доста дълъг, но в същото време отлетя неусетно и пак трябва да ходим на училище и пак контролни, входни и изпитвания. Но да, да се върнем към любимите ми този месец.

КОЗМЕТИКА.

През август месец гледах Касъл и се бях влюбила (все още съм) в грима на Бекет. Опитвайки се да разгадая тайната й, реших да изпробвам съвсем леко подчертаване на очите използвайки този молив на Golden Rosе цветът е тъмно кафяв номер 406. Изключително доволна съм. Застоява се сякаш повече. Не мога да кажа, че издържа цял училищен ден, но на мен ми харесва резултатът, който постигам с него.

Върнах се към моята стара любима спирала, която смятам, че ще си остане all time favourite, защото каквото и да използвам, след известно време пак се връщам към нея. Отново продукт

на Golden Rose, тяхната козметика като цяло много ми харесва и съм отворена да изпробвам повече и повече от продуктите им. Не спластява миглите, а ги разделя, което е главното към което се стремя. Ако искам да ги удължа просто взимам някоя друга спирала и минавам връхчетата, но на нея не обръщам чак такова внимание.

Историята как получих този балсам за устни е всъщност малко тъжна. Приятелка, която познавам от повече от 12 години имаше рожден ден и този балсам беше включен към подаръкът й. Но, както може би вече сте се досетили, така и не се видяхме, за да й го подаря. Така сестра ми взе едната част, за да я подари на нейна приятелка, а аз си взех балсамчето. То е от колекцията Baby Lips на Maybelline - Hydrate. Най-важното за мен е, че няма цвят, а като балсам върши невероятна работа, омекотявайки устните ми.

Друг стар продукт са сенките за вежди на essence, за които също съм говорила в по-предни

постове. Този месец най-накрая отидох да ми оправят веждите, а след като го направих им трябваше оцветяване, защото от слънцето бяха доста изрусели, не че през другото време не са. Много са дълготрайни и ми издържат през целия ден. Хубавото е че имат два цвята, от които можеш да избираш колко да си подчертаеш веждите. Единственото е, че не съм сигурна дали все още се предлагат в магазините или са изчерпани.

Нека сложа тук и един продукт за коса, който ми помага много със запазването на косата ми добре изглеждаща за повече от ден. Като цяло косата ми е много суха и ми се налага да й слагам кристали след всяко измиване, но кристалите довеждат до по-бързо умазняване в корените или поне така изглежда. Затова аз използвам всяка вечер преди лягане сухият шампоан на Syoss, който помага, косата ми да не лъщи в корените. И въпреки неговата употреба пак се къпя на два дни.

                                                                       СЕРИАЛИ. 

Аз гледам повече сериали, от колкото филми и любим този месец ми е TheO.C. или 'Кварталът на богатите. ОМГ Сет ;з. Не знам какво повече да кажа, като малка съм гледала едва няколко епизода и сега осъзнавам колко изкривена ми е била представата за героите от сериала тогава. За жалост е само до четвърти сезон, защото е бил спрян заради нисък рейтинг.

Друг сериал който обожавам заедно с цялото ми семейство е Касъл. Касъл е сериал, който развива мисленето според мен. Аз винаги се опитвам да позная убиеца, а Бекет и Касъл са asdfghjkl;.

КНИГИ. 

Освен книги от списъкът за лятото успях да намеря и малко време за други две книги. 13 причини защо беше силно препоръчана книга и когато я видях на рафта с книги нямаше как да пропусна да си я взема. Сега след като аз съм я прочела и аз силно я препоръчвам. Историята е завладяваща и много поучителна.

Другата книга Уил Грейсън Уил Грейсън в началото не успя да ме грабне. Трябваше да стигна до определен момент в книгата, за да я разгадая, но след като успях ме завладя.  Мисля, че това е книга за любовта във всичките й форми. Хората са различни, но някой просто умеят да обичат и да не се страхуват от чувствителността си.

RANDOM.

Този месец събрах смелост и си купих обувки на високи токчета, в които тотално се влюбих от първия път. Никога преди не бях ходила на подобни обувки, но сега след известна доза тренинг свикнах и се чувствам доста комфортно. Освен всичко ме правят и с няколко сантиметра по-висока, което винаги си ми е било мечта.

Рандъм фаворит ми е и органайзерът ми, за който намерих много по-удобна система и наистина ме държи подготвена за всички изпитвания и ми напомня за всички домашни. Опитвам се и да до правя по-цветен, защото всичко цветно изглежда по-добре.

СНИМКА. 

Този месец не пропуснах пътуванията на семействата ми. И от едно такова пътуване е и любимата ми снимка, по скоро мястото ми е любимо.

МУЗИКА. 

Клипът тколкова много ме дразни, но в същото време е толкова зарибяваща песничката. 

Това е за изминалия месец. Пожелавам един приятен, успешен и изпълнен с усмивки и смях месец. 

- Stelly xx

Ain't no fun с Химията.

Въпреки, че не съм си напълно научила, защото не мисля че информацията в учебника ни по литература ще задоволи очакванията на госпожата за отговор на поставеният от нея въпрос, ще отделя време да напиша едно постченценце, главно за химията - като мой любим предмет. (ниво на сарказъм: 10+)
Ох, тази химия, не знам наистина как ще се оправям с нея по-нататък. Майка ми постоянно ми повтаря, че госпожата ме вдига, защото смята че знам, та нали бях една от малкото или дори единствената завършила с отличен по предмета й.. Да, но мен никога не ме вдига на нещата, които знам, а ме изкарва на теория - най-омразното нещо за мен (след химията?). Не съм искала да мразя химията, но тя ме предизвиква или може да се предава наследствено в нашето семейство, не знам. Предисторията този път е много смешна , или само на мен ми беше такова, тогава . Когато започна часа и всички си седнаха по местата, си дадох сметка, че съм единственото момиче в редичката и трябваше, естествено, да споделя с другарчето до мен, който ме помоли да си говорим на съученик-съученичка, та така се разпространи идеята за 'коч' парти. Не знам, някога дали сте били заобиколени от толкова много момчета. Не спират глупости да бълват, от къде ги измислят. Госпожата естествено си говореше по урока и пусна в една купичка да видим какво представлява йодът. Стигна и до нашият чин, а аз като най-любопитното дете го бутнах, разровичках. Всички повтаряха, че мирише на гадно и когато го помирисах и казах че на мен ми мирише на детска градина, съученикът ми прихна да се смее, а аз го последвах и изглежда с нос съм раздухала малко йод, който е попаднал върху ръкава на ризата му - проблем, защото се оцвети, доста. На мен отново ми стана забавно и посмях да се засмея, при което госпожата реши да ми среже крилата и да ме изкара на дъската. Бях се тотално отказала да си правя опити да отговарям на въпросите й и си стоях там отпред мълчаливо, чакайки някой да продиктува какво трябва да напиша. Оказа се по-късно, че таблицата, която 'попълвах' я има готова направена в учебника. Естествено после трябваше да даваме примерни уравнения, които са частта от химията, която схващам, но изкараха душицата, която знае всичко СЪС УЧЕБНИК, където бяха написани продуктите WHAT??
В този така хубав вторник имахме и входно по география, което вече ни върнаха и се оказа, че не съм се издънила чак толкова зле, колкото си представях, но това, което съм изкарала, не е от знания, а от тото. Жалко. И да, може стипендия да си вземам първия срок, но за по-нататък, не мога никакви илюзии дори да си правя. Десети клас е чудо невиждано.

И искам да завърша поста си с нещо красиво, затова споделям едно стихотворение на Валери Петров. 

ПОВРЕДА В МРЕЖАТА

Един кош важни работи, пропуснали срока,

имах снощи да свърша, и в миг спряха ни тока!

Поне денем да беше, а той взе, че угасна

вечерта – със две думи, неприятност ужасна:

нито книга да взема, нито ред да напиша,

телевизорът, тъмен, мълчи в своята ниша

и можех единствено да седя във креслото

и, вторачен във тъмното, да си мисля каквото

ми дойде наум. И така, по принуда,

петнайсет минути, мълчалив като Буда,

се домогнах до мисли, е, не всички елмази,

но три-четири свестни, и сред тях беше тази,

че както заети сме непрекъснато всички

да мислим за работи, крайно важни в кавички,

във същност за нас генерален проблем е,

че за истинско мислене не намираме време.

Погледнах навънка

през завесата тънка:

затъмнен бе кварталът и, уж стари познати,

бяха всички прозорци само черни квадрати,

но сега в тях не виждах нищо мрачно, зловещо,

а, напротив, си казах: И там мислят над нещо.

Препоръчвам да изслушате неговият прочит, натискайки *тук* (3:12)

Стихотворението звучи по съвсем различен начин. 

Пожелавам ви успех. 

- Stelly xx 

The forth day. (толкова съм креативна)

Някога чувствали ли сте, че нищо не ви се прави, но ви е скучно? Е ако отговорът е да ме разбирате перфектно. Единственото нещо което искам е - да напиша нещо, но какво, когато осъзнавам, че писането ми не е толкова увлекателно. Защото когато четеш на Ева блога не искаш публикацията да свършва. Но съм решила, че колкото и големи безсмицлици да напиша ще постна това и няма да го държа само за чернова, както други минимум 10.
И така де, днескашният ден поне беше дълъг. След като по физика правихме преговор за поредното входно ниво (ох, как ми се иска да минат вече всички) имахме литература, която премина в писане повече на правописни правила по български, но все пак отделихме и време за Бокачо и Данте Алигери. В междучасието преди биологията разгледахме обстойно стаята, която е най-интересният кабинет, в който имаме часове. По витрините има всякакви видове буболечки, скариди, омари, малки и големи, раци, миди, рапани, модели на цветове, модели на човешки органи, въпреки че може и да има някои истински. Миналата година госпожата, когато ни заместваше един час, ни извади сърце на крава в буркан пълен с течност, предполагам, за да не се разложи, но беше отвратително. Кой знае колко още подобни работи държи в хранилището, намиращо се зад черната дъска.. Оказа се че входното ни ниво е следващият път, но никой не попита какво ще съдържа то, а когато аз се осъзнах вече беше твърде късно и сега ще уча.. ами не знам какво да уча освен записките ми от часа и предполагам като миналата година по биология ще започна с някоя изключително неприемливо ниска оценка, особено за човек, взимащ стипендия. По руски госпожата ни явно пак я беше хванала нещо и цял час се заяждаше с някого. Най-накрая написа и две двойки, въпреки че бележниците ни все още не са готови. Хаха, когато ме помоли да направя едно упражнение ми обърка името, за което няма как да се радвам повече - няма да ме вдига постоянно. Защото на най-добрият ми приятел знае името и още от първият ден му даде текст, който да научи наизуст и го накара да участва в някакво състезание. След кратката разходка в парка, с най-добрата ми приятелка се върнахме тъкмо на време за следващата доза руски (имахме двоен час). Явно настроението на госпожата не се бе върнало, защото написа на всички, които закъсняха с по една минута закъснения a.k.a половината ни момчета. Слава на бога този час от нас се изискваше само да слушаме и записваме новата информация, която естествено ще присъства на входното ниво. И след това - математика. Никой не седна по номера, както беше редно, но реално няма човек, който да иска да сяда с отредения му съученик. Да, аз имам да сядам с него по три или пет предмета (утре ще разбера с точност) и пак си позволявам да се оплаквам. Поне по биология, който сяда пред мен мирише на рай ;з. Та, да се върнем в часа по математика, ами да ви кажа задачи решавахме, да съм по точна - системи и смея да твърдя, че мога да се справя с тях и се надявам да има няколко от тях на входното. Като последен час имахме при най-отвратителната госпожа на света и сега не го казвам, защото много се кара или е страшна или строга, а защото има любимци. По-гадно нещо от това дадена госпожа да има любимец в класа, е ти да сядаш до него. Каква е ситуацията - миналата година имаше СИП английски за всички, които искат да се явяват по олимпиади и вземаха ученици по преценка на стария учител. Аз не бях в тази бройка, защото не се справям на диктовките. И въпросната госпожа е преподавала. Тя от нашия клас единствено познавала момчето, което било на клуба и била възхитена от работата му. Но той преписа от мен изреченията вчера, както и днес. И все пак какво значение има това. Той е най-добрият и винаги аз ще съм тази, която преписва от него. Вече съм се заела да си търся някой, с когото да се разменим. Най-мразя да се чувствам маловажна. Като осми час имах СИП математика, който беше много по-различен по съдържание в сравнение с това, което правим в часовете. Не знам колко време продължи, но в никакъв случай не беше много и единственото жалко нещо е че е осми час и съм крайно изморена да мисля за каквото и да било, камо ли за задачи и да правя логически връзки.
Сега, когато ви разказах на дълго учебния ми ден, мога да взема книгата до мен и да я довърша, за да започна 'Фор', чието въведение прочетох и вече нямам търпение.

Мда.. стига ми.

Окей, знам че са минали само три дни, но може ли следващите месеци да отлетят по-бързо от лятото? Знам, че са три дни, но имам английски с директорката и английски с Копчева. Нека обясня какво се разбира под Копчева - слаба женица, нормална на ръст, слива се с околните, говори миличко някакви плашещи неща. Пример: "Контролните са по пет минути, десет най-много." ококок. или "След като сте прочели поне една книга на английски това лято.. Вие сте прочели нали? .. ще очаквам да може да ми разкажете накратко съдържанието, да четете и естествено да превеждате там, където аз ви посоча." С други думи казано неподготвен за този час няма как да дойдеш, а ако случайно си ще те вдигнат, гаранция. Днес беше толкова забавно в часа, че чак не е истина. Вярно не вдигнаха мен, както беше по химия, но тези които ми се смяха, че съм забравила материала и ме съветваха 'да седна да уча', сега ми се беше отворила възможност, да им натрия в носа, че и те не са цвете за мирисане. Пък и химията освен ако няма да ставам доктор или химик, няма да ми трябва, но страдателен залог в английския 100%. Както и да е, на никого нищо не съм правила, мисля че госпожата достатъчно ги е стреснала. Утре отново имаме час с нея и може би ще поставим някой нов рекорд, след днешния - три изречения и половина за 45 минути.
Нови учители имаме и по биология и по география. Влизайки в стаята госпожата по биология не съм сигурна дали изобщо се представи и веднага почна да ни говори за миналогодишния материал, който изучавах на английски и грам понятие си нямам как звучат термините на български. След като ни препита на основните видове тъкани и по-подробно за мускулната, започна да ни обяснява, как като сме четели съдържанието на антибиотиците кое за какво ни 'помага'. Но пък си разбира от предмета и със сигурност можем да научим много стига да имаме желанието и полагаме усилия. За господина по география не знам какво да кажа. Сега,в началото беше добър и се усмихваше, но знам че ще ми в трудно с поглъщането на всичката информация по предмета за отрицателно време.
За жалост познаваме госпожата си по математика от около година и тя вече започна да ни научава номерата и реши да предприеме тези драстични мерки - да ни нареди по номера. Това не е единственият предмет, по който ни карат да се подреждаме така, но аз искам да сядам по математика с Гошо. Въпреки че математиката ми е любим предмет, защото схващам бързо, допускам грешки и затова обичам да има някой разбиращ до мен, да ми помага, с когото мога да си говоря за задачи, а не за Golf 3.
Естествено времето прекарано след часовете заедно с приятели е най-хубавата част от деня. Аз не съм от хората, които бързат да се приберат и често оставам да се мотая докато не ме заболят
краката. И какво обикновено правим - разхождаме кучето на най-добрата ми приятелка около един блок няколко пъти, после ходим да си вземем кафе, с неохота разбирайки, че мястото е затворено и всичко това докато чакахме да са готови снимките от фотото. И омг снимките от фотото. Защо никой не ми каза, че косата ми изглежда ужасно. Ако в момента трябва да дам описание на снимката залепена в личната ми карта и ученическият ми бележник, то ще бъде - клошар, който не се е поглеждал никога в огледалото нито се е къпал от минимум месец. Бих дала осем лева, за да ми направят пак снимка за два часа, но вече е твърде късно. Пък и кой гледа тази снимка..., нали? Днес ходихме да плащаме топлата вода и докато чакахме момичето отвън срещнахме класната, с която проведохме около половинчасов разговор на най-различни теми. Тази жена е най-добрата класна, която някога може да ни се падне (затварям си очите, че ни преподава по химия и заради нея се изложих пред всички от класа). И след разходката до центъра си хванах автобуса щастлива, че отново е претъпкан, защото на повечето граждани им е свършило работното време. (надявам се да се усеща сарказма). В подобни моменти се упреквам, че това лято не карах шофьорски курсове за мотопед.. И започна X-factor. Адиос и ви пожелавам много успешен завършек на първата седмица.

-Stelly xx

Goodbye summer..

Хей, здравейте!
Не е истина колко бързо се изниза и това лято. Сякаш беше вчера, когато снимах класа на последния учебен ден, докато чакахме да се съберем за последен път всичките 26 човека. И ето на след два месеца и половина, които излетяха неусетно, сме пак в същата стая за първия учебен ден.

Така де аз искам да ви пожелая една много успешна нова учебна година на всички ученици, която да бъде съпроводена и с много страхотни моменти, високи постижения и незабравими мигове. 

Дано тази година да бъде по-добра от предишната и пожелавам на всички, които са седмокласници или дванадесетокласници успех на изпитите и нека всеки да успее да преследва мечтите си. 

Поздравявам ви с песента, която слушах най-често пътувайки насам-натам това лято. 

★★★ Back to school: Stay Organized ★★★

Училището може да бъде наистина стресиращо. Но има няколко неща, които ме държат в течение, така че никога да не попадам в ситуация, където не знам какво е домашното или съм забравила на кой урок сме, след което да се наложи да чакам някой от класа да ми припомня. Ето моите организационни съвети, за да бъдете винаги на ясно.

★ Дъската. Както вече я споменах, дъската е полезно средство, което можете да използвате и като информационно табло, закачайки/написвайки всичко най-важно, което не трябва да забравяте, като например контролното по математика след 2 дни.

★ Много е удобно при всяко започване на нова тетрадка да оставяте първият лист свободен. По-късно на него може да напишете името си и няма да се притеснявате дали няма да сбъркате нещо на първата страница, защото ще имате достатъчно време да й отделите вкъщи. А и може да си записвате с молив или върху самозалепващи листчета (да си сложите няколко отзад на корицата от вътрешната страна на всяка тетрадка, за да са под ръка, а и да не пречат, когато пишете), които в последствие да бъдат залепени на въпросната страница, на коя дата ще е класното/следващото контролно и върху какъв материал трябва да се подготвяте. Това е един много удобен начин  да сте наистина подготвени.

★ Често пъти ми се е случвало по предмети като история или география, където господина обича да се отклоняваме от темата и разказва различни забавни историйки от неговия живот, да не знам дали сме взели следващия урок или не, затова поставяйки подобни малки, самозалепващи стрелкички помага при ориентацията - до къде сме с материала и какво точно трябва да науча. Подобни знам, че могат да се намерят в Jumbo на цена от 0,79лв. до 1,49лв., както и в Lild, но там се продават заедно с тиксо, самозалепващи листчета и гел химикал.

(цената на комплекта е 5.99лв.)

★ Друго приложение на такива листчета - може да си отбелязвате къде е домашното. Вместо да търсите къде сте записали страницата в тетрадката си, просто отваряте на отметката и виждате коя задача е заградената. Пестите време, това е всичко. Може да ги кодирате по цветове - оранжевите листчета показват на кой урок сме, а жълтите, къде е домашното ни.

★ Последен съвет е да си вземете някакъв вид папка, аз лично препоръчам тази, която е в Lidl, защото са две за 9,99, което си е изгодна сделка. Има доста джобове (13) и има възможност да бъдат пъхани етикети, надписвайки ги. Идеята ми е вътре да си съхранявате всички излишни (записки от консултация) и не излишни листи (контролни), а после може да ги приберете под един общ знаменател класа, в който сте били.

Надявам се поста да ви е харесал. Ако искате да видите организацията на органайзера ми и как си разчертавам тетрадката, превръщайки я в такъв, коментирайте, а може и долу в комeнтарите да кажете дали има някакви специални постове които искате на направя. 

Благодаря за отделеното време! 

- Stelly xx 

★★★ Back to school: Study tips ★★★

So, независимо къде учим, дали ще е в езикова гимназия или не, имаме термини, думи и уроци, които някак трябва да запомним. На мен ми е доста трудно да уча думи, но съм изпробвала няколко начина, преди да стигна до този, който в момента наистина ми помага и сега реших да споделя с вас всички, надявайки се и вие да намерите своя.
★ В по-малките класове винаги ни караха да пишем думите по 30 пъти или три реда и сега, когато няма кой да ме проверява или да ми казва да си ги напиша, обикновено пропускам да го направя, спестявайки си време и удължавайки времето прекарано пред компютъра. Но всъщност писането е начин за много по-добро запомняне и помага при правописа и се опитвам да викам волята и да пиша думите поне по три реда или докато не ги запомня. В полето пиша думата и какво означава, а по-късно се връщам и преговарям пак и пак.

★ Освен да си късате ръката от писане може да използвате лепящи листчета. От едната страна пишете думата на чужд език, а от другата на български и ги залепвате из цялата къща, дори в тоалетната. Така уплътнявате всичкото време.
Може да използвате и прости листчета и да ги теглите от шапка или куп. Изтегляте една, прочитате я и отгатвате какво пише от другата страна. Думите които не можете да 'отгатнете' ги поставяте в купа отново или ги напишете няколко пъти.

★ Това е начинът, който на мен лично ми помага - черна/бяла дъска. Пиша си думите от unit-a и от време на време се изпитвам върху тях. Дъската е хубаво да бъде на място, на което е лесно забележима и често гледате. Моята е срещу леглото ми и всяка сутрин, докато се приготвям, препрочитам думите или ако съм с лаптопа в скута ми и погледа ми случайно се отклони - това е място, към което поглеждам, удобно.

Сега относно уроците. Всеки има различна памет, аз по различните предмети помня различно уроците, но в никакъв случай не препоръчвам зубренето и нека обясня какво значи всъщност зубър - човек, който се мъчи да научи нещо наизуст, за да получи 6. Няма полза, по-късно не помните нищо, а целта на училището е да помните уроците си и след него.
★ По-лесните уроци, като например тези по география ги прочитам по няколко пъти и това ми е наистина достатъчно. Примерно сядам прочитам го веднъж, после започвам по-друг предмет (препоръчително не разказвателен) написвам си домашното и отново се връщам върху урока, прочитайки го отново. Друго важно нещо е да сме напълно концентрирани върху това, което четем, а не да си мислим какво стана в училище днес.

★ Миналата година по биология уроците ми бяха много трудни защото освен всичко бяха и на английски. Тогава първо си прочитах урока, записвах си думите, проверявах ги в речник и се уверявах, че съм разбрала по-голямата част от съдържанието. След което вземах и си изваждах само по-важното, маркирайки с различни цветове и маркери термините. Това наистина много ми помогна и успях да си повиша успеха по предмета с цяла единица.

★ Разграфявайки всичко в таблица е полезно също. Най-често ги използвам по география, за уроци като 'Страните в континента', 'Природни зони'..

Съветвам ви да използвате маркери. Колкото по-цветно, толкова по-добре. Цветовете привличат вниманието ни, особено синьо и розово, а и тетрадките изглеждат много по-забавно.

Надявам се поста да ви е харесал и да съм помогнала. 

- Stelly xx 

Последната глътка от Август..

Последната седмица от моят любим месец сякаш беше най-дейната седмица за цялата ми лятна ваканция и въпреки, че се разболях и изгорях си прекарах страхотно. По-миналият уикенд пътувах с влака, заедно с баба и дядо, до село. Там се срещнах с братовчедка ми, с която обикаляхме до късно осветените улици, разхождайки кучето ми или просто разказвайки си истории, мечтаейки си за местата, които ще посетим. В сряда тръгнах на път с баща ми помагайки му с работата и правейки му компания, докато изминаваме пътят през Обнова, Плевен, Ловеч, Трявна, Габрово, Казанлък, Карлово, Стара Загора, Хасково, Нова Загора, Ямбол, Сливен и пак обратно до вкъщи. В петък с натоварена кола тръгнахме за морето, първо през Варна, а по-късно стигнахме и до мястото където останахме за уикенда - Дуранкулак. Направихме следобеден плаж, както и разходка събирайки миди и рапани. Събота морето беше по-бурно и имаше вълни, а когато има вълни е още по-забавно. Изглежда попрекалих с препичането на слънце и изгорях.. от едната страна ауч. В неделя сутринта се събудихме рано готови за последно да се изкъпем в морето, но за съжаление то беше още по-свирепо, а вълните още по-големи. От подобни преживявания имам лоши спомени и все пак се престраших и влязох веднъж, но това беше. След всичките изминати километри тази седмица, пътят на обратно ми се видя твърде дълъг.

Хаштаг селфи със сестрата.

Надявам се да сте харесали снимките. Трудно ми беше да избера няколко само. 

- Stelly xx 

★★★ Back To School: Supplies Haul ★★★

Училището все още не е толкова наближило, за да правя подобен пост, но да си призная пазаруването на училищни пособия е любимото ми нещо свързано с началото на учебната година. Не съм обикаляла всички магазини, но ние по принцип винаги си набавяме необходимото от Metro, а тази година не е по-различна.

Моливите всъщност са за сестра ми, за рисуване, но и аз си взех въпреки, че вече няма да имам изобразително изкуство като предмет в училище.. 

Брой: 12 в кутия и идват с подарък от острилка и гумичка.

Цена: 3,59 лв.

Цена на бройка: 0,30 лв.

Брой: 4

Цена: 3,31 лв.

Цена за бройка: 0,83 лв.

Има грешка в написването на Schneider, но я видях твърде късно, за да бъде поправена. Извинявам се. 

Брой: 10

Цена: 1,44 лв.

Цена за брой: 0,14 лв.

Брой: 2

Цена: 1,90 лв.

Цена за брой: 0,95 лв.

Тези моливи са класика. Купувам ги по инстинкт сякаш, защото все още имам цял пакет.

Брой: 10

Цена: 2,99 лв.

Цена за брой: 0,30 лв.

Тези химикали не са от метро, но реших да споделя, от книжарница е. 

1. Бях видяла подобен в Мерто и помолих в книжарницата да пробвам как пише, хареса ми и си го взех, а по-късно се сетих, че и преди съм имала такъв. Цена: 0,80 лв.

2. Видях госпожата ми по английски да пише с такъв и я попитах от къде си го е взела. В края на годината пишех през по-голямата част от времето с такъв и съм изписала всички, които имах в наличност. Цена: 1,00 лв.

3. Също химикал от госпожата ми по английски. Той е номер едно. На всяко контролно пиша с такъв и дори го смятам за късметлийски. Цена: 0,80 лв.

Брой: 10

Цена: 6,00 лв.

Цена за брой: 0,60 лв.

Миналата година имах такъв, но някой ми го взе и аз не разбрах кой. Когато ги видях такива цветни ми привлякоха вниманието и веднага ги взех. Сестра ми разписваше химикалите и видя, че нейният пише лилаво. Явно са цветни (не че не пише colours). Но все пак има такъв който пише нормално, по-тъмно синьо от това е. 

Брой: 2

Цена: 2,99 лв.

Цена за брой: 1,49 лв. 

1. Брой: По две от всяка картинка. 72 листа. Офсет.

Цена: 7,58 лв.

Цена за брой: 1,89 лв.

2. Миналата година използвах тетрадките и съм много доволна от хартията.

Брой: 3 в палет. 80 листа. Офсет.

Цена: 5,36 лв.

Цена за брой: 1,79 лв.

3. Брой: По две от всяка картинка. 72 листа. Офсет.

Цена: 7,58 лв.

Цена за брой: 1,89 лв.

Надявам се поста да ви е харесал. Вложих много старание в снимките.

- Stelly xx