В понеделник бях във Варна. След тричасов път с автобус, аз и братовчедка ми пристигнахме в моя любим град в България, имайки на разположение още 9 часа до автобуса обратно. Имахме да подадем документи, което беше всичката ни работа в града, а извършването й бе за около пет минути, след като изкачвахме двадесет минути баирчета, за да намерим къде трябва да отидем.
При такова време разходка в морската градина, малко и по плажа беше страхотно оползотворяване на време, жалко че не ми позволиха да си взема фотоапарата. Всъщност аз щях да го взема, но не ми се искаше майка ми да ми се сърди дни, за това, че не съм я послушала.
Направих и две много изгодни покупки. Взех си най-красивият суичър, който всъщност е безцветен, но топли толкова много за почти без пари, както и пуловер.
И тъй като бяхме вече каталясали, решихме да използваме градския транспорт за придвижването обратно до автогарата, къде се намира и Grand Mall. Аз като пътуващ непрекъснато човек, никога не се бях возила в препълнен автобус толкова спокойно и леко. Oh, God не може ли и тука да ни возят в такива тролеи? Искам да потчертая, че аз сама познах кой автобус трябва да хванем, което щеше да ме кара да се гордея, ако братовчедка ми не беше попитала някаква жена на спирката 'за всеки случай'. Возихме се в моята любима 148, на която дори номера запомних, или поне цифрите - 0374. Многоизвратена.ком.
След обикаляне на два магазина отидохме за порция пържени картофи и половин литър портокалов сок от Mc Donalds. Като цяло там беше предела на силите ни и в следващите няколко часа бяхме като умрели буболечки, които едва мърдат. Не е истина колко много са хубавите батковци в града и как ще мога да прекарвам там лятото при братовчедка ми, като я приемат да учи там :зз
Като цяло, това беше моят прекрасен понеделник, който завърши с неописуеми болки в ходилата. Скоро пак!