вторник, 8 април 2014 г.

Хората ме убиват, но Фор, Тобиас, Тео *_*

Нях, нях, нях. Не знам някога дали съм се радвала повече на четворка от днес. Не, че нещо, но скачането от място просто ме измъчва до краен предел. Една тройка на него и хоп пет за срока. А и да имам оценка, колкото стройните, високи и слаби момичета в класа, които някога дори са тренирали подобна дисциплина, само се лаская. Освен мъчителната физкултура (физкултурата си я обичкам, защото ако не е тя няма да мога да изтанцувам и едно дунавско хоро), която съм сигурна, че няма да може да се мери след утрешната история - първи час. И да знам, че казах, че няма да се оплаквам, но то няма да съм аз ако не го направя, поне веднъж. Радвам се и съм благодарна, че госпожата по руски, както казва един мой съученик 'не й прещракна и не излетя в космоса', както обича да прави.
В часа по физика разбрах сред какви хора се намирам - отплеснати. Не знам дали това е поста. в който трябва да говоря как техниката променя животите ни. Съжалявам, но дошъл си на училище, както и госпожата/господина е дошъл. Той е дошъл със задача да преподаде урок и да те научи на нещо, от нас се очаква да стоим и да го слушаме. Като не ти се слуша - не слушай и си стой на телефона, но после недий да идваш и да се оплакваш, колко 'тъп', 'смотан', 'скучен' е предмета, като не си си направил никакъв труд да възприемеш и осъзнаеш информацията. Разбирам, че всеки да си има least favourite предмет пример - История, но да мразиш всички и да ги проклинаш вместо да си седнеш на д-то и да научиш е изнервящо и за мен - страшно дразнещо. (говоря за определен човек, надявам се да ме е разбрал)
И тази биология. Да се готвиш до дванадесет през нощта, после да ти отменят изказването, а когато най-накрая ти дойде реда и си казваш 'думичките', виждаш, че партньора ти предпочита да не поема риска да отдели поглед от листа, четейки, а на всичкото отгоре, сричайки - е това е незаменимо чувство, а и после да стои срещу теб блещейки се - Тази защо не ни написа оценки, знае ли колко съм търсила информацията.
След това деня започна да се развива само в положителна посока, особено след биенето на последния звънец, оповестявайки край на занятията, начало на скитничеството в опит да намеря дружка да пътува с мен. Уви не намерих, което ми спечели размотаване по улиците, малко пръскане с вода, усмивки и танци. А когато 'лудия човек с патерицата' се обърна да ми говори на негов си език, нямаше как да задържа изблика си на смях.
P.S. Има едно момче в класа, което ... да, та в часа по английски се бях загледала в него, защото съм freak и обичам да се взирам в хората с часове а и той... Отдавна си мислех на кого ми прилича и тогава ми просветна прилича на Фор или на Тобиас или на Тео, който си избереш и от тогава не спирам да го зяпам a.k.a днес, цял ден и след часовете, защото по случайност на съдбата с него се пръскахме. Но не знаете каква е мъка никой от съучениците ви да не чете и като му го посочиш с пръст и кажеш, че си прилича с Фор, Тобиас или Тео, те да те гледат все едно си избягал с жълтата книжка от психото.
P.S.2 Тъй, като ми хрумна, че ми се дочете книга и тъй като ми се чете "Преди да умра" на Джени Даунам, а тука е изкупена от всички възможни книжарници, how that happen?, някой да ми я прати плс? Оу, оу и докато намеря сайт, в който я има изврънках сестра ми да ми купи книга, омг how amazing is that, все още не знам коя от дългия списък ще е, но приемам и предложения.

Поздравявам ви за лека нощ, защото днес :4