Няма смисъл да се обяснявам защо нова публикация има едва днес, но накратко - нищо интересно не се случва в живота ми, докато петък. Петъка ми започна отвратително още вечерта, когато ми съобщиха, че колата ни е счупена и се налага отново да използваме моят любим градски транспорт. Като по чудо нямаше чак толкова много хора, колкото по принцип има. В опита ми да се измъкна от седалката до прозореца паднах, нещо което винаги ме разведрява ако не съм пострадала. Така предния ден един батко, буквално ми падна в краката. И по традиция след училище трябваше да се събера с най-добрата си приятелка, която има рожден ден утре (ПАРТУУ!), но тя не можеше. Идеалната идея - да изляза в подобно време, ми щукна в главата и си намерих другарче, с което обиколихме билата няколко пъти и купихме подарък на Венито за утре. На прибиране пеш, влязохме в СБА-то, да изчакаме дъжда да спре и аз понеже съм на пет си купих яйце с играчка и спечелих състезателна количка, няма да изпадам в подробности, но ще спомена, че е супермега готината, защото е червена! Нямаше как да не вляза в козметичен магазин и да не си купя нищо, което породи идеята да се гримираме като отидем в момичето, с което бях. Аз бях гримираната, ofc. За жалост нямам снимки, но това е защото никой нямало да й дава да бъде гримиран. Виж Веси, хората имат основание. След фотосесия с най-сладкото братче на света си тръгнах, защото на другия ден, отново по вината на счупената кола, трябваше да стана рано, за да си хвана автобуса, да отида да чистя. Отидохме на най-мръсното място, може би и го изчистихме до неузнаваемост. Мястото приличаше на изоставено игрище, близо до линията, обградено от дървета. По цимента имаше шушулки от не знам какво дърво. По краищата на 'игрището' имаше прегради. Тези прегради бяха осеяни със счупени стъклени бутилки. Земята - покрита с фасове. Намерихме и опаковки от презервативи, което за мен беше изомяващо, защото мястото е просто отвратително. Най-забавното бяха изгорени страници от учебник по математика. Напълнихме колкото торби имахме. Госпожо, можехте и вие да се включите, не само да снимате като не виждали боклуци. Като си изпратих дружките гледах 'The sectacular now', което ми беше много странно, след като съм приела Шайлийн за Трис, да я видя с Питър.
Излязох в парка, на търла, по центъра и реших, че не мога да дишам повече без фотоапарата, което означаваше да отида до у нас да си го взема. От центъра до вкъщи са минимум три киломерта и като казах, че пътя не е много, Венито се съгласи да ходим пеш. И по баира през гарата по другите баири стигнахме, аз с няколко пришки. Пътят надолу беше къде по-приятен. А когато стигнахме центъра видях най-красивото момче ever, с толкова големи и толкова сини очи.., ъгх. Още въздишам по него. И между другото се казва АНГЕЛ, по-перфектно име моля? Разходихме кучето й в квартала на баба ми, а аз си взех дрехи да пренощувам във Венито, защото майка й беше на рожден ден. Звъннах на най-добрия си приятел да го поканя да намине и той взе че се съгласи. Но Венито не каза на майка си и на него му се наложи да побяга малко, за да не го видят. След няколко часа навън, половин час обсъждане дали Мерси или Тофифи са по-хубавите бонбони за почерпка, се прибрахме, изпихме две фрапета и гледахме трейлъри на романтични филми, защото не можем да стигнем до консенсус кой да си изтеглим. След час-два се трупясахме все едно сме пили червено вино, не кафе.
Приятна седмица ви пожелавам ;з