Седмицата мина, най-накрая, както си и замина съботата. Накратко единственото хубаво нещо, което ми се случи беше, да се запозная с брата и майката на американката. Неописуемо много искам просто да си стегна багажа и да отпраша за щатите. Те казаха, че тук било по-хубаво, хората били по-мили и общителни и въпреки това искам аз да отида, да видя, да се докосна до културата и ежедневието им, за да мога сама да си направя изводи, за себе си. Ноо.. го има ей това 'но', което ме спира все още.Искам официално да обявя, че четвъртък е любимият ми ден от седмицата. Имаме два разказвателни предмета - химия, по който само рисуваме чертички и пак никой нищо не разбира и цял час госпожата обяснява едно и също и география, който е най-забавния час, ever. Пичове са тези, които сядат зад мен, момичетата от двете ми страни и те, а Виктор е, може би, най-бавно загряващия човек, когото познавам и все пак е единственият, който може да ме разсмее само с физиономиите си. За моментът, в който разбираш, че човекът, който знае всичко по всичко с изключение на математиката, не знае значението на думата 'черпак'. Или изпитват някого на дъската и господина пита 'Как се казва най-високият връх в България, както и на Балканския полуостров?', а момичето до мен съвсем убедено ми казва - 'Еверест'. Всеки час се получават някакви такива абсурдни ситуации, които ме зареждат с позитивни емоции само.
Най-страшното в четвъртък, смея да твърдя, че е литература. Всички учители вече знаят, колко послушен, силен и умен клас сме (има ирония, ако някой не я е забелязал), особено госпожата по литература. А в часа, когато започна да преподава Новия завет попита реторично 'Вие да не си мислите, че Св. Троица е жена?', а умникът от първия чин не пропусна да се обади 'Еми, да.'. Реакцията на госпожата и да искам няма да мога да я опиша, но в същия ден беше върнала и писмените работи, които някои правиха в понеделник и резултатите не бяха много цветущи, ще видим моя в понеделник.
В петък имах чувството, че ще бъда изпитана и по история и по биология, въпреки че имаме контролно по физика. Начина по който господина по история изпитва ни е любим на всички - а именно, чрез приложение на телефона си. То работи по следния начин: разтръсваш телефона и рандъм номер се изписва в зеленото кръгче, следователно това ще бъде изпитаният. Останах разочарована, честно казано, когато от четирите пъти, в които господина разтръска телефона си, нито веднъж не уцели моя номер. Бях подготвена, той явно беше в настроение, но аз не съм от хората, които ще се престрашат да вдигнат ръка. По руски, учудващо ме изпитаха и ми писаха малко завишена оценка, в моите виждания. Не че се оплаквам от оценката, но мисля, че е лоша услуга от страна на госпожата. Ако,аджеба, знаеше колко се отпускам, когато знам че имам оценка... По биология за жалост не стигна времето да изпитат и мен. Но съм решена да получа оценка на материала от половата система, постарах се да си науча всичко, както трябва. В междучасието ми показваха как ядат момчетата vs. как ядат момичетата, Гошо, нищо не разбираш. Контролното по физика, което беше известно сред деветите класове като 'Най-трудното контролно' беше едно от най-лесните. За пръв път приключих точно, когато звънеца би, а и успях да помогна на този и онзи, тъй като не успях да им подскажа по руски.
Както по традиция се събираме след училище с най-добрата ми приятелка, този петък не пропуснахме. И искам да кажа, Вени казвам ти, обичам петъчните следобеди, които прекарваме заедно, както и поличката която майка ти ти е ушила *.*
Вечерта няколко часов разговор с най-добрия ми приятел за купища глупости, какво може да си говорят двама петнадесетгодишни тинейджъра, се оказа подслушван от семейството му. Но пък същата вечер се запознах с най-якото момиче, което прави най-невероятните фотографии. Надъхана съм за още запознанства, така че може да ми пишете, няма да ви изям, колкото и да сте сладки ;з. За капак на публикацията, ще прикача няколко снимки от днес.
P.S. Този пост го пиша за втори път, тъй като първия път текста ми се изтри, а аз не се досети да натисна "Ctrl+Z" и се ядосах и затворих всичко, но бях решена, че трябва да ви разкажа, споделя, people.