неделя, 6 април 2014 г.

Котки, котки, котки.. петел.

Имам чувството, че съм някакъв пълен маниак на котки, след толкова постове посветени на котките ни. Но нито аз, нито някой от рода ми е. Този уикенд, с края на който свършва и пролетната ваканция, бяхме отново на село и така както са се наредили всички празници се очертава да сме там всяка седмица. Преди месец може би, котката ни се окоти, отново. И към петте, от които едното беше отровено (R.I.P.), прибавяме още пет. Не знам, как да се въздържа и да не им направя фотосесийка, so here it comes:




Нямаше как да не прикача и тази снимка на любимия ми петел, който със сигурност много обича и мен, щом ми скача.. Нали? 
 Други занимания през почивните дни.
Баща ми не може да седне на масата, ако пред него няма месо, а тъй като в месарницата имаше твърде много хора и аз бях в колата затворена за известно време реших да се направя на шпионин и снимах всеки, който минеше. Снимките ще се ги запазя и няма да ги споделя тъй като нямам разрешението на хората да бъдат публикувани.
В последния момент на гости се отбиха семейни приятели, чиито деца - няколко години по-малки - са китаристи и се връщаха от Кюстендил с второ място. Вечерта, когато извадиха китарите, да изнесат малък концерт изявих желание да ме научат на нещо. Оказа се доста забавно занимание, от което леко ме болят пръстите все едно съм чоплила семки. И сега, за да бъда аз - искам да се запиша на уроци по китара, но ако изчакам малко ще ми мине мерака.
Приятна и успешна седмица :з