Великден е един сред най-любимите ми празници, който с традициите си, ми напомня на
времената, в които съм малко момиче, което боядисва яйца на масата в лятната кухня на баба. За моя радост масата си е все същата, на същото място и сякаш просто съм се върнала назад във времето.
И въпреки празника искам накратко да ви разкажа какво ми се случи и не съм споделила с вас.
Четвъртъка ми започна с качване в движещ се автобус, която можеше да означава само едно - няма да има по-хубав. Почувствах се като безстрашна след като тичах двадесет метра с чанта тежаща пет килограма, минимум и ми се наложи да се кача във вече тръгващия автобус. Получих изключително много прегръдки, което ме накара да се почувствам още по-щастлива. След училище се мотах с най-яките хора, с които винаги е толкова забавно и за капак майка ми ми предложи да не се прибирам - идеална възможност за късна вечер навън с приятели, но заваля и от вечер навън с приятели се превърна в пижамено парти у най-добрата ми приятелка, изключвайки факта, че си легнахме доста по-рано от обикновено.
Петъка беше разпети петък и защото нищо не се прави, нищо и не направих. Днес боядисвахме яйца и се разхождахме, колкото и да е гадно времето. Не мога да опиша чувството да стъпваш в калта и при всяка крачка да се хлъзгаш, аха да паднеш. Не успях да падна, но за да поддържам баланс, ходех като наакана *къхм, с извинение*. На реката имаше лебеди, но снимки на тях и още пейзажни, може би в друг пост. Изпитвах голямо желание да се изцапам, затова се съгласих, когато баща ми ме помоли да се кача на тавана, за да му помогна с прекарването на някакви кабели. Но освен паяжини и прах, намерих черно-бяла снимка на двама братя в дървена рамка и изрисувано стъкло и две ракли пълни с парцали.
Well, изглежда нямала съм кой знае какво за споделяне. Най-хубавото нещо не съм казала, но когато си опитам от сладостта му, обмислям цял пост да му посветя. Надявам се да се порадвате на снимките и яйчицата ;з
Весел празник!