Днес беше последният учебен ден, което мен не ме устройва, защото обичам четвъртъците, а ние няма да сме на училище. А и като си погледна плановете за ваканцията ми става още по-тъжно. Най-противното от цялата ситуация е че петъка в който имаме история, ще се отучва. А след ваканцията имаме едни час литература, в който трябва да ни бъде преподаден материала за класното и след отучената събота, в която между другото имаме надиграване, неделята, в която трябва да уча, имаме класно. Още от сега виждам оценката си. Урокът ни по история бих казала е приятен, тъй като е за моята любима Испания. Стискам палци плана ми за научаване на испански език през лятото да потръгне и поне да мога да се оправя, като отида там. Далеч съм от мисълта, че за кьорави 2 месеца може да се научи граматиката и лексиката на един доста богат език, ако трябва да правя асоциация с историята на страната. Може би да се върнем на миналите два дни. Понеделника беше един сред любимите ми дни от тази година. Изненадахме най-добрата ми приятелка, като се появихме пред тях с подаръците по случай рождения й ден. По руски на контролното госпожата ме накара да се гордея с оценката си. Направихме си една много хубава фотосесия в часа по музика. А след училище се събрахме няколко момичета и отидохме на близкото барче да се почерпим. Поръчах си арт нескафе с очакването за някаква картинка, а не цветенце направено от шоколад -.- Видяхме и моята стара любов, която продължава да е все така красива, а честно от него по-забавен не познавам. Отидохме на търлата след всичко, което изядохме и изпихме (няма да коментирам вкусовете на напитките, но определено не бих се върнала на това барче пак). Бях споменала за търлата и в миналия си пост, но не съм обяснявала какво е. Е, търлата му викаме на нашия сбор, все едно, който продължава приблизително до 6 май, но тази година е до 3 май и исках да направя отделен пост със снимки, но не желая някой случайно да ми гепи фотоапарата в тази цигания, която е там. Качихме се на центрофугата, нещото, което ни върти с надолу главата и беше уникално. Но после влязохме и на 6D което ни разклати по много "по-приятен" начин, след което бях готова да повърна, слава богу, не успях.
 |
Аз и Паола на заден фон.
(от фотосесията в понеделник) |
Преди да разкажа за вторника, нека да спомена, че не съм злобно човече, но някои хора ми лазят по нервите от край време. За какво точно говоря. Имахме физкултура с по-големите и Мартин <з Репетирахме си хората за надиграването, когато Паола, няма да пиша определения и т.н., ме сгази буквално, защото е "леко" спъната в краката, а и не знае хорото (не знам на какво надиграване се пише). Та аз й се сопнах, а тя ми отговори да умирам. Ок. Ок. Само дето всеки час по номера трябва да сядаме заедно. Нпнпнпнп. И на второто хоро тотално го обърка и госпожата просто я махна. Моментът в който ехидна усмивка се появи на лицето ми. И пак не, че съм злобна, но тази въпросна Паола, на която госпожата по физика (госпожо, обичам ви) й вика Палома (звучи ми като омекотител за дрехи) ми лази по нервичките.
Днес отидох на училище в и 30, а стаята започна да се пълни в и 55. -.- На всичкото отгоре не ме изпитаха по история. Госпожата по математика днес ме изнерви, когато започна да пише задача на дъската и ни подведе, защото било последния ден от април - лъжовния месец и по-добре късно от колкото никога. Да, благодаря.
Но сега се намирам отново на село, готова за утрешния ден, в който семейството сме предприели пътуване до Габрово и Етъра. Дано ваканцията да е толкова добра, колкото започва.