❆ Last favourites for 2014 ❆

Снегът навън натрупа и намали шанса аз да си подам носа навън до минимум. В момента съм обладана от детска радост, защото навън вали сняг и съм в същото време раздразнена, защото знам че е кучешки студ и ако изляза ще се прибера мокра до кости, сигурно прихванала някоя болест. Не че сега не съм болна и не пия камара хапчета. Поне си уплътнявам времето качествено, четейки книга, коя ми е страшно интересна, но е и домашна работа за ваканцията. Краят на годината дойде и то доста бързо според мен. Имам чувството, че всяка година се изнизва все по-бързо и по-бързо. В този последен ден аз искам да ви споделя моите последни любимци за тази година.

КОЗМЕТИКА.

През зимата устните ми са постоянно напукани и кървясъли и много ме болят. За да се пазя от студа използвам няколко балсама, които и преди са попадали в този сорт постове. Първият и по-любим е този на Nivea с аромат на ванилия. Намирам консистенцията му за много приятна и нанасянето му с пръст за по-безболезнено. От друга страна опаковката му е удобна дори и за тези, като мен, които понякога обичат да си пускат маникюр. Другият е на Balea, който се води за лимитиран продукт, но мисля, че все още може да се намери във веригата магазини DM. Разнасям го навсякъде със себе си и просто обожавам аромата му на бадеми. Много по-удачен за нанасяне на обществени места, където не знаеш колко са ти чисти ръцете. 

Друг проблем през зимата са ми ръцете и въпреки че не е толкова зле, колкото при най-добрата ми приятелка трябва да работя по въпроса с премахването на изсушаването. Използвам този продукт, който ми беше ранен коледен подарък. Мирише на ягоди, когато го помиришеш от тубичката, но когато се нанесе мирише по-скоро на черен шоколад. Много приятно, макар и да не обичам ягодите. Не знам дали аз само си въобразявам или наистина ми помага, но чувствам ръцете си по-меки. Но със сигурност не издържа 24 часа както обещават на опаковката. И все пак е страхотен подарък, благодаря Поли. 

По случай рождения ден на сестра ми и аз намазах, защото обикновено с нея винаги си

разпределяме подаръците. Моят парфюм беше тъкмо свършил и веднага си харесах един, който тя ми даде без много преговори. Мирише много свежо, леко сладникаво, но в никакъв случай натрапчиво. Като цяло е много лек парфюм (тоалетна вода). Не оставя следа след като минеш, което е търсен ефект от мен и следователно голям недостатък щом липсва,  но ако имах възможност по-често да се освежавам със сигурност бих го разнасяла със себе си.

КНИГИ.

Този месец успях да прочета от до една единствена книга, на която се насладих, а именно 'Сняг вали' компилация от разкази на Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Муракъл. Нямах съмнения за книгата, просто невероятна. Романтика, аз все едно чета нещо друго. Накара ме да се чувствам много уютно под одеялото ми въпреки, че навън печеше слънце. Сега със снега и студа мисля, че ще е много по-лесно да си представиш картинката.
Друга книга от която трудно се отлепям и смея да я спомена въпреки че все още не съм завършила е 'Eleanor & Park', която беше доста нашумяла сред YouTuber-ките които следя. Чета я на английски и сигурно ще е първата истинска книга, която ще прочета на езика. Много се радвам, че избрах нея като за изпълнение на домашна работа или поне се радвам за сега. Когато ме вдигнат да ме изпитат върху нея не знам колко любима ще ми е. Мисля, че скоро ще я пуснат преведена на български или поне нещо такова ми се мярна. Със сигурност бих я прочела още веднъж и на български. Романтиката е толкова чиста, но я има и тази разчустваща история. Или поне разчустваща мен, аз такива неща най ме докосват и няма да спойлвам, за да не съсипя нищо за вас.

ФИЛМИ.

Покрай Коледа обичам да гледам филми, който да ме вкарат в настроение. От всичките, които изгледах любим ми беше първият и после много трудно намирах такива, които хем да не съм гледала преди, хем да да са ми интересни. Първият беше 'Holiday in handcuffs', не знам как е преведен на български. Честно да си призная всичко беше заради актьора. Много ми допадна, взема и аз да си го открадна така. Може би е малко предсказуем, но аз такива харесвам. Друг филм, който може да попадне в графата е 'Christmas in Boston'. Насладих му се и ми се прииска и аз да имам някакъв такъв приятел, но при мен никога не се получава, колкото и пъти да пробвам да завържа подобно приятелство. Мисля, че е безсмислено да споменавам Сам Вкъщи едно и две, другите не ги гледам, смятам ги за ментета. Класика е. Гледам ги от както ми бяха подарени за една Коледа на видеокасети. Филм, който не мисля, че може да втръсне на някого. Един не коледен филм, който на скалата от едно до десет му давам единадесет, защото не е е само игра, а има и смисъл е 'If I stay'. Гледах го два пъти този месец, разплаках се няколко пъти и силно препоръчвам на всеки. Бях зашеметена от гардероба избран за филма. Никога преди не бях се вглеждала в дрехите на актрисите, но в този филм просто си заслужава. Както всяка Коледа с братовчедка ми отново си направихме маратон с филмите на Хари Потър. Обичам ви Хармаяни, Рон и Хари. И не осем филма не са достатъчни искам още. Това лято със сигурност ще подхвана книгите.

СЪБИТИЯ.

Тук май не съм разказала за коледния концерт на училището, който на мен изключително ми хареса. Госпожата ми по български го подготвяше и не се провали. Всичко беше изпипано и като цяло се получи много сполучливо. От всичко което имаше на сцената любими ми бяха танците, защото тези, които се опитаха да излязат и да пеят се провалиха, брутално. Танцуваха се спортни танци и народни танци. Изумително. Гледайки всички таланти на сцената аз се чувствах като най-сакатия човек в залата. Естествено най-интересното беше, когато ми сцепиха устната. Някакво момче супер забързано излиза от съблекалните и не успяхме да се разминем, така лицето ми се срещна с рамото му, което беше доста здраво за ваша информация. По-късно когато ме видя ме попита дали съм добре Как се очакваше да отговоря? Цялата ми уста пулсираше и все пак излязохме и ние си изпяхме песента с много положителна емоция, успяхме да зарадваме и госпожата ни по руски, която ни организира за това представяне.

На Коледа със семейството ми и братовчедка ми бяхме във Велико Търново. Където има ледена пързалка, две ако трябва да бъда по-точна, за разлика от Русе, където има точно нула. Естествено, че прекарахме времето там докато слънцето не се снижи и започна да се смръчава. Аз бях единствената, която се изтърси, предполагам защото умрях да се смея на едно момченце, което не можеше да стане, защото продължаваше да пада. Запечатах много красив залез и това беше всичко, което получих от града.

МУЗИКА.

Тези песни цял месец ми се въртят в главата и все още не са ми омръзнали. 

Това е от мен за тази година. Пожелавам ви приятно посрещане на новата и много успехи през нея. 

-Stelly xx 

Коледни подаръци №₂ ❆ DIY Рамка за снимка ❆

Дните до Коледа са четитри и времето за избиране на подаръци е почти излетяло. Аз имам все още няколко, човека на които не знам какво да подаря или все още не съм го купила, но за да не изпадате в моето положение ще ви дам няколко предложения.

1. Книга.
Класика е да купиш книга. Аз подарявам книга на сестра ми, както и на баща ми, но неговата не е все още купена. Всеки има някакъв вид книги, които харесва. Сестра ми не е голям четец, но пък супер обича да си драска и изобщо да твори, затова съм и взела 'The Mess', а на баща ми предполагам някоя приключенска, защото това е което той обича.

2. Преспапие или изобщо нещо коледно.
Аз си събирам колекцийка от преспапиета и много ги обичам. Ако можех само такова бих подарявала и в четвъртък, когато излязох с ново, предназначено за приятелка, осъзнах, че миналата година съм й подарила също преспапие.

3. Чаша.
Чашите са ми като подпис. Аз винаги подарявам чаши, ако подарявам на някого за пръв път. Но за жалост вече номера не минава. Затова пък най-добрата ми приятелка преди известно време ми бе съобщила, че си била счупила чашата, подарена й от мен и реших, че мога да й купя отново. Има толкова красиви и толкова разнообразни. Аз малко се колебаех за тази, но сестра ми я избра. Тя също купи чаша, но с гумено похлупаче и изглежда, че навсякъде можеш да отидеш с нея. Много ми харесва това, че идват в кутия и улесняват опаковането хиляда пъти.

4. Буркан с изкушения. 
Така му казвам аз въпреки че не съм използвала буркан, започвам да се замислям и мисля, че ще се прехвърля на буркана. Като цяло идеята с подаръци в буркани е много нашумяла тази година. Аз не мислех да подарявам подобни неща, но нямам идея за подарък, а този звучи като идеалният за една приятелка. В момента моят 'буркан' е пълен с моите любими бонбони, но след малко причуване разбрах, кои са нейните и скоро те ще заемат мястото.







5. DIY Рамка за снимка. 
Рамката за снимка е идеален подарък за майка, според мен. Моята много се радва на снимки и съм сигурна, че това ще й хареса. Реших да не й подарявам стандартните рамки, които могат да се намерят почти във всеки магазин, а да направя нещо оригинално, да си личи че съм положила труд.

Необходими материали: 
Шампиран картон
Гърбът на рамка за снимка
Малки щипки
Лепило
Ножица

Общо цена: ~ 5,00 лева 

Мисля, че е доста лесно за направа, а е много по-ефектно от обикновена рамка за снимка. Аз не очаквах да се получи толкова добре и съм приятно изненадана. Нямам търпение да й дам подаръка.

Коледа е супер близо и нямам търпение да дойде, за да успея да зарадвам приятелите, родините и естествено себе си със всичко, което е почти опаковано и сложено под елхата. Но преди това време да дойде имаме още два дни училище, дано минат гладко, както за мен така и за вас. 

- Stelly xx 

Week till Christmas ❆

Знам, че пропуснах графика си (или може би само аз съм забелязала, of course), но последната седмица минава толкова монотонно, освен това съм супер разсеяна през по-голямата част от времето и имам чувството, че съм най-малоумния човек ever on earth. Но освен това, да не казвам голяма дума, но съм късметлийка, особено тази седмица и в момента в главата ми изкачат хиляда неща, които сочат обратното, но не ми пука, намислила съм си че съм, така че някой не може да ме обори, bare with my swag.

В понеделник трябваше да имам репетиция на най-голямата ми грешка в живота a.k.a пиесата на училището, в която аз не участвам, а съм суфльор, кошмар. Въпросът беше там, че изобщо не ми се ходеше, както обикновено, а исках да си карам физкултура заедно с другата част от класа. И явно Бог чу молитвите ми и репетицията се отложи заради твърде многото отсъстващи и имах възможността да вляза в допълнителният ни час и за втори пък да си пресрещна пръста, играейки волейбол. Историята е следната - в петък имаме физкултура и тогава си пресрещнах палеца, събота и неделя се оправи в понеделник вече не ме болеше и затова аз отново го пресрещнах, същия пръст. Тате каза, че няма да спра докато не си го счупя, но как да се науча ако не пробвам.
Вторник се измъкнах между капките освен първия час, но успях да надуша нещата и започнах да си преговарям думите. В край на краищата правихме малко контролно - превод на десет думи плюс две упражнения и всичко това за половин час и най-накрая пак имаше сърдити, че не им стигнало времето. Другата госпожа ни дава пет задачи за десет минути максимум и пак се оплакват. Няма да говоря за сложността на 'контролното'. Химията отново стана химия с нейните гадни уравнения, които трябва да уча и изравнявам. Но освен това сядам със Светьо, който ако иска може и да е и забавен. По биология хем ми е много интересно и в същото време ми е много трудно. Както казах трудно се съсредоточавам тази седмица и буквално ми трябва такава воля, каквато не притежавам, за да си науча качествено урока за белтъците. Има едно изречение, личен фаворит, което е с цел да ни каже да разгледаме фигурата на различните белтъци, но да не се опитваме да ги запомним и завършва с удивителен знак. В часа слънцето беше решило да напече точно, когато изпитваха Венито, която като доста зиморничав човек обича да се облича по-дебело и винаги е с пуловер под ризата. Предполагам й бе станало много горещо, защото се обърна към Весито и й се скара, че и пече и не може да се съсредоточи. Бяха направени няколко безуспешни опита с тетрадка да бъде спряна пряката слънчева светлина, но това беше. И въпреки това дразнение Венито има пет.

Бяхме предупредени за диктовка в часа на директорката и поради липсата ми на възможност да се справям с тях учих всяка втора дума с цел да не постигна същия ужасяващ резултат като от преди няколко седмици. Естествено диктовката не беше за оценка а само проверка, на която се справих завидно добре. По етика пък ни сервираха контролно, за което в интерес на истината аз знаех, но не очаквах да го правим наистина. Предполагам съм се изложила. Паола имаше рожден ден и след като ни насметоха че нищо не сме й подарили, така класа, в последното междучасие търчахме да й избираме подарък, който всъщност се получи много сполучливо. Тя черпи в с донади, залели с течен шоколад, посипани с бонбони M&M и сърчица. Не бях яла толкова сладко от кой знае кога.
Четвъртъкът просто се молех да свърши без поражения. Съобщиха ни че в понеделник сме освободени от часовете след четвъртия, което беше моментна радост. За сметка на това госпожата по литература ни даде за домашно за пишем теза - за ВТОРНИК?!?!?! а аз се надявах да си почна от по-рано ваканцийката. Вечерта спах във Венито и понеже тя обича да си играе и разреших да ми накъдри косата, което ни отне два часа и половина и резултатът е обем, който не знам как да преборя, плюс коса която мирише на опърлена кокошка, фактът много ме стряска.

Ако Дениз случайно разбере, че съм избрала да кача
точно тази снимка в интернет сигурно ще се закани
да ме убие, но той няма. Тук просто влезе в кадър докато
си пееше песента, която ще изпълнява на коледния концерт.

Днес (петък) за пръв път се събудих сама и беше много странно. Никога не бях чувала как ми звъни алармата на телефона и когато чух нещо да пищи предположих, че мен не ме засяга, все пак бях в чужда къща. Помагах на Кристиян по химия, но бяхме малко жалка картинка, защото за всичко разгръщах тетрадката си в опит да намеря отговора, толкова знам и аз. Мислеше си че ако излезе на дъската без домашно, но го напише госпожата ще го помисли за Вундеркинд и това ще му донесе екстра точки, но май проработи в обратната посока. И в край на сметка не разбрах какво стана. По физкултура за пръв път от както съм в тази гимназия имам пет на скок от място. Не мисля, че това е нещо което се учи, как да скачам и да си мисля за краката, колко високо трябва да ги вдигна. Освен това играхме волейбол аз, Дениз и няколко други момичета играещи също толкова нескопосано колкото мен. И когато го нямаше Гошо постоянно да ни поучава, се получи една доста забавна игра, в която през по голямата част сякаш гонех топката. В голямото междучасие се случиха няколко забавни случки, които ме накараха да се смея докато не ме заболи корема и не няма да се опитам да ги разкажа, защото ще ги съсипя. Пробвах със сестра ми, не се получи, не очаквам писмено да се изразя по-добре. В часа по география, който карахме с госпожата по биология и гледахме филм за страстите и инстинктите нещо от този сорт. Интересно беше, не като жалките опити на класната да ни пуска филмчета. В часа на класа играхме на кент, което беше уникално. Наистина много забавно. С моят вълшебен знак успяхме да спечелим повечето игри и да загубим само една. Знакът на Чефо и Виктор беше намигване, но Виктор явно не успяваше и винаги се проваляше, но пък и Чефо допринасяше за забавата като се опитваше да го имитира.
Като завършек на деня прочетох първата историйка от книжката ми "Сняг Вали" и съм влюбена. Ъгх, отивам да си направя още чай и да започна четенето по-нататък.
П.С. Едва тази сутрин осъзнах, че така и не съм публикувала поста. Извинявам се, за което.

- Stelly xx

Коледните подаръци №₁ ❆ DIY Succulent plant ❆

Коледа наближава и въпреки, че е най-хубавият празник, по мое мнение, мисленето на подаръци е много затормозяващо, особено ако наистина искаме да зарадваме хората, на които подаряваме. Аз обожавам да подарявам подаръци, но предпочитам да изляза да разгледам, да харесам нещо и да го купя, вместо да стоя в нас и да се опитвам да си направя списък, на кого какво да подаря. Може би най-малко мисъл влагам в подаряването на подаръци на рандом човек от класа и въпреки това естествено се съобразявам с човека. За радост от трите години, когато сме си подарявали подаръци, само веднъж ми се е падало момче, но по реакцията му мисля че с това което му подарих съм го зарадвала.
Честно казано най-трудно ми е да подарявам подаръци на майка ми и баща ми и затова тази година реших да не се мъча, чудейки се какво да им взема, а да се превърна в работилничка и да им измайсторя нещо, колкото се може по-красиво, за което да си личи, че съм положила усилия, не са само съм си дала парите.
Знам, че майка ми много от отдавна иска подобно растение у дома, затова сметнах че е идеален коледен подарък и не само за нея. Става да се подари на всеки. Изисква се поливане един път на месец, което като го чух се зарадвах. Означава, че няма да го уморя и поне до празника ще изглежда добре. Естествено ако нямаше затруднения нямаше да съм го направила аз. И тук вмъквам кратката историйка: оставих купуването на 'кактусите', както аз ги наричам, за последно и тъкмо стигнахме до входа на блока, трябваше да извадя ключовете от чантата си и какви движения направих - изпуснах сукулента, всичките ми 'листа' се счупиха и си замина. Но днес сутринта отскочих до Lidl, където намерих едно много симпатично кактисче, което замести счупеният сукулент от вчера вечерта.
Както споменах подаръкът е за мама и трябваше да го сглобя, заедно със сестра си, колкото се може по-бързо, за да не се издадем, някак си. Това е и причината да нямам снимки на всяко отделно нещо.

Необходими материали:
Един или няколко сукулента
Някакъв прозрачен съд или ваза
Пръст/тор

Цена общо: 11 лева  

Има толкова много вариации. Често казано това как ще го направиш е въпрос на избор и въображение. Може да се допълни с камъчки, както направих аз, с рапани, черупки от охлюви, всякакви подобни. Една панделка увита около 'саксията' и вуала.

-Stelly xx

Всички тайни - разкрити.

Последният пост, в който съм разказвала какво се случва с мен и хората около мен е бил преди повече от месец, така че изпитвам нужда да напиша нов. Не че нещо кой знае какво се е случило, но например в класа се появи тайна (едва ли има някой, който да не знае) афера, за която официално знаят само две момичета от класа, изключвайки участващите, и си шепнат някакви неща, никой не разбира за какво са. Долавяте ли ми сарказма, защото го има, много. Мен не ме засяга наистина, но пък е страшно дразнещо, защото момчето сяда до мен през по голямата част от часовете и като му се лепнат ми гръмва главата. Благодаря ти Дениз, че те има, за да прекарвам с теб ценното си време. Достатъчно по тази тема. (Как ми действа Lauren Elizabeth)
В понеделник сутринта заклевам се, за пръв път ми се спеше толкова много. Абсолютно никога през десетгодишната ми кариера като ученик не се бях чувствала толкова изморена. По едно време чак се опитвах да не мигам, защото ако си затворех очите имах чувството, че няма да ги отворя повече днес. Естествено, каквато съм си късметлийка по английски с директорката - първи час, изпитаха мен. За секунди ми се наложи да се свестя, да си събера акъла, за да мога да дам свестен отговор, в случая да разкажа текста, който имахме. Изкараха ме и на дъската, да пиша думи, които като бройка бяха 3 страници, всяка с по две колонки. В край на краищата се оказа, че не ми е писала оценка. По руски аз и още две момичета бяхме единствените научили си стихотворението наизуст и лесно си изкарахме по една шестица. Не е истина как всички забравят какво имаме за домашно и след като им се случи не започват да си записват. Слава богу по английски ни се размина диктовката. И да може би е много жалко за тези, които са на олимпиада в петък, но аз останах страшно доволна (и все пак имаме още два часа, да не казвам голяма дума). Часовете по история са ми фаворит. Господина изпитва, аз си прекарвам времето в приказки по-малко смях и игра на 2048 и просто гледам да не правя впечатление на незаинтересувана. В междучасието преди математиката бях супер шашната, че нищо не си спомням от логаритми, но в часа се справих с две задачи с подточки до к, плюс започнах нова, но за нея вече ме домързя и оставих и без това звънецът щеше да бие. По физика се записах на олимпиада само защото ходя от седми клас, не защото знам формули или теория. Днес за малко да направя тази грешка и по химия, но добре осмислих, колко всъщност не знам и как олимпиадата ще е само губене на време и размотаване до другия край на града някой уикенд.
Новата мода в нашия клас, пълен с мускулести момчета (повдига вежди), е да се опитват да държат два стола с разперени ръце във въздуха за две минути. Най-дълго за сега е издържал Чефо - минута и тридесет и осем секунди, а аз дори не мога да вдигна столовете, камоли да ги задържа за време. Господинът по география е любимият ми и съм сигурна, че това съм го заявявала и в други постове, но сериозно. Всеки път тръгвайки от кабинета му излизам с толкова много погълната информация и винаги с поне едно ново място което искам да посетя.
Ежедневието ми. Всичко е хиляда пъти по-забавно, а малките моменти просто не намирам начин да ги опиша или да ги вмъкна в този опит за свързан текст. Например един такъв момент от днес (ей сега тотално провалих всичко) голямото междучасие аз и Дениз си 'учим' урока, заобиколени от момчета. Дидо ни помоли да му кажем нещо, колкото да му пише три и аз започнах да обяснявам, че без храна можеш и 30 дни, но без вода на половината и си обречен. Стефчо (прякорът му даден от господина по география) дойде и разказа как той изкарал три дни без да пие вода, само на Coca-Cola и ни съобщи като заключение, че не умрял. Явно беше нужно да го подсетим, че не разговаря с момичето, което понеже гледа новини разбира от политика и за обстановката в държавата смята за виновен президента. Просто да съм толкова зле с построяването на текстове и в стила ми на писане да липсва стил и все пак не се отказвам и продължавам да си 'бърборя'. Няма пък да се откажа. Сега отивам да си напиша домашното по Етика, което избягвам от седмица. Адиос на вас и приятна сряда.

-Stelly xx 

За 'проблемите' ми и околната среда.

Окей. Реших да направя този Random пост, защото имам чувството, че имам страшно много неща, които просто си тая в себе си и в момента се намирам в някакво много преповдигнато състояние и повечето думи ми изкачат в главата на английски, но и с това ще се справя. Имам две основни теми - намислени, през другото 'време' предполагам, че отново ще се оплаквам от заобикалящите ме съученици или както ни нарича госпожата по биология "околна среда". И с тази препратка с биологията много бързичко да разкажа тази отвратително гнусна история, която просто е неприемлива. Дните в които имам биология са вторник и четвъртък. Аз в четвъртък си забравих сандвича под чина и surprise във вторник ме чакаше отдолу. I mean wut?
И така. С това лирическо отклонение да се върнем в релсите и да се задвижим по мисления ми план. (Какво ми става и какви са тези думи и изрази, които употребявам, God.) Искам да уточня какво правя, защото и аз не съм много сигурна. Първо исках да публикувам всеки ден от месец декември, но в сряда вече се отказах, защото ако бях започнала Blogmas, щяха да се получат най-скучните постове ever, а е хупер мега гибер трудно да направя нещо смислено, за времето, в което ми се полага на лаптопа или по-точно времето, в което ми остава, да седна пред лаптопа. Имам няколко идеи, но те изискват време за подготвяне и затова ще са предполагам малко по-така във времето. И сега моята дилема какво да правя? Аз мога нали сама да си я размишлявам, но я изразявам, защото търся помощ. Вие може ли да ми помогнете?
Предполагам, че просто ще си избера няколко дни от седмицата, когато да пускам нов пост, но не мисля, че публикуване всеки ден е по силите ми. Всякакви предложения приемам долу в коментарите или в ask или няма значение къде, просто.. ПОМОЩ.
Другото много 'сериозно' нещо за споделяне (God, какви проблеми имам аз и какви проблеми имат хората по-света) е обсебването ми с Tumblr и мода. Добре обсебване с tumblr звучи съвсем в нормалното и то може би е, но това с модата излиза извън контрол. Буквално имам абсолютно всичко от което се нуждая, дори и повече от това, и все пак имам огромно желание да прахосам парите, които за по-сигурно стоят в майка ми. Нормално ли е да си купиш яке и да не ходиш с него на училище, защото нямаш подходяща чанта за него (не от гледна точка на цвета). Това е някакъв вид болест и знам че много ще боли. През цялото това време се старая да не изляза 'кифла' и мога да се подпиша с двете си ръце че не съм, но считам това, дори не знам как да го нарека, за нова фаза на пубертета. Уф.
Btw истинската причина да не го нося е, че няма сняг или пък студ. Някой ако знае къде се продават кожени раници, където да натикам половината учебници за десети клас, да се отзове.
Загърбваме тази тема и стигаме до любимата ми - така наречената 'околна среда'. В петък теглихме имена, кой на кого ще подарява подарък и освен несполучливия опит да нека да изкажа и моето негативното мнение. Вярно е че аз съм инициатора, но като се замисля идеята въобще не е толкова блестяща, колкото ми се виждаше първоначално. Приемам първата година или втората година нещо като опознаване, но подаръците които получавам обикновено просто остават някъде запотурени в някой шкаф. Таз годишния ми избор беше момиче, на което искрено ми се иска да й подаря четка и паста за зъби + упътване за употреба (me being spiteful) но вече подаръкът й е намислен и няма да я обиждам или засягам, всеки има право да избира сам пътя си.

И за настроение ;з 

-Stelly xx 

The Christmas Tag ❆

Поради тоталната ми липса на идеи за бързи постове реших да направя този Коледен таг, въпреки че не съм тагната от никого. Пренебрагваме факта и скачаме във въпросите.

1. Кой е любимият ти коледен филм?
С двете си ръце гласувам за Сам вкъщи 1 и 2. Не се сещам на колко годинки бях, но мястото ми беше - прилепена към видеоплеъра и една Коледа получих комплект касети - Сам вкъщи 1,2,3 и ги изгледах сигурно за един ден и така ги гледам всяка година по това време.

2. Кога отваряш подаръците си - в коледната нощ или на коледната сутрин? 
Не обичам да чакам, но обичам изненадите и приемам изчакването до сутринта, за да отворим подаръците като предизвикателство. А и сутринта е Коледа и обикновено пием горещ шоколад и ядем от на мама божествените сладки за закуска, да отговорът ми е на сутринта.

3. Имаш ли любим коледен спомен?
Имам някакви откъсачни моменти в главата си, от различните години. Спомням си, че една година с братовчедка ми стояхме цяла вечер будни, за да докажем на баба и дядо, че Дядо Коледа не съществува и въпреки това те си намериха извинение. А една година токът угасна точно на Бъдни вечер и я прекарахме на свещи.

4. Любима празнична храна?
Споменах малко по-горе. Сладките на мама са ми най-любимите и наистина са божествени.

5. Любим коледен подарък?
Обичам когато има вложена мисъл. Дали ще бъде нещо което съм искала или ще е символичен подарък, честно казано на всичко се радвам.

6. Любим коледен аромат?
Когато наближи Коледа, тъй като в моят квартал повечето домакинства имат парно на дърва и въглища, въздухът е наситен с една особена миризма, вероятно замърсяваща околната среда, но любима на мен. Също харесвам аромата на канела.

7. Имаш ли някакви традиции за коледната нощ? 
Не. Дори много често Бъдни вечер ми се губи в паметта, особено тези които съм прекара в града. Традиция ми е да минавам, все едно отивам до тоалетна, но всъщност да проверявам дали подаръците са под елхата и от размера и теглото да се опитвам да научкам какъв е подаръкът цяла нощ.

8. Как декорираш елхата си?
Мразя всичко претруфено, затова обикновено избирам два цвята и украсявам само в тях. За голямата елха това са жълто и червено, а за моята миниатюрна лилаво.

9. Като дете какъв подарък искаше, но така и не получи?
Мога да заявя, че съм имала винаги всичко, което съм поискала или поне не си спомням нещо, което съм искала и не съм получила. Обикновено винаги мрънках за момчешките играчки и исках кола с дистанционно.

10. Най-добрата част от Коледа за теб?

Най-добрата част е че се събираме. Всички казват това, но е така. Това е духът на Коледа. Аз супер много се радвам, защото тогава се виждам с братовчедка ми, която ми е като по-голяма сестра и имаме време да наваксаме с всичко случило се от лятото до Коледа.

Аз не възнамерявам да тагвам някого, всеки да се чувства тагнат. И приятен четвъртък ;з 

- Stelly xx 

❆❆ 24 неща които ме радват декември месец ❆❆

Ако не сте забелязали съм много отрицателно настроен човек и често се оплаквам или изказвам негативно мнение, но този месец съм решила да го направя колкото се може по-положителен. Затова, въпреки че зимата не ми е любимият сезон, изготвих списък с малкото неща, които ме карат да се усмихвам.

1. Уикендите, когато вали сняг. 
2. Пухкав сняг. 
3. Коледните реклами на Coca-Cola. 
4. Украсата за Коледа. 
5. Лампичките, които са навсякъде. 
6. Сладките, които приготвяме с мама. 
7. Шаловете. 
8. Екстра-меките чорапи. 
9. Коледните чаши. 
10. Горещия шоколад. 
11. Одеялата. 
12. Пуловерите. 
13. Дебели суичери с качулки. 
14. Зимната ваканция. 
15. Празниците. 
16. Коледните филми.
17. Подаръците.
18. Прегръдките. 
19. Коледните проекти.
20. Традициите. 
21. Фойерверките. 
22. Горещото парно. 
23. Прегръдките. 
24. Опаковането на подаръци.

-Stelly xx

Just an update. ❆

След дългото ми отсъствие миналия месец, поради технически причини, съм готова да се завърна през декември, един от най-тежките месеци от гледна точка на ученето и в същото време толкова зареден с положителни емоции и настроения поради наближаващите празници. На мен Коледа и Нова Година са ми любимци, защото е времето, когато цялото семейство се събираме и наваксваме за пропуснатото. А Нова Година е ново начало, всяко ново начало е хубаво. И тук ли е времето да възкликна колко бързо мина годината? И все пак наистина като се замисля така бързо се изнизаха месеците. Факта, че съм писала в блога, дори и по малко, ме караше да забелязвам как от един месец скачаме в друг, дойде лятната ваканция, свърши и в момента се намираме, кажи речи, в средата на 'новата' учебна година. Всъщност този пост няма някаква основна цел. По-скоро е тук, за да оповести че съм жива, дори и след отсъствието на компютъра ми. Няма да се опитвам да наваксвам с всичко, което се е случило, защото много неща са се случили, а сигурно половината от тях съм вече забравила. 

Но силно се надявам да успея този месец да пренеса коледното настроение и в блога и ако се радвате на постовете ми, да ви радвам по-често.
❆ Честит първи декември! ❆

Понеделникът - не чак толкова тъжно.

Мисля, че никога до сега не съм споделяла подробно за понеделник, а този понеделник си беше успешен, заради което си струва да се разкаже.

Със Светльо в най-любимия ни час - час на класа, хаха. 

След ваканцията ни, състояща се от събота и неделя и петъка, моят любим ден (чудна ваканция, защо не направиха понеделник ваканцията, а 'Хелоуин', (не съм фен на празника, даже изобщо, но е забавно да гледаш хора с разни костюми из училище)), тотално физически не бях готова да стана в шест и половина и в седем да изляза от нас. Пътувайки из града беше ясно, но наближавайки парка, където уча, мъглата започна да се сгъстява и изведнъж стана толкова мистериозно и леко страховито дори. Паола не ме придружаваше и щом не ми се наложи да стоя на пейката пред блока да я чакам, бях подранила и естествено първа. Постепенно започнаха да идват съучениците ми в познатия ред, защото винаги има някои, които са винаги първи и такива, които винаги закъсняват. В часа ни с директорката правихме диктовка, за която предварително бяхме предизвестени, но това в никакъв случай не ми попречи да се изложа напълно. Имаше такива, които се разкайваха, че имат шест грешки, аз не посмях да преброя своите, но правописът не ми е сила. Предполагам, че утре ще е моментът на истината. В междучасието най-важното бе да си преповторя, няколко пъти, текстът, който имах да рецитирам пред класа следващия час, отново английски. По руски също имахме текст за разказване, но там не бях толкова притеснена. Няколко български думи и можех да се размина с не толкова удоволетворяваща оценка, но не и двойка. Двойният час по английски беше учудващо спокоен. В първият имаше няколко ученика от девети клас, които просто така си прекараха часа при нас, за да бъдат похвалени от успехите пожънати на някакво състезание. Върнаха ни и контролните и аз заедно с още двамина сме единствените с петици. Освен нас има една четворка и една тройка, където различните оценки спират. Не, мнозинството нямат шестици - двойки са. Останалата част от часа прекарахме в проверка и превод на домашното. Вторият час бе предназначен за презентациите, които аз, Дениз и Наско бяхме подготвили, но за 'жалост' проектора не проработи и така и не успяхме да се представим. Опитите да направим нещо по въпроса изядоха по-голямата час от времето и в оставащите седемнадесет минути, недостатъчни някой да бъде изпитан, проверявахме домашното. В голямото междучасие учих урока по история, който през часа Кристиян изпя като песен без да си отварял учебника, и ми смятаха средния успех, защото Дениз който всъщност има мания на тази тема при всяка нова оценка, го смята на ново, а след погрома му по английски трябваше да провери къде е в класацията между мен, него и Биртан. През часа по история е ужасно трудно да се съсредоточиш, защото всички говорят и въпреки че сядам на втория чин, буквално на метър от господина, звукът не достига до ушите ми. Освен всички и Гошо старателно ми отвлича вниманието говорейки, за млади преуспели личности, за което супер много завиждам. Математиката не беше толкова забавна, колкото по принцип е и не знам на какво се дължи това. Имаше пришалец (така го наричам аз), чието име няма нужда да споменавам ама ми развали тотално настроението. Физика беше последния час, любим. Опитах се няколко пъти в междучасието да обясня на Биртан задачата дадена като пример в учебника, но той реши да пита госпожата да я обясни пак. Тя отказа и попита дали някой я е разбрал, за да го обясни и изведнъж просто бях на дъската нескопосано пишейки, защото ръката ми трепереше от притеснение. За щастие не се омотах и успях да напиша всичко правилно и да не си преплета езика. Имахме и допълнителен час по физкултура, който заявявам, че не харесвам. От скоро за волейбол има страшно много желаещи от класа и шест човека трудно можеха да бъдат избрани. Аз не бях сред тях, защото дванадесети клас избираха кой играе и кой не. После, след като тях ги освободиха господина ни накара да изиграем нашия клас още един гейм, който се разви за повече от половин час и се върнах чак по тъмно в нас. И все пак успях да си напиша домашните, както и този пост, so ура за мен. Но по литература се чувствам супер несигурна, която ме подтиква да стана и да си прочета за Санчо и Дон Кихот и всички по-основни действия случващи се във втората книга. 

Сняг през октомври?

Времето постепенно започна да се влошава, от четвъртък, когато зъзнах на спирката заедно с Гошо да чакам автобуса, нямайки щастието да дойде веднага. Но пък не мога да се оплача от деня, въпреки че заваля на път от спирката до у нас, но както каза майка ми "Виждала съм те и по-мокра".  Изкарах две шестици и една петица, която е по литература на теста. Оказа се че тезата, която съм съчинила, не е чак толкова лоша, именно заради нея имам пет. Госпожата по биология просто имаше желание да ме изпита, 'за да не ми отиде всичкото учене на вятъра'. Благодарение на Гошо и Чефо, че ме изпитаха в междучасието и че все пак успяха да ми подскажат нещо, защото от всичкото притеснение още малко и щях да си глътна езика. И втората шестица е по математика, за решаване на задача от зрелостния изпит. Може би наистина ще взема математика като втора матура. Освен това в часа правихме и контролно - 20 минутка, две задачи. Там може и малко да съм пообъркала, защото не бях учила.
 В петъка закъснях от обичайната си рутина и като никога Паола чакаше мен, но когато отидохме в училище все още не бяха отключили стаята по химия. Няколко човека дойдоха до мен с въпроси по урока, който така и не прочетох въпреки това получих шестица на домашното дори и да беше написана в бележника на Алекс. По физкултура било направено оплакване, че не загряваме в началото на часа, което принуждава господина да ни принуждава нас да бягаме няколко обиколки на салона последвано от серия упражнения за загрявка, всичко това с цел да не се контузим. Аз естествено успях и в момента не мога да си намеря място, защото десният ми крак ме боли ужасно. Играхме волейбол, естествено, с господина в напият отбор и въпреки че момчетата + Паола ни биха с гейм беше забавно и приятно, защото дори и да направиш грешка никой не смее да ти викне, а идват и ти обясняват как да го изиграеш по-добре следващия път. В междучасието се опитах да се оредя в лавката - мразя лавката, но нямах избор при положение че си бях забравила храната. В час по информатика разбрах, че програмирането не е моето призвание и най-накрая ще се наложи да си купя учебник, защото петък трябва да полагам зверски усилия да се съсредоточа да слушам госпожата или да пиша, което не ми се прави толкова много, или поне тази седмица ме домързя. В междучасието решихме, групата от осем човека с четирима отсъстващи, че ще ходим на кино да гледаме страшен филм. Съобщавайки това в часа на класа другата половина не бяха съгласни с идеята за страшния филм и за тяхно щастие такъв жанр в кина в момента дори не се излъчва. Часът по география мина по-леко с историите на господина и увлекателния му глас и начин на разказване.  В час на класа ни каниха да ходим на театър и госпожата ни чете статия от вестник "Уикенд" за четири версии за смъртта на Ботев. Как може да вярва на нещо написано там? На вън беше смразяващо студено, но като добри приятелчета стояхме с Чефо да изчакаме автобуса му след което ходихме на зъболекар и играхме 'Монополи" във Весито, на ТОПЛО.
Днес не успях да се наспа, защото трябваше да ходя на многоезично състезание, за което уж, закъснях, защото колата ни отказа да работи и ми се наложи да си хвана такси, но всъщност беше и тридесет и пет, когато пристигнах, а състезанието започваше в десет. Трябва ли да го обсъждам. За сега само стискам палци да съм се справила толкова добре, колкото аз си мисля и да успея да мина на следващия кръг. За пръв път стоях толкова дълго на състезание/олимпиада, а задачите ни бяха едва две. По пътя  духаше ураганен вятър и заваля.. дъжд. Малко по-късно и сняг на парцали, който беше основната причина да напиша този пост. Имах чувството, че някой просто пуска памук от небето ;з Снегът още си вали и трупа, може ли в понеделник да не ходим на училище?

- Stelly xx

Една седмица с няколко думи

Желанието ми да напиша нов пост е толкова голямо, колкото желанието ми да отида на училище, с други думи - огромно. От скоро нямам търпение да ходя на училище и това вероятно се дължи на взаимоотношенията ми с по-голямата част от класа и всичко вълнуващо и забавно, което се случва. Естествено не мога да разкажа конкретни примери, защото забравям твърде бързо по-голямата част от информацията (шегувам се, но не ставам за разказвач на истории случили ли ми се някога, никога не се сещам за точната) И все пак имам нещо за по всеки ден от седмицата.
В понеделник осъзнах, че при Копчева сам учиш уроците, тя е там само, за да те изпита и така ще бъде и за напред. След това заключение си направих и следващо - от класа ми половината с триста зора ще минат. По история ни върнаха входните нива. Имам четири,  но толкова без преписване по този предмет, не казвам че съм доволна, защото определено не съм.
Във вторник имахме входно по литература - катастрофа. Имахме да пишем теза върху "Декамерон", а темите ни бяха ясни от предните класове. Аз естествено бях по-подготвена да пиша върху другата и се изложих на тази задача. Другият вторник резултатите ще бъдат окончателно ясни. По химия (нека отбележа, че ни е класната) госпожата реши да се направи на много лоша, като изпита дежурните, защото не си били свършили работата - да изчистят дъската. Не, не бях аз дежурна и не изпита мен (и по-добре), а двете ми най-близки приятелки. Отбелязвам точно тук, че започнах да схващам чат-пат какво учим и се справям добре с електроните и електронните обвивки, бих казала елементарен материал, малко математика. По география господина си избра мене да изпита, защо пък не (е и още девет човека). Географията заедно с историята са ми най-омразните, не мога да се обоснова защо, но е така. Той обаче се оказа добричък и на двойките не им писа двойки. На мен ми писа петица, защото не бях точна в определението на антициклон. Бих казала че съм късметлийка да ми се паднат подобни въпроси. След часовете отидох да изпратя Стефан, който има шест на въпросното изпитване по география, и Весито и след това имах около половин час да се шляя с Дениз, защото по руски госпожата има седми час, а ние трябва да ходим на консултации, за да се подготвим за състезание, за което така или иначе аз няма да успея да се подготвя.
Сряда - по руски ме изпитаха, любимата ми госпожа. Няколко човека се опитаха да ми подскажат, но просто не ми бeшe ден. По физическо влязох, да играя волейбол, но единствено два сервиса ми влязоха, един свестен удар не направих. Стелияна на първа линия означаваше точка за другия отбор и въпреки непохватността ми този ден бихме. След като мина и Копчева вече всички спокойни, часът по история беше нормалната доза смях с Битран и Гошо и Чефо.
Четвъртък бяхме приготвили изненада, за рожденичката - Мартина. Два часа руски бяха страшно много или на мен така ми се стори. Госпожата в междучасията е толкова добра, като почне часа и нещо и става... Понеже след това имахме и математика и английски всички преписваха по нещо. Тя се ядоса и събра всички тетрадки, които бяха под или на чиновете. Моята беше под чина, защото бях дала домашното да го препишат и изгорях. И все пак госпожата ми я върна, както и на всички останали и заплахите й си останаха отново само заплахи. По математика определено не си харесвам мястото, защото нищо от написаното на дъската не се вижда, но пък не е чак толкова зле. Хората са кажи речи същите и си помагаме със задачите - най-важното. Мисля че само тук не съм се хвалила с успехът, с който до момента се годрея най-много - шест без грешка на входното по математика. Просто сияя. По английски език извадих късмет като не ме вдигнаха да ме изпитат, защото госпожата вдигна момчето, което е номер преди мен, както и този, номер след мен. Сърцето ми реално не трепна, защото си бях научила и все пак вече ще имам едно на ум.
Петък е със сигурност любимият ми ден. Нямаме английски, което не знам как се случва в английска гимназия, но не се оплаквам, в никакъв случай. По химия както казах започнах да схващам, то не е голяма философия пък и няма характери да определям, нито с какво взаимодействат химичните елементи. По физическо играх доста добре ако може да похваля сама себе си. Бихме с два гейма вторият до тридесет точки, въпреки че аз първоначално не исках да съм в този отбор, защото много се палят и като объркаш ти викат, но пък те поздравяват когато играеш добре. Два часа информатика ми се увидеха, но когато раздаваха входните с Чефо и Светьо ни беше забавно четейки някакви си снимки от фейсбука и пеейки си измислени песни... В часа на класа се снимахме за обща снимка за класа, но навън. Беше облачно и точно когато се наредихме няколко учителя решиха да излязат (ние се снимахме пред главния вход) и развалиха работата. Вече когато бяхме слънце пекна и половината сигурно са излезли със затворени очи. Аз се постарах да ги държа отворени, надявам се да не съм начумерена, хаха. След училище се размотавахме във Весито, от където имам доста снимки, които не мисля, че са за пред хора, затова няма да споделям, а и все още не са стигнали до мен..
Basically така протича една моя седмица. Доста по-забавно е ако трябва да бъдем честни, но няма как да пресъздам ситуациите при положение, че се смеем обикновено на едно изречение или дори на звуци. Като този, който Паола издала, когато паднала по стълбите (на това мога да се смея до утре). И понеже съм решила днес да не излизам, а да се потопя в учене ще спра до тук и ще кажа чао. Приятен уикенд, дори и времето да е лошо, както е при мен.

What a съкър.

Не мога да го обясня, но имам нужда да напиша ей такъв рандом пост, въпреки че утре имам входно по физика, а не помня много от миналата година. Тази сутрин в автобуса (няма да е същото без историята в автобуса) се качи някакъв ... батко?, чичко? изтупан, носещ мъжки парфюм, от омайващите, но аз успях да го усетя само на слизане, защото някакъв дядо беше застанал в непосредствена близост до мен и неговата миризма наистина бе далеч по-силна, сами преценете. След дългото ми пътуване като първи час имахме английски с директорката. Стисках палци да ме изпита мен, но уви тя явно е от по-скучните изпитващи госпожи - Кой е номер 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 на първите три чина. WoW. Ама аз наистина си бях научила. По етика естествено, че няма да ни върнат входните, защото, естествено, има хора които не са правили контролното и естествено тези хора са от нашия клас. Ок. Може ли госпожо вече да си ходите (тази по руски) Миналата седмица ме плюе пред целия клас, че не струвам по руски и да се засрамя от себе си, днес ми казва че ме е записала на състезание. Да си кажем честно, аз не съм за подобно състезание, защото реално погледнато, нивото на руския ми език е на много ниско, но защо да пропуснем възможност да се изложим отново. И щом споменах темата за излагацията - химията, трагедия + излагация, някой да ми каже какви са продуктите? Никой няма да ми повярва, че нищо не разбирам, особено след като разбере че имам шестица, но то стана по случайност и вече шестицата е развалена с оценката от входното, споко. Не знам колко имам, но имайки предвид колко омотах нещата и само две задачи са ми 100% верни, няма да е красива. Нямате си и на представа колко активна личност съм аз, да не говорим за времето прекарано в часовете по физическо. Имам желание да играя волейбол, много се радвам, че съм приета в отбора, но ако някой някога ми беше дал възможност да ударя топката.. Днес още малко щях да си кръстосам ръцете, но си спомних, че все пак се намирам в огражданията на игрището. Часовете по английски при госпожа Копчева са ми малко скучни, защото изпитва, през цялото време и то на елементарни неща, но моите съученици се панират само защото ги изпитва 'Копчева', шок и ужас. И както всяко входно ниво отново успях да се изложа, този път по история. Господинът, който ни преподава, ни преподаваше география миналата година и е най-безобидния от всички преподаватели, но не дава да се използват моливи. Днес ме хвана да трия и естествено трябваше да ми направи забележка. Интересното, за мен страшно забавното, се случи по-късно. Вече в оставащите пет минути аз сметнах, че съм готова и мога да предавам и той дойде до мен, за да ми каже колко добро впечатление съм му направила миналата година и как започвам с разочарование тази. Господине, ако мислите че писането с молив е разочарование, да видим какво ще кажете за оценката ми... 

И за да не се повтори разочарованието, ще отида да уча по физика или за Алонсо Кехана, ако успея и за двете да науча - още по-добре. 

Моля ви поздравете се! 

The things that make me go asdfghjkl;

1. When you get butterflies.

2. Super soft blankets.

3. When you spend an entire day with someone.

4. Stekeez.

5. When somebody addresses you by your name.

6. Your best pair of jeans.

7. Thunderstorms.

8. Being tan.

9. When a stranger does something nice to you.

10. The smell that take you to something in your past.

11. New environments. 

12. Candles.

13. Riding in a car with a top down.

14. Listening to new music, new artist.

15. When somebody plays with your hair and you get chills.

16. When you get chills.

17. Hanging out with friends after school.

18. Surprises.

19. Deep voices.

20. When you are really tired and you finally go to bed.

21. The smell of new books.

22. When somebody plays attention to the little things.

23. When you catch somebody staring at you.

24. Full written notebooks.

25. Coffee or tea.

- Stelly xx 

September favourites ♥

Не съм правила подобен пост от края на пролетта, но със започването на училището реших да ги завърна. Септември месец като се замисля беше доста дълъг, но в същото време отлетя неусетно и пак трябва да ходим на училище и пак контролни, входни и изпитвания. Но да, да се върнем към любимите ми този месец.

КОЗМЕТИКА.

През август месец гледах Касъл и се бях влюбила (все още съм) в грима на Бекет. Опитвайки се да разгадая тайната й, реших да изпробвам съвсем леко подчертаване на очите използвайки този молив на Golden Rosе цветът е тъмно кафяв номер 406. Изключително доволна съм. Застоява се сякаш повече. Не мога да кажа, че издържа цял училищен ден, но на мен ми харесва резултатът, който постигам с него.

Върнах се към моята стара любима спирала, която смятам, че ще си остане all time favourite, защото каквото и да използвам, след известно време пак се връщам към нея. Отново продукт

на Golden Rose, тяхната козметика като цяло много ми харесва и съм отворена да изпробвам повече и повече от продуктите им. Не спластява миглите, а ги разделя, което е главното към което се стремя. Ако искам да ги удължа просто взимам някоя друга спирала и минавам връхчетата, но на нея не обръщам чак такова внимание.

Историята как получих този балсам за устни е всъщност малко тъжна. Приятелка, която познавам от повече от 12 години имаше рожден ден и този балсам беше включен към подаръкът й. Но, както може би вече сте се досетили, така и не се видяхме, за да й го подаря. Така сестра ми взе едната част, за да я подари на нейна приятелка, а аз си взех балсамчето. То е от колекцията Baby Lips на Maybelline - Hydrate. Най-важното за мен е, че няма цвят, а като балсам върши невероятна работа, омекотявайки устните ми.

Друг стар продукт са сенките за вежди на essence, за които също съм говорила в по-предни

постове. Този месец най-накрая отидох да ми оправят веждите, а след като го направих им трябваше оцветяване, защото от слънцето бяха доста изрусели, не че през другото време не са. Много са дълготрайни и ми издържат през целия ден. Хубавото е че имат два цвята, от които можеш да избираш колко да си подчертаеш веждите. Единственото е, че не съм сигурна дали все още се предлагат в магазините или са изчерпани.

Нека сложа тук и един продукт за коса, който ми помага много със запазването на косата ми добре изглеждаща за повече от ден. Като цяло косата ми е много суха и ми се налага да й слагам кристали след всяко измиване, но кристалите довеждат до по-бързо умазняване в корените или поне така изглежда. Затова аз използвам всяка вечер преди лягане сухият шампоан на Syoss, който помага, косата ми да не лъщи в корените. И въпреки неговата употреба пак се къпя на два дни.

                                                                       СЕРИАЛИ. 

Аз гледам повече сериали, от колкото филми и любим този месец ми е TheO.C. или 'Кварталът на богатите. ОМГ Сет ;з. Не знам какво повече да кажа, като малка съм гледала едва няколко епизода и сега осъзнавам колко изкривена ми е била представата за героите от сериала тогава. За жалост е само до четвърти сезон, защото е бил спрян заради нисък рейтинг.

Друг сериал който обожавам заедно с цялото ми семейство е Касъл. Касъл е сериал, който развива мисленето според мен. Аз винаги се опитвам да позная убиеца, а Бекет и Касъл са asdfghjkl;.

КНИГИ. 

Освен книги от списъкът за лятото успях да намеря и малко време за други две книги. 13 причини защо беше силно препоръчана книга и когато я видях на рафта с книги нямаше как да пропусна да си я взема. Сега след като аз съм я прочела и аз силно я препоръчвам. Историята е завладяваща и много поучителна.

Другата книга Уил Грейсън Уил Грейсън в началото не успя да ме грабне. Трябваше да стигна до определен момент в книгата, за да я разгадая, но след като успях ме завладя.  Мисля, че това е книга за любовта във всичките й форми. Хората са различни, но някой просто умеят да обичат и да не се страхуват от чувствителността си.

RANDOM.

Този месец събрах смелост и си купих обувки на високи токчета, в които тотално се влюбих от първия път. Никога преди не бях ходила на подобни обувки, но сега след известна доза тренинг свикнах и се чувствам доста комфортно. Освен всичко ме правят и с няколко сантиметра по-висока, което винаги си ми е било мечта.

Рандъм фаворит ми е и органайзерът ми, за който намерих много по-удобна система и наистина ме държи подготвена за всички изпитвания и ми напомня за всички домашни. Опитвам се и да до правя по-цветен, защото всичко цветно изглежда по-добре.

СНИМКА. 

Този месец не пропуснах пътуванията на семействата ми. И от едно такова пътуване е и любимата ми снимка, по скоро мястото ми е любимо.

МУЗИКА. 

Клипът тколкова много ме дразни, но в същото време е толкова зарибяваща песничката. 

Това е за изминалия месец. Пожелавам един приятен, успешен и изпълнен с усмивки и смях месец. 

- Stelly xx