To the moon and back ☾: септември 2015

Новата седмица започна с посещение на Музея на науката, който е част от Града на изкуствата и науката. Той е на четири етажа и според мен е интересно място за всeки. На първият етаж имаше гостуваща изложба на Pixar, която за съжаление беше забранена за заснемане, но вътре се намираха екрани, които показваха колко трудно се създава анимация, от драсакниците с молив по хартия - до крайния продукт, който се предоставя на нас - зрителите. Освен това, от всеки филм бяха изложени и мини фигурки, предполагам от глина, изобразяващ героите от филмите. Много приятно беше да се сетя за моята история, която свързвам с всяко едно от филмчетата. От следващият етаж започва същинската част, с всичко изложено. Много по-различен е от другите музеи, защото освен скучния текст написан на табелите, ти се предоставя възможност да пробваш всяко изобретение и след това да получиш научно обяснение. Не съм си правила труда да снимам експонатите, тъй като всичко трябва да отиде да се бутне и изпробва. Най-интересното за някой пък беше люпенето на пиленца. Имаше и нещо като представление с електричество, което естествено не пропуснахме, но честно казано съжалих, че изгубих един час, който можех да прекарам на другия етаж изпробвайки там кабинките, от колкото да стоя в една стая и да слушам жена да говори за електричество на испански, от който аз си нямам никаква представа. Но след този един час мога да се похваля, че съм виждала светкавица на живо, буквално на пет метра от мен. Чукам на дърво да не се повтори. Третият етаж беше посветен на хора, получили нобелови награди, а на последния имаше 20 кабинки, всяка по някакъв начин свързана с биологията, като наука, но всичко направено на същия принцип с изпробването. Освен тези 20 спирки имаше и изложба свързана с астрономията и друга отнасяща се до развитието на техниката. Така прекарахме цял ден, който наистина мина неусетно.
На следващия ден посетихме Океанографския, който отново е част от Града на изкуствата и науката. За мен, това ще си остане най-хубавият ден прекаран във Валенсия. И тук реших да вмъкна това от 'дневника ми': "След като влязохме и бързо излязохме от входната зала, първото място, което посетихме беше аквариума на средиземноморието. Там имаше тунелче и малка кабинка, където да починеш заобиколен от риби зад стъкло. Струваше ми две удряния на главата и пълзене, за да вляза, след това и да изляза. Второто място покрай, което само минахме беше клетка с птици. Поради опашката решихме да се върнем по-късно, а сега да продължим с обиколката. Видяхме пингвини, плуващи във вода, а от другата страна на мостчето - тюлени. На долното ниво отново се виждаха тюлените, които плуваха игриво. Имаше едно малко момченце, което толкова много им се радваше. Освен тях имаше и аквариум пълен с медузи, обикновени и такива, които светят и сменят цветовете си. Много са красиви, но ги харесвам само в аквариум. От там имаше подводен тунел, връзка с другата част, където се намираха тропически корали и всички риби, които живеят сред тях. Там именно намерихме и Немо, както и Дори. В друга сграда бяха кралските пингвините, които наблюдавахме зад стъкло. Очарователни животинки, обожавам ги. Между тях белугите и моржовете имаше връзка под земята. Когато отидохме тъкмо ги хранеха. Последната спирка на картата са акулите. Бях малко разочарована, когато видях размерите им в аквариума, но въпреки това имаше голямо разнообразие. При тях също имаше такъв подводен тунел, който както и другия беше претъпкан с хора. Преди да се наредим на опашка в делфинариума, намерихме сенчеста пейка, на която да обядваме. Тъй като предното представление с делфини беше достигнало капацитета си преди започването, ние решихме да отидем на пазим местата си за следващото от по-рано, така или иначе бяхме минали през всяко възможно място. Чакахме около два часа, но пък бяхме на третия ред от водата и завързах приятен разговор с жената до мен, благодарение, на който времето отлетя. Не съм била във Варна в делфинариума, или по-точно, била съм но толкова отдавна, че не си спомням нищо и не мога да сравня двете места, но за мен чакането тук си струваше. За последно оставихме влизането при птиците, които бяха още в началото. Освен шарените птици, вътре имаше и сладководни риби и червенобузи костенурки. На излизане минахме отново покрай пингвините и тюлените, макар че на мен искрено ми се искаше да мина още хиляда пъти през всички животинки."

-Stelly

Ask ☾ Tumblr ☾ Instagram ☾ Bloglovin

За двадесет дни в Испания, освен испанските думи, които научих с duolingo, разбрах, че по-хубава почивка от тази със семейството ми няма. За седемнадесетте години (вече) почивките без родителите ми се броят на пръстите на едната ръка, а когато отидеш някъде с някого, трябва да се съобразяваш и с него. Това пътуване осъществих с баба ми и братовчедка ми с дестинация - Валенсия, където живее чичо ми.
Много ясно си спомням деня на пътуването, за разлика от дните там, които след един определен момент, започват да се сливат в главата ми. Тръгнахме рано сутринта от Полски Тръмбеш с влака за София, с 3 ръчни багажа и един сак. Пристигнахме по обяд и тъй като не бяхме идвали преди в града се помъкнахме като стадо след всичките хора слизащи от влака. Майка ми ме беше подготвила с пътя към метрото и упътване за връзките, които имахме да направим. След като излязохме от подлеза на гарата намерихме метрото благодарение на мъж, който благоволи да ни заведе до него. Благополучно стигнахме до терминал 2, който за наш късмет не беше нашият. С малко премеждия по пътя намерихме и 1. Пътуването със самолета не беше любимото ми, но гледането и снимането през прозореца ме развличаха през тричасовия полет, макар и през повечето време да пътувахме над Средиземно море.
Впечатленията ми за Валенсия са главно положителни, градът е страхотен. Може би ключов фактор за мнението ми играе местоположението, където живее чичо. От там всичко ни бе наблизо, освен морето, до което ние стигахме най-често с кола. На няколко минути от нашия блок беше, сякаш, най-голямата забележителност - Градът на изкуствата и науката. Освен него, бяхме близо до центъра, мола и най-важното - до парка, което ни стимулира да по спортуваме, като караме колелета. Една от любимите ми черти е че навсякъде имаше велоалеи, по които с братовчедка ми стигнахме до плажа, другия край на парка и стадиона, защото в града не е трудно да се ориентираш. Единственото нещо, което ме отблъсна е морето, което беше мръсно, пълно с какви ли не боклуци. Въпреки това, има други плажове, близо до града, които бяха като райски кътчета.
Първият ден ходихме на разходка, до курорта Алборая, намиращ се на няколко километра от Ванленсия, който ние запомнихме с името 'Малката Венеция', тъй като има малко пристанище, образуващо канали.