Понеделникът - не чак толкова тъжно.

Мисля, че никога до сега не съм споделяла подробно за понеделник, а този понеделник си беше успешен, заради което си струва да се разкаже.

Със Светльо в най-любимия ни час - час на класа, хаха. 

След ваканцията ни, състояща се от събота и неделя и петъка, моят любим ден (чудна ваканция, защо не направиха понеделник ваканцията, а 'Хелоуин', (не съм фен на празника, даже изобщо, но е забавно да гледаш хора с разни костюми из училище)), тотално физически не бях готова да стана в шест и половина и в седем да изляза от нас. Пътувайки из града беше ясно, но наближавайки парка, където уча, мъглата започна да се сгъстява и изведнъж стана толкова мистериозно и леко страховито дори. Паола не ме придружаваше и щом не ми се наложи да стоя на пейката пред блока да я чакам, бях подранила и естествено първа. Постепенно започнаха да идват съучениците ми в познатия ред, защото винаги има някои, които са винаги първи и такива, които винаги закъсняват. В часа ни с директорката правихме диктовка, за която предварително бяхме предизвестени, но това в никакъв случай не ми попречи да се изложа напълно. Имаше такива, които се разкайваха, че имат шест грешки, аз не посмях да преброя своите, но правописът не ми е сила. Предполагам, че утре ще е моментът на истината. В междучасието най-важното бе да си преповторя, няколко пъти, текстът, който имах да рецитирам пред класа следващия час, отново английски. По руски също имахме текст за разказване, но там не бях толкова притеснена. Няколко български думи и можех да се размина с не толкова удоволетворяваща оценка, но не и двойка. Двойният час по английски беше учудващо спокоен. В първият имаше няколко ученика от девети клас, които просто така си прекараха часа при нас, за да бъдат похвалени от успехите пожънати на някакво състезание. Върнаха ни и контролните и аз заедно с още двамина сме единствените с петици. Освен нас има една четворка и една тройка, където различните оценки спират. Не, мнозинството нямат шестици - двойки са. Останалата част от часа прекарахме в проверка и превод на домашното. Вторият час бе предназначен за презентациите, които аз, Дениз и Наско бяхме подготвили, но за 'жалост' проектора не проработи и така и не успяхме да се представим. Опитите да направим нещо по въпроса изядоха по-голямата час от времето и в оставащите седемнадесет минути, недостатъчни някой да бъде изпитан, проверявахме домашното. В голямото междучасие учих урока по история, който през часа Кристиян изпя като песен без да си отварял учебника, и ми смятаха средния успех, защото Дениз който всъщност има мания на тази тема при всяка нова оценка, го смята на ново, а след погрома му по английски трябваше да провери къде е в класацията между мен, него и Биртан. През часа по история е ужасно трудно да се съсредоточиш, защото всички говорят и въпреки че сядам на втория чин, буквално на метър от господина, звукът не достига до ушите ми. Освен всички и Гошо старателно ми отвлича вниманието говорейки, за млади преуспели личности, за което супер много завиждам. Математиката не беше толкова забавна, колкото по принцип е и не знам на какво се дължи това. Имаше пришалец (така го наричам аз), чието име няма нужда да споменавам ама ми развали тотално настроението. Физика беше последния час, любим. Опитах се няколко пъти в междучасието да обясня на Биртан задачата дадена като пример в учебника, но той реши да пита госпожата да я обясни пак. Тя отказа и попита дали някой я е разбрал, за да го обясни и изведнъж просто бях на дъската нескопосано пишейки, защото ръката ми трепереше от притеснение. За щастие не се омотах и успях да напиша всичко правилно и да не си преплета езика. Имахме и допълнителен час по физкултура, който заявявам, че не харесвам. От скоро за волейбол има страшно много желаещи от класа и шест човека трудно можеха да бъдат избрани. Аз не бях сред тях, защото дванадесети клас избираха кой играе и кой не. После, след като тях ги освободиха господина ни накара да изиграем нашия клас още един гейм, който се разви за повече от половин час и се върнах чак по тъмно в нас. И все пак успях да си напиша домашните, както и този пост, so ура за мен. Но по литература се чувствам супер несигурна, която ме подтиква да стана и да си прочета за Санчо и Дон Кихот и всички по-основни действия случващи се във втората книга.