Твърде много щастие в един ден, води до нещастие на другия..

Едва днес разбрах кое ме кара да се чувствам толкова гадно всеки ден. Вече мога да се нарека много по-щастлив човек, наистина. Не знам как нещо толкова малко може да преобърне всичко. Имам чувството, че ако споделя, някой ще ми се изсмее, заради незначителността си, но аз лично след време като чета сигурно ще си умирам от желание да разбера, а няма да се сетя, затова и ще го напиша. Часът по руски език и по-точно факта, че трябваше да сядам с Наско. Нищо лично, но такава тежест ми падна от плещите, когато се преместих. Може би наистина малко го обидих, но ако не бях изявила желание още щях да си сядам на първия чин забила поглед в шкафа пред мен. И така, ъбдейта е че сега сядам с Бобо, с главна цел да го стегна и да му помогна да не остава на изпит. Един час имах тази възможност, но той има по-голямо влияние върху мен. Не знам срещали ли сте човек, който да слуша толкова добре и да искате да му кажете всичко. След два часа с него, преминахме през много теми, но има проблем, нищо не чувам от това, което говори госпожата и въобще не съм в час. Имаше и такива, които се радваха, че се местя, за да им помагам на контролни, но с такава слушаемост в клас ми е ясно, защо имат проблеми. Аз не съм от хората, които ще седнат да учат много сериозно вкъщи и по-скоро залагам на това което съм чула в час, но явно трябва да поработя над това.

Освен тази ми радост, трябва и да се похваля с успеха си на контрoлното по биология. Той също ме направи много щастлива и още когато го видях исках да споделя, но след часа по биология имахме контролно по химия, което тогава ми съсипа всичката радост. За този резултат не се вълнувам толкова..
На следващия ден 
Петъците са дните, когато цял ден се притеснявам, че ще ме изпитат по литература и реално не го правят. Днес не беше по-различен ден, но още от началото или поне от тогава откакто Бобо ме убеди, че госпожата ще си продължи по номера, си имах някакво чувство, че няма да изпитат мен днес. След като би звънецът и дойде ред да видим, кой ще бъде жертвата, се оказа, че започваме отзад и така прекарах, не деня, но поне часа в страх, че ще ме вдигнат да говоря за Акакий Акаккиевич, чието име трудно запомних и дори все още бъркам. Но аз съм на ред следващия път и не ми е приятно да знам. Най-сетне се подстригах, по-малко от желаното, но се радвам, че косата ми е по-жизнена от преди. Валя ме и на отиване и на връщане от фризьора, благодарение на тате, да добре.
Да си запиша ако не за друго то за мен, че днес е денят в който се убедих колко лицемерни са хората и най-вече за тези, които ме заобикалят. Не разбирам как може да ти се усмихват и да ти говорят миличко и в следващия момент, говорят зад гърба ти най-долни неща, който дори не са истина. Жалко е, че става въпрос за някого, който наистина ми се усмихва постоянно, прегръща ме, говорим си някакви неща и бам. Никога не съм била от хората, които ще отидат да се защитят или да се разправят, много жалко, но не мога и сега това няма да се промени. Просто няма да му обърна внимание и понеже вярвам, че всичко се връща ще се правя на тъпата, която я лъжат в очите.
Истината да споделям всичко това тук е защото по някаква странна причина ме кара да се чувствам по-добре. (Въобразявам си само, че някой ме изслушва.)
А, и утре сме на училище отново (знам, че без мен нямаше да знаете) а новият ни учебник по английски ме мъчи и съм сигурна, че не само мен, но така ще бъде до дванайсти клас...
Лека нощ или ден, когато и да го четете. Пожелавам ви да не срещате подобни хора, с каквито аз съм принудена да прекарвам половината от денонощието. 

Още малко и главата ми, може би, наистина ще започне да пуши.

И понеже не си харесвам постовете без снимки качвам
тази, за да направя едно много закъсняло пожелание
за тези, празнуващи осми март.
Source: tumblr

Не съм щастлива от факта, че е неделя и утре имам контролно по математика, изпитване по английски и контролно по химия във вторник. Но след изминалата седмица, успях заедно с Хари Потър да се насладя на уикенда.
Контролните и изпитванията толкова ме бяха изм
ори, че в петък без да разбера как, съм заспала в девет. Но пък мисля, че се справих много прилично, особено на контролното по биология, за което предпочетох да си науча вместо да преписвам и сега нямам търпение да ни ги върнат. Освен него в понеделник бях изпитана по английски, изпитване за което имах предчувствие и въпреки това успях много хубаво да си наклепам работата и естествено, че имам пет. Във вторник имахме да пишем литературно интерпретативно съчинение върху 'Дядо Горио' или 'Граф Монте Кристо' и по пътя на логиката, щом в понеделник темите са били за Горио, аз бях много по-подготвена за Графа. Щом чух, че изтеглената тема е за Монте Кристо, побързах да се зарадвам. Като цяло си признавам, че писането не ми се отдава (то и тук си личи, но аз пък няма да спра), нито пък разтягането на локуми и всеки път когато имаме задача - писане в час, когато видя по голямата част от класа, забили нос в работата си, някои молещи госпожата за пореден лист чернова се чудя какво толкова пишат. Аз буквално на половината на първата страница забивам и си мисля как да кажа същото но с други думи, стараейки се да не започна да преразказвам твърде много. И въпреки че този път не успях особено да се въздържа от преразказа, заключението, което написах ме остави с впечатлението, че съм сътворила велика работа, следователно щом аз мисля така, значи не е вярно. В сряда господина по география щеше да изпитва и аз като примерна ученичка, пък и защото миналият път се бе заканил да изпитва и и изпитаните, в малкото свободно време, което имам във вторник следобед учих столици на Азия, заедно с полезните изкопаеми и основните земеделски култури. Учудващо как бях успяла, можех да отговоря на повечето въпроси от раздадените листчета на тези, които не бяха изпитани. Това ме подбуди да подскажа, но бях хваната и слава на бога, само предупредена. А на този така любим мой сип по математика правихме контролно, още една неотлична оценка, получена заедно с укорителен поглед заради четворката ми по руски. В четвъртък беше контролното ни по биология. за което аз не успях да се подготвя толкова качествено. колкото можех, защото бях запленена от новото шоу по Нова, което естествено трябваше да изгледам до край.
Междувременно в училище поставиха шкафчета и аз която постоянно се оплаква от теглото на чантата си или от това, че трябва да си нося физическото навсякъде, както и да се старая да не се забравя нищо под чина (това последното 90% от случаите се случва, та после си диря нещата), бях една от първите да си наеме подобно шкафче. Проблемът беше. че номерата са твърде разбъркани и на мен не ми харесваше факта, че трябва да се навеждам постоянно така и с Весито, с която деля шкафа, решихме да се преместим на някой от свободните, които нямаха катинар. Така в петък когато слязохме да си вземем някои от нужните учебници не намерихме нищо, нито катинарчето ни, нито нещата ни. Започна издирване, което приключи в кабинета на директорката, заедно със заместник директорката. От цялата работа най ме е яд за катинарчето, което било срязано, беше най-хубавото и въпреки, че си научихме урока, решихме да не рискуваме и си взехме най-смотаното.
Пожелавам ви приятна седмица, дано да мине леко, с повече усмивки от контролни и изпитвания.

Всичко - илюзия.

Source: tumblr.com

Предполагам всеки е имал лош ден или седмица, може би дори месец. Затова и с такова нетърпение очаквах да свърши февруари месец. Тайничко се надявах, че с настъпването на Баба Марта ще настъпи и по-лесен период за мен. Но за жалост оставам разочарована до днешна дата. Реално не ми се случват лоши неща или такива, за които да се притеснявам повече от обикновено, то училището за мен е някакъв постоянен стрес. Все пак продължава да го има това напрежение в гърдите ми, че нещо се случва, дори и когато нищо не се. Всичко това ми и изпива енергията, с която се справям с писането тук. Как да го обясня? Мисля си какво ми се е случило днес, ходих на училище, има нещо, което си струва разказването, но не мога да го видя, защото съм затрупана, реално погледнато, с ненужна тежест, която буквално се превръща в болка. Чувствам се крайно некомфортно да пиша подобни работи, защото да споделяш ежедневието и радостите си е едно, за мен е тотално различно да излагаш на показ слабите си места. Силно се колебая дали това трябва да види бял свят или публикуването му ще доведе до още усложнения. Но считам че не съм единствената и тази мисъл малко или много ми помага. Именно затова и публикувам това, да кажа, че всеки има лоши дни, седмици, дори месеци, но това е нещо, което се случва на всеки. И ако има друг такъв като мен в момента, се надявам да помогна. Като съвет, кажете на някого или го напишете някъде, осъзнавам, че това на мен наистина ми помогна.

Source: tumblr.com 

Любимци през Февруари.

Когато започвам този вид постове сякаш все говоря за това как лети времето и то си е така, но не мисля, че е нужно да ви го казвам всеки път. Аз лично имах един много напрегнат февруари месец и не само заради новата ни училищна програма, която не ни дава и глътка въздух да си поемем, но и още хиляда други неща, които ми се трупат в главата и хабят нужна енергия, изпивайки моята. И понеже е неделя и не искам да се замислям над проблемите ми, ще ви споделя фаворитите през новата година, защото това всъщност е първият такъв пост тази година.

КОЗМЕТИКА. 

Ще започна с това, което обожавам най-много и намирам за чудо, а именно този продукт на essense, който е закупен от Германия и не съм сигурна дали може да намерен в българските дрогерии, защото не съм обръщала внимание, но със сигурност може да бъде поръчан онлайн. Не съм фен на продуктите на essense, както и много от хората, които познавам. Споменавайки продукта повечето се учудват, както и аз бях първоначално. Всъщност ще си призная, че е на сестра ми или беше (заклевам се доброволно ми го даде.) аз просто се чудех какво не съм използвала върху лицето си, за да спра пъпките, които ми излизаха по лицето от яденето на шоколад, навик който развих покрай Коледните празници. Забелязах това шишенце на лавицата на сестра ми и го намазах върху всичко което исках да изчезне и на сутринта все едно наистина беше. Звучи малко фантастично и то си е, но наистина. Не го използвам постоянно, а когато забележа проблем. Мога да кажа, че работи много добре, поне върху моята кожа.

Студените месеци все още не са си отишли и аз продължавам упорито да си купувам нови и
нови балсами за устни, с които да се третирам. Този е най-новият и не мога да опиша колко харесвам миризмата и консистенцията му. На мирис наподобява портокал и лимон, нещо помежду им, както и на вкус. След като го поставя оставя устните наистина по-меки и приятни. Удобен е и за носене. затова си го държа в джоба, да ми е навсякъде, защото наистина става неприятно когато устните започнат да ми се пукат и нямам нищо подобно под ръка.

Тази гъбичка, как трябва да я нарека не знам, също ми помага в борбата с кожата. Силиконова е и си я купих, защото не мисля, че пръстите втриват толкова добре продуктите върху лицето ми. Има разлика. Намалява броя на черните точки със сигурност и почиства по-добре. Не съм единствената доволна от гъбичката, нека кажем.

И последно този коледен подарък - парфюмът ми на Оливие Полж, Repetto. Има изключително силна и натрапчива миризма, в която или се влюбваш или мразиш. Дълготраен е, огромен плюс, защото смятам за излишно постоянната нужда да си нося аромати в чантата.

КНИГИ.

Засрамена съм да кажа, че не съм прочела нито една книга, изключвайки тези за училище. Имам толкова голямо желание да бъда завладяна от някоя история, но единствено трупам книги по лавиците, започвам ги, прочитам първата глава и не мога да продължа. Някой може ли да ми препоръча лечение?

СЕРИАЛИ.

Успяха да ме накарат да се влюбя в Стрелата, но не това по телевизията. Прекарах последните два месеца в нон-стоп гледане и успях да го свърша. Честно казано не е нещо типично за мен да гледам подобен жанр, но си признавам много ми харесва. Героите. Фелисити и Оливър. Историята е на Оливър Куин, които изчезва и пет години е смятан за мъртъв, преди да бъде открит жив на отдалечен остров в Тихия океан. Когато се връща у дома в Старлинг Сити, майка му, сестра му и най-добрият му приятел го посрещат, но усещат, че изпитанието на острова е променило Оливър. Докато той крие истината за това в какво се е превърнал, отчаяно иска да се покае за всичко сторено. Най-вече иска да се сдобри с бившата си приятелка. Докато се сближава с най-близките си, той тайно създава Ароу – местна доброволческа организация, за да поправи злините, сторил на семейството си, да се пребори с болежките на обществото и да възвърне предишната слава на Старлинг Сити.

Другият сериал по който много се запалих, повече от Arrow, е Flash. Двата сериала се преплетоха в последния сезон на Arrow и си казах, че мога да го погледна. Кхм, признавам си, харесах си Бари. Повече фантасмагория е, но има по-малко бой и отново актьорите, сюжета.  Бари Алън е криминален следовател, който пристига в Старлинг, за да разгледа поредица от необясними обири, които може да са свързани с трагедия в миналото му. Бари е обсебен от Ароу, неподозирайки, че съвместната работа с Оливър и Фелисити ще е причината той да стане част от този опасен свят. След като преживява ужасяващ инцидент, той се превръща в супергерой, който има способността да се движи с невероятна скорост. Препоръчвам и двата, но лично предпочитам втория.

ФИЛМИ.

Този месец ходих на кино, нещо необичайно. И много се радвам, че майка ми и баща ми ме накараха, защото филмът определено си заслужаваше. А той беше Kingsman. Отново нещо, на което не бих отишла по собствено желание. Радвам се, че го направих. Фен съм на Колин Фърт, а вече и на Тарън Егърън. Филмът разказва историята на Kingsman – тайна шпионска организация, която вербува обещаващ, но проблемен младеж, който трябва да премине през изключително тежката им програма, точно когато глобална заплаха е надвиснала над света.

Вчера гледах и 'Семейство Милър', което ако не сте го гледали, то поне сте го чували. Когато казах, че не съм, човекът срещу мен остана с отворена уста и ми препоръча да го изгледам. Интересен филм, забавен, със сестра ми доста си се посмяхме. Разказва се за Дейвид, който е дребен дилър на трева и е принуден да пренесе два тона наркотик от Мексико до Колорадо. Но преминаването на границата не е толкова лесно и за да е сигурен, че наркотика няма да бъде открит Дейвид решава да създаде фалшиво семейство тъй като според него “семействата, които са на ваканция, не привличат вниманието на митничарите”.

ЧАЙ.

Задължително трябва да споделя този чай. Аз по принцип съм човек, който би предпочел кафе

пред чая, но исках да пробвам нещо ново. Бях срещнала в някой блог мнение, че е много хубав, отидох в Лидъл, взех си го и се влюбих само от миризмата. Чаят в зелен чай с ванилия. А ако не ме познавате, ванилията ми е любимият аромат и вкус. Признавам си не го харесвам горещ, но пък като изтине сякаш е най-вкусното нещо на света.

СНИМКА.

ПРИЛОЖЕНИЕ.

Преди няколко месеца в час по история изтеглихме на Бирчо на телефона Trivia Crack и от тогава започна да се разпоространява. След като си подарих хубав телефон и аз си я изтеглих и в момента е луда работа. Половината клас я играем и е страшно зарибяваща. Факта, че научавам нещо смекчава факта, че си губя времето и съня.

МУЗИКА.

Не не ходих да гледам филма, поради ред причини, но саунтрака. Ъгх. Без думи ме оставя. Буквално съм си направила плейлист, който е нон-стоп пуснат и звучи в главата ми.

 

Пожелавам ви един много по-приятен и топъл месец март.

Честита Баба Марта. 

- Stelly xx