To the moon and back ☾: август 2015

За последния ден оставихме това, което ни беше най-близо, а именно връх Снежанка. Бяхме разучили уж как стоят нещата с лифтовете, но после се оказа че не сме напълно наясно. Както и да е, понеже не знаехме от къде работи лифта до Снежанка, решихме да отидем до върха с колата, а от там да вземем лифт надолу към трите смолянски езера. Така и направихме. За пръв път се качвах на лифт и както повечето неща, които пробвам за първи път ме беше страх, но няма нищо страшно, ако спреш да си измисляш някакви трагични фантасмагории (това е от много филми). Езерата се намират съвсем на близо от лифта и след като видяхме главните две започнахме да вървим и по екопътека 'Трите смолянски езера', по която стигнахме до третото - мътно езеро, нищо впечатляващо, но си беше добра тренировка. Докато се върнем обратно вече се беше напълнило с хора. Върнахме се обратно, отново с лифта. Горе седнахме на ресторанта и за мое щастие имаше сок от бъз - любимото ми и беше много вкусен. Сестра ми и майка ми си поръчаха планински чай, който сервираха с мед от борови иглички - невероятен. Побързахме, защото трябваше да си издадем стаите, а и ни очакваше дълъг път. Наистина дълъг. Така завърши нашата кратка почивка в Родопите, вече обмисляме как ще се върнем на същите места, защото наистина си заслужава, до тогава ни остават снимките, които да ни напомнят за положителните емоции и красотата на природата в България.