Сняг през октомври?

Времето постепенно започна да се влошава, от четвъртък, когато зъзнах на спирката заедно с Гошо да чакам автобуса, нямайки щастието да дойде веднага. Но пък не мога да се оплача от деня, въпреки че заваля на път от спирката до у нас, но както каза майка ми "Виждала съм те и по-мокра".  Изкарах две шестици и една петица, която е по литература на теста. Оказа се че тезата, която съм съчинила, не е чак толкова лоша, именно заради нея имам пет. Госпожата по биология просто имаше желание да ме изпита, 'за да не ми отиде всичкото учене на вятъра'. Благодарение на Гошо и Чефо, че ме изпитаха в междучасието и че все пак успяха да ми подскажат нещо, защото от всичкото притеснение още малко и щях да си глътна езика. И втората шестица е по математика, за решаване на задача от зрелостния изпит. Може би наистина ще взема математика като втора матура. Освен това в часа правихме и контролно - 20 минутка, две задачи. Там може и малко да съм пообъркала, защото не бях учила.
 В петъка закъснях от обичайната си рутина и като никога Паола чакаше мен, но когато отидохме в училище все още не бяха отключили стаята по химия. Няколко човека дойдоха до мен с въпроси по урока, който така и не прочетох въпреки това получих шестица на домашното дори и да беше написана в бележника на Алекс. По физкултура било направено оплакване, че не загряваме в началото на часа, което принуждава господина да ни принуждава нас да бягаме няколко обиколки на салона последвано от серия упражнения за загрявка, всичко това с цел да не се контузим. Аз естествено успях и в момента не мога да си намеря място, защото десният ми крак ме боли ужасно. Играхме волейбол, естествено, с господина в напият отбор и въпреки че момчетата + Паола ни биха с гейм беше забавно и приятно, защото дори и да направиш грешка никой не смее да ти викне, а идват и ти обясняват как да го изиграеш по-добре следващия път. В междучасието се опитах да се оредя в лавката - мразя лавката, но нямах избор при положение че си бях забравила храната. В час по информатика разбрах, че програмирането не е моето призвание и най-накрая ще се наложи да си купя учебник, защото петък трябва да полагам зверски усилия да се съсредоточа да слушам госпожата или да пиша, което не ми се прави толкова много, или поне тази седмица ме домързя. В междучасието решихме, групата от осем човека с четирима отсъстващи, че ще ходим на кино да гледаме страшен филм. Съобщавайки това в часа на класа другата половина не бяха съгласни с идеята за страшния филм и за тяхно щастие такъв жанр в кина в момента дори не се излъчва. Часът по география мина по-леко с историите на господина и увлекателния му глас и начин на разказване.  В час на класа ни каниха да ходим на театър и госпожата ни чете статия от вестник "Уикенд" за четири версии за смъртта на Ботев. Как може да вярва на нещо написано там? На вън беше смразяващо студено, но като добри приятелчета стояхме с Чефо да изчакаме автобуса му след което ходихме на зъболекар и играхме 'Монополи" във Весито, на ТОПЛО.
Днес не успях да се наспа, защото трябваше да ходя на многоезично състезание, за което уж, закъснях, защото колата ни отказа да работи и ми се наложи да си хвана такси, но всъщност беше и тридесет и пет, когато пристигнах, а състезанието започваше в десет. Трябва ли да го обсъждам. За сега само стискам палци да съм се справила толкова добре, колкото аз си мисля и да успея да мина на следващия кръг. За пръв път стоях толкова дълго на състезание/олимпиада, а задачите ни бяха едва две. По пътя  духаше ураганен вятър и заваля.. дъжд. Малко по-късно и сняг на парцали, който беше основната причина да напиша този пост. Имах чувството, че някой просто пуска памук от небето ;з Снегът още си вали и трупа, може ли в понеделник да не ходим на училище?

- Stelly xx

Една седмица с няколко думи

Желанието ми да напиша нов пост е толкова голямо, колкото желанието ми да отида на училище, с други думи - огромно. От скоро нямам търпение да ходя на училище и това вероятно се дължи на взаимоотношенията ми с по-голямата част от класа и всичко вълнуващо и забавно, което се случва. Естествено не мога да разкажа конкретни примери, защото забравям твърде бързо по-голямата част от информацията (шегувам се, но не ставам за разказвач на истории случили ли ми се някога, никога не се сещам за точната) И все пак имам нещо за по всеки ден от седмицата.
В понеделник осъзнах, че при Копчева сам учиш уроците, тя е там само, за да те изпита и така ще бъде и за напред. След това заключение си направих и следващо - от класа ми половината с триста зора ще минат. По история ни върнаха входните нива. Имам четири,  но толкова без преписване по този предмет, не казвам че съм доволна, защото определено не съм.
Във вторник имахме входно по литература - катастрофа. Имахме да пишем теза върху "Декамерон", а темите ни бяха ясни от предните класове. Аз естествено бях по-подготвена да пиша върху другата и се изложих на тази задача. Другият вторник резултатите ще бъдат окончателно ясни. По химия (нека отбележа, че ни е класната) госпожата реши да се направи на много лоша, като изпита дежурните, защото не си били свършили работата - да изчистят дъската. Не, не бях аз дежурна и не изпита мен (и по-добре), а двете ми най-близки приятелки. Отбелязвам точно тук, че започнах да схващам чат-пат какво учим и се справям добре с електроните и електронните обвивки, бих казала елементарен материал, малко математика. По география господина си избра мене да изпита, защо пък не (е и още девет човека). Географията заедно с историята са ми най-омразните, не мога да се обоснова защо, но е така. Той обаче се оказа добричък и на двойките не им писа двойки. На мен ми писа петица, защото не бях точна в определението на антициклон. Бих казала че съм късметлийка да ми се паднат подобни въпроси. След часовете отидох да изпратя Стефан, който има шест на въпросното изпитване по география, и Весито и след това имах около половин час да се шляя с Дениз, защото по руски госпожата има седми час, а ние трябва да ходим на консултации, за да се подготвим за състезание, за което така или иначе аз няма да успея да се подготвя.
Сряда - по руски ме изпитаха, любимата ми госпожа. Няколко човека се опитаха да ми подскажат, но просто не ми бeшe ден. По физическо влязох, да играя волейбол, но единствено два сервиса ми влязоха, един свестен удар не направих. Стелияна на първа линия означаваше точка за другия отбор и въпреки непохватността ми този ден бихме. След като мина и Копчева вече всички спокойни, часът по история беше нормалната доза смях с Битран и Гошо и Чефо.
Четвъртък бяхме приготвили изненада, за рожденичката - Мартина. Два часа руски бяха страшно много или на мен така ми се стори. Госпожата в междучасията е толкова добра, като почне часа и нещо и става... Понеже след това имахме и математика и английски всички преписваха по нещо. Тя се ядоса и събра всички тетрадки, които бяха под или на чиновете. Моята беше под чина, защото бях дала домашното да го препишат и изгорях. И все пак госпожата ми я върна, както и на всички останали и заплахите й си останаха отново само заплахи. По математика определено не си харесвам мястото, защото нищо от написаното на дъската не се вижда, но пък не е чак толкова зле. Хората са кажи речи същите и си помагаме със задачите - най-важното. Мисля че само тук не съм се хвалила с успехът, с който до момента се годрея най-много - шест без грешка на входното по математика. Просто сияя. По английски език извадих късмет като не ме вдигнаха да ме изпитат, защото госпожата вдигна момчето, което е номер преди мен, както и този, номер след мен. Сърцето ми реално не трепна, защото си бях научила и все пак вече ще имам едно на ум.
Петък е със сигурност любимият ми ден. Нямаме английски, което не знам как се случва в английска гимназия, но не се оплаквам, в никакъв случай. По химия както казах започнах да схващам, то не е голяма философия пък и няма характери да определям, нито с какво взаимодействат химичните елементи. По физическо играх доста добре ако може да похваля сама себе си. Бихме с два гейма вторият до тридесет точки, въпреки че аз първоначално не исках да съм в този отбор, защото много се палят и като объркаш ти викат, но пък те поздравяват когато играеш добре. Два часа информатика ми се увидеха, но когато раздаваха входните с Чефо и Светьо ни беше забавно четейки някакви си снимки от фейсбука и пеейки си измислени песни... В часа на класа се снимахме за обща снимка за класа, но навън. Беше облачно и точно когато се наредихме няколко учителя решиха да излязат (ние се снимахме пред главния вход) и развалиха работата. Вече когато бяхме слънце пекна и половината сигурно са излезли със затворени очи. Аз се постарах да ги държа отворени, надявам се да не съм начумерена, хаха. След училище се размотавахме във Весито, от където имам доста снимки, които не мисля, че са за пред хора, затова няма да споделям, а и все още не са стигнали до мен..
Basically така протича една моя седмица. Доста по-забавно е ако трябва да бъдем честни, но няма как да пресъздам ситуациите при положение, че се смеем обикновено на едно изречение или дори на звуци. Като този, който Паола издала, когато паднала по стълбите (на това мога да се смея до утре). И понеже съм решила днес да не излизам, а да се потопя в учене ще спра до тук и ще кажа чао. Приятен уикенд, дори и времето да е лошо, както е при мен.

What a съкър.

Не мога да го обясня, но имам нужда да напиша ей такъв рандом пост, въпреки че утре имам входно по физика, а не помня много от миналата година. Тази сутрин в автобуса (няма да е същото без историята в автобуса) се качи някакъв ... батко?, чичко? изтупан, носещ мъжки парфюм, от омайващите, но аз успях да го усетя само на слизане, защото някакъв дядо беше застанал в непосредствена близост до мен и неговата миризма наистина бе далеч по-силна, сами преценете. След дългото ми пътуване като първи час имахме английски с директорката. Стисках палци да ме изпита мен, но уви тя явно е от по-скучните изпитващи госпожи - Кой е номер 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 на първите три чина. WoW. Ама аз наистина си бях научила. По етика естествено, че няма да ни върнат входните, защото, естествено, има хора които не са правили контролното и естествено тези хора са от нашия клас. Ок. Може ли госпожо вече да си ходите (тази по руски) Миналата седмица ме плюе пред целия клас, че не струвам по руски и да се засрамя от себе си, днес ми казва че ме е записала на състезание. Да си кажем честно, аз не съм за подобно състезание, защото реално погледнато, нивото на руския ми език е на много ниско, но защо да пропуснем възможност да се изложим отново. И щом споменах темата за излагацията - химията, трагедия + излагация, някой да ми каже какви са продуктите? Никой няма да ми повярва, че нищо не разбирам, особено след като разбере че имам шестица, но то стана по случайност и вече шестицата е развалена с оценката от входното, споко. Не знам колко имам, но имайки предвид колко омотах нещата и само две задачи са ми 100% верни, няма да е красива. Нямате си и на представа колко активна личност съм аз, да не говорим за времето прекарано в часовете по физическо. Имам желание да играя волейбол, много се радвам, че съм приета в отбора, но ако някой някога ми беше дал възможност да ударя топката.. Днес още малко щях да си кръстосам ръцете, но си спомних, че все пак се намирам в огражданията на игрището. Часовете по английски при госпожа Копчева са ми малко скучни, защото изпитва, през цялото време и то на елементарни неща, но моите съученици се панират само защото ги изпитва 'Копчева', шок и ужас. И както всяко входно ниво отново успях да се изложа, този път по история. Господинът, който ни преподава, ни преподаваше география миналата година и е най-безобидния от всички преподаватели, но не дава да се използват моливи. Днес ме хвана да трия и естествено трябваше да ми направи забележка. Интересното, за мен страшно забавното, се случи по-късно. Вече в оставащите пет минути аз сметнах, че съм готова и мога да предавам и той дойде до мен, за да ми каже колко добро впечатление съм му направила миналата година и как започвам с разочарование тази. Господине, ако мислите че писането с молив е разочарование, да видим какво ще кажете за оценката ми... 

И за да не се повтори разочарованието, ще отида да уча по физика или за Алонсо Кехана, ако успея и за двете да науча - още по-добре. 

Моля ви поздравете се! 

The things that make me go asdfghjkl;

1. When you get butterflies.

2. Super soft blankets.

3. When you spend an entire day with someone.

4. Stekeez.

5. When somebody addresses you by your name.

6. Your best pair of jeans.

7. Thunderstorms.

8. Being tan.

9. When a stranger does something nice to you.

10. The smell that take you to something in your past.

11. New environments. 

12. Candles.

13. Riding in a car with a top down.

14. Listening to new music, new artist.

15. When somebody plays with your hair and you get chills.

16. When you get chills.

17. Hanging out with friends after school.

18. Surprises.

19. Deep voices.

20. When you are really tired and you finally go to bed.

21. The smell of new books.

22. When somebody plays attention to the little things.

23. When you catch somebody staring at you.

24. Full written notebooks.

25. Coffee or tea.

- Stelly xx