Не всичко е цветя и пеперудки

Уел, утре имам контролно по руски, за което се предполага, че трябва да уча след като днес не показах най-доброто при рецитирането на стихотворението на Пушкин и заедно с по-слабата оценка си спечелих и дъвка. Но казват, че е по-добре да се учи рано сутрин от колкото късно вечер. И понеже вече съм изпуснала най-ползотворното време за учене а именно от четири до осем, поне да си излея малко от душичката тук.
В училище е интересно пресмятайки факта, че в класната стая днес бяхме 19 ученически тела, не знам бройката на тези които бяхме там и духом. Директорката, която на кого друг да преподава освен на нас, е пощуряла по правенето на контролни постоянно. Мен все още не ме изпитала но предполагам, че съм от следващата серия шест човека на първите три чина. Та, днес всички бяхме пощадени и на всичкото отгоре, в края бяхме поздравени, което, ако бяхте поне малко запознати с истинската страна на класа ми, си е истинско чудо. Никой не го прави. Да ви кажа какво е много гадно - да си общуваш с някого толкова много, че чак да не знаеш какво да правиш, когато той отсъства. Е, на мен не ми се случи, защото имам Биртан, когато Дениз реши да спи до късно вместо да пресече улицата и да седне до мен в часа при Копчева. По етика взехме урок за приятелството, което буквално започна да ме депресира. Ъм, имам ли изобщо приятели? И не, този път не е със сарказма, с който аз говоря по принцип. Няколко имена веднага изкачат в главата ми и съм радостна, че има подобни имена. За да не се депресирам излишно закривам темата.
От началото на втория срок се чувствам най-изпитвания човек. И нека разкажа за преживяванията. Не беше приятно. Първо тази седмица бях изпитана по история. Забавна случка. Влиза господина както обикновено с неговата реплика 'Не ставайте, не ставайте.' Отваря дневника и посочва, че в графата история няма оценки, освен шестицата на Крис. Отваря си тефтерчето и започва да гадае 'Кого да изпитам едно момиче Венелина ли, или Паола'. Тогава сякаш от нищото започва да разказва как 'другарката' него го изпитала 3 пъти подред, но той като примерен ученик и трите пъти изкарал шест. Грешката му беше, че посочи мен с показалец, давайки пример. Но аз си го познавам той има малко смесени чувства за мен. Хем обича първо мен да изпитва, хем не иска да ми пише по-висока оценка. Ами на петицата ще си живея. Така де, приключи си историйката и каза: "Нека изпитам едно момиче на име Стелияна." Биртан избухва в смях, защото аз му го говоря това от преди часа, то си е всеизвестно кой ще е и все пак другата част от класа си отдъхва. Ами какво да разказвам как се запънах на най-лесното. То винаги ме препъва. Ще си запиша репликата ви до тези на другите учители.
Какво се случва когато те изпитат веднъж, ами не си учиш следващия урок, това правя аз, при по-голямата част от случаите. Обикновено имам други предмети, които считам за по-важни да бъда подготвена по. Този вторник по-важния предмет беше литературата, но аз вече ви разказах как ме изпитаха по биология и не ми харесва оценката и ми развали настроението. Да, но след като Чефо изказа своята интерпретация, аз четейки следващата точка предчувствувах, че съм тази, която ще бъде изпитана, именно заради това, което ми разказа господина по история предходния ден. В интерес на истината можех да отговоря на въпроса и от новия и от стария урок, но реших да се предам и казах, че не съм подготвена, което си беше част от истината. Госпожата, за протокола, ми зададе въпрос от стария урок, което ми даде възможност да покажа, че все пак някога съм учила и й разказах всичко, което можеше да се сметне като отговор на въпроса й. След като приключи ми поиска тетрадката и бележника, както винаги, но когато ми ги върна нямаше нито нова оценка, нито нов подпис. Което за мен означава, че всичко това си е било само измъчване. Благодаря.
Днес след като нищо подобно не ми се случи ми се прииска да започна да си подскачам. Вече очаквам най-лошото от всеки ден. Но предполагам, всички имаме лоши периоди от време.

Какво се случи на петък 13 и дни преди него..

Тази седмица първо че отлетя страшно бързо, но и влизах тук сякаш само да проверявам за нови постове на любими блогъри и дори не ми мина през ума да седна и да напиша нещо от мен. И така в сряда се замислих в автобуса какво ми се беше случило през деня, от какво друго мога да правя в половинчасовия път от училище до у нас сама? Сряда определено беше далеч по-приветлива от четвъртък. Най-хубавия час, който съществува - ФВС, господина ни беше забранил да бутаме топките до края на февруари, но или беше забравил или просто реши да е добричък ни пусна да играем волейбол срещу единадесети клас, които ни взеха първия гейм, само защото от техния клас беше съдията, който сменяше точките. Най-добрите ми 5 сервиза и с петте спечелихме точка.
Стаята ни по география е една от най-малките и сядаме по четирима на чин. Аз, заедно с момчето, което сяда до мен - Дидо, сме редовната мишена на господина, когато започне да изпитва. Този път не беше по различно. Въпросите бяха от Франция, Великобритания и Германия, не бях достатъчно подготвена, но някак съм явно успяла да заблудя господина, който се разочарова, когато му казах, че не съм учила провинциите на Германия с главните им градове. Репликата му беше 'Е жалко, аз мислех да ти пиша шестица'. Мисля да започна да си записвам кой учител колко пъти ще ми каже тази реплика или подобна. Относно четвъртък, той наистина ми се стори като ад, въпреки и да знам, че можеше да е хиляда пъти по-зле. Бях подготвена да вдигам ръка по биология и когато дойде моята част, се престраших и взех участие. Урока си го разказах, както трябва, за шест. Но въпросът от предния урок беше такъв, чийто отговор не може да намериш в миналата урочна статия и все пак бях длъжна да отговоря. Скалъпих някакъв отговор, който успя да ме провали и да ми развали настроението за целия ден или поне до тогава докато не забравя. По етика във вторник беше представянето ни на урок за справедливостта, заедно с Крис и Бобо. Но тъй като звънеца би преди аз да си извърша всички задачи, се наложи в часа вчера да разясня за какво сме говорили миналия час, но на български. Освен това трябваше да правим скечове и да разиграваме постъпки като безочие, лицемерие, завист, щедрост, високомерие. Учудващото, което беше че стана сполучливо и доста забавно. Контролното по математика на тригонометричинте функции беше по-лесно от това, което очаквах и е нещо за което само мога да се радвам. Не че като Стелияна не допуснах най-елементарната грешка в сметките, която щеше да ми развали работата, ако госпожата не ме беше върнала да 'огледам'. (Забелязвам, колко са ми дълги изреченията и колко заплетени и безсмислени стават.) Два часа руски - от както ме преместиха мразя къде сядам. Мразя с чиста форма и не не мисля че преувеличавам. Просто може би защото тръгнах грешно настроена още от началото.. Благодарение на факта, че още в началото бях подготвена да изрецитирам стихотворение имах оценка и бях нещо като имунизирана срещу изпитване макар че с тази госпожа никога не можеш да бъдеш сигурен. И след като би и последния звънец повечето напуснаха училището, но тези петима ученолюбиви деца останаха да правят изпити до пет и половина, когато трябваше да напуснем сградата, за да не останем да нощуваме там. Добре, че по-добрата госпожа по информатика ни беше квестор иначе гладни щяхме да си умрем. И след провала по биология същия ден успях и да изкарам най-високи резултати в целия клас на този изпит. Ура.

Петъкът ми започна приятно с двата часа информатика и информационни, които аз прекарвам в слушане половината, а другата половина спя, докато госпожата ходи да помага на този и онзи. Междучасието по руски, споделих с госпожата мнението ми за гледането на '50 нюанса' заедно с още един пълен киносалон хора. Тя ми каза, че за всичко си имало първи път и ме предизвика да отида. Аз приех, но всеки, който би се навил вече се е уговорил или дори е ходил.. Все ще си намеря някой. В часа успяха да изнервят госпожата до краен предел, което доведе до контролно и след това одумване от класната, както и госпожата по български. Междувременно по български взехме 'Граф Монте Кристо', който всеки втори от класа носи, някои дори и двата тома, но няма един, който да ги е прочел. Все още съм пред дилема дали да се захвана, но много хора ми казаха че е интересен, което означава запълнен уикенд.  Имахме два часа химия, срещу които аз нямам нищо против. Да разбирам я, може би госпожата малко е недоволна от факта, но ще се примири. Независимо колко задачи реша на дъската или в тетрадката, аз няма да изместя нейната надежда - Виктор. Примери за това бол в часовете. На всеки от зададените въпроси мога да повторя отговора му 6 пъти, но никой не го е споменал преди Виктор да си отвори устата. Чакат ме две серии на любимите ми предавания затова ще приключа с така или иначе неинтригуващото ми ежедневие. Бих желала да вмъкна снимката на Светьо от часа по биология, когато се опитваше да ме накара да се усмихна, но знам какво ще ме сполети ако разбере, че някой друг я е видял, затова я запазвам, но вмъквам снимка от часа ни по информатика.

Follow my blog with Bloglovin

Краят.

Вече официално първият срок свърши, но това не е хубав край като края на годината. Сега нямам оценки, на които да се крепя и съм застрашена от изпитване буквално по всичко. Много неща се случиха от последното написано и публикувано тук, но няма да се оправдавам, каквото било, било. Започнах да ходя на репетициите на пиесата, която подготвяме и то може би по-често от нормалното, защото последния път бяхме само аз и още двама актьори. За което бях радостна, защото ми се отвори възможност да играя физкултура с една част от класа, което за мен си е удоволствие. Не че няма такива, които ме дразнят, те честно казано са навсякъде, но очевидно се опитват да се държат мило с мен, затова няма да ги закачам, колкото и да ме човърка. Главната цел е да разкажа за последните два дни, които сякаш бяха най-напрегнатите или поне четвъртъка. В петъка главното, което беше е че класната ни говори как от предпоследни по успех сме станали последни, но веднага щом го каза някой се провикна 'Да ама пък сме най-якия клас, то не може и двете.' Не знам госпожо, но аз лично съм си повишила успеха с десет стотни, което ако беше малко повече можеше да повлияе положително на стипендията, за която се надявам да бъда одобрена и втория срок. В четвъртъка по физика имаше няколко човека, които да се подготвят допълнително, повечето с цел да си повишат оценката за срока. Като например Кико, който се справи много добре, въпреки че аз не бях много в час, както и по-голямата част от класа. Всички се затрудняват на задачите, а истината за мен е, че те са далеч по-лесни от теорията. Не ме бива много в зубренето на текстове и тим подобни. Антонио беше най-неподготвен, но ако не знаех истината, както госпожата, нямаше как да разбера. Той дойде малко преди биенето на звънеца и тогава му бе поднесена новината, че трябва да излиза да разказва на дъската. Но въпреки това се изправи, застана пред класа и започна да разказва сладки приказки, споменавайки и година на създаване, за която по-късно разбрах, че била годината на раждане на майка му, а не тази която може да намериш в гугъл.
Госпожата ни по литература изпитваше желание да изпита някого в часа й в четвъртък и тъй като аз и още двама бяхме с текст се чувствах пряко застрашена. Слава на бога преди да ми каже името, някой вдигна ръка и ме измъкна на косъм. След като се разочарова от тоталното незнание, започна сама да си обсъжда Пушкин. Накрая ни даде и домашно, за дъъългата ваканция.

Снимка на мен и Сашка/Алекс. 

По руски трябваше да ме оформят, следователно ме изпитаха. Писаха ми по-високата оценка, въпреки че аз мога да кажа, че не я заслужавам. Първо средно аритметично оценките ми не превят толкова и второ не знам за толкова. Оу, и ни разместиха. Определено не си харесвам новото място, Алекс ще ми липсва до болка. Хах, часът при Копчева беше сигурно най-спокойният, който някога пак ще имаме. Остави ни да си правим каквото искаме, защото всички вече били оформени. Всички си заминаха освен мен и Гошето, които имаме СИП, ей тука идвам с нежелание, но веднага когато вляза в стаята си връщам думите назад, защото винаги става нещо интересно. Като например тази седмица, влизаме, а след нас Борис, който тръшна вратата. С това свое действие прикова вниманието на ненормалната чистачка а.к.а Румито. Тя го попита какво е станало и докато го изслушваше си събу чорапите. Причината за станалото е госпожата по физика, която му намалила оценката, защото той си играел с чантата на едно момиче, а тя си помислила, че е телефон. Румито го попита какви са му текущите оценки, замисли се и изведнъж започна да се ядосва и тя повтаряйки колко много нея я било яд. И преди да излезе от стаята го потупа по рамото и каза: 'Е, нищо, другия срок повече.' Паднахме да се смеем с нея. Госпожата разбрала, че става твърде много ни пусна 5 минути по-разно, достатъчни, за да успея да си хвана автобуса. В петък вече всички оформени, спаха в часа по химия както и по информатика и информационни. В часа на класа освен карането, си узнахме и програмата за срока. По-зле от колкото можем да си представим. Чак не ми се мисли. Е, явно и с това ще трябва да се справим.. Но съжалявам петък литература пети час??
До тук. Сега само стискам палци да обявят грипна ваканция, нещо което ми е трудно да си представя, но пък много ще й се радвам.