Без оплаквания за болки в гърлото отивам на перфектната среща.

Искам да пишаааааа! Чувствам се тъпо, когато не знам какво да напиша. Като например сега. Реших, че ще спра да се оплаквам. Но така не знам какво да говоря, защото 3/4 от времето, през което говоря, се оплаквам. Утре имам да изнасям урок по психология, а в петък - урок по биология, за който съм далеч по-развълнувана и се чувствам много по-подготвена. Не бях осъзнала колко много обичам да говоря пред класа, но сега когато подобни възможности ми се отварят, несъзнателно участвам във всяка възможна.
Като цяло ежедневието ми е скучно и еднообразно. Днес имах да реша дали ще предпочета да си остана в нас и да си пия чайчета за гърлото (болката цял ден се опитвам да я опиша и нищо оригинално и изобретателно не ми идва на акъла, а когато потърсих в интернет ми излизат само хапчета при 'болки в гърлото') или да изляза и да се докопам до операта за да гледам мюзикъл. Well, след тричасово размишление предпочетох за си остана в нас, за да не се до-разболявам, а и предполагам мюзикълът е свършил по-късно от последния автобус, което ме довежда до опцията - такси. И тук вмъквам факта, че имам страх да пътувам сама, по тъмно, в кола на напълно непознат човек, на когото казвам лична информация - адреса си.
По-рано през деня (второ вмъкване на факт - обичам да върша нещата отпред назад. Така прочетох и последните няколко глави на "Предани", признавам си.) пък направих добро дело - подарих шестица на човек в нужда. Не е истина колко много се радвам, когато знам че съм полезна и мога да допринеса за постигането на нечии цели. Странното е, че не обичам да подсказвам, но нямам нищо против честно да помагам. Не знам от кога не се бях смяла толкова много, че да ме заболи корема и същия човек е причината. Честно той постоянно се усмихва и има най-дълбоките трапчини, които някога съм виждала или докосвала. Днес се чудех дали не го боли да се усмихва толкова много, защото мен ме заболява само като си помисля колко дълго усмивката му не слиза от лицето.
'Къде бихте предпочели да ви заведат на първа среща?' - Въпрос по английски език. За
двадесет минути измислихме какви ли не места, но никой не се сети за това толкова изтъркано кино. Въпреки, че аз крайно много съм изкушена от среща на някой покрив на блок. Обичам високото, залезите и одеялата, какво повече?
П.С. Забелязвам как винаги публикувам постовете си след 22 часа.
П.С.2 Поставих личен рекорд днес, за най-дълъг разговор по скайп, който до момента е продължил 7:25:58
П.С.3 Утре ще е най-уникалният ден!

 

  Имах намислен друг пост, но понеже в петък предпочетох да отида на кино, вместо да

прекарам два часа, чудейки се какво съм забравила да сложа в багажа, си забравих лаптопа и нямах възможност да пиша каквото и да е. А и този прекрасен weekend ме накара да се почувствам все едно съм била в едноседмична ваканция, забравяйки какво е ставало ден-два преди него. И тъй като в четвъртък пристигна първа пролет, с закъснение ви поздравявам. По този случай ходихме в ботаническата градина в Балчик. Не е истина каква може да е разликата във времето за 20 километра. От температури между 20-15 градуса изведнъж паднаха на 8. Добре, че аз - зиморничевата си взимам навсякъде дебелото яке. Въпреки студа имаше толкова много теменужки, толкова много зюмбюли, съжалявам, че не мога да запечатам и прекрасния им аромат в снимките.

Прекарах си страхотно с разходката по кея, без навалици, без крясъци и дандания. Толкова много обичам тишината на морето. Не мога да му се наситя.

Господ се крие между клоните.

 Ok, ok. Не съм публикувала нищо since и аз не знам кога, струва ми се доста отдавана. Но ofc, не съм аз виновна, а 'Приятели', не мога да се наситя и съм спряла да уча и съм спряла да живея.
 Whatever, госпожата ни по български се върна, thanks God, и като написах God се сетих, че започнахме да учим за Библията. Не знам какво и става на госпожата, но днес беше 1000 пъти по-мила и добра, от когато и да било. Изречението, с което започна урока беше: "Не очаквам да сте чели Библията, нито пък очаквам да я прочетете, но трябва да си четете учебника."
 Man, днес съм толкова голяма късметлийка. I mean, по принцип винаги на мен ми дават по-сложната и трудна група по математика, защото нали съм ги разбирала задачите, но днес - чудо, задачите, мога да се закълна, бяха най-лесните задачи, които съм решавала, от както я почнахме тази омразна геометрия. Мда, lucky me.
 Имам обяснение и за всичките тези вметнати думи и изрази. Бях изпитана по английски и въпреки, че не бях учила през уикенда, исках да ме изпитат (вътрешно се молех да кажат моя freaking number, дето изобщо не го харесвам).
 В петък имаме родителска среща и О Господи!, госпожата по руски не знам от кога я чака.
Съжалявам, но в този час ако посмееш да се усмихнеш, биваш изгонен. Ако се засмееш..., няма да посмееш. Оу, и нали днес е Св. Патрик пускаха днес цял ден едни песни, чиято цел не знам каква беше, да ни приспи?
Не знам как останах в часа по английски (другия), защото сериозно. Кристиян да сяда сам пред мен, това е пълен дизастър. Това бяха едни от най тъпите шеги на света, чесно и не спрях да се хиля 45 минути. С колко съм си удължила живота? И for once да не се намери някой да ми съсипе момента. Говоря за точно определен човек - Паола. Момичето с което сядам по почти всеки предмет, защото номерата, Господи (чувствам се виновна, че го споменавам толкова много пъти в един пост). Кой е измислил това да сядаме по номера?
 И да имам да казвам страшно много неща по темата с Паола и тази с господина по литература, който просто искам всеки да знае, че не струва и е от тези, които си набелязват фаворити. Но нека да свърша поста с нещо красиво? Няколко снимки на фетиша ми - клоните. Не знам как, но ги намирам за изключително привлекателно, особено голи, без листа.

                     

Недейте да пеете цял ден, защото в автобуса се намират педофили.

Hey, lovely people.
Не съм сигурна, какво ще излезе от този пост, защото нямам никакви идеи, тъй като от няколко дни насам съм почнала да се замислям за това кога какво трябва да направя, за да си подсигуря бъдещето. И за сега целта ми е да науча Испански, защото повечето ми род живее в Испания, а аз дори представа си нямам от езика. Всичко на което са ме научили е да броя до 5 (това от някоя песен беше) и ¿Qué pasa, за което, признавам си, използвах google, но мога да го кажа. Да ама обожавам да слушам испански и леля ми като я слушам как говори - асдфгхйкл;. Винаги съм искала да го науча. Реших да си направя списък с езиците които трябва да науча със сигурност и съм леко ужасена, като сметна и колко ме бива в тази област..

И нека видим какво става в училище. Ние един ден класа решихме да сме послушни и то какво стана - дойде момче от другия клас да ни натопи. Ситуацията е следната - имаме голямо междучасие и момче от другия клас идва да си поговори с приятел от нашия клас и таман си тръгваше, когато почнаха да се гонят в стаята по биология и успя да събори корковата дъска, на която имаше прекалено много листи и няколко паднаха. Госпожата идва, а той ни моли да не го издаваме и когато госпожата стига до въпросното табло казва: "Вие ли сте пипали таблото?" и ние стоим мирно и кротко и никой нищо не казва. Погледана по сатанинския начин, по който гледа, когато е ядосана, моля ви госпожо недейте да четете това, и за миг си помислих, че сме загазили и ей сега ще ни изръси някое писмено (обикновено това ни сполетява). Явно е голям ден днес, размина ни се. И все пак денят ми започна с песента 'Катюша' и когато се наложи да я пея се оказа, че вчера, докато я учих съм препяла или и аз не знам, но гърлото ме болеше и всъщност продължава. След почти-изпитването по психология и правенето на тест дали сме добри слушатели имахме физкултура с единадесети клас. Не знам споменавала ли съм преди, но в училище има комари все едно е средата на лятото, а в съблекалните се чувстваш все едно си сред рояк.
Точно тази сутрин обсъждах способностите на тези велики хора, които говорят по радиото без да запецват и с ясна дикция, след което ме вдигнаха да чета текст пред класа и по физика и по английски. Това си беше някаква шега на съдбата.
 А в автобуса не знам кой започна, но този който дава билетчетата беше отвратително противен. Пътуваме си и аз съм с карта, момичето с мен - с билет. И идва този човек аз му показвам картата и давам пари за момичето и той не й дава билета в ръката, а в устата и тя "Не лапам билети." Слава богу, че той само се засмя и се махна, но не за дълго, когато дойде да ме пита какво значи надписа "Longsdale" на чантата ми и тъй като не ми се занимаваше го отрязах, а той започва да ми обяснява как след време ще забременея и няма да знам как е станало. Ok. Някой ще ми обясни ли смисъла? Ъгх, ако знаех как, бих му ударила един юмрук, да му махна мазната усмивка. Напомни ми малко на господина по български, който ще ни преподава за неопределен период от време. "Йей" В четвъртък ще ми върне изумителното съчинение, което сътворих, най-хубавото от всичко.
А утре имам контролно по история. How cool is that? Грр. И става още по-яко като разбереш, че е първи час. С малко повечко късмет, може и да се справя. Мда, добре.

 Здравейте. Преди няколко часа намерих и прочетох тази кратка история, която ме докосна и реших, че всеки трябва да я прочете. Затова и я споделям в блога си. Отделете пет-десет минути, за да прочетете статията, мисля че наистина си заслужава. 

http://petel.bg/Kak-edin-taksimetrov-shofor-ni-dade-urok-po-choveshhina__63670

 А сега ви пожелавам приятна седмица, съншайнс.

Цветя, баткото, книги и обувки.

Hey, everyone. Започвам първо с това да ви честитя празника, за тези които празнуват, ofc - Честит осми март. На мен за пръв път тази година ми подариха цвете, но не се оплаквам, защото беше секси баткото от Lidl, който може никога повече да не видя и все пак. Може да завиждате. Сутринта няма да кажа какво подарих на майка ми, защото колкото повече време минава, толкова по-глупава смятам, че е идеята ми, но сестра ми и баща ми й подариха тиган, който ако мен ме нямаше и него нямаше да го има. И знам, че тиган е може би най-отвратителният подарък, но мама обича да готви, ако не аз ще готвя. Чу ли мамо?
 Събудих се с епизод на 'Приятели', защото си казах 'Днес трябва да седна да уча, защото от понеделник се почва ада и имам контролно по литература и по история. Трябва да изкарам добри оценки.' Но естествено, все още не съм се наканила да седна и да науча като хората. Майка ми и баща ми ми съдействат. Сутринта едни час закусвахме в сладки приказки, а после майка ми ме помоли да й помогна с правенето на крекери, които всъщност станаха много вкусни. Излязохме уж само, за да се видим с баба, но се върнахме доста по-късно. И въпреки това седнах да уча и си написах универсален увод за интерпретативното съчинение чакащо ме в понеделник, но до тук беше.
Вчера след училище излизах запътила се да си купя "24 момичета за 7 дни", което се оказа мисията невъзможна, защото била издадена през 2007 година и нямали повече издания, което още повече ме нахъса да я намеря и да я прочета, а за да не оставам на сухо си купих "Множество Катрини" на Джон Грийн и най-накрая прочетох края на последната част от поредицата Дивергенти. Това, че не я бях чела от повече от 2 седмици успя да ми помогне със сдържането на сълзите, които напираха.
Днес отскочихме и до мола, само за да успея да проклинам отново себе си. Сестра ми смята, че след няколко дни ще се стопли и ботите, които има няма да подхождат на 'слънцето', което ще се покаже и е решена да си купи кецове. Обикаляйки магазините се влюбих в един чифт найкове. Но естествено, моят 40 номеров крак няма как да се побере в 38,5, а и ми казаха, че в цялата верига магазини това е най-големият номер. Помолих да ми покажат нещо, от което имат евентуално 40 номер и те ми извадиха най-грозните и обикновени обувки, по възможност. А репликата на майка ми беше "Е, като искаш да си висока, няма как да искаш малък крак.". Добре мамо, съгласна съм, но за бога аз съм 1,65, което е далеч от представата ми за високо при положение, че дружа с момичета 1,70, обичащи токчетата.

Главата на Финиъс ме спасява.

Не обичам сряда. И може би не в този пост му беше времето да го съобщя, но да се знае. Като се замисля днескашният ден мина добре, естествено можеше и по-добре от добре, но то винаги може и още.
Първият час се проявих като герой, задавайки изключително малоумен въпрос на господина по история, чийто отговор знаех. И все пак - разминахме се с изпитване, а и ако ми обясните как става, от въпрос за края на на първото българско царство да се достигне до управлението през 80-те години.. Просто него си го бива. Другачето ми по математика липсваше и моята решителност да бъда милата съученичка ми изигра лоша шега, защото човека, който поиска да седне до мен, имах да го търпя още 2 часа - информатика и информационни технологии. И да по принцип винаги предпочитам да съм с някого, от колкото сама, но не знаете как мирише този човек. А и случайно мястото до моя любим събеседник беше свободно, но аз съм си срамежливичка да го попитам да седнем заедно. Така се каня и да се запозная с няколко личности, по това велико изобретение - интернет, сигурно от близо два-три месеца. По принцип, когато ние имаме час информатика/информационни някой дванадесетокласник идва с господина по география и работят на някой компютър. И така втория час решиха да изпитат мен и този двандесетокласник, който беше седнал на съседния чин имах чувството че гледа повече към мен, от колкото към екрана на компютъра, подлагайки ме на сериозен стрес, не успях да се съсредоточа в правенето се на прочела и разбираща всичко относно Excel. След часа даже не се осмелих да отида и попитам за оценката ми. Руският език мина под напрежение, защото уви аз отново не бях седнала да понауча, а в моята позиция "любима ученичка, защото научила падежните окончания" никога нищо не знаеш. Слава богу любимият й ученик, знаещ турски и повече за турската култура защото разбираш ли е турчин, ме прикрива с правоъгълно-триъгълната си глава (такава като на Финиъс е, честно). Часа по английски ми е любим. Госпожата е толкова добра, когато й покажеш, че знаеш, пък и е една от малкото в това училище, които ти се усмихват насреща. Изкарах първата си шестица на контролно, за което съм страшно щастлива. А в часа не правихме нищо освен поправка, най ги обичам тези часове. В автобучето сигурно беше тъпканица, но с добра компания и място до прозореца, не разбираш за нея. Днес реших да проверя датите за контролни и не знам как ще преживея този месец. HELP! Започва се от утре с изпитване по география (дано не на мен), за което не съм чела. Все още.
Лека нощ и приятен четвъртък. (Ох, моля те бъди приятен.)

Честита Баба Марта!

Може би беше нужно да се стъмни, за да се наканя да напиша този пост.
Както и да е. Искам да ви пожелая Честита Баба Марта, а ако имате и имен ден - Честит имен ден!
Поради липсата ми на социален живот вчера седнах да правя мартеници. Това е то да се разбиваш в петък вечер! Но пък в училище говорихме за наркотици, алкохол и цигари, така че нищо не съм изпуснала. Не беше кой знае какво усилие, но пък 60 кончета, да им завържа по два възела... Резултата - ръката днес ме боли при всяко напрягане. You know, it sucks. И сега като си имам 60 мартенички, поне съм спокойна, че дори и да дам на някого, когото не съм предвидила, пак ще имам достатъчно. Самозалъгвам се само че си заслужаваше единият пропилян час, в който най-накрая успях да изслушам песента на Риана и Шакира и мога да кажа, че започна да ми харесва. Сериозно, първият път ми се струваше отвратителна.
За жалост, трябва да ставам, защото nasty people ще идват в нас на гости. God, help me.

Естествено, че и котката ми трябва да влезе в кадър, bitch please.