Нямаше ме доста време. Но наближаването на новата година ме накара да се замисля какво искам и какво - не и след като почти две години съществува блога ми е много приятно да се връщам към по-важните моменти, които споделям тук и носталгично да си спомням за тях. За това искам тази нова 2016 година да съм по-редовна, по-старателна, по-постоянна.
Оставяйки настрана пожеланията за новата година, реших да направя малък 'recap' на тази изминала 2015. Ако започна ревю по месеци, макар че първите два ми се губят,мога да кажа че не съм се чувствала особено щастлива, в по-голямата част от годината, може би до лятната ваканция. По-ярките ми спомени започват март месец, когато за мен започна един по-труден етап от живота ми, който, сега след като е преминал, го виждам като урок. След като успях да се хвана в ръце и да се стегна, успешно да завърша десети клас бих казала, че съм пораснала. Да, станах малко по-резервирана към хората, но осъзнах, че не мога да променя хората около мен, затова се фокусирах върху това аз каква съм и каква не искам да бъда. Прекарах много време в мислене и сега единствено се старая да се придържам към това, което искам да бъда. Благодаря на хората, които ме поставиха в това положение. Но много повече искам да благодаря на онези, които бяха до мен и не ме оставиха да се предам.
По-ведрата част от годината бяха всички пътувания. Първо посетих Гърция със семейството си, което беше забавно, различно, красиво и се надявам, че ще мога да се върна отново там. Лятото бях в Родопите, заедно с майка ми и баща ми, което за мен беше най-хубавата почивка. Кратка,за да няма време да се отегча, разнообразна, с хората, които най-добре ме разбират и с които най-рядко имам конфронтации, много приятна. Почивката, която отразих най-обзорно и може да прочетете тук, тук, тук и тук. Още юни отскочихме до нашето Черноморие, за което писах пост. Най-голямото пътешествие - пътуването до Испания с баба ми и братовчедка ми беше малко след прекрасния рожден ден, за който благодаря на родителите си и естествено на всички, които ме уважиха. Прекарахме близо месец във Валенсия, за пръв път летях със самолет, опитах нови храни и напитки, докоснах се до друга култура, създадох спомени, които ще пазя дълго.Споделих почивката си тук в изобилие от снимки - тук и тук и тук и тук и тук.
Едно последно нещо, което се случи ноември месец, но оставих тази публикация в чернови е състезанието по дебати, макар и да не взех участие като дебатьор. С Магито решихме да участваме в последния момент с Дуо и за по-малко от три седмици сглобихме постановка, както аз предпочитам да я наричам, която ни донесе четвърто място, много запознанства и едно много приятно изживяване, което нямам търпение да повторим с още по-голям успех.
Едно последно нещо, което се случи ноември месец, но оставих тази публикация в чернови е състезанието по дебати, макар и да не взех участие като дебатьор. С Магито решихме да участваме в последния момент с Дуо и за по-малко от три седмици сглобихме постановка, както аз предпочитам да я наричам, която ни донесе четвърто място, много запознанства и едно много приятно изживяване, което нямам търпение да повторим с още по-голям успех.
Спомена за случилото се в началото на годината все още ме кара да се напрягам и образува онази топка в гърлото, но след разговора, който проведох с най-добрата ми приятелка, мога да констатирам, че макар 2015 да не бе изпълнена само с положителни емоции, бих я нарекла една успешна година - видях много нови места, запознах се с интересни хора, докоснах се до нови култури, съзрях, намерих пътя по който искам да поема, научих важен житейски урок и като цяло пораснах. Сега загърбвам всичко негативно, извличам само ползите от старата година и посрещам новата, която си пожелавам да ми донесе само повече щастие.
-Stelly
