 |
Вмъквам тази симпатична
снимка на момичета преди часа
по математика, за да споделя, че
не съм от хората фенове на 1/356
и прочие. |
Дори няма да дочакам да стане вторник, за да напиша пост. От толкова отдавна искам да напиша такъв рандом пост, че няма да изчакам реално нещо да ми се случи. И все пак деня след зимната ваканция е вълнуваш, малко напрегнат или поне за мен беше, защото не си спомнях какво сме имахме за домашно. И така когато сутринта започнаха да се питат 'имаш ли поправка', 'имаш ли поправка', бързо се сепнах от разговорите, които аз провеждах. Слава на бога, оказа се старо домашно, вече написано.Днес ни засипаха с оценки от класни и контролни и изявления. Като начало имахме час с директорката, която реши да ни нанесе оценките от контролното върнато малко преди началото на ваканцията. На изпитване на книга Дениз ни измъкна и понеже на Гошо му беше много притеснено също беше изпитан и за съжаление на единия, двамата имат тотално различни оценки. По руски ни писаха по една шестица за участието ни на коледния концерт и тъй като участвахме 21 човека, почнала госпожата, по погрешка написа и на тези не участвали. Тази неделя се оказа, че съм на олимпиада по руски. Зарадваха ме изключително. При въпросната госпожа Копчева, за която се бъхтих цяла ваканция, първият час мина гладко. Няколко човека изнасяха презентации, едни по-успешно от други. При нея май всички имат еднакви оценки на този вид проект. В края на часа ни приканим да си направим списък с книгите, които четем. Аз реших да съм честна, въпреки че имах колебание и написах, че съм си свършила книгата, нищо, че не знам и половината от думите. Когато госпожата огледа списъка ми каза другия път да й кажа коя е следващата книга, която чета. And I was like WHAT? Предполагам, че другия път и ще ме изпита на вече прочетената книга, колкото и да не знам от думите. На класното по мое проучване имам най-висока оценка - много добър. Доволна съм, честно казано. Никога не съм се стремила към шестицата, сигурно за това. Смятайки си оценките съм за твърдо пет, но предчуствам, че тази книга ще ми излезе през носа или поне думите. По история главно обсъждахме телефони и Teen Wolf. За мое щастие успях да доловя малко от урока, пренебрегвайки шума създаден около мен. По математика бях силно разочарована. Знам, че оценката ми е мечтана, от повечето ученици, но аз забога ходих на олимпиада. Смятам, че олимпиадите са за хора, които се справят идеално в училище и мислят, че могат да се напрегнат и да покажат малко повече извън него. (Естествено това не е вярно, аз съм кръгла нула по руски, но съм омаяла госпожата и тя решила, че съм нещо като много добра.) Така де на бас се хващам, че половин точка ми трябва за тази шестица, която заслужавам, защото (момента в който се чудя дали да се изложа, но решавам да го направя) допуснах грешки буквално от първи и втори клас. Например да сгрешиш таблицата за умножение с три, или да объркаш кое е по-голямо и кое по-малко. От това рухва цяла задача. Решила съм я, вярно но не съм написала правилния знак. Или съм събирала цифри, които е трябвало да умножа. Влюбена и загубена съм. Признавам си.
Като последен час имаме физика. Госпожата не изпитва, което допринесе за повдигане на настроението. В събота пък съм на олимпиада по физика. Предмет, който наистина харесвам. Буу ю руски. След часовете постоях малко в студената стая в която се очакваше да имаме репетиция и когато някой съобщи че е отменена подскочих до тавана. Бях решила да се прибирам пеша, защото имах да подготвям подарък, както и изгарях от желание да мина през книжарницата да си поръчам другата книга от Рейнбол Рауал (не съм сигурна как трябва да се напише). Пред училище вече нямаше почти никой, освен двама от дванайсти клас, които се замеряха със сняг като второкласници. Естествено, че ме уцелиха. Щях да им отвърна ако нямах чанта тежаща близо два килограма на рамото си и под краката ми не беше ледена пързалка. Ако се бях обърнала съм сигурна, че много епично щях да си натъртя задника или да се изложа по друг начин. Спестих си това. В книжарницата ме разочароваха, съобщавайки ми, че се е изчерпала. Но на мен ми стана толкова интересно.. ах.
Решавам да спра до тук, защото ще е добре да си прочета за Дефо и живота му, преди да ме изпитат утре (дано не.) и също да си преговоря още веднъж обърканата картина за белтъците и аминокиселините и връзките между тях и химията в биологията. Лека нощ. Много приятен вторник, dears.