Flappy bird те премазва.

Flappy Bird е отвратителна краста. Странно, но аз не съм от хората, които се ядосват на птицата или на телефона/таблета, а просто продължавам да опитвам да си подобря рекорда. Това нямаше проблем, когато приложението беше само на таблета, но вчера реших да проверя дали случайно го няма вече и в моя Marketplace. Уви, имаше го. И тъй като нямам самоконтрол, играх до 12 и нещо, което доведе до трудно ставане сутринта и умора цял ден.
 Принудена съм някои дни от седмицата да се придвижвам с градския транспорт. God, това е ад. Днес не мога да се оплаквам, защото бях седнала, но ако нямам късмета да седна, бивам премазана, буквално. Точно това ми се случи миналата седмица. Поуката от цялата работа е: Не се качвайте в 11, която тръгва от помощното училище в 7:04. Аз като мазохист продължавам. За на връщане не е нищо по-различно. Тогава поне имам с кого да се посмея, да обсъдя хората и носещите се миризми в автобуса. На кратко: Пътят към училище и обратно е по-голямо предизвикателство от това да си науча по история.
Историята е моят заклет враг. И аз не мога да обясня какво толкова не й харесвам, при положение че господина ми е двуметров пич, който предпочита да разказва за домашните си любимци, пред това да изпитва, но като чуя само за предмета и ми се повдига. И сега имам проблем. Как да науча два урока - За управлението на Византия от македонската династия и падането на първото българско царство, на английски. И да, знам че като стоя пред лаптопа няма да успея, но поне ще напиша този пост.
Може би не знаете (но пък и от къде да знаете) моят любим предмет е математиката, която не мога да разбера защо е толкова мразена. Но за някои, предполагам, тя е като моята история. Преди два часа бях изпитана и таман си помислих 'Фю, няма за какво да се тревожа' и госпожата реши да ме изпита пак, което ми дойде като гръм от ясно небе. И въпреки, че не успях да намеря това което се търси, успешно изписах лист с решение. Сори ама геометрията леко ми куца, особено кръстни, прилежащи и съответни ъгли. До тук с математиката.
Днес сутринта бях посрещната с новината, че ще имаме заместник по български и литература за неопределен период от време. Тази година сменихме половината си учители, толкова ли сме зле? Нашата си госпожа, колкото и да е строга обяснява и говори много добре. Винаги преди съм се надявала да дойде някой хубав млад учител и най-накрая се случи, което доведе до най-нахалното изгонване на съучениците ми от първия чин, за да виждам аз по-добре сините очи на господина. Да, но за жалост, те не спомагат за доброто умение да преподава. Седна на стола, продиктува ни половината учебник и най-накрая каза няколко изречения в несвързан и безсмислен текст. Госпожо, моля върнете се по-бързо.
А в часа по география въпроса зададен от приятелка към пича, който знае всичко, беше - Кой е втория по големина град Сърбия и последвалия отговор 'Ъм, мисля, че беше Ню Йорк' , ме накара да се изсмея, може би, малко по-силно от позволеното и на косъм се разминах с нежелано изпитване. Thanks, god.
До тук с оплакванията ми, приятен петък.

Никога не се доверявай на баща ми, колкото и добре да си мислиш, че го познаваш!

Тази събота и неделя бях на село. И както всички знаем там си е най-хубаво. Въпреки, че времето беше мрачно и влажно си прекарах хубаво.

За дванайстия ми рожден ден ми подариха куче - Берта и всеки път когато си отидем, аз баща ми и сестра ми си правим разходка с колелетата около реката, взимайки и Берта с нас. Този път минахме по най-дългия маршрут или на мен така ми се стори, не знам. На около километър от селото има овощна градина, в която отглеждат ябълки и не е истина от колко кучета се охранява. По принцип, не мисля, че изпитвам страх от кучета, но предпочитам да ги избягвам, а и пътят там беше в окаяно състояние. След кучетата срещнахме овце, които, слава богу, не ни обърнаха кой знае какво внимание. Но на моста, на който винаги спираме, имаше крави и понеже баща ми ме накара, си бях сложила червена шапка и не знам заради нея ли или нещо друго, но една от кравите тръгна точно срещу мен and I was like: 'Тате, дръж ми шапката.' Когато най-сетне след всичките изкачени баири стигнахме асфалт се почувствах все едно бях в рая.
През останалото време носа ми беше забит в книгата 'Дивергенти'. Най-сетне прочетох втората книга от трилогията - 'Бунтовници' и започнах 'Предани'. Разплаках се няколко пъти само защото ми казаха как свършва. Ъгх, предпочитам да не бях чула, а и толкова много съм се запалила по филма. Смея да твърдя, че знам трелъра на изуст, а и си позволих да го изгледам веднъж с български субтитри - грешка. Но едва ли има по-подходящ актьор за ролята на Фор.
И понеже все пак успях да по щракам малко..

Нещо вкусно.

От както Виталия качи клипче как прави макаронс, имам чувството, че всички започнаха. Та споменах и аз на майка ми и тя като никога се съгласи да ги приготвим. Но не се получиха (на външен вид), както при повечето хора, които ги правят за пръв път, въпреки че аз бях убедена, че ще се случи чудото и на нас ще ни се получат, уви. Резултата е на лице - напукани, но вкусни.

  Когато започнахме да правим крема, не предвидихме колко всъщност ни е необходим и може би направихме малко в повече. И за да не трябва да го хвърляме (кой всъщност хвърля крем) извадихме замръзнали плодове, изсипахме ги в тиган заедно със захар, след което разсипахме в чаши крема, поляхме го с плодовете и voila. А докато стопляхме замръзналите вкусотии, взех фотоапарата и заснех няколко кадъра.  

                   

                              

Зима

Родена съм през лятото и може би заради това, снегът и студът не са ми любими. И въпреки ниските температури, които се опитват да превземат дори и моята стая, смятам зимата за изключително красив сезон. Всичкият този скреж и сняг наподобяващ различни форми е толкова изящен, нещо, което е постижимо само от природата.

Днес бях изпратена на тавана, където е сигурно по-студено и от навън, с цел да намеря стар радиатор, но всичко което направих е бъркотия и няколко фотографии на заскрежените прозорци.

- Snap it, Stelly.