Рождени дни и туй-онуй

Днес беше последният учебен ден, което мен не ме устройва, защото обичам четвъртъците, а ние няма да сме на училище. А и като си погледна плановете за ваканцията ми става още по-тъжно. Най-противното от цялата ситуация е че петъка в който имаме история, ще се отучва. А след ваканцията имаме едни час литература, в който трябва да ни бъде преподаден материала за класното и след отучената събота, в която между другото имаме надиграване, неделята, в която трябва да уча, имаме класно. Още от сега виждам оценката си. Урокът ни по история бих казала е приятен, тъй като е за моята любима Испания. Стискам палци плана ми за научаване на испански език през лятото да потръгне и поне да мога да се оправя, като отида там. Далеч съм от мисълта, че за кьорави 2 месеца може да се научи граматиката и лексиката на един доста богат език, ако трябва да правя асоциация с историята на страната. Може би да се върнем на миналите два дни. Понеделника беше един сред любимите ми дни от тази година. Изненадахме най-добрата ми приятелка, като се появихме пред тях с подаръците по случай рождения й ден. По руски на контролното госпожата ме накара да се гордея с оценката си. Направихме си една много хубава фотосесия в часа по музика. А след училище се събрахме няколко момичета и отидохме на близкото барче да се почерпим. Поръчах си арт нескафе с очакването за някаква картинка, а не цветенце направено от шоколад -.- Видяхме и моята стара любов, която продължава да е все така красива, а честно от него по-забавен не познавам. Отидохме на търлата след всичко, което изядохме и изпихме (няма да коментирам вкусовете на напитките, но определено не бих се върнала на това барче пак). Бях споменала за търлата и в миналия си пост, но не съм обяснявала какво е. Е, търлата му викаме на нашия сбор, все едно, който продължава приблизително до 6 май, но тази година е до 3 май и исках да направя отделен пост със снимки, но не желая някой случайно да ми гепи фотоапарата в тази цигания, която е там. Качихме се на центрофугата, нещото, което ни върти с надолу главата и беше уникално. Но после влязохме и на 6D което ни разклати по много "по-приятен" начин, след което бях готова да повърна, слава богу, не успях.

Аз и Паола на заден фон.
(от фотосесията в понеделник) 

Преди да разкажа за вторника, нека да спомена, че не съм злобно човече, но някои хора ми лазят по нервите от край време. За какво точно говоря. Имахме физкултура с по-големите и Мартин <з Репетирахме си хората за надиграването, когато Паола, няма да пиша определения и т.н., ме сгази буквално, защото е "леко" спъната в краката, а и не знае хорото (не знам на какво надиграване се пише). Та аз й се сопнах, а тя ми отговори да умирам. Ок. Ок. Само дето всеки час по номера трябва да сядаме заедно. Нпнпнпнп. И на второто хоро тотално го обърка и госпожата просто я махна. Моментът в който ехидна усмивка се появи на лицето ми. И пак не, че съм злобна, но тази въпросна Паола, на която госпожата по физика (госпожо, обичам ви) й вика Палома (звучи ми като омекотител за дрехи) ми лази по нервичките.
Днес отидох на училище в и 30, а стаята започна да се пълни в и 55. -.- На всичкото отгоре не ме изпитаха по история. Госпожата по математика днес ме изнерви, когато започна да пише задача на дъската и ни подведе, защото било последния ден от април - лъжовния месец и по-добре късно от колкото никога. Да, благодаря.
Но сега се намирам отново на село, готова за утрешния ден, в който семейството сме предприели пътуване до Габрово и Етъра. Дано ваканцията да е толкова добра, колкото започва.

Weekend ;з

Няма смисъл да се обяснявам защо нова публикация има едва днес, но накратко - нищо интересно не се случва в живота ми, докато петък. Петъка ми започна отвратително още вечерта, когато ми съобщиха, че колата ни е счупена и се налага отново да използваме моят любим градски транспорт. Като по чудо нямаше чак толкова много хора, колкото по принцип има. В опита ми да се измъкна от седалката до прозореца паднах, нещо което винаги ме разведрява ако не съм пострадала. Така предния ден един батко, буквално ми падна в краката. И по традиция след училище трябваше да се събера с най-добрата си приятелка, която има рожден ден утре (ПАРТУУ!), но тя не можеше. Идеалната идея - да изляза в подобно време, ми щукна в главата и си намерих другарче, с което обиколихме билата няколко пъти и купихме подарък на Венито за утре. На прибиране пеш, влязохме в СБА-то, да изчакаме дъжда да спре и аз понеже съм на пет си купих яйце с играчка и спечелих състезателна количка, няма да изпадам в подробности, но ще спомена, че е супермега готината, защото е червена! Нямаше как да не вляза в козметичен магазин и да не си купя нищо, което породи идеята да се гримираме като отидем в момичето, с което бях. Аз бях гримираната, ofc. За жалост нямам снимки, но това е защото никой нямало да й дава да бъде гримиран. Виж Веси, хората имат основание. След фотосесия с най-сладкото братче на света си тръгнах, защото на другия ден, отново по вината на счупената кола, трябваше да стана рано, за да си хвана автобуса, да отида да чистя. Отидохме на най-мръсното място, може би и го изчистихме до неузнаваемост. Мястото приличаше на изоставено игрище, близо до линията, обградено от дървета. По цимента имаше шушулки от не знам какво дърво. По краищата на 'игрището' имаше прегради. Тези прегради бяха осеяни със счупени стъклени бутилки. Земята - покрита с фасове. Намерихме и опаковки от презервативи, което за мен беше изомяващо, защото мястото е просто отвратително. Най-забавното бяха изгорени страници от учебник по математика. Напълнихме колкото торби имахме. Госпожо, можехте и вие да се включите, не само да снимате като не виждали боклуци. Като си изпратих дружките гледах 'The sectacular now', което ми беше много странно, след като съм приела Шайлийн за Трис, да я видя с Питър.
Излязох в парка, на търла, по центъра и реших, че не мога да дишам повече без фотоапарата, което означаваше да отида до у нас да си го взема. От центъра до вкъщи са минимум три киломерта и като казах, че пътя не е много, Венито се съгласи да ходим пеш. И по баира през гарата по другите баири стигнахме, аз с няколко пришки. Пътят надолу беше къде по-приятен. А когато стигнахме центъра видях най-красивото момче ever, с толкова големи и толкова сини очи.., ъгх. Още въздишам по него. И между другото се казва АНГЕЛ, по-перфектно име моля?  Разходихме кучето й в квартала на баба ми, а аз си взех дрехи да пренощувам във Венито, защото майка й беше на рожден ден. Звъннах на най-добрия си приятел да го поканя да намине и той взе че се съгласи. Но Венито не каза на майка си и на него му се наложи да побяга малко, за да не го видят. След няколко часа навън, половин час обсъждане дали Мерси или Тофифи са по-хубавите бонбони за почерпка,  се прибрахме, изпихме две фрапета и гледахме трейлъри на романтични филми, защото не можем да стигнем до консенсус кой да си изтеглим. След час-два се трупясахме все едно сме пили червено вино, не кафе.
Приятна седмица ви пожелавам ;з

Христос Воскресе!

Започвам с Христос Воскресе!
Великден е един сред най-любимите ми празници, който с традициите си, ми напомня на
времената, в които съм малко момиче, което боядисва яйца на масата в лятната кухня на баба. За моя радост масата си е все същата, на същото място и сякаш просто съм се върнала назад във времето.
И въпреки празника искам накратко да ви разкажа какво ми се случи и не съм споделила с вас.
Четвъртъка ми започна с качване в движещ се автобус, която можеше да означава само едно - няма да има по-хубав. Почувствах се като безстрашна след като тичах двадесет метра с чанта тежаща пет килограма, минимум и ми се наложи да се кача във вече тръгващия автобус. Получих изключително много прегръдки, което ме накара да се почувствам още по-щастлива. След училище се мотах с най-яките хора, с които винаги е толкова забавно и за капак майка ми ми предложи да не се прибирам - идеална възможност за късна вечер навън с приятели, но заваля и от вечер навън с приятели се превърна в пижамено парти у най-добрата ми приятелка, изключвайки факта, че си легнахме доста по-рано от обикновено.
 Петъка беше разпети петък и защото нищо не се прави, нищо и не направих. Днес боядисвахме яйца и се разхождахме, колкото и да е гадно времето. Не мога да опиша чувството да стъпваш в калта и при всяка крачка да се хлъзгаш, аха да паднеш. Не успях да падна, но за да поддържам баланс, ходех като наакана *къхм, с извинение*. На реката имаше лебеди, но снимки на тях и още пейзажни, може би в друг пост. Изпитвах голямо желание да се изцапам, затова се съгласих, когато баща ми ме помоли да се кача на тавана, за да му помогна с прекарването на някакви кабели. Но освен паяжини и прах, намерих черно-бяла снимка на двама братя в дървена рамка и изрисувано стъкло и две ракли пълни с парцали.
Well, изглежда нямала съм кой знае какво за споделяне. Най-хубавото нещо не съм казала, но когато си опитам от сладостта му, обмислям цял пост да му посветя. Надявам се да се порадвате на снимките и яйчицата ;з

Весел празник! 

Cheer up.

Днескашния ден мислех да си го отбележа в топ 10 най-хубави дни, когато госпожата по английски реши, че ще ми съсипе настроението. Благодарско на всички душици, които се опитаха да ми отвлекат вниманието и в училище и след училище. За жалост едни от най-близките ми, които веднага успяха да ми върнат усмивката, са на километри далеч от мен. И тъй като да правя списъци ми доставя удоволствие, реших да направя списък с песните, които до някаква степен ме cheer-ват up. Here we go:

Demons - Imagine Dragons 

2. Some Nights - Fun 

3. Mmm, yeah - Austin Mahone 

4. We are young - Fun 

5. Happy - Rharrel Williams

6. Give it 2 you - Robin Thicke

7. Can't hold us - Macklemore & Ryan Lewis

8. Pursuit of Happiness - Kid Cudi 

9. Feel so close - Calvin Harris 

10. Clarity - Zedd 

11. Safe & Sound - Capital Cities 

12. She Looks so Perfect - 5SOS 

Скууул.

Седмицата мина, най-накрая, както си и замина съботата. Накратко единственото хубаво нещо, което ми се случи беше, да се запозная с брата и майката на американката. Неописуемо много искам просто да си стегна багажа и да отпраша за щатите. Те казаха, че тук било по-хубаво, хората били по-мили и общителни и въпреки това искам аз да отида, да видя, да се докосна до културата и ежедневието им, за да мога сама да си направя изводи, за себе си. Ноо.. го има ей това 'но', което ме спира все още.
Искам официално да обявя, че четвъртък е любимият ми ден от седмицата. Имаме два разказвателни предмета - химия, по който само рисуваме чертички и пак никой нищо не разбира и цял час госпожата обяснява едно и също и география, който е най-забавния час, ever. Пичове са тези, които сядат зад мен, момичетата от двете ми страни и те, а Виктор е, може би, най-бавно загряващия човек, когото познавам и все пак е единственият, който може да ме разсмее само с физиономиите си. За моментът, в който разбираш, че човекът, който знае всичко по всичко с изключение на математиката, не знае значението на думата 'черпак'. Или изпитват някого на дъската и господина пита 'Как се казва най-високият връх в България, както и на Балканския полуостров?', а момичето до мен съвсем убедено ми казва - 'Еверест'. Всеки час се получават някакви такива абсурдни ситуации, които ме зареждат с позитивни емоции само.
Най-страшното в четвъртък, смея да твърдя, че е литература. Всички учители вече знаят, колко послушен, силен и умен клас сме (има ирония, ако някой не я е забелязал), особено госпожата по литература. А в часа, когато започна да преподава Новия завет попита реторично 'Вие да не си мислите, че Св. Троица е жена?', а умникът от първия чин не пропусна да се обади 'Еми, да.'. Реакцията на госпожата и да искам няма да мога да я опиша, но в същия ден беше върнала и писмените работи, които някои правиха в понеделник и резултатите не бяха много цветущи, ще видим моя в понеделник.
В петък имах чувството, че ще бъда изпитана и по история и по биология, въпреки че имаме контролно по физика. Начина по който господина по история изпитва ни е любим на всички - а именно, чрез приложение на телефона си. То работи по следния начин: разтръсваш телефона и рандъм номер се изписва в зеленото кръгче, следователно това ще бъде изпитаният. Останах разочарована, честно казано, когато от четирите пъти, в които господина разтръска телефона си, нито веднъж не уцели моя номер. Бях подготвена, той явно беше в настроение, но аз не съм от хората, които ще се престрашат да вдигнат ръка. По руски, учудващо ме изпитаха и ми писаха малко завишена оценка, в моите виждания. Не че се оплаквам от оценката, но мисля, че е лоша услуга от страна на госпожата. Ако,аджеба, знаеше колко се отпускам, когато знам че имам оценка... По биология за жалост не стигна времето да изпитат и мен. Но съм решена да получа оценка на материала от половата система, постарах се да си науча всичко, както трябва. В междучасието ми показваха как ядат момчетата vs. как ядат момичетата, Гошо, нищо не разбираш. Контролното по физика, което беше известно сред деветите класове като 'Най-трудното контролно' беше едно от най-лесните. За пръв път приключих точно, когато звънеца би, а и успях да помогна на този и онзи, тъй като не успях да им подскажа по руски.
Както по традиция се събираме след училище с най-добрата ми приятелка, този петък не пропуснахме. И искам да кажа, Вени казвам ти, обичам петъчните следобеди, които прекарваме заедно, както и поличката която майка ти ти е ушила *.*
Вечерта няколко часов разговор с най-добрия ми приятел за купища глупости, какво може да си говорят двама петнадесетгодишни тинейджъра, се оказа подслушван от семейството му. Но пък същата вечер се запознах с най-якото момиче, което прави най-невероятните фотографии. Надъхана съм за още запознанства, така че може да ми пишете, няма да ви изям, колкото и да сте сладки ;з. За капак на публикацията, ще прикача няколко снимки от днес.

P.S. Този пост го пиша за втори път, тъй като първия път текста ми се изтри, а аз не се досети да натисна "Ctrl+Z" и се ядосах и затворих всичко, но бях решена, че трябва да ви разкажа, споделя, people.

Хората ме убиват, но Фор, Тобиас, Тео *_*

Нях, нях, нях. Не знам някога дали съм се радвала повече на четворка от днес. Не, че нещо, но скачането от място просто ме измъчва до краен предел. Една тройка на него и хоп пет за срока. А и да имам оценка, колкото стройните, високи и слаби момичета в класа, които някога дори са тренирали подобна дисциплина, само се лаская. Освен мъчителната физкултура (физкултурата си я обичкам, защото ако не е тя няма да мога да изтанцувам и едно дунавско хоро), която съм сигурна, че няма да може да се мери след утрешната история - първи час. И да знам, че казах, че няма да се оплаквам, но то няма да съм аз ако не го направя, поне веднъж. Радвам се и съм благодарна, че госпожата по руски, както казва един мой съученик 'не й прещракна и не излетя в космоса', както обича да прави.
В часа по физика разбрах сред какви хора се намирам - отплеснати. Не знам дали това е поста. в който трябва да говоря как техниката променя животите ни. Съжалявам, но дошъл си на училище, както и госпожата/господина е дошъл. Той е дошъл със задача да преподаде урок и да те научи на нещо, от нас се очаква да стоим и да го слушаме. Като не ти се слуша - не слушай и си стой на телефона, но после недий да идваш и да се оплакваш, колко 'тъп', 'смотан', 'скучен' е предмета, като не си си направил никакъв труд да възприемеш и осъзнаеш информацията. Разбирам, че всеки да си има least favourite предмет пример - История, но да мразиш всички и да ги проклинаш вместо да си седнеш на д-то и да научиш е изнервящо и за мен - страшно дразнещо. (говоря за определен човек, надявам се да ме е разбрал)
И тази биология. Да се готвиш до дванадесет през нощта, после да ти отменят изказването, а когато най-накрая ти дойде реда и си казваш 'думичките', виждаш, че партньора ти предпочита да не поема риска да отдели поглед от листа, четейки, а на всичкото отгоре, сричайки - е това е незаменимо чувство, а и после да стои срещу теб блещейки се - Тази защо не ни написа оценки, знае ли колко съм търсила информацията.
След това деня започна да се развива само в положителна посока, особено след биенето на последния звънец, оповестявайки край на занятията, начало на скитничеството в опит да намеря дружка да пътува с мен. Уви не намерих, което ми спечели размотаване по улиците, малко пръскане с вода, усмивки и танци. А когато 'лудия човек с патерицата' се обърна да ми говори на негов си език, нямаше как да задържа изблика си на смях.
P.S. Има едно момче в класа, което ... да, та в часа по английски се бях загледала в него, защото съм freak и обичам да се взирам в хората с часове а и той... Отдавна си мислех на кого ми прилича и тогава ми просветна прилича на Фор или на Тобиас или на Тео, който си избереш и от тогава не спирам да го зяпам a.k.a днес, цял ден и след часовете, защото по случайност на съдбата с него се пръскахме. Но не знаете каква е мъка никой от съучениците ви да не чете и като му го посочиш с пръст и кажеш, че си прилича с Фор, Тобиас или Тео, те да те гледат все едно си избягал с жълтата книжка от психото.
P.S.2 Тъй, като ми хрумна, че ми се дочете книга и тъй като ми се чете "Преди да умра" на Джени Даунам, а тука е изкупена от всички възможни книжарници, how that happen?, някой да ми я прати плс? Оу, оу и докато намеря сайт, в който я има изврънках сестра ми да ми купи книга, омг how amazing is that, все още не знам коя от дългия списък ще е, но приемам и предложения.

Поздравявам ви за лека нощ, защото днес :4

Котки, котки, котки.. петел.

Имам чувството, че съм някакъв пълен маниак на котки, след толкова постове посветени на котките ни. Но нито аз, нито някой от рода ми е. Този уикенд, с края на който свършва и пролетната ваканция, бяхме отново на село и така както са се наредили всички празници се очертава да сме там всяка седмица. Преди месец може би, котката ни се окоти, отново. И към петте, от които едното беше отровено (R.I.P.), прибавяме още пет. Не знам, как да се въздържа и да не им направя фотосесийка, so here it comes:

                   

Нямаше как да не прикача и тази снимка на любимия ми петел, който със сигурност много обича и мен, щом ми скача.. Нали? 

 Други занимания през почивните дни.
Баща ми не може да седне на масата, ако пред него няма месо, а тъй като в месарницата имаше твърде много хора и аз бях в колата затворена за известно време реших да се направя на шпионин и снимах всеки, който минеше. Снимките ще се ги запазя и няма да ги споделя тъй като нямам разрешението на хората да бъдат публикувани.
В последния момент на гости се отбиха семейни приятели, чиито деца - няколко години по-малки - са китаристи и се връщаха от Кюстендил с второ място. Вечерта, когато извадиха китарите, да изнесат малък концерт изявих желание да ме научат на нещо. Оказа се доста забавно занимание, от което леко ме болят пръстите все едно съм чоплила семки. И сега, за да бъда аз - искам да се запиша на уроци по китара, но ако изчакам малко ще ми мине мерака.
Приятна и успешна седмица :з

A trip to Varna :з

В понеделник бях във Варна. След тричасов път с автобус, аз и братовчедка ми пристигнахме в моя любим град в България, имайки на разположение още 9 часа до автобуса обратно. Имахме да подадем документи, което беше всичката ни работа в града, а извършването й бе за около пет минути, след като изкачвахме двадесет минути баирчета, за да намерим къде трябва да отидем.

При такова време разходка в морската градина, малко и по плажа беше страхотно оползотворяване на време, жалко че не ми позволиха да си взема фотоапарата. Всъщност аз щях да го взема, но не ми се искаше майка ми да ми се сърди дни, за това, че не съм я послушала. 

Да, но направих нещо, което се каня, от както видях трейлъра на Дивергенти - да си продупча ухото. Вдъхновена бях от Тори и нейните обеци на дясното ухо. За сега аз имам само две дупки, но след като окончателно зарасне втората дупка, планирам да си направя и третата. Мъжа или по скоро баткото в студиото беше толкова хубав. По принцип не харесвам флешовете, особено толкова големи като неговите, но толкова много му ходеха със сините му очи и татуировките по ръцете.
Направих и две много изгодни покупки. Взех си най-красивият суичър, който всъщност е безцветен, но топли толкова много за почти без пари, както и пуловер.
И тъй като бяхме вече каталясали, решихме да използваме градския транспорт за придвижването обратно до автогарата, къде се намира и Grand Mall. Аз като пътуващ непрекъснато човек, никога не се бях возила в препълнен автобус толкова спокойно и леко. Oh, God не може ли и тука да ни возят в такива тролеи? Искам да потчертая, че аз сама познах кой автобус трябва да хванем, което щеше да ме кара да се гордея, ако братовчедка ми не беше попитала някаква жена на спирката 'за всеки случай'. Возихме се в моята любима 148, на която дори номера запомних, или поне цифрите - 0374. Многоизвратена.ком.
След обикаляне на два магазина отидохме за порция пържени картофи и половин литър портокалов сок от Mc Donalds. Като цяло там беше предела на силите ни и в следващите няколко часа бяхме като умрели буболечки, които едва мърдат. Не е истина колко много са хубавите батковци в града и как ще мога да прекарвам там лятото при братовчедка ми, като я приемат да учи там :зз
Като цяло, това беше моят прекрасен понеделник, който завърши с неописуеми болки в ходилата. Скоро пак!

MARCH FAVORITES

Още миналият месец щях да започна тази серия от постове, по простата причина, че са ми любимите клипчета в YouTube, но за жалост нямах време. И все пак полкова бързи мина март месец, както и другите два от новата година. Като се замисля и си представя, че остават три месеца училище само.. асдфгхйкл; Не, че знам какво ще правя толкова време без училище...


BEAUTY

Ако кажа, че не обичам да се гримирам със сигурност ще излъжа, но не обичам да ходя на училище с основи, фон дьо тен, пудра и т.н. Затова се придържам към най-семплото. Много харесвам очите си и затова обичам да ги подчертавам.
В началото на месеца реших да изпробвам някоя от спиралите на Golden Rose и тази ме грабна най-много с описанието на ефекта, който се постига. И наистина придава на миглите обем и ги прави многобройни, не ги издължава нито слепва, което е най-големият плюс. Още в мига който я пробвах ми стана любима. А и цената и е много добра - 4 лева.
Моливът за очи го използвам на горната си очна линия. Той също помага за вида на по гъсти и многобройни мигли. В него ми харесва това, че не е твърд, за да трябва да го повтарям по няколко пъти, но не е и мек, да се отпечатва на долната ми очна линия. Взех го от сестра ми, която не знае, от къде е, нито колко е стойността му.

ACCESSORIES

По принцип не обичам да нося никакви аксесоари освен грувната ми за здраве, герданчето, което смятам за късметлийско и часовник, защото не мога да живея ако не знам колко е часа, а в училище е още по-трудно. Този месец започнах да си купувам различни бижута, за да раздвижа малко нещата. Това герданче, което ми е от Bershka, за около 10 лева, ми е второто любимо, след късметлийското ofc. Толкова е семпло, а и се наглася според това как искам - мога да го нося доста дълго и много късо.

TV SHOW
Не знам от къде ми хрумна идеята да изгледам "Приятели". Един сред най-известните сериали ever. Шоуто има десет сезона. Започнах тъкмо в началото на месеца и толкова съм се зарибила, до сега съм стигнала до края на седми сезон, от който ми остават само два епизода. Удивена съм от това колко отдавна e сниман, а колко актуален е в момента. Толкова много искам и аз такива приятели, god please. Не е истина колко много съм се смяла. Идеално средство да се отпуснеш и да забравиш за реалността, без да се натоварваш със смърт и депресиращи сюжети. Simply - love it.

BOOKS

След като изгледах филма "Диверигенти" реших да прочета отново книгата. И се влюбих още повече. Това е любимата ми книга от трилогията и имам чувството, че колкото и пъти да я прочета няма да са достатъчно, за да ми омръзне. Чудесна работа, Вероника.
Друга книга, която прочетох за по малко от ден, защото не исках да бъде обект на мислите ми по време на класното по български език и литература е - "Множество Катрини" на Джон Грийн. Като цяло харесвам работата на Джон Грийн и когато приключих с четенето бях крайно изненадана от щастливия край. Благодаря.

RANDOM 

Миналият месец намерих това малко крафт магазинче, в което видях това бухалче и веднага се влюбих. Няколко дни по-късно, може би в най-ужасните климатични условия, отидох и си взех бухалчето. Намитам го за adorable. Учудващо мекичко е не само заради пълнежа, а и заради плата, от който е направен.

Чаят беше неразделна част от мен особено последните седмици, защото реших да се разболея, а той беше до мен всеки един момент. За толкова кратък период никога не бях пила толкова много чай. Този ми е любим. Нали знаете чета книги, пия чай, лутам се из тъмблр.



MUSIC 

Съжалявам, но няма как да не вмъкна това в поста си. Децата от махалата са се събрали и си играят на 'ресторант' и имам чувството, че са в моята стая. Та докато се бях замислила дочух една реплика "Съжалявам, но шефката напусна преди два дни и сега аз трябва да се оправям с всичко." или друга "Аз искам порция от фъстъците, които отворихте в кухнята преди малко." Колко ми липсва времето, когато аз играех на 'ресторант' в калта.

Без оплаквания за болки в гърлото отивам на перфектната среща.

Искам да пишаааааа! Чувствам се тъпо, когато не знам какво да напиша. Като например сега. Реших, че ще спра да се оплаквам. Но така не знам какво да говоря, защото 3/4 от времето, през което говоря, се оплаквам. Утре имам да изнасям урок по психология, а в петък - урок по биология, за който съм далеч по-развълнувана и се чувствам много по-подготвена. Не бях осъзнала колко много обичам да говоря пред класа, но сега когато подобни възможности ми се отварят, несъзнателно участвам във всяка възможна.
Като цяло ежедневието ми е скучно и еднообразно. Днес имах да реша дали ще предпочета да си остана в нас и да си пия чайчета за гърлото (болката цял ден се опитвам да я опиша и нищо оригинално и изобретателно не ми идва на акъла, а когато потърсих в интернет ми излизат само хапчета при 'болки в гърлото') или да изляза и да се докопам до операта за да гледам мюзикъл. Well, след тричасово размишление предпочетох за си остана в нас, за да не се до-разболявам, а и предполагам мюзикълът е свършил по-късно от последния автобус, което ме довежда до опцията - такси. И тук вмъквам факта, че имам страх да пътувам сама, по тъмно, в кола на напълно непознат човек, на когото казвам лична информация - адреса си.
По-рано през деня (второ вмъкване на факт - обичам да върша нещата отпред назад. Така прочетох и последните няколко глави на "Предани", признавам си.) пък направих добро дело - подарих шестица на човек в нужда. Не е истина колко много се радвам, когато знам че съм полезна и мога да допринеса за постигането на нечии цели. Странното е, че не обичам да подсказвам, но нямам нищо против честно да помагам. Не знам от кога не се бях смяла толкова много, че да ме заболи корема и същия човек е причината. Честно той постоянно се усмихва и има най-дълбоките трапчини, които някога съм виждала или докосвала. Днес се чудех дали не го боли да се усмихва толкова много, защото мен ме заболява само като си помисля колко дълго усмивката му не слиза от лицето.
'Къде бихте предпочели да ви заведат на първа среща?' - Въпрос по английски език. За
двадесет минути измислихме какви ли не места, но никой не се сети за това толкова изтъркано кино. Въпреки, че аз крайно много съм изкушена от среща на някой покрив на блок. Обичам високото, залезите и одеялата, какво повече?
П.С. Забелязвам как винаги публикувам постовете си след 22 часа.
П.С.2 Поставих личен рекорд днес, за най-дълъг разговор по скайп, който до момента е продължил 7:25:58
П.С.3 Утре ще е най-уникалният ден!

 

  Имах намислен друг пост, но понеже в петък предпочетох да отида на кино, вместо да

прекарам два часа, чудейки се какво съм забравила да сложа в багажа, си забравих лаптопа и нямах възможност да пиша каквото и да е. А и този прекрасен weekend ме накара да се почувствам все едно съм била в едноседмична ваканция, забравяйки какво е ставало ден-два преди него. И тъй като в четвъртък пристигна първа пролет, с закъснение ви поздравявам. По този случай ходихме в ботаническата градина в Балчик. Не е истина каква може да е разликата във времето за 20 километра. От температури между 20-15 градуса изведнъж паднаха на 8. Добре, че аз - зиморничевата си взимам навсякъде дебелото яке. Въпреки студа имаше толкова много теменужки, толкова много зюмбюли, съжалявам, че не мога да запечатам и прекрасния им аромат в снимките.

Прекарах си страхотно с разходката по кея, без навалици, без крясъци и дандания. Толкова много обичам тишината на морето. Не мога да му се наситя.

Господ се крие между клоните.

 Ok, ok. Не съм публикувала нищо since и аз не знам кога, струва ми се доста отдавана. Но ofc, не съм аз виновна, а 'Приятели', не мога да се наситя и съм спряла да уча и съм спряла да живея.
 Whatever, госпожата ни по български се върна, thanks God, и като написах God се сетих, че започнахме да учим за Библията. Не знам какво и става на госпожата, но днес беше 1000 пъти по-мила и добра, от когато и да било. Изречението, с което започна урока беше: "Не очаквам да сте чели Библията, нито пък очаквам да я прочетете, но трябва да си четете учебника."
 Man, днес съм толкова голяма късметлийка. I mean, по принцип винаги на мен ми дават по-сложната и трудна група по математика, защото нали съм ги разбирала задачите, но днес - чудо, задачите, мога да се закълна, бяха най-лесните задачи, които съм решавала, от както я почнахме тази омразна геометрия. Мда, lucky me.
 Имам обяснение и за всичките тези вметнати думи и изрази. Бях изпитана по английски и въпреки, че не бях учила през уикенда, исках да ме изпитат (вътрешно се молех да кажат моя freaking number, дето изобщо не го харесвам).
 В петък имаме родителска среща и О Господи!, госпожата по руски не знам от кога я чака.
Съжалявам, но в този час ако посмееш да се усмихнеш, биваш изгонен. Ако се засмееш..., няма да посмееш. Оу, и нали днес е Св. Патрик пускаха днес цял ден едни песни, чиято цел не знам каква беше, да ни приспи?
Не знам как останах в часа по английски (другия), защото сериозно. Кристиян да сяда сам пред мен, това е пълен дизастър. Това бяха едни от най тъпите шеги на света, чесно и не спрях да се хиля 45 минути. С колко съм си удължила живота? И for once да не се намери някой да ми съсипе момента. Говоря за точно определен човек - Паола. Момичето с което сядам по почти всеки предмет, защото номерата, Господи (чувствам се виновна, че го споменавам толкова много пъти в един пост). Кой е измислил това да сядаме по номера?
 И да имам да казвам страшно много неща по темата с Паола и тази с господина по литература, който просто искам всеки да знае, че не струва и е от тези, които си набелязват фаворити. Но нека да свърша поста с нещо красиво? Няколко снимки на фетиша ми - клоните. Не знам как, но ги намирам за изключително привлекателно, особено голи, без листа.

                     

Недейте да пеете цял ден, защото в автобуса се намират педофили.

Hey, lovely people.
Не съм сигурна, какво ще излезе от този пост, защото нямам никакви идеи, тъй като от няколко дни насам съм почнала да се замислям за това кога какво трябва да направя, за да си подсигуря бъдещето. И за сега целта ми е да науча Испански, защото повечето ми род живее в Испания, а аз дори представа си нямам от езика. Всичко на което са ме научили е да броя до 5 (това от някоя песен беше) и ¿Qué pasa, за което, признавам си, използвах google, но мога да го кажа. Да ама обожавам да слушам испански и леля ми като я слушам как говори - асдфгхйкл;. Винаги съм искала да го науча. Реших да си направя списък с езиците които трябва да науча със сигурност и съм леко ужасена, като сметна и колко ме бива в тази област..

И нека видим какво става в училище. Ние един ден класа решихме да сме послушни и то какво стана - дойде момче от другия клас да ни натопи. Ситуацията е следната - имаме голямо междучасие и момче от другия клас идва да си поговори с приятел от нашия клас и таман си тръгваше, когато почнаха да се гонят в стаята по биология и успя да събори корковата дъска, на която имаше прекалено много листи и няколко паднаха. Госпожата идва, а той ни моли да не го издаваме и когато госпожата стига до въпросното табло казва: "Вие ли сте пипали таблото?" и ние стоим мирно и кротко и никой нищо не казва. Погледана по сатанинския начин, по който гледа, когато е ядосана, моля ви госпожо недейте да четете това, и за миг си помислих, че сме загазили и ей сега ще ни изръси някое писмено (обикновено това ни сполетява). Явно е голям ден днес, размина ни се. И все пак денят ми започна с песента 'Катюша' и когато се наложи да я пея се оказа, че вчера, докато я учих съм препяла или и аз не знам, но гърлото ме болеше и всъщност продължава. След почти-изпитването по психология и правенето на тест дали сме добри слушатели имахме физкултура с единадесети клас. Не знам споменавала ли съм преди, но в училище има комари все едно е средата на лятото, а в съблекалните се чувстваш все едно си сред рояк.
Точно тази сутрин обсъждах способностите на тези велики хора, които говорят по радиото без да запецват и с ясна дикция, след което ме вдигнаха да чета текст пред класа и по физика и по английски. Това си беше някаква шега на съдбата.
 А в автобуса не знам кой започна, но този който дава билетчетата беше отвратително противен. Пътуваме си и аз съм с карта, момичето с мен - с билет. И идва този човек аз му показвам картата и давам пари за момичето и той не й дава билета в ръката, а в устата и тя "Не лапам билети." Слава богу, че той само се засмя и се махна, но не за дълго, когато дойде да ме пита какво значи надписа "Longsdale" на чантата ми и тъй като не ми се занимаваше го отрязах, а той започва да ми обяснява как след време ще забременея и няма да знам как е станало. Ok. Някой ще ми обясни ли смисъла? Ъгх, ако знаех как, бих му ударила един юмрук, да му махна мазната усмивка. Напомни ми малко на господина по български, който ще ни преподава за неопределен период от време. "Йей" В четвъртък ще ми върне изумителното съчинение, което сътворих, най-хубавото от всичко.
А утре имам контролно по история. How cool is that? Грр. И става още по-яко като разбереш, че е първи час. С малко повечко късмет, може и да се справя. Мда, добре.

 Здравейте. Преди няколко часа намерих и прочетох тази кратка история, която ме докосна и реших, че всеки трябва да я прочете. Затова и я споделям в блога си. Отделете пет-десет минути, за да прочетете статията, мисля че наистина си заслужава. 

http://petel.bg/Kak-edin-taksimetrov-shofor-ni-dade-urok-po-choveshhina__63670

 А сега ви пожелавам приятна седмица, съншайнс.

Цветя, баткото, книги и обувки.

Hey, everyone. Започвам първо с това да ви честитя празника, за тези които празнуват, ofc - Честит осми март. На мен за пръв път тази година ми подариха цвете, но не се оплаквам, защото беше секси баткото от Lidl, който може никога повече да не видя и все пак. Може да завиждате. Сутринта няма да кажа какво подарих на майка ми, защото колкото повече време минава, толкова по-глупава смятам, че е идеята ми, но сестра ми и баща ми й подариха тиган, който ако мен ме нямаше и него нямаше да го има. И знам, че тиган е може би най-отвратителният подарък, но мама обича да готви, ако не аз ще готвя. Чу ли мамо?
 Събудих се с епизод на 'Приятели', защото си казах 'Днес трябва да седна да уча, защото от понеделник се почва ада и имам контролно по литература и по история. Трябва да изкарам добри оценки.' Но естествено, все още не съм се наканила да седна и да науча като хората. Майка ми и баща ми ми съдействат. Сутринта едни час закусвахме в сладки приказки, а после майка ми ме помоли да й помогна с правенето на крекери, които всъщност станаха много вкусни. Излязохме уж само, за да се видим с баба, но се върнахме доста по-късно. И въпреки това седнах да уча и си написах универсален увод за интерпретативното съчинение чакащо ме в понеделник, но до тук беше.
Вчера след училище излизах запътила се да си купя "24 момичета за 7 дни", което се оказа мисията невъзможна, защото била издадена през 2007 година и нямали повече издания, което още повече ме нахъса да я намеря и да я прочета, а за да не оставам на сухо си купих "Множество Катрини" на Джон Грийн и най-накрая прочетох края на последната част от поредицата Дивергенти. Това, че не я бях чела от повече от 2 седмици успя да ми помогне със сдържането на сълзите, които напираха.
Днес отскочихме и до мола, само за да успея да проклинам отново себе си. Сестра ми смята, че след няколко дни ще се стопли и ботите, които има няма да подхождат на 'слънцето', което ще се покаже и е решена да си купи кецове. Обикаляйки магазините се влюбих в един чифт найкове. Но естествено, моят 40 номеров крак няма как да се побере в 38,5, а и ми казаха, че в цялата верига магазини това е най-големият номер. Помолих да ми покажат нещо, от което имат евентуално 40 номер и те ми извадиха най-грозните и обикновени обувки, по възможност. А репликата на майка ми беше "Е, като искаш да си висока, няма как да искаш малък крак.". Добре мамо, съгласна съм, но за бога аз съм 1,65, което е далеч от представата ми за високо при положение, че дружа с момичета 1,70, обичащи токчетата.

Главата на Финиъс ме спасява.

Не обичам сряда. И може би не в този пост му беше времето да го съобщя, но да се знае. Като се замисля днескашният ден мина добре, естествено можеше и по-добре от добре, но то винаги може и още.
Първият час се проявих като герой, задавайки изключително малоумен въпрос на господина по история, чийто отговор знаех. И все пак - разминахме се с изпитване, а и ако ми обясните как става, от въпрос за края на на първото българско царство да се достигне до управлението през 80-те години.. Просто него си го бива. Другачето ми по математика липсваше и моята решителност да бъда милата съученичка ми изигра лоша шега, защото човека, който поиска да седне до мен, имах да го търпя още 2 часа - информатика и информационни технологии. И да по принцип винаги предпочитам да съм с някого, от колкото сама, но не знаете как мирише този човек. А и случайно мястото до моя любим събеседник беше свободно, но аз съм си срамежливичка да го попитам да седнем заедно. Така се каня и да се запозная с няколко личности, по това велико изобретение - интернет, сигурно от близо два-три месеца. По принцип, когато ние имаме час информатика/информационни някой дванадесетокласник идва с господина по география и работят на някой компютър. И така втория час решиха да изпитат мен и този двандесетокласник, който беше седнал на съседния чин имах чувството че гледа повече към мен, от колкото към екрана на компютъра, подлагайки ме на сериозен стрес, не успях да се съсредоточа в правенето се на прочела и разбираща всичко относно Excel. След часа даже не се осмелих да отида и попитам за оценката ми. Руският език мина под напрежение, защото уви аз отново не бях седнала да понауча, а в моята позиция "любима ученичка, защото научила падежните окончания" никога нищо не знаеш. Слава богу любимият й ученик, знаещ турски и повече за турската култура защото разбираш ли е турчин, ме прикрива с правоъгълно-триъгълната си глава (такава като на Финиъс е, честно). Часа по английски ми е любим. Госпожата е толкова добра, когато й покажеш, че знаеш, пък и е една от малкото в това училище, които ти се усмихват насреща. Изкарах първата си шестица на контролно, за което съм страшно щастлива. А в часа не правихме нищо освен поправка, най ги обичам тези часове. В автобучето сигурно беше тъпканица, но с добра компания и място до прозореца, не разбираш за нея. Днес реших да проверя датите за контролни и не знам как ще преживея този месец. HELP! Започва се от утре с изпитване по география (дано не на мен), за което не съм чела. Все още.
Лека нощ и приятен четвъртък. (Ох, моля те бъди приятен.)

Честита Баба Марта!

Може би беше нужно да се стъмни, за да се наканя да напиша този пост.
Както и да е. Искам да ви пожелая Честита Баба Марта, а ако имате и имен ден - Честит имен ден!
Поради липсата ми на социален живот вчера седнах да правя мартеници. Това е то да се разбиваш в петък вечер! Но пък в училище говорихме за наркотици, алкохол и цигари, така че нищо не съм изпуснала. Не беше кой знае какво усилие, но пък 60 кончета, да им завържа по два възела... Резултата - ръката днес ме боли при всяко напрягане. You know, it sucks. И сега като си имам 60 мартенички, поне съм спокойна, че дори и да дам на някого, когото не съм предвидила, пак ще имам достатъчно. Самозалъгвам се само че си заслужаваше единият пропилян час, в който най-накрая успях да изслушам песента на Риана и Шакира и мога да кажа, че започна да ми харесва. Сериозно, първият път ми се струваше отвратителна.
За жалост, трябва да ставам, защото nasty people ще идват в нас на гости. God, help me.

Естествено, че и котката ми трябва да влезе в кадър, bitch please. 

Flappy bird те премазва.

Flappy Bird е отвратителна краста. Странно, но аз не съм от хората, които се ядосват на птицата или на телефона/таблета, а просто продължавам да опитвам да си подобря рекорда. Това нямаше проблем, когато приложението беше само на таблета, но вчера реших да проверя дали случайно го няма вече и в моя Marketplace. Уви, имаше го. И тъй като нямам самоконтрол, играх до 12 и нещо, което доведе до трудно ставане сутринта и умора цял ден.
 Принудена съм някои дни от седмицата да се придвижвам с градския транспорт. God, това е ад. Днес не мога да се оплаквам, защото бях седнала, но ако нямам късмета да седна, бивам премазана, буквално. Точно това ми се случи миналата седмица. Поуката от цялата работа е: Не се качвайте в 11, която тръгва от помощното училище в 7:04. Аз като мазохист продължавам. За на връщане не е нищо по-различно. Тогава поне имам с кого да се посмея, да обсъдя хората и носещите се миризми в автобуса. На кратко: Пътят към училище и обратно е по-голямо предизвикателство от това да си науча по история.
Историята е моят заклет враг. И аз не мога да обясня какво толкова не й харесвам, при положение че господина ми е двуметров пич, който предпочита да разказва за домашните си любимци, пред това да изпитва, но като чуя само за предмета и ми се повдига. И сега имам проблем. Как да науча два урока - За управлението на Византия от македонската династия и падането на първото българско царство, на английски. И да, знам че като стоя пред лаптопа няма да успея, но поне ще напиша този пост.
Може би не знаете (но пък и от къде да знаете) моят любим предмет е математиката, която не мога да разбера защо е толкова мразена. Но за някои, предполагам, тя е като моята история. Преди два часа бях изпитана и таман си помислих 'Фю, няма за какво да се тревожа' и госпожата реши да ме изпита пак, което ми дойде като гръм от ясно небе. И въпреки, че не успях да намеря това което се търси, успешно изписах лист с решение. Сори ама геометрията леко ми куца, особено кръстни, прилежащи и съответни ъгли. До тук с математиката.
Днес сутринта бях посрещната с новината, че ще имаме заместник по български и литература за неопределен период от време. Тази година сменихме половината си учители, толкова ли сме зле? Нашата си госпожа, колкото и да е строга обяснява и говори много добре. Винаги преди съм се надявала да дойде някой хубав млад учител и най-накрая се случи, което доведе до най-нахалното изгонване на съучениците ми от първия чин, за да виждам аз по-добре сините очи на господина. Да, но за жалост, те не спомагат за доброто умение да преподава. Седна на стола, продиктува ни половината учебник и най-накрая каза няколко изречения в несвързан и безсмислен текст. Госпожо, моля върнете се по-бързо.
А в часа по география въпроса зададен от приятелка към пича, който знае всичко, беше - Кой е втория по големина град Сърбия и последвалия отговор 'Ъм, мисля, че беше Ню Йорк' , ме накара да се изсмея, може би, малко по-силно от позволеното и на косъм се разминах с нежелано изпитване. Thanks, god.
До тук с оплакванията ми, приятен петък.

Никога не се доверявай на баща ми, колкото и добре да си мислиш, че го познаваш!

Тази събота и неделя бях на село. И както всички знаем там си е най-хубаво. Въпреки, че времето беше мрачно и влажно си прекарах хубаво.

За дванайстия ми рожден ден ми подариха куче - Берта и всеки път когато си отидем, аз баща ми и сестра ми си правим разходка с колелетата около реката, взимайки и Берта с нас. Този път минахме по най-дългия маршрут или на мен така ми се стори, не знам. На около километър от селото има овощна градина, в която отглеждат ябълки и не е истина от колко кучета се охранява. По принцип, не мисля, че изпитвам страх от кучета, но предпочитам да ги избягвам, а и пътят там беше в окаяно състояние. След кучетата срещнахме овце, които, слава богу, не ни обърнаха кой знае какво внимание. Но на моста, на който винаги спираме, имаше крави и понеже баща ми ме накара, си бях сложила червена шапка и не знам заради нея ли или нещо друго, но една от кравите тръгна точно срещу мен and I was like: 'Тате, дръж ми шапката.' Когато най-сетне след всичките изкачени баири стигнахме асфалт се почувствах все едно бях в рая.
През останалото време носа ми беше забит в книгата 'Дивергенти'. Най-сетне прочетох втората книга от трилогията - 'Бунтовници' и започнах 'Предани'. Разплаках се няколко пъти само защото ми казаха как свършва. Ъгх, предпочитам да не бях чула, а и толкова много съм се запалила по филма. Смея да твърдя, че знам трелъра на изуст, а и си позволих да го изгледам веднъж с български субтитри - грешка. Но едва ли има по-подходящ актьор за ролята на Фор.
И понеже все пак успях да по щракам малко..