Никой не харесва понеделниците, предполагам, или сме много малко тези които го правим. Не е любимият ми ден и това си личи особено в края, когато трябва да уча напред за седмицата. По принцип имам и извънкласни дейности след училище, но по някаква причина изместиха клуба ни в сряда, сигурно, за да си съвпада с всички други неща, на които трябва да присъствам този ден. Днес започваме със свят и личност, предмет, който аз лично, мислех че повече ще ми допадне, но уви. Самият факт, че все още нямам учебник говори сам за себе си. Но пък днес говорихме за глобалното затопляне и решенията на проблема, като другите два часа ще гледаме и филма на Леонардо ди Каприо, за което няма търпение. (Не знам защо не съм седнала сама да си го изгледам до сега.) Като цяло нищо интересно не се случва в понеделник. Имахме контролно по английски, на което единствено не знаех една дума и попитах Гошо. От неговото голямо старание да бъде подробен, като ми дава хиляда синонима, щяха да ни видят. Размина ни се, макар че тя госпожата не е много строга, пък и не бяхме единствените, които един вид преписват. Цял ден прекарах в очакване да бъда изпитана по литература, но уви. Сега взехме още две стихотворения на Далчев, като аз дори се престраших да взема участие в часа - нещо което никога не се случва (Госпожата, ами страх ме е от нея.) По-късно разбрах колко по-различно е нейното мнение върху творбата от моето , но каза че и от тази гледана точка може да се възприеме текста.
След училище обичаме да се изпращаме и прекарвам екстра час с приятелите си, мотаейки се по едни същи улици и магазини. Към четири трябваше да карам, но тъй като нямах клуб, свърших по-рано. Звъннах на инструктора ми - Иво, да го попитам дали има възможност по-рано да карам, а по-телефона се чуваше само - "Завий надясно, завий на дясно." Реших, че е нормално, защото по принцип говори на курсистите накъде да карат, но се оказа че е говорел на мен. Обърнах се и видях колата точно до мен (в лявата лента), а на шофьорското място Гошо - съшия, който ми подсказа на контролното по английски. Аз като хваната от гората, не чувала за правилник и т,н, се качих в колата, след като Гошо съвсем удобно спря до мен. Скараха се на него, не на мен. но аз и до този момент мисля, че беше моя грешка. Кормуването днес беше добре, да не казвам голяма дума. Утре май имам вътрешен изпит, макар че Иво не ми каза директно. Това ще е хубаво, защото имам чувството, че все още ми натиска педалите, за да ми помага. Не мисля, че това е помощ, Иво. Моят основен проблем е, че ме е страх да дам газ, може би страх не е точната дума, но гледам да карам без много газ, защото иначе ми се кара, че карам твърде бързо. Редовната реплика е "Майсторлъка не е в това да караш бързо, а в това да изпълняваш всяка маневра по най-правилния начин." (Сентенциите от Иво) Странното беше в края, когато ме заведе в някаква забутана улица, без изход и ми съобщи че ще сменим колите. В край на сметка той ме остави с личния си автомобил до театралното. Там пък танцувахме чичовото хоро, не мислех че някога ще го науча, макар и много да ми харесва, но ето че с упражнения и постоянство - няма невъзможни неща. В пиесата играя баба и съм в двойка с любимото ми момиченце - Виктория, която е трети клас и е голям сладур. От тук нататък деня ми, или вече вечерта, продължава с учене. Имам интересно съчинение на тема "Как се е променило отношението към жените в последните 100 години в България". Аз не се смятам за феминистка, но определено темата ми е много близка и може би ще разкажа в някой по-следващ пост, защо и как и какви са моите виждания.
 |
| Тази снимка отново не е от днес, но реших, че е подходяща, защото сутринта умрях от студ. Относно предизвикателството към себе си, очевидно не върви много успешно. |
-Stelly xx