Ще започна така, че в понеделник след невероятния weekend в Шумен, който аз естествено опропастих, в миналия пост, с нескалъпеното си изразяване, станах в пет часа сутринта да уча Гео Милев и Атанас Далчев. В училище отново преговарях и най-накрая се падна "Болница", това което не преговорих. ЕСТЕСТВЕНО. Въпреки това написах, доста дълго съчинение, спрямо моите типични пис'ания и си мислех че е добро, но уви, прочетох това на Дениз, което е просто невероятно, ако няма шест, не знам аз колко ще имам. След часовете отскочихме до Lidl. Купехме си някакъв супер странен плод, който аз бих казала че има вкус на сок от бъз. Ммм. Вечерта бях на актьорско майсторство. На Йовко (този който ни води актьорското майсторство) му се роди син и това беше highlight-a.
Вторник 13.12
Събудих се и навън валеше сняг, а най-добрата ми приятелка имаше изпит кормуване. Падна се при същия изпитващ, Иван. Въпреки това успя да го вземе, макар че й беше първия път, при който караше на сняг. В училище беше скучен ден. Но аз се радвам на вторниците. Почиваме си. След училище излязох с Весито да разкаже по-подробно за изпита, а аз да разкажа за състезанието. Прибрах се и заспах. Майка ми дойде към седем да ме събуди и аз като се изплаших, че е седем часа сутринта и аз не съм учила по физика, скокнах. Упокоих се като видях 19:00 на екрана на телефона. Въпреки това се чувствах много заспала и си легнах рано вечерта, ненаучила по физика (слава богу, че тя днес не изпитва.)Сряда 14.12
Трудно станах днес, макар че вечерта си легнах доста по-рано от обикновено. Тази сутрин пътувахме с парти единадесета. Целия автобус беше осветен с лед лампички, светещи в лилаво и гърмеше сръбска музика, чудесен старт на срядата. Започнахме час с четирима души в стаята. Като цяло нашия клас е доста отсъстващ, онзи ден бяхме 15 човека. Whatever. Прекарах част от часа в опит да науча по физика, но като разбрах, че не изпитва, зарязах предмета. Вместо това дразнех Гошо, той пък и как ми се хваща и главната ни тема е - коли. В момента съм в процес на търсене и обсъждахме, всъщност, за какво ще използваме колите си, смисъл какво си представяме. Аз лично си представям как се 'разхождам' по-късно от 9 часа (девет, защото тогава е последния ми автобус) и как мога да се виждам с хора, които живеят на другия край на града, когато ни скимне. По математика ни съобщиха трагичната новина, че четирима човека имат различна оценка от двойка на класното. Бях на прага да се разплача, въпреки че аз попадам в графата с различните оценки, просто се чувствам виновна, че не съм помогнала при положение, че може би съм можела. Честно казано нищо по-интересно не се случи този ден. След часовете отново бях пред дилемата дали да отида на клуб "Дебати" или клуб "Гражданско образование", в крайна сметка успях да отчета дейност и на двете места и в момента имам задача да гледам филм. За това ще завършвам поста и ще се приготвям. Този стана по-кратък, но обещавам съвсем скоро идват по-интересните постове, които мисля за сега да пазя в тайна.