Та днес, трети, събота. Станах в осем с обаждане по телефона, което продължи 40 мин. Много си обичам приятелите, чак не искам да си помисля как ще се разделим и всички ще сме в различни държави. (Вчера чертахме как ще сме разположени на картата на света, географията не ние е сила.) Мама беше направила горещ шоколад с marshmellows за закуска, много здравословно, благодаря. А веднага след това, започнахме да търчим наляво и надясно по задачи. Сестра ми като много активен член на ученическия съвет, в който може би и аз трябваше преди години да се включа, се е заела да прави баджове на всички участници, та ходихме до office 1. ОМГ, това е рая за човек като мен, който има сериозен проблем с канцеларските материали. Жалко, че бързахме и нямах време да отделя нужното внимание на всичко. ЩЕ СЕ ВЪРНА, като си взема и стипендията. След това отскочихме и до Еконт, да си взема новата шапка, на която супер отдавна й бях хвърлила око в H&M, но докато се наканя да си я купя, тя беше свършила. Слава богу се сетих за нея по време на Black Friday Weekend и успях да си я взема на намаление, с безплатна доставка. #спестовник. Следобед бях на театрално. Не знам дали някога съм споменавала, но от миналата година и с това се занимавам. Това което научих от театралното е, че ако ще се занимавам с кино или театър трябва да имам роля на режисьор. Много често не се съгласявам с това, което правим, но като участник трябва да слушам и да изпълнявам. Въпреки всичко се и забавлявам много. Миналата седмица, например, играхме на мафия и спечелил. WOHO. Преди това не мислех, че е възможно, а и мразя да съм убиеца. Днес поставяхме пиесата, началото й. Като цяло мисля че се получава много добре и е доста забавно, или поне на тези, които наблюдават отстрани. Другите се напъваме да си кажем думите ясно и високо, за да се чува - това е театърът. Успях и да се срещна с един приятел, на когото щях да обяснявам задачите по математика от стереометрия, не че аз много ги разбирам, но се надявах това да ми послужи и като подготовката за класното в сряда. И на него ми пожелайте късмет, моля. Знаете ли колко е отвратителен материала? Мда, в крайна сметка, не учихме, изобщо. А аз имах надежда. Сега сама трябва да се справям с тази математика.
Искам да вмъкна, че ще се опитам всеки пост да завършва със снимка на деня, като предизвиквам себе си да снимам всеки ден този месец. Но тъй като тази идея ми хрумна на път за вкъщи, преди малко, и беше късно за снимки, ще вмъкна една от екскурзийката ни до Велико Търново, когато развеждахме чужденци от Полша, Италия, Франция, Финландия, Румъния и Португалия.
P.S. Извинявам се ако поста е all over the place и ви се струва доста хаотичен, мисълта ми тече грешно, предполагам.
P.S.2 Извинявам се за вмъкванията на думи на английски. Установено е, че е деформация от езиковата гимназия.
-Stelly xx