Blogmas: Day 6

Смело мога да твърдя, че вторникът ми е любимият ден от седмицата, или поне тази част преди да се прибера в нас. Програмата е кратка - само 6 часа, като единият от тях е физкултура, а другият руски език пък и другите не са толкова трудни. Имам два часа ЗИП Математика (не съм луда) и много си харесвам групата, малко сме и се разбираме. Днес госпожата ни върна на материала от десети клас и като разбра че не го помним, започна да изнася motivational speach, както прави всеки час по зип математика. Имахме и именник, който черпи, така че намазах, въпреки че в класа ми няма човек, който да празнува. Целия час по руски прекарах в подготовка за състезанието по дебати в събота, като се опитвах да си науча двете стихотворения, които все още не знам гладко, но с малко късмет ще се получат. (Утре трябва да ги представям, това вече е непосилно.) По физкултура играхме с трима осмокласници в отбора и беше много забавно, колко много се притесняваха и как се вживяваха в играта, чак се хвърляха по пода. Не искам да звучи гадно, но най-хубавото беше, че винаги гонеха топките, които, в интерес на истината, не излизаха толкова много извън очертанията. И все пак загубихме, но щеше да е срамота отбора с осмокласници да победим дванадесети клас, нали? По история с Крис обсъждахме темата, която споменах в миналия пост, за жените и класите и решихме че ще продължим разговора във влака, на път за Шумен, в събота. Английската литература не си струва да я споменавам, тъй като не правихме нищо по-интересно. След училище обяснявах задачи по математика за класното, макар че знам, че казвам, че не ги разбирам, седнах и си научих теоремата за трите перпендикуляра и разгледах задачите от двустенен ъгъл, и някак си нещата ми се избистриха. Жалко само, че не мога да си намеря формулите, без които съм изгубена. Пирамидата все още ми е тъмна Индия, но все още имам време да преговарям. (Най-накрая ще ме домързи.) Реално не я научих, защото с Дениз решихме да починем между куба и пирамидата като се занимаваме с котката на баба ми, която е много лоша и палава и всеки път ме хапе, а след почивката звънна Иво (инструктора ми) и каза че до две минути ще мине да ме вземе, за да карам. Набързо си прибрахме всичко, защото няма по-бавен човек с вързването на вързанки от Дениз. Има много сложен метод и не иска да се научи на най-елементарния начин. Сигурно от осми клас се опитвам да му покажа. Карах първо от баба ми до офиса на фирмата. Там спряхме, Иво излезе като остави картона ми до скоростния лост. Имах чувството, че ще ми бият инжекция, супер много се притесних. Стиснах зъби сякаш това някак си щеше да помогне и времето щеше да мине по-бързо. Качи се друг инструктор, чието излъчване харесах още когато ходех на теория. Представи се и от там нататък започна да ми казва само на къде отиваме. Аз лично преди да стигна до офиса изгасих веднъж колата, което ме изплаши и внимавах много кога и как пускам съединителя и дали преди това съм натиснала педала на газта. Изпита продължи много кратко, не повече от десет минути, но на мен са ми казвали, че тази фирма въобще не провежда вътрешни изпити, така че не се учудих. Закарах двамата инструктори до някакъв сервиз, от където моят подкара друга кола, а аз се возих при този - изпитващия ме. Говорихме си за това как съм се справила и как ще протече изпита пред ДАИ. Усмихна ми се, нещо, което моят инструктор рядко прави. Закарах се до у дома и от тук започва ученето за моя най-омразен ден от седмицата - сряда. За него утре.

Source: tumblr.com

Честит празник на всички празнуващи днес! 

-Stelly xx

Tumblr ☾ Instagram