 |
| Source:tumblr.com |
Фю. Мога да избърша потта от челото, днес свърши. Денят започна с желанието ми вече да е четвъртък (защото за мен четвъртък е вече, аха, края на седмицата). Уви. За сметка на това, днес имаше свободно място за мен в автобуса и през цялото пътуване усещах как се унасям, но се държах да не заспа. Първи час имаме руски. Госпожата по руски е много добричка, остави ни да учим за класното по математика. На Георги му пратиха едната задача от единия вариант (те бяха две общо), която реших като обяснявах на Весито. Като една голяма късметлийка, познайте коя група ми се падна? Същата. Добре, че аз реших задачата, че знаех какво трябва да пиша. За жалост, втората задача също беше пирамида, а аз, както и споменах, не бях учила за пирамида. Писах там по подточките, ако случайно нещо ми се зачете - ура. Другото по-интересно е, че ме изпитаха по литература, онази госпожа, от която, не че ме е страх, просто имам огромен респект и не искам да се изложа пред нея като кажа нещо грешно. В края ми написа пет и една втора, според мен отговора ми не беше задоволителен, но тя не ме изчакваше и да се доизкажа. Днес нямам нищо интересно за споделяне. Може би подготовката ми за дебатите? Мисля че се получава доста успешно. Днес си изпълних творбите пред Американката и на нея й хареса, а тя е човек, който се е занимавал с театър. Тази година имаме някакъв огромен късмет с Американката в училище. Има български корени и е много лъчезарна, прибираме се двете пеша и разказва много интересни истории. Много я харесвам, bond-нахме. Дори и на кормуването нищо интересно не се случи, освен че карах на трета, по международното и отново ме изпреварваха тировете. Иво ме успокоява, че те имали голям опит и много натрупани километри, което не виждам как се подчинява на ситуацията. От както съм се прибрала, се занимавам с брошура, която подготвям по проекта си по "Гражданско образование" (доста съм назад с материала). Радвам се, че майка ми се занимава с това и ме запозна с програмата, която трябва да използвам.
До тук ще спра, защото нямам какво повече да кажа. Извинявам се за краткия пост, но всички имаме такива дни, предполагам, в които стреса те завладява и сякаш пропускаш деня.
-Stelly xx
