★★★ Back To School: Supplies Haul ★★★

Училището все още не е толкова наближило, за да правя подобен пост, но да си призная пазаруването на училищни пособия е любимото ми нещо свързано с началото на учебната година. Не съм обикаляла всички магазини, но ние по принцип винаги си набавяме необходимото от Metro, а тази година не е по-различна.

Моливите всъщност са за сестра ми, за рисуване, но и аз си взех въпреки, че вече няма да имам изобразително изкуство като предмет в училище.. 

Брой: 12 в кутия и идват с подарък от острилка и гумичка.

Цена: 3,59 лв.

Цена на бройка: 0,30 лв.

Брой: 4

Цена: 3,31 лв.

Цена за бройка: 0,83 лв.

Има грешка в написването на Schneider, но я видях твърде късно, за да бъде поправена. Извинявам се. 

Брой: 10

Цена: 1,44 лв.

Цена за брой: 0,14 лв.

Брой: 2

Цена: 1,90 лв.

Цена за брой: 0,95 лв.

Тези моливи са класика. Купувам ги по инстинкт сякаш, защото все още имам цял пакет.

Брой: 10

Цена: 2,99 лв.

Цена за брой: 0,30 лв.

Тези химикали не са от метро, но реших да споделя, от книжарница е. 

1. Бях видяла подобен в Мерто и помолих в книжарницата да пробвам как пише, хареса ми и си го взех, а по-късно се сетих, че и преди съм имала такъв. Цена: 0,80 лв.

2. Видях госпожата ми по английски да пише с такъв и я попитах от къде си го е взела. В края на годината пишех през по-голямата част от времето с такъв и съм изписала всички, които имах в наличност. Цена: 1,00 лв.

3. Също химикал от госпожата ми по английски. Той е номер едно. На всяко контролно пиша с такъв и дори го смятам за късметлийски. Цена: 0,80 лв.

Брой: 10

Цена: 6,00 лв.

Цена за брой: 0,60 лв.

Миналата година имах такъв, но някой ми го взе и аз не разбрах кой. Когато ги видях такива цветни ми привлякоха вниманието и веднага ги взех. Сестра ми разписваше химикалите и видя, че нейният пише лилаво. Явно са цветни (не че не пише colours). Но все пак има такъв който пише нормално, по-тъмно синьо от това е. 

Брой: 2

Цена: 2,99 лв.

Цена за брой: 1,49 лв. 

1. Брой: По две от всяка картинка. 72 листа. Офсет.

Цена: 7,58 лв.

Цена за брой: 1,89 лв.

2. Миналата година използвах тетрадките и съм много доволна от хартията.

Брой: 3 в палет. 80 листа. Офсет.

Цена: 5,36 лв.

Цена за брой: 1,79 лв.

3. Брой: По две от всяка картинка. 72 листа. Офсет.

Цена: 7,58 лв.

Цена за брой: 1,89 лв.

Надявам се поста да ви е харесал. Вложих много старание в снимките.

- Stelly xx 

16 ФАКТА, ЗА 16 ГОДИШНАТА

Окей. Денс ставам на шестнадесет. И какъв по-идеален момент от този - да споделя няколко факта за мен. Вече съм казвала, че се казвам Стелияна, right?

1. Обожавам да пътувам и да посещавам нови места, където не познавам никого и където никой не познава мен.

2. Имам силно развита памет, за разлика от повечето членове на моето семейство. Помня лица, имена и рандом факти, за хора които дори не съм се запознавала. Обичам и да чета странни факти, които да запомням, но що се отнася до научаване на нещо за училище, губя тези магически способности.

3. Не обичам да бездействам. Харесва ми да бъда актива независимо по какъв начин. Може да спортувам или просто да стоя и да чета книжка и двете смятам за дейност.

4. Перфекционист съм. Ако се захвана с нещо трябва да е изпипано от игла до конец. (знам че не си личи по постовете, които публикувам, но обещавам, че ще се старая повече) Ако нещо не може да е идеално по-добре да не се захващам.

5. Нерешителна съм. Що се отнася до избор, предпочитам някой да го направи вместо мен. Знам, че всяко взето решение влияе на бъдещето и винаги се чудя: Дали не направих грешния избор?

6. Часовникът е едно от онези неща без които не мога. Не осъзнавах, колко често проверявам часа, до скоро. Вече е нещо като мания винаги да знам колко време имам.

7. Любимото ми нещо са тетрадките, тефтерченцата, химикалчетата и подобни канцеларски пособия. Имам няколко шкафа и въпреки това не са достатъчно, винаги бих се зарадвала на подобен подарък.

8. Искам да направя нещо значително, нещо с което ще се отличавам и хората ще могат да ме запомнят.

9. Ако някога се запознавам с някого, особено на живо, се държа като идиот. Премислям какво да кажа по хиляда пъти и когато си мисля, че съм измислила най-остроумния отговор изтърсвам нещо тъпо. Трябва търпение преди да се отпусна и да покажа истинското си аз.

10. Обичам миризмата на прясно окосена трева, миризмата преди и след буря.

11. Най-красивото нещо, което човек може да притежава според мен, са изпъкнали вени и ключица, която си личи.

12. Обожавам да стоя на терасата и да слушам дъжда.

13. Америка за мен е като раят. Мястото където мечтая да отида. Всичко там ми изглежда и звучи сякаш е перфектно.

14. Обичам да стоя провесена на мостове. Една от мечтите ми е да скоча с бънджи, колкото по-високо, толкова по-добре.

15. Харесва ми да чета истории, блогове или само мисли написани от хора на моята възраст.

16. Някой ден ще обиколя света.

Благодаря на всеки, който ми честити и на всеки, който всъщност прочете всичко.

- Stelly xo 

To the mountain and back

Хей, хора. Миналата седмица муа и семейството ми, решихме да отидем на почивка, която на мен ми се стори доста спонтанна, защото аз разбрах за нея едва няколко дни преди да тръгнем, а и в същия ден бяха направени и резервациите. Тръгнахме в неделя, следобед от село. Минахме през Търново, защото на сестра ми много й се ядяло Mc Donald's, а й бяхме забравили карти за игра затова проверихме магазинът в близост до закусвалнята. Минахме през Шипка и Бузлуджа, от където се откриха невероятни гледки, но всичко долу бе сякаш в мараня и не съм снимала и толкова много. На Бузлуджа слязохме, за да снимам, но духаше доста силен вятър и бързо се прибрахме в колата, запътили се към Казанлък, където бяхме на гости на приятели и преспахме.
На сутринта тръгнахме към местността, където ни бяха резервациите - Цигов чар, което се намира точно до язовир Батак. Пътят беше дълъг, имах чувството че още малко по магистрала тракия и щяхме да стигнем София, защото изпуснахме доста места, от където може да се слезе от магистралата. И така през Пазарджик, Пещера и Батак, по обяд вече бяхме пристигнали. В началото имахме затруднения в намирането на нашите къщички, но след като ни упътиха ги намерихме и аз незабавно се влюбих в гледката. Имам чувството, че съм на морето. Язовирът е доста по-голям от моите очаквания и освен хълмовете зад него да ми подсказват, че съм на планина, няма какво. Водата е същата сякаш гледам спокойното Черно море, всеки път като погледна. Температурата е около 20 градуса, което за мен е студено, но пък предпочитам да ми е хладно, пред това да умирам от жега. След като се наобядвахме и починахме, решихме да отидем до язовира, което не се оказа толкова лесна задача. Явно скоро беше валяло долу беше доста кално, но скоро намерихме начин и дори си намокрихме краката във водата. Взехме колата и потеглихме в обратна посока, на къде се предполага че се намира центъра. Има няколко заведения, виенско колело и още няколко атракции, както и магазин за хранителни стоки. Там оставихме колата и продължихме пеш по пътя, като най-накрая стигнахме отново до две заведения този път на брега на язовира. Имаше и лодка с която може да се стигне до острова намиращ се в язовира. На връщане прекапа, но недостатъчно да ни намокри. За вечеря седнахме на едно от заведенията, а щом се прибрахме беше късно и аз реших да си легна и да си пусна 'Касъл'.

Вторият ден, когато се събудих (да отбележа, че хубаво се спи там), баща ми беше за риба. След като той се върна, наобядвахме се всички и той си почина, запалихме колата и отидохме до пещера Снежанка, защото аз обожавам да посещавам пещери и честно казано това ми е любим обект. Имаше около 45 минути до следващото влизане, когато стигнахме паркинга. Тръгнахме по друг път да вървим с нагласата, че имаме достатъчно време да стигнем. След като стигнахме недалеч, започнахме да вървим нагоре към пещерата. Аз не бях подготвена да изкачваме връх, нито никой друг от семейството ми. Но леко полека, с всички тези мотивиращи табели, стигнахме до пещерата, където ни чакаха рояци комари. След като си починахме от изкачването, беше се събрала група и влязохме в пещерата. Вътре беше хладно, а и както бяхме мокри от изкачването, на мен ми стана студено. Обиколихме пещерата за около половин час, а щом излязохме обективът на фотоапарата се замъгли. Слизането на долу няма нищо общо с изкачването. От главния път потеглихме към Пещера, за обувки и храна. Когато се върнахме бях изморена и си легнах с Касъл на екрана на лаптопа.

Ден трети - отново започна късно. Майка ми беше говорила с хазяйката ни, която я упътила към някакъв водопад. Да отбележа, че водопадите спадат заедно с пещерите, към графа любими. След като вървяхме повървяхме по асфалтиран път стигнахме до хижа "Боровинка" по думите на хазяйката: 'Супер сладка къщичка'. За да сме сигурни, че не сме сбъркали пътя попитахме възрастен човек, който срещнахме по пътя. Той ни каза, че по-надолу имало рекичка, но не знаел за никакви водопади. И все пак ние продължихме, докато не видяхме табела. Щом навлязохме в гората, замириса на гъби, а сестра ми и майка ми започнаха да ги разглеждат. Водопадите бяха мънички, но нямаше добър изглед към тях затова снимките са през клони, на елхички, които бяха навсякъде, точно същите каквито предават по Коледа. Когато се върнахме на пътя от който се бяхме отклонили, решихме че може да продължим още нагоре и да видим до къде ще стигнем. Вървяхме доста нагоре, когато стигнахме маса и пейка направена от дървета и пътя разклоняващ се. Закуско-обядвахме там, а сестра ми и баща ми продължиха нагоре по единия разклон, връщайки се по другия. Оказа се, че нагоре имало сечище. Следобед тръгнахме с колата по пътя около язовира, тате да ни покаже къде е ловил риба предния ден. И още малко по-напред, още малко по-напред, докато не стигнахме малката стена на язовира. Всичко изглеждаше много по различно от тази страна. И аз продължавах да се чудя как да уловя всичкия чар, който имаше тази местност. На връщане спряхме на центъра за по палачинка. Вечерта имаше гръмотевична буря и аз стоях може би час наслаждавайки се на светкавиците, дъжд нямаше, в опити да уловя някоя от тях в снимка. Преди да заспим със сестра ми изиграхме няколко пъти "море".

Четвъртият ден станахме сравнително рано с любимата ми закуска на масата - пъпеш. Докато чаках сестра ми да се оправи редих пасианси, а след това потеглихме към Велинград. Когато стигнахме объркахме пътя. Крайната дестинация беше местността Клептуза. След като обиколихме езерото и видяхме от къде извира водата, седнахме да обядваме. Обслужването не беше блестящо но мястото беше много приятно и успяхме да се насладим и на водопада от едната страна и на яребиците във водата. Следобеда прекарахме в игра на карти главно.

Последният ден след като нагласихме багажите и потеглихме спряхме чак в Стара Загора, за обяд в Subway и сладолед от Mc Donalds защото е невероятно вкусен <3 И след още няколко часа стигнахме до село, къде почивката ни свърши. 

Единствената снимка, в която успях да уловя светкавицата. 

 Надявам се да ви е харесал поста, ако не той, то поне снимките в него. 

- Stelly xo

SUMMER TIME ☼

Когато чуя думата лято, първото нещо, за което се сещам е ваканция и тон свободно време. И тъй като лятото трябва да е супер забавно, а за мен няма по-забавно нещо от това да правя списъци, реших да направя списък с...

*барабани*

1. Хвърляй водни балони по хората от терасата.. или просто хвърляй водни балони от терасата. Живея в квартал в който рядко се мяркат хора и реално няма по кого да хвърлям тези балони, но какво пък ако ги хвърлям просто ей така през прозореца. И все пак съм си обещала да отида на гости на някой, за да си доставя това малко удоволствие. 

Друг вариант е да се съберете с приятели и да се замеряте, но това е малко по-трудно, предвид липсата ми на приятели.  

2. Прекарай цял ден в гледане на любимия си сериал (а.к.а "Клюкарката") или FLN, защото кой не обича да гледа предавания за къщи и дизайн и да разглежда random къщи по целия свят. Това лично е нещото, което аз правех до тази седмица. Предупреждавам за странични ефекти - кръвоизлив в окото, въпреки че при мен стана заради много четене (наистина нямаше как да пропусна възможността да се изфукам, защото let's be real, никога не съм чела толкова много за един ден, а то това мое четене е вече седмица wow) получава се и при телевизия и компютър. Честно казано грозна гледка е. 

3. Направи си пица. Гледай да си сам/а защото не знам за теб, но на мен не ми се отдава възможност да сложа всичко, което искам, когато майка ми или баща ми са си у дома. Може и сандвич да си направиш, ако те е страх да пуснеш печката или нямаш тесто, но за заглавие много по яко е думата да е пица, сандвичът не е най-вкусната дума. 

4. Избягай от вас. Вземаш брат, сестра, най-добрата приятелка или гаджето и с някой междуградски автобус заминавате да прекарате деня на различно място. Намирате тревичка и си опъвате одеалцето за пикник. Sounds perfect to me. А ако няма обхват или нямате телефон е даже хиляда пъти по-добре.

5. Нахрани бездомно котенце и го накарай да заживее пред блока/ къщата ти, нали евентуално ако не ти дават да си го прибереш, защото на мен не ми дават. Направи му къщичка с парцали и го храни, киселото мляко става. Оу и да не забравиш да го кръстиш, защото аз винаги отлагам и после вече е късно. Вуала намерих си приятел. 

6. Научи Испански. Ако вече го знаеш (завиждам ти) научи някой друг, като Корейски, само за пример го давам ама си hell of an idea. То наистина е невъзможно да научиш език за два месеца, аз още уча този английски, вече десета година и пак не го знам. Но все ще научиш едно ¡Hola, Qué pasa? и ¡Adiós!, признавам употребата на Google Traslate.

7. Пусни хвърчило. Ето тук вече не е много просто, защото трябва да намериш място без жици и за предпочитане и дървета. Аз ходя на Левента, което може би нищо не ви говори, но е място в квартала, на което няма нищо, буквално. Споменах вече, че живея на едно такова място, недосегаемо, особено зимата. Както и да е. Вятър, ами в това време все от време на време трябва да подухва. 

8. Прочети книга от списъка със задължителна литература. Едва ли "История скавянобългарска" ще е най-доброто четиво, но така или инъче ще го уча, дано боли по-малко.

9. Полети с парапланер. Майка ми намери някаква оферта, която е до 17 август и има намаление за полети с парапланери което е просто asdfghjkl;. Още не съм го направила, но слагам сайта за всеки заинтересован, някъде около Шумен. 

10. Направи музикално видео върху любимата ти лятна песен. Брилянтна идея, нали? Дори и да не се получи перфектно, заснемането и всичките забавни моменти зад камерата си струват. 

И най-накрая (това е бонус заради това осмото с книгите) направи си фото-дневник, запечатвайки всяко забавно нещо, което правиш през лятото. Може да се снимаш и докато си лежиш на кърпа под слънцето, на терасата, ядейки сладолед. Все пак нали за това е лятото -да си починеш.

Хрумна ми и друга идея да споделя - научи се да правиш нещо странно. Аз винаги съм искала да съм някоя супер гъвкава йога, но ако не тренирам в група

няма как да стане. И все пак с достатъчно тренировки, все ще се науча да правя шпагат, отново. Намерих доста интересни снимки в интернет, които не са невъзможни за постигане. Никога не си достатъчно стар.

☀☀☀

Усмихни се минали са само 25 дни от ваканцията. Имаш още два пъти по толкова. 

- Stelly xx

Cocktail of randomness

Поглеждайки датата на последния пост, ми става гузно за това че не съм написала и ред. Но честно казано, както споменах и преди, лятото ми е нищо интересно. Опитвам се да прочета книгите от Задължителната литература, за да улесня учебната си година и да не се налага да пиша или да бъда изпитвана върху произведения, в които не знам за какво става на въпрос. Като цяло денят ми минава така - упражнения, кафе, четене, обяд, четене, свободно време, в което най-често се опитвам да изгледам, колкото се може повече серии на Касъл, за да стигна най-накрая до момента, когато ще се съберат заедно. Странно ми беше да седна и да се смея с глас и сълзи на книга, която ми е от списъка с книги за лятото, но дон Кихот и Санчо Панса са такава комбинация. Но както всяка хубава книга трябва за свърши зле. Аз все още съм на първия том, но някои, които са предпочели съкратената версия, чиито брой на страниците е равен на дневният ми минимум, ми загатнаха края и в момента нямам търпение да разбера. Нямам си и на идея как може да свърши подобна история. И понеже не мисля, че с 10 реда мога да се реванширам ще кача още няколко снимки, от които може да ми предложите кои да изпратя като мое портфолио.

- Stelly xx 

Принцеси от Испания ♕

Честно казано, не знам как трябва да започна този пост. Писането тук ми е толкова далечно напоследък. Ако не се бъркам днес е четвъртият ден от ваканцията, а аз не съм публикувала нищо от почти месец. За разлика от повечето хора които казват "На 30 юни свършвам училище, ще имам повече свободно време за да пиша." аз казвам "На 30 юни свършвам училище и вероятно няма да публикувам много,", защото е лято, а моето лято е скучно и много по-рядко нещо, което си заслужава да се разкаже, ми се случва. Но въпреки това имам доста свободно време и правя това, което обичам най-много - снимам. От както и двете ми братовчедки са си в България, завърнали се от Испания имам какво да снимам, защото малките деца са винаги добра идея за снимки. Миналият weekend бяхме на Търново и на гости на баба и дядо и успях да направя нещо като фотосесийка и с удоволствие бих споделила някои от кадрите, които заснех.

Искрено се надявам да сте харесали снимките, толкова, колкото на мен ми бе приятно да ги заснема. 

- Stelly.